:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Тенисистът си осигури и на теория участие във финалите на АТР в Лондон
Оръжието е законно и е на бащата на едно от децата
Каталунци теглят масово пари от банките
СТАТИСТИКИ
Общо 352,703,077
Активни 671
Страници 2,583
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Кол и кол

Бойко Ламбовски
Покрай изборите в Германия обърнах внимание не толкова на резултатите, а на вниманието към тях. Резултатите този път бяха предизвестени и големи изненади нямаше. Въпреки това цял свят следеше вота, вероятно с почти толкова интерес, колкото и самите германци.

Въпросният интерес е мерило за значимостта на една страна в света. Всички планетарни медии писаха за дуела Тръмп и Хилари, всички пишат за сватбите и пасиите на принц Хари и другия, брат му, забравих му името... Ала кой е президент на Буркина Фасо или кога са изборите в Бангладеш не знае дори най-умният ми колега международник... Това е показателно тъкмо толкова, колкото е показателна съпоставката на мястото в новините относно неколцина ранени при атентат в Англия, да кажем, и на 50 убити при атентат на багдадски пазар. Такава е новинарската субординация - за важния се внимава, за маловажния - тц, вълци го яли.



А Германия е важна.



Тя е не само най-силната икономика в Европа, но и локомотивът на ЕС. Тази страна на два пъти се опита да застане начело на света с оръжие. И на два пъти се провали по такъв начин, че нашите национални катастрофи пред нейните изглеждат както биха изглеждали двама, извадени от катастрофирал автомобил - единият с изкълчен пръст, а другият - в полунасипно състояние. (Ние например излязохме от Втората световна без намаляло население, а Германия - съкратена с близо 7 милиона.)

Въпреки това днес нашите бедняци, нашата рома, па и не само те (експрезидентът Плевнелиев също е минал оттам) се стремят към Германия както сицилианци към САЩ в началото на миналия век. И не катастрофиралите германци дирят стандарт у победилата ги Русия, а милиони руснаци го дирят и намират в победената от тях Германия. Напират за бундесрепублик отвсякъде - босненци, албанци, турци, афганистанци, сирийци, тунизийци, кюрди, мароканци, иракчани, сърби, литовци, латвийци... какви ли още не. За България не напират, освен да минат, както видяхме. Въпреки че се отървахме от катастрофите само с изкълчен пръст, а Германия преди 70 години изглеждаше почти като Марс.

Този феномен, ще кажете, се обяснява с Плана "Маршал"... Но аз ще кажа, че това е малка част от обяснението. Със сигурност има и още нещо. От Първата световна немците излязоха с чувство на унижение и желание за реванш. Втората световна им смени чипа - от нещо се отказаха, а друго запазиха и подобриха. Запазиха важното - умението да се организират и трудят, и се отказаха от нацисткия рудимент в слогана "Дойчланд юбер алес". (Дано никога не се присетят за него масово.)



В резултат го получиха това "юбер алес" -



като стандарт и брутен продукт. И си мисля за трепета в гласа на онзиденшната победителка Меркел, когато погребваше Кол и говореше за него. Въпреки че го замени на поста му, тя каза онова, което казват всички - Кол беше архитект на нова Германия, пък и на обединена Европа. Този огромен мъж знаеше кое прави страната истински важна и притегателна - не водородната бомба в пещерата и не главите, сляпо вярващи, че ние сме "юбер останалите", а възможността отделният човек да добрува, защитен от закона. Кол също можеше да е обиден от националната злочестина - първата му жена, доколкото знам, е била изнасилена от съветски солдати едва дванайсетгодишна и хвърлена от втория етаж. Тя си имала проблеми с гръбнака после цял живот. Само че той тръгна да строи други политически парадигми. И Германия постигна с дисциплина и работа онова, което не постигна с танкове и оръдия. Затова сега й следим процентите и й интервюираме посланиците - и ние, и цял свят.

Само да не ме вземете за германофил - ничий фил с национална представка не съм, няма и да бъда. Обаче ми е мъчно, задето нашият кол се оказа друг - чворест и нетемелен. (Понеже е хубава тази дума - "кол", затова я спрягам така...) Та преди няколко дни един ученик би с кол учителя си в Садово. Всички помните случката. Ученикът нещо буйствал, учителката му извикала колега, а момчето се разсърдило и треснало извикания на помощ учител с кол. Видях въпросното циганче пред съда - изглеждаше просто момче, онемяло и ошашавено от случващото се с него. Видях и бордея на циганчето, и най-вече чух майка му ли, стрина му ли, която коментираше, че момчето си било добро, тя самата се чудела защо така... И момчето й не било виновно - сигур учителят го е провокирал нещо.



Ей там е нашият кол.



Да мислиш, че съществува такава провокация на света, при която е в реда на нещата да биеш учителя си с кол. И лекаря с пестници. Да си отваряш устата, за да го произнесеш. Това означава, че нашата страна не успя да се справи с управлението на собственото си население. В образователен, социален, трудов - всякакъв аспект. Поне досега.

Мат'ряла... - както казваше нашият темелен човек. Само че то - каквито темелите, такъв и мат'ряла. И обратното.











4
2340
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
25 Септември 2017 20:11
Не попаднахте на народ и това си е!
Виж, германците извадиха късмет.
25 Септември 2017 21:27
А! Какво му е на кола и момчето?
Че те на вашата сметка се пишат.
Нали ти и такива като теб трийсет години „публикувате„ Т.е пропагандирате и възпитавате.Обществото. Ето, това възпитахте.
Не плюхте ли по всичко, що носеше морал, не въздишахте ли по неуспелият вътрешен и успял външен фашизъм? В края на краищата - Не управлявахте ли вие?
25 Септември 2017 23:58
Kohl и кол - нерде Шам, нерде Багдад... Статията ми прилича на кол_е@@ние... - въртене вокруг до о_кол_а...
30 Септември 2017 18:27
Все по-тъпи матриялчета снася авторът.
Не стават за четене!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД