:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Основното им искане е за тройно увеличение на заплатите
СТАТИСТИКИ
Общо 352,759,769
Активни 892
Страници 59,275
За един ден 1,302,066

Ай Ти, ай ти, Песочница....

Първото село на програмистите има толкова компютри, колкото съседното Бокиловци туристи в луксозната къща за гости по европрограма
Според скритата зад тревата табелка няма съмнение, че Песочница е IT село.
Подминеш ли Берковица на път за село Песочница, да се чудиш накъде да свиеш. На главния път табела към модерното село, сдобило се неотдавна с медийна слава, няма. След няколко тегела напред-назад едно криволичещо четвъртокласно шосе все пак ни отвежда в първото българско IT село. Село Песочница кротува свито в едно дере под връх Ком, видимо уморено от звездната си известност. Скрило се е зад избуялата до кръста трева, полюляваща се пред входната му табелка с надпис: "Песочница http://www.itvillage.eu."

В началото на есента Песочница ни посреща с мощно кукуригане на петли, нагиздена с червени нанизи чушки, а от полуразрушените й клекнали стари къщи сърцето ти се скъса. Защо ли програмистите са колонизирали точно това селце на баир, с криви, подскачащи улички за бягството си от градската лудница? Може би заради благородната идея да съживиш едно западащо селце от Северозапада с изстинали вече къщи...

Само преди три години и нещо село Песочница влезе в централните телевизионни новини като



модел за спасяване на загиващите ни села



с помощта на Ай Ти сектора. Тогава генераторите на идеята рекламираха шумно обзаведеното с високоскоростен интернет село като зелен офис. Влизаш в него с компютър под мишница и заживяваш еко. Но пък контактуваш с цял свят и работиш за най-проспериращите фирми в света. И малкото селце с малко повече от десетина жители стана за пример в страната. Заговори се, че петима програмисти дори закупили общинска земя, вдигнали на нея нови къщи, довели на чист въздух и децата си. Каза се още, че още 40-50 програмисти напират, за да заживеят в Ай Ти общността на чист въздух. Пусти къщи наоколо колкото искаш... От община Берковица пък им отпуснали жълт микробус, който щял да развежда хлапетата до градското училище и да ги връща обратно в селото.

"Програмистите ли? IT село ли? Ама това беше един голям сапунен балон... Може и някой да е прибрал някакви пари от тая гръмка идея", вдигат рамене местните. "Явно са се надявали, че тук ще се изсипят пари от цял свят, ама нещо идеята се издъни... Казва ли ти някой защо?", чудят се те. Кметската наместничка Венета Иванова разперва ръце, леко объркана пред споменаването на думата "програмисти": Песочница външни хора с компютри досега не е виждала.

Преди време дошли някакви дългокоси мъже, може и програмисти да са били, ама кой ги знае... Вдигнали голяма патаклама, заковали под един от прозорците на старата плевня рогозка, лепнали върху нея табелка "Офис" и заявили, че това е фронтофис, компютърният клуб на Песочница. "Вярно е, сложиха вътре маси, столове, направиха и нещо като кухничка, окачиха и перденца на прозорците. Вдигнаха гюрултия и се заканиха, че ще преместят рок концерта от Берковица в селото", разказват местните.

Като тръгнали да местят известния "Берсток", берковския рок фестивал, копиращ легендарния "Уудсток", въпросните мъже подравнили поляната до кошарата, зарекли се да опънат на нея палатки за 3 хиляди мераклии да слушат без пари известни рок банди, докато под звездите на селото цвърчат мръвки на жив огън. Купонът обаче не станал. "То, ако беше станал, на поляната пред плевнята трябваше да се опънат най-малко хиляда палатки. А ние, жените, казаха, че трябвало да им готвим. Ама как се изхранват наведнъж три хиляди гърла? Тия мъже повече не се върнаха. Та програмисти ли бяха, наркомани ли, кой ги знае", клати глава Иванова в зеления си "офис" сред изпопадалата шума пред кметството. То в кабинета кой да ти влезе? Ако дойде, да заповяда. Важните бумаги на селото са в общината, тук административна работа няма. В Песочница няма и работещи по програми. Та и компютър си нямат. Ама и кой ти е пипал компютър? Пък и селото вече не е онлайн, неотдавна



крадци отмъкнали оптичния кабел.



Пред сградата на кметството клечи счупена пейка. А над нея е забоден лист от тетрадка с мобилния телефон на Наско. Наско е шофьор на повикване. Кара автобуса, който минава сутрин и вечер през селото на път за Берковица. Ако никой не му се обади по телефона, подминава Песочница.

Прашасалата "пенсионирана" пишеща машина в ъгъла май е единствената техническа придобивка в кабинета на кметския наместник. "Вчера уж метох, а сега пак...", тюхка се Иванова, докато газим сред стотици измрели мухи и разказва. Преди 10-ина години един шотландец купил в селото къща. Но повече не стъпил в него, а циганите оттатък баира разграбили имота му. Иванова се върнала в родното си село от Берковица през 2000 г. Първо започнала да върти смесения магазин, и до днес продава зад щанда му хляб и пакетирани храни на четири часа. А през останалите четири е кметски наместник, един етаж над РПК-то, вляво.

По време на надпреварата за мястото на кметския наместник другата кандидатка обещала на отсрещното Маньо бърдо да направи летище за делтапланеристи. "А ние парашутисти ли ще ставаме?", потропал с бастун мъж от селото. Според Иванова местните имат нужда по-скоро от житейски дреболии, отколкото от известност. На една от жените в селото трябва да й се окоси тревата пред къщата. Та тя хваща косата и проправя пътеката пред дома й, та да не се мокрят краката на жената след дъжда. На други старци пък носи хляб, че не могат да стигнат до магазина. Пред кметството пък често се завирва вода, трябва да я отклони в дерето. Чисти селските гробища. Над моста пък едни къпини са се надвесили, ей така отгоре му, ако не ги отреже, очи ще извадят. От време на време и бие камбаната, ако клисарката е заета. Като магазинер пък зарежда къщите с пресен хляб, с пакети ориз, бисквити, бонбони. Хората се събират в магазина на приказка, глътка мастичка и кутия локум "Сладки времена", а Иванова шета под шарения надуваем глобус, кацнал над един от рафтовете над главата й. Синът й го купил, та тя гледа света от близо. Иванова се смее - без малко да управлява село, което контактува онлайн с цял свят - сред еко природа.

После ни води в местната църква, над стогодишна, най-красивата в целия район. Покрай грандиозната идея за първото в страната Ай Ти село, бившата кметица на Берковица отпуснала 8 хиляди лева за ремонта на Божия храм. От Бързия пък им изпратили безвъзмездно цял камион с дъски. Вътре уж започнал някакъв ремонт. После осветили храма, събрало се цялото село, кой каквото могъл почистил, изхвърлили няколко кофи измрели врабчета. После врътнали ключа му. Сега вътре никой не влиза. Попът опява починалите по домовете им, понеже гробището и храмът са в две различни посоки. Преди ремонта покривът й капел заради прогнили летви, а сега пак. Що за ремонт? Едно гипсово парче сложили на тавана над олтара и това е. Добре че поне подменили счупените стъкла на витражите, та църквата да не се превръща



в гробище на заблудени врабчета



Още нещо хубаво все пак се случило покрай сапунения мехур Ай Ти село. Възстановили в двора на храма паметната плоча на дядо Анто Стогодишни, поборник за свобода, първия председател на Народното събрание от 1878 г., роден в тяхната Песочница. От председателското си място в парламента 101-годишният мъдрец предложил на депутатите да поработят една година за народа без пари, пък чак тогава да си гласуват заплатите. Погребали го с почести в двора на построената от него църква "Св. Великомъченик Георги Победоносец".

Е, парите за ремонт на църквата потънаха в нечий джоб, ама иди доказвай, ядосват се малцината местни жители.

Иванова разказва, че преди време в кметството потропали неколцина младоци. Тия момчета поне приличали на програмисти, интелигентни деца. Попитали за фронтофиса, за Ай Ти колонията и зелените офиси. После се поинтересували - има ли наоколо по-малко от тяхното село. Да, казала им Иванова - по въздух е на една ръка от Песочница, а по пътя е доста далече. В Рашовица живеят само двама, ама там никой не стъпва, та им правят компания 80 крави, гледани с пари по европрограма.

Пак с европейски пари преди две години съседното им Бокиловци се сдобило със суперлуксозна къща за гости. Ама и тяхната къща за гости е



толкова хотел и ресторант, колкото плевнята е фронтофис



на Песочница. Миналата година комплексът отворил врати за туристи два-три пъти, а тая нито веднъж. Но пък е постройка за милиони, на три етажа, с басейн, с ресторант, изпипан отвсякъде.

В началото идвали хора от Берковица, тропали на затворената врата, после от уста на уста се разнесло, че хотелът не работи, а пък ресторантът - хич. Та вече никой не тропа на вратите им, не безпокои собствениците, казват съседите на луксозния имот, вдигнат с пари по Програмата за развитие на селските райони.

"Ама такива къщи за селски туризъм като тая наоколо колкото искаш... Поне 15 са, но в тях гости не стъпват. Народът си вдигна нови къщи с чужди пари. В Бокиловци имаше надежда за зимен туризъм. Към връх Ком имаше вариант за писти, но няма кой да инвестира в това. По едно време собствениците на тоя хотел се размислиха дали да не дават стаи под наем. Ама нали за това трябва да плащат на персонал", разказва местният художник Енчев. После допълва - в селото има и няколко души, които се занимават със земеделие. Ама те само садят, без да берат. Нали европейските пари се дават за садене, а не за бране. А на европейците и през ум не им минава, че тук като засадиш нещо, не значи и че ще тръгнеш да се мъчиш да го береш. Далаверата е да вземеш субсидията, кой ще се занимава с бране, с продажба на реколтата... Нали за всичко това трябва да плащаш на работна ръка, клати глава художникът, напуснал столицата, за да си отвори зелен офис в крайното село Бокиловци под връх Ком.

 След като излезе от кметския кабинет, Венета Иванова става магазинер.
 Нали Песочница щяла да контактува онлайн с цял свят, та Венета Иванова разглежда глобуса топка.
 Магазинът е нещо и като селски парламент. Всички идват да обсъдят новостите.
 Автобусът пристига в Песочница с телефонно повикване.
 Старата църква в селото след ремонта, глътнал хиляди левове.
 Тая година, според местните, къщата за гости в село Бокиловци така и не отворила врати за туристи.
 Някогашната плевня бързо се превърнала в еко фронтофис, който обаче така и не заработил.
1
4459
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
24 Септември 2017 20:55
При сегашното ниво на бизнеса работенето от къщи е почти невъзможно, освен временно, освен за много малко хора. Днес се цени следването на популярното, а не създаване на новото - за следване плащат много, за правене - малко. Правете си изводите що за чудо е днес ИТ сектора (и не само у нас) и колко е реалистична идеята. Някой се е взел доста сериозно и заговорил за мечти ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД