:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Еколози проведоха контрамитинг в София
Същия процент анкетирани харесват визитата на Борисов в Саудитска Арабия
Проектът за забрана на фосфатните добавки не получи мнозинство
Никой не му обяснявал защо за авиацията отишла такава огромна сума /СТЕНОГРАМА/
Председателят на Еврокомисията е заподозрян във фалшификации и незаконно подслушване
Христо Минков е бивш кмет на Свиленград, а синът му е смятан за тартор на разбита група каналджии
СТАТИСТИКИ
Общо 360,236,374
Активни 1,044
Страници 152,366
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Банка без развитие

Смяната на ръководството и принципала на Българската банка за развитие стана повод да се говори за тази важна държавна финансова институция. Както винаги, повече в план на персонално обругаване на новоназначения шеф на банката, отколкото за нейното бъдеще и роля в икономиката на България. Пък щеше да е добре по-често да обсъждаме какво очакваме от ББР, защото не са много институциите, с които разполага държавата, за да подпомага икономиката. Само след няколко години, още в следващия бюджетен цикъл на Европейския съюз, познатите финансови подаръци, ако не спрат (както отдавна се заканват донорите в ЕС), то поне ще бъдат сериозно ограничени и заменени със срочно финансиране. Т.е. отпуснатите за публични проекти и за подпомагане на развитието на фирми евросредства вече няма да се подаряват, а ще трябва да се връщат и да се използват отново за следващи проекти. Как всяка държава ще организира този процес, ще е предимно нейна вътрешна работа, но от това колко добре ще се справи, зависи колко от общите пари на ЕС ще успее да привлече. Тогава



ББР трябва да стане основният посредник



на европейското финансиране за България. Друга държавна банка ние нямаме и няма никаква нужда тепърва да се прави (централната банка не влиза в тази сметка, нейните функции са ограничени до ролята й на емисионен институт, надзорен орган и банка на самата държава). За съжаление до момента в стратегията на ББР виждаме само бодри заявления, но не и достатъчно конкретни решения как именно държавните институции, общините и фирмите ще получават достъп до европейските фондове чрез ББР. Вярно, че и в Брюксел също не личи да имат конкретен план как ще работим след 2020 г. по новите правила. Пък и "новите правила" засега са в мъгла и раздумки за незнайни "инструменти". Но каквито и правилата, които в крайна сметка ще наложат донорите на Съюза, всяка страна трябва да има готовност да играе по свирката, и то още преди да засвири музиката. Това трябва да е първата грижа на новото ръководство на ББР. Впрочем длъжни сме да признаем честно, че



банката за развитие работи много добре



и е същински отличник, сравнена с аналогични национални банки за развитие в страни с нашия потенциал. Достатъчен е бегъл преглед на предлаганите от ББР програми и продукти, за да се убедим, че банката разполага с достатъчно, и то много атрактивни инструменти, за да изпълнява мисията си. Обаче главният проблем е, че



капацитетът на ББР не се ползва



достатъчно. С балансово число от (малко) под 2 млрд. лева ББР е всъщност една дребна банка, по-скоро незначителен, а не основен участник във финансовата система. Със собствения си капитал от 754 млн. лева банката би могла да увеличи 3 до 4 пъти обема на операциите си. А оптималният обем на финансовите средства, които може да привлече и насочи към стопанството на страната държавната банка за развитие е поне 10 пъти (!) над сегашния. Разбира се, такъв ръст не можем да планираме нито за година, нито за две, защото рязкото увеличаване на обема на дейността на една банка е рисково начинание (помним КТБ). Опасността е балансът бързо да се надуе за сметка на активи със спорно качество. ББР има потенциал, този финансов потенциал е нужен на страната и дълг на ръководството на банката е да подготви стратегия за много, много ускорен растеж. Виждаме, че егоизмът на Стара Европа поне засега държи България извън еврозоната, в условията на валутен борд, който лишава българските банки от рефинансиране при централната банка, което залива банките в еврозоната с паричен ресурс при отрицателна (реална) лихва. След като на БНБ, централната банка, е забранено да рефинансира търговските банки, то логично беше за 20 г. във валутен борд държавата да се погрижи поне за минимален буферен фонд за рефинансиране на банките. Именно



в ББР е мястото на фонда за рефинансиране



на банковата система. Ще кажете - откъде да се вземе такъв фонд. Пък казват още, че било забранено държавата да помага на търговските банки. Друг път, трилиони евро е размерът на финансирането, с което ЕЦБ пряко субсидира търговскитех банки в еврозоната. Погледнете какви са били реалните лихви, при които банките в Стара Европа са били кредитирани от ЕЦБ през последните 8 години. А нашите плащат данък "валутен борд", защото липсата на кредитор от последна инстанция, централна банка, при която да се рефинансират при нужда, ги задължава да държат в пъти по-висока ликвидност, за да посрещнат сами всякакви кризи. За тази свръхликвидност те плащат такса на БНБ и на банките кореспонденти. Ето това оскъпява кредита в България и спъва конкурентоспособността на българския бизнес. Един фонд за рефинансиране на банките при ББР би облекчил управлението на ликвидността на всички банки в страната и би намалил цената на тази ликвидност. Такъв фонд ББР може да набере евтино на финансовите пазари, например като пласира държавно гарантирани облигации - обичайния за държавните банки за развитие инструмент за привличане на средства. Да не говорим, че при изобилието на пари в света ББР би могла да сключи преки споразумения с чужди държавни финансови фондове - именно за рефинансиране на българските банки. И да не забравяме, че има



още много възможности за финансиране



и нови програми, които ББР може да разработи. Достатъчно е да погледне какво предлагат другите банки за развитие, например доайенът в Европа, германската КфВ. Особено важен инструмент, чиято липса се чувства у нас, е програма за подпомагане на жилищното строителство - а програмата на КфВ работи успешно повече пет десетилетия. Разбира се, че в ББР има и вътрешни проблеми, но тях твърде много аматьори, а вероятно и професионалистите са се захванали да разследват, така че тук ще си ги спестим. Не застрашават сериозно банката, не са непоправими и не пречат на ББР да развие огромния потенциал, който институцията има и досега, за жалост, ползва минимално.

2
2841
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
02 Октомври 2017 07:51
Това е много добро като идея, но изисква качества, каквито според мен Мавродиев няма.
02 Октомври 2017 20:01
И кво му хубавото? Д-р Хърсев по същество предлага механизъм с фонд, чрез който да се заобикаля борда.
Щяло да има държавни гаранции и пр бла-бла.
Е, ми нахално си е, не мислиш ли? Цялото БНБ с все всичките му надзори и управителни съвети, платени по европски стандарти проспа КТБ от където извирясаха 4 млрд,, които се плащат в момента от цялото население през баникте. Д-р Хърсев, когато се взира маржовете депозити-кредити и такси у нас се определя основно от кражбата КТБ, а не от различните рискови нива спрямо Европа.
Той го знае това, разбира се, но поради някаква причина продължава да настоява за поверяване на още милиарда в кунките на българските т.н. "банкери".
Накратко - докато КТБ случката не се изясни и някои хора влязат в затвора (вкл. и прокурори настоящи и бивши от най-високо ниво) по-добре да се пазим от подобни идеи.
А кой ще разследва прокурорите от най-високо ниво, може да пита някой?
Ами не знам. Било забранено от Конституцията казват, ама чак толкоз не разбирам.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД