:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обвинението е заради платени строително-монтажни работи
Пасажерите най-често забравят лаптопи, телефони, часовници и лични документи
СТАТИСТИКИ
Общо 352,349,973
Активни 1,041
Страници 108,254
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Обратно през септември

Калин Донков
Лазар Богомилов се е завърнал от тазгодишното си "късно" море и мрачен изтърпява суетнята около кафенето. Двете цветарници предлагат срещу заплащане цветя за първия учебен ден и семействата се зареждат с букети за събитието. Лазар е обърнал гръб на оживлението и кисел жуми срещу слънцето. Има места под чадърите, но той игнорира сянката - свикнал е на жега и й се наслаждава. По нашему - препича се. Но е без настроение, направо сърдит. Знам защо, на идване срещнах дъщеря му и тя "хвърли светлина" върху неговото унило завръщане от морето. Разговора водя предупреден, днес не се нуждая от изненади.

Лазар прекарал месец на един от двусмислено коментираните "диви" плажове в околностите на Царево, там, където лятос властта връхлиташе в най-различни форми - от министърки до ветеринари и пожарни инспектори и където летовници и местно население се стълкновяваха по различни теми. За такива страсти Лазар е недосегаем, той си дивее, доволен от брега, в който за кратко се е преселил, не го е дори еня, че толкова хора искат този свят да му бъде отнет. Даже да има такъв изглед, смята той, шансът да го доживее е мизерен. Вижда му се краят. Внуци и племенници вече се облизват за очукания му кампер, който, според запознати, сам знаел пътя до Бургас и надолу. Фамилията поддържа неговата лятна страст, одобрява я и дори я насърчава. Жена му Христина нарича това му невинно бягство "химическо чистене". Щипнала го е израза от мои някогашни страници, което ме прави малко по-суетен от обикновено.



На морето Лазар си е забранил телевизия и вестници



Дори новините за времето, които всеки летовник бдително следи, той си извлича от облаците, от ветреца, от шумоленето на листа и треви. Опустяването на къмпинга и отлитането на птиците са календарът на неговия морски сезон. Сутрин дърветата около огъня му са облепени от огромни нощни пеперуди, парализирани от светлината. Край какви ли не огньове съм седял и никога не са долитали пеперуди, а край неговия - всеки път. Това го знам от самия Лазар, никога не сме летували заедно, той не обича компания на своите диви курорти. Когато усети, че се отучва да говори, прави изключение за някои кротки нудисти или намусени кръчмари, общува, както сам казва, с идеална цел. "Химическото чистене" изисква тишина като в разделено семейство. И в тая тишина слънцето да изпари от душата скуката, съмненията, угризенията и гордостта, да избелеят петната от завист и самосъжаление, от мнителност и засъхнал делничен гняв. Когато се завърне, вече "почистен", Лазар дълго, почти до Коледа, запазва безупречния си морски тен и една сериозна, убедителна доброта в погледа.

Сега, обаче, е кисел и враждебен, а по-скоро нещастен, а може би повече безпомощен. Завръщането го е ограбило и сломило. Химически изчистената му душа е сразена от новините, които е пропуснала в дивия му курорт. Изгубила е там имунитета си да ги научава, без да се сломява и, най-важното - без да се предава. Сега пропуснатата по време на курорта действителност се е стоварила върху нея и ето го Лазар - объркан и разбит. Знам, че в някакъв момент ще изповяда тази слабост, но знам също, че ще я удържа в себе си до последно. Ние сме такива: боим се, че когато облечем в думи болка, съмнение, разочарование, някак ги узаконяваме, правим ги легитимни и завинаги валидни. Надяваме се, че ако ги измълчим, ще ги задушим в себе си, ще ги умъртвим някак и един ден ще се освободим от тях. Но рядко устояваме подобни надежди, само дето научаваме цената на този вид заблуди.

Аз обаче знам какво се е случило, не е за първи път. Прибрал се е нашият курортист от благословения есенен плаж, пуснал е телевизора и компютъра и е изтърпял наведнъж новините, които ние с вас преглътвахме по една и по две всяка сутрин. Всичките убийства, самоубийства, отвличания и ограбвания - накуп. Всичките телефонни измами, трагедиите на болни деца, кръвта и писъка по пътищата, своеволията и наглостта на властта - без пауза, без отдих за душата. Потопил се е в разточителното, почти сладострастно описание на смъртта, на скръбта, на ужаса от живота. И се е вкаменил от количеството страдание, стоварило се върху него.



Ще го преживее и този път нашият Лазар,



железен командир на парашутен батальон от миналото. Той си знае, че тази ваканция извън мелачката на живота не е особено удачна. Ние си живеем като жабата в тенджерата на котлона - градусите се покачват и... безметежно се сваряваме.(А може и да сме се вече сварили?) А нашият герой просто е скочил - отново! - в кипящата вода и сега се гърчи, макар и с непроницаемо изражение. Може би така той знае повече от нас: животът в неговата цялост е много по-несправедлив и зловещ, отколкото когато е поднесен в малки дози и с неизбежната анестезия от грижи и надежди. И навярно само истински и смел (честен) поглед върху него ще ни разбуди за действие.

Всичко това Лазар го мълчи много изразително. Красноречиво го мълчи. Но знае, че го разбирам. Продължава мълчанието с няколко думи. "Статистиката - казва - твърди, че престъпленията намаляват. Но и ние намаляваме - България намалява, българите намаляваме, аз самият, най-вече, намалявам. За тебе не знам, ти ще кажеш..."

Но аз не казвам нищо. Знам или си въобразявам, че ако нещо не го мислиш, особено ако не го изричаш, то няма да ти се случи. Това е от проклетия позитивизъм...



P.S.

Има и друг вероятен финал. Да можеше някак всичките нас (добри и лоши, бедни и богати, началници и подчинени, хитреци и наивници, честни и измамници, публика и действащи лица, буйни и хрисими, открити и потайни, алтруисти и мизантропи, късметлии и каръци, окрилени и попарени - и така до последния) да ни пренесат някъде на пуст бряг или лес, където и да е, извън нашия сегашен живот. И да ни поддържат там - дори не много, дори колкото един скромен курорт. И после да ни върнат обратно! Същите ли ще бъдем тогава? Същото ли ще бъде тук? И ще оставим ли всичко това да се върне? Няма ли да започнем другояче?

Но някой ден ще е късно и за това...

 Да можеше някак всичките нас (добри и лоши, бедни и богати, началници и подчинени, хитреци и наивници, честни и измамници, публика и действащи лица, буйни и хрисими, открити и потайни, алтруисти и мизантропи, късметлии и каръци, окрилени и попарени - и така до последния) да ни пренесат някъде на пуст бряг или лес, където и да е, извън нашия сегашен живот.
21
4469
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
21
 Видими 
21 Септември 2017 19:36
горчиво и истинско...
21 Септември 2017 19:57
21 Септември 2017 20:11
P.S.

Има и друг вероятен финал. Да можеше някак всичките нас (добри и лоши, бедни и богати, началници и подчинени, хитреци и наивници, честни и измамници, публика и действащи лица, буйни и хрисими, открити и потайни, алтруисти и мизантропи, късметлии и каръци, окрилени и попарени - и така до последния) да ни пренесат някъде на пуст бряг или лес, където и да е, извън нашия сегашен живот. И да ни поддържат там - дори не много, дори колкото един скромен курорт. И после да ни върнат обратно! Същите ли ще бъдем тогава? Същото ли ще бъде тук? И ще оставим ли всичко това да се върне? Няма ли да започнем другояче?

Но някой ден ще е късно и за това...


... да ни пренесат някъде на пуст бряг или лес, където и да е, извън нашия сегашен живот ..а.

Няма толкова лесове и брегове на този свят, авторе. Защото трябва да се пренасят не всички, а ... всеки. Всеки един.

А иначе .... Да,
21 Септември 2017 20:14
Защото трябва да се пренасят не всички, а ... всеки. Всеки един.

Всеки един? Че то туй нийе нито комунизъм... нито болшевизъм... Нарушава се основния принцип - Каквото за Ивана, туй и за гол Хасана
21 Септември 2017 20:19
Пльок!
Донков
21 Септември 2017 20:24
Много хубаво, много майсторски написано. Обаче историята - как един човек, след като се е заредил позитивно, като е нарушил законите и правилата (къмпингувал е "диво" тъгува, когато научава как много други нарушават законите и правилата. Вярно, той нарушил "само малко", пък другите повече.
21 Септември 2017 20:30
Ще пропусна. Моят септември е малко по-друг. Но майсторът е майстор.
21 Септември 2017 20:36
За Автора и статията
21 Септември 2017 21:30
Да можеше някак всичките нас (добри и лоши, бедни и богати, началници и подчинени, хитреци и наивници, честни и измамници, публика и действащи лица, буйни и хрисими, открити и потайни, алтруисти и мизантропи, късметлии и каръци, окрилени и попарени - и така до последния) да ни пренесат някъде на пуст бряг или лес, където и да е, извън нашия сегашен живот. И да ни поддържат там - дори не много, дори колкото един скромен курорт. И после да ни върнат обратно! Същите ли ще бъдем тогава?
Има и далеч по-евтин вариант. Разходка из гробищата. Настройва философски и има ефект колкото сеанс при психоаналитик. Курорта е с пари.
21 Септември 2017 21:43

Ние си живеем като жабата в тенджерата на котлона - градусите се покачват и... безметежно се сваряваме.(А може и да сме се вече сварили?) А нашият герой просто е скочил - отново! - в кипящата вода и сега се гърчи, макар и с непроницаемо изражение. Може би така той знае повече от нас: животът в неговата цялост е много по-несправедлив и зловещ, отколкото когато е поднесен в малки дози и с неизбежната анестезия от грижи и надежди. И навярно само истински и смел (честен) поглед върху него ще ни разбуди за действие.

10 начина за манипулиране с помощта на медиите - №3 Постепенно налагане, след 1:21 http://www.youtube.com/watch?v=Bez7sUw8Jwg&t=83s
22 Септември 2017 03:50

https://www.youtube.com/watch?v=Svifc9UG5VY
22 Септември 2017 07:25
Авторе, .
22 Септември 2017 08:58
Лазар, Лазар - ама "възкръсването" му не се получава! Горко е...
Г-н Донков -
22 Септември 2017 09:09
По нашему - препича се.

Абе, бай Донков, препича се ракия.
Пустото му подсъзнание пак намери начин да се изплези.
ПрИпича се гущерът на прИпек.

Алчни старци изпълзяха на прИпек.
Чувал ли си я тая перла в короната на медийката?
22 Септември 2017 12:37
Така се случи по нашенско поради разни си причини, че има да го речем генерално два типа народонаселение.
Едните изскубнати от едно-две поколения и присадени в градовете. Ако са имали нещо имотец, къщя по села, градчета или паланки отдавна са го продали или просто зарязали на разпада.
Тия хора понеже са що годе задоволени свободното време от официалната им работа ги тормози. Няма къде да отидат и свършат нещо смислено. Прекарват с месеци по плажовете да си правят "химическо чистене" и "събират тен". Или хукват като изоглавени към Гърция да се похвалят у фейсо. Които имат повече пари обикалят по света. Вече хич не са малко тия дето са оръчкали Сейшели, Малдиви и всякви Балита-Малита. Скучен и елементарен и животеца на тия. Немога да ги мисля, ако и бат Калин да се впечатлява от душевните им терзани.
Има и друга България. Не са скъсали, не са продали ни педя. Опитват се да се борят с разрухата по родните си места. Кърпят, поддържат, опитват се да си опазят и мечтаят в панелките когато ще могат да се върнат в своите "Итаки". Всяко свободно време те гледат да си "ходят на село". И им е много по-приятно да си лягат в дядовите си прашни одаи с външни тоалетни, отколкото хотелския комфорт на чуждите къщя в Гърция. Не се и цъкат у фейса щото то кво да му цъкаш на една стара прашясала (ама твоя си) къща в някво забутано село. Ами те всички ще ти се смеят и подиграват. Това ква "почивка" и никво "зареждане на батерии" или "химическо чистене" не може да бъде! Че и тена ти да бъде най-много текезесарски, а не такъв дето ще те заглеждат застаряващите кокони по софийските кафенета дето цяла зима ще се кахъриш за "изчезващата майка България" до другото лято когато пак ще се утаиш в някое кюше на някои плаж, понеже си нямаш нито квадрат твое си местенце къде да чоплиш твоето парче земя от нашата територия.
Не ме впечатляват, верно, терзанията на изскубнатите мандрагори.
22 Септември 2017 15:15
Както винаги на ниво
23 Септември 2017 17:59
все по-рядко откривам диви плажчета
това лято тукмо се бях разположел на един такъв и подир час се изсипаха едни.... както и да е. много е важно като се върнеш да не ти правят впечатление изредените от автора нещица, все още успявам
24 Септември 2017 10:02
Хубаво писание!
25 Септември 2017 17:17

Благодаря, Авторе!
https://www.youtube.com/watch?v=H-tPyLSzZ_g - специален поздрав за Лазар
26 Септември 2017 04:17
Браво Калин! Чистото писане е прекрасен повод за усещане и самоусещане. Благодаря.
"Утре - от съшшштото". .
26 Септември 2017 14:15
Шако Много сме! Дядовата къща не може да се намери дори в най-лъскавата чужбина! Имаме във Фейсбук и наши местенца, да се учим един от друг на забравени умения, не толкова да се показваме. Не отричам обаче и седмица на топло море и златен пясък. Не за "химическо чистене", а за затопляне на кокалите и отпускане на мускулите. За съжаление селцата и градчетата по Черноморието ни се изродиха.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД