:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Тенисистът си осигури и на теория участие във финалите на АТР в Лондон
Оръжието е законно и е на бащата на едно от децата
Каталунци теглят масово пари от банките
СТАТИСТИКИ
Общо 352,703,049
Активни 675
Страници 2,555
За един ден 1,302,066

Популистите бъркат - и за данъците, и за моторите на икономиката

Потреблението на домакинствата отдавна не е основната движеща сила на растежа
Графика 1: Принос на различните компоненти към реалния растеж на БВП
През изминалата седмица група организации и партии с ляв профил обвиниха данъчната система в България за несправедлива и предложиха мерки за преодоляване на този "недостатък". Основното притеснение на инициаторите на кампанията е, че социалните и здравните осигуровки, както и ДДС имат регресивен характер, тъй като оказват по-висока тежест върху домакинствата с по-ниски доходи. Същевременно според тях това възпира основния двигател на икономическия растеж в България - потреблението на домакинствата. Решението им е да се въведе необлагаем минимум за данъка върху доходите на физическите лица и диференцирана ставка на ДДС за някои групи стоки.

Не става ясно защо се предлага промяна в данъка върху доходите, който няма регресивен характер, напротив - той е възможно най-справедливият данък, тъй като облага всички трудови доходи с една и съща ставка и без възможност за изключения. Още повече че тежестта му върху доходите е в пъти по-ниска в сравнение с тежестта на осигуровките. Данъкът върху доходите на физическите лица е 10%, но реалната му тежест е около 9%, тъй като се изчислява върху данъчната основа, която представлява разликата между брутния доход и платените осигурителни вноски за сметка на работника. А осигурителното бреме е около 32%, като се изкривява от наличието на минимални и максимални осигурителни доходи. При такова съотношение



логично е да се мисли за намаляване на осигурителната, а не на данъчната тежест



върху доходите.

Нещо, което не се споменава в изложените предложения, е, че ниската ставка на подоходния данък от 10% е възможна именно защото той се изчислява върху широка данъчна основа без изключения. Въвеждането на необлагаем минимум, естествено, ще доведе до загуба на приходи от този налог и ще подтикне правителството да компенсира загубата или с по-ниски разходи, или по-високи приходи, или с някаква комбинация от двете мерки. Историческият опит показва, че първото е малко вероятно, така че може да се очаква повишаване на ставката на подоходния данък. А това ще навреди на икономическата активност - редица изследвания показват, че структурата на данъчната система в една страна влияе върху икономическия растеж, като най-силно негативно влияние оказват преките данъци, а най-слабо - косвените. Вдигане на ставката на подоходния данък би било в тотален разрез и с тенденциите в ЕС, където данъците върху труда намаляват през последните години.

Другата идея на инициативата е диференциране на ДДС за определени стоки, тъй като според организаторите потреблението е основният двигател на икономическия растеж в България и има нужда от подкрепа. Оставяме настрана факта, че това предложение пренебрегва опита на редица други страни с косвения налог. Този опит е обобщен от изследване на МВФ, представящо добрите практики от прилагането му, както следва: използване на единна ставка по възможност без изключения; широка облагаема база с минимални изключения.

Самата идея за стимулиране на икономиката през данъците върху потреблението почива на



грешното разбиране за двигателите на икономическия растеж



в България през последните години. Това е силно остаряло виждане, което може и да се приеме за вярно в периода 2001-2008 г., когато в пет от осем години приносът на потреблението на домакинствата към реалния икономически растеж е бил по-висок от този на износа. Въпреки това разликата е пренебрежима (виж графика №1).

От 2010 г. насам няма година, в която приносът на износа да е по-нисък от този на потреблението, като разликата не се измерва в десети от процентния пункт, а в пъти.

И ако това не е достатъчно да ни убеди, може ясно да се види динамиката на отделните компоненти през годините. Докато потреблението на домакинствата формира близо 66% от БВП през 2000 г., а износът - малко над 36%, то през 2008 г. това съотношение е 65% спрямо 52%, а през 2016 г. - 61% спрямо близо 64%. С други думи за 16 години делът на потреблението на домакинствата в БВП намалява, а този на износа се увеличава и вече е по-голям, което означава, че 1% увеличение на износа води до по-голям ефект върху ръста на икономиката от 1% увеличение на потреблението (виж графика №2).

Не е случайно, че данъчната структура в България е такава - това е естествен еволюционен процес, който е резултат както на особеностите на местната икономика, така и на необходимостта за бързо догонване (конвергенция) на богатите страни в ЕС.



Догонването може да стане само чрез генериране на инвестиции



и изпреварващ ръст на производството, а оттам - и на благосъстоянието. Въпреки че се движи в правилната посока, българската икономика е далеч от желаната степен на развитие.

Инвестициите в дълготрайни активи като дял от БВП са едва 19%, което е близо до средното ниво за страните в ЕС, но е далеч от нивата преди 2009 г. Още повече че средноевропейското ниво няма да позволи на страната да постигне желания бърз икономически растеж, за да догони богатите страни членки.

Предвид казаното дотук хубаво е да се мисли за политики за ускоряване на икономическия растеж, а оттам и за повишаване на благосъстоянието на населението, но е още по-хубаво тези политики да почиват на факти, а не на пожелания. Също така е хубаво да се атакуват проблемите - ниските доходи, а не да се използва данъчната система като инструмент на социалната политика. Ниските доходи не са следствие на плоския данък върху доходите на физическите лица, а са резултат от фалиралата разходопокривна пенсионна система, ниско ниво на образование и квалификация на част от хората в трудоспособна възраст, недостатъчно привлекателна инвестиционна среда и т.н. Нито едно от тези неща няма да се промени с компрометирането на данъчната система.





* Заглавието е на редакцията.











 Графика 2: Индекс на БВП и неговите компоненти
30
2039
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
19 Септември 2017 19:49
http://www.segabg.com/article.php?id=873040

вътрешните също колабираха. Реинвестиция на печалбите не се прави и заради данъчното законодателство.Износът ни прилича на ликвидационна разпродажба
19 Септември 2017 19:57
Докато потреблението на домакинствата формира близо 66% от БВП през 2000 г., а износът - малко над 36%, то през 2008 г. това съотношение е 65% спрямо 52%, а през 2016 г. - 61% спрямо близо 64%.

БВП-то що е над 100%?
19 Септември 2017 20:13
Потреблението на домакинствата отдавна не е основната движеща сила на растежа
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика*

Е не е, гусине, не е. Ама рз е движеща сила за кадрите, а кадрите решават всичко, пък Сталин никога не е бил популист.
Пазарът решава всичко, ама кадрите решават още по-сичко.
19 Септември 2017 20:15
wreckage

БВП-то що е над 100%?

Свободен пазар - неведоми са пътищата и процентите му.

Имам чувството, че в ИПИ им потичат лигите, всеки път кога чуят за ръст било на доходите, било на потреблението на домакинствата.
Кучетата на Павлов, пардон на С..., абе - оня-дето-напълно-незаслужено-го-мразели-по-света.
19 Септември 2017 20:15
щото домакинствата потребяват основно храна, дрехи и комунални услуги. ЕРП-тата "внасят" външни услуги след дивашката приватизация и тая финансова помпа намалява бвп, изнасяме зърно, а внасяме брашно, месо и зарзават-хем износът нараства, хем домакинствата ядат по-малко, хем нетният им принос към бвп спада, същото е и за дрехите.

изнасяме собствената си мизерия за да пудрим макрорамката на непопулисти
19 Септември 2017 20:17
Свободен пазар - неведоми са пътищата и проценти му.

свободен най-вече от смисъл.
Фсеки знае, че процентът е най-малката градивна частица на материята и фсеко нещо се състои от точно сто такива частици.
19 Септември 2017 20:24
икономиста-непопулист взема потреблението на домакинствата за илюстрация, не че има хабер колко е внос в микса, и го съотнася към бвп че да му излезе тезата. като суджук от славееви езици-смес. една крава на кайма и един славеев език при него дават деликатес фифти-фифти. свинско със зеле-средностатистически.
19 Септември 2017 20:24
Мога да се изкажа само като лаик и потърпевш от икономиката.
Преди всчичко какво цели икономиката. Извинете, ако ви звучи по комунистически. Ако целта е печалба (политикономия на капитализма) естествено разходите трябва да лягат върху непечелещите. Разходите на домакинствата трябва да се ограничават - те не генерират печалба. Ако целта "максимално задоволяване на непрекъснато нарастващите нужди на хората" (да, да, закона на соца) това има смисъл. За съжаление никога не е реализирано, но трябва да се стремим към това. Съвременната капиталистическа икономика на практика се откъсва от обществото, работи сама за себе си. А всяка машина на празен ход повишава обороти докато не се саморазруши.
А "осигурителната тежест" не е данък, част от доходите заделена за старост, застраховка за болест или безработица. Точно осигуровките са "пари за домакинството". Естествено те са тежест за "стопаните на икономиката" и затова те постоянно настройват срещу тях. Както и срещу ненужното харчене за пенсии (с което се връщат осигуровките).
19 Септември 2017 20:33
Ако целта е печалба (политикономия на капитализма) естествено разходите трябва да лягат върху непечелещите. Разходите на домакинствата трябва да се ограничават - те не генерират печалба.

Не е така. Ама на теб ти е простено, щото не си икономист.
Ама на автора няма как да му бъде простено, той даже претендира да е такъв.

Ако целта е печалбата, потреблението трябва да се увеличи. Щото без реализиране на крайния продукт, няма как да се реализира печалба. Ако произведеш милион единици нещо си и не го продадеш, нямаш печалба.
Така че и по социалистически, и по капиталистически потреблението трябва да се увеличи. В САЩ отвреме навреме даже дават безвъзмездно на всеки по няколкостотин долара да ги харчат и така да въртят колелото.
Ама другарете очевидно от института не са ни капиталисти, ни социалисти, ни комунисти. Какви са - не знам.
19 Септември 2017 20:42
Ако целта е печалбата, потреблението трябва да се увеличи. Щото без реализиране на крайния продукт, няма как да се реализира печалба. Ако произведеш милион единици нещо си и не го продадеш, нямаш печалба.
КАЙЛИ, намерили са му цаката. Просто не произвеждат това което няма купувач. Е, в името на екологията, здравето, забрана на ГМО, чистотата на въздуха...
19 Септември 2017 20:53
е да, ама това не е цака, крайният купувач винаги е един и същ с работника, ако не платят на работника, купувачите няма да им купят стоката.
19 Септември 2017 21:06
ако изнесеш обяда на работника то потреблението ще спадне, но дколкото имаш износ-той автоматично увеличава бвп и печалбата. след това плащаш десет процента корпоративен данък и ги слагаш на влог щото глупаци да бачкат без обяд вече трудно се намират. в карайна сметка се получава парадокса на срив в инвестициите, мъртъв капитал в банките, висок износ и непопулистите ти казват че всичко е супер, особено макрорамката, ама неизвестно що всички бягат, а ако българска корпорация реши да разширява производство се регистрира в Холандия при прогресивен данък.
19 Септември 2017 21:14
всично е толкова перфектно че при милион и половина избягали да бачкат в чужбина последата идея е да се васят бачкери отвън-непопулистите са убедени че чуждоземците не само от обяд, ами и от вечеря нямат нужда и след като ще бачкат на фотосинтеза сигурно и вместо да им плащат за труда те ще плащат за да се трудят.
19 Септември 2017 21:43
той е възможно най-справедливият данък, тъй като облага всички трудови доходи с една и съща ставка и без възможност за изключения... Още повече че данъкът върху доходите на физическите лица е 10%, но реалната му тежест е около 9%... А осигурителното бреме е около 32%, като се изкривява от наличието на минимални и максимални осигурителни доходи.

Чудно ми е незнанието ли е повече или желанието да се излъже?
Не знам какво значи "изкривяване на осигурителното бреме", вероятно е някакъв термин от съпромата, нито защо само плоският данък не може да се заобикаля, а прогресивният може, но максималният осигурителен доход е именно онази възможност за изключения, която уж я няма при плоския данък.

Всяко дете знае, че задължителните отчисления от дохода са данък + осигуровки и че като сложиш таван на осигуровките, моментално превръщаш привидно "плоското" облагане в такова, което облагодетелства богатите.

Осигурителната вноска за фонд „Пенсии” е 18,8 % за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение - 10,46 % за сметка на работодателя и 8,34 % за сметка на работника и 13,8 % за лицата родени след 31 декември 1959 г., при съотношение - 7,66 % за сметка на работодателя и 6,14 % за сметка на работника.

Всеки може лесно да се убеди, че заплатата до 2 600 лева се облага с 28,8% = 10% + 18,8% (приемаме, че човекът е роден преди 1960), а заплатата от 10 000 - с 14,8% = 10% + 18,8% х 2 600 = 1 000 лева + 488 лева

В тази връзка отдавна се каня да питам:
Абе вие в ИПИ за икономика говорите ли си?

А това как да го разбираме?
Хем "При такова съотношение логично е да се мисли за намаляване на осигурителната, а не на данъчната тежест", хем трябва да се одрави пенсионната система, която наистина е "фалирала" заради ниската осигурителна тежест?
Впрочем цитирам цялото изречение
Ниските доходи не са следствие на плоския данък върху доходите на физическите лица, а са резултат от фалиралата разходопокривна пенсионна система,
поради фундаментално-непреходното му значение

Немам време да коментирам другите бисери, като:
историческият опит
бързо догонване (конвергенция) на богатите страни в ЕС.
генериране на инвестиции
То цялата статийка е един голям наниз


19 Септември 2017 22:16
Кайзер Созе
19 Септември 2017 21:06
ако изнесеш обяда на работника то потреблението ще спадне, но доколкото имаш износ-той автоматично увеличава бвп и печалбата. след това плащаш десет процента корпоративен данък и ги слагаш на влог щото глупаци да бачкат без обяд вече трудно се намират. в крайна сметка се получава парадоксът на срив в инвестициите, мъртъв капитал в банките, висок износ и непопулистите ти казват че всичко е супер, особено макрорамката, ама неизвестно що всички бягат, а ако българска корпорация реши да разширява производство се регистрира в Холандия при прогресивен данък.

Напълно съгласен

с двете уточнения:
Не е "парадокс", а закономерна катастрофа, която става все по-видима.
"Популисти" не трябва да се подминава или да се иронизира дори заради очевидния сарказъм, като в мнението ти.


19 Септември 2017 22:17
избягали да бачкат


Не е баш по темата, но емиграцията рядко е само заради работа. По-скоро става дума за начин на живот някъде, където поне що годе има некви правила.
20 Септември 2017 09:56
Лично аз "избягах" защото мразя комшиите ми да хвърлят боклука си през терасата.
Хак ми е - сега плащам данък върху дохода 42%.
20 Септември 2017 10:14
Калояне, а що за картинка сияе отдоле?
Пак сте се объркали в ИПИ.
Индекс 300, тоест трикратно нарастване на БВП, имат Китай и Русия.

За България, мачкай тука
http://www.nsi.bg/bg/content/11472/%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B2%D0%BF-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BF-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82

Верижни обеми, евро (2010 г.) на глава от населението и темп на прираст,%

Години: 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
БВП: 3000 3200 3400 3600 3900 4200 4500 4900 5200
Прираст: 5.5 5.9 8.3 6.0 7.2 7.9 7.7 8.1 6.8

Години: 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016
БВП: 5100 5200 5300 5300 5400 5500 5700 6000p
Прираст: -3.0 2.0 2.6 0.6 1.4 1.9 4.0 4.1p

Виждаш ли какво пишат НСИ и Евростат?
Реален БВП per capita 2000 г. - 3 000 евро, 2008 г. - 5 200 евро
Реален индекс per capita = 5 200 / 3 000 = 173%
Като отчетем, че населението е намаляло с поне 5% (не ми се рови)
Реален индекс БВП 2000-2008 - 165%,
реално, близо 3 пъти по-малък, отколкото на непопулистката ви картинка




20 Септември 2017 10:33
Всяко дете знае, че задължителните отчисления от дохода са данък + осигуровки и че като сложиш таван на осигуровките, моментално превръщаш привидно "плоското" облагане в такова, което облагодетелства богатите.

И по какъв начин ги облагодетелства?
Първо, пенсионните и всички други видове осигуровки са свързани със задължението на държавата да изплаща пенсии, болнични, майчинство, обезщетение при безработица и др. които зависят от техния размер и годините на плащане. Ако няма ограничение за размера им би трябвало няма ограничение и в изплащането на пенсиите и др. обезщетения. Тогава сиромахомилите ще ревнат, че не било справедливо някои да получават по няколко хиляди лева пенсии, а другите - 200 и от държавните фондове. То и сега се чуват гласове, че разликите в пенсиите би трябвало да са по-малки.
Второ, не виждам какво точно печелят богатите след като получават същия достъп до държавно здравеопазване както и тези, които се осигуряват на минимума или пък тези, които държавата осигурява и то независимо, че плащат много по-високи осигуровки. Пък и по-богатите обикновено не се редят за направления, а ходят в частни болници, което освобождава ресурс за по-бедните. Освен това НЗОК плаща само най-евтините консумативи, а който може да си позволи по-скъпи си ги плаща от джоба.
20 Септември 2017 10:42
Пояснявам, защо индекс 165% е три пъти по-малък от 300%, а не 2 пъти.
Налага се, понеже подозирам, че освен очевидната сериозна, много сериозна липса на базови икономически знания, има и известно неразбиране на аритметиката за отделенията.
На пръв поглед, "грешката" трябва да е 2 пъти, защото 165 е два пъти по-малко число (извинете популисткия ми староговор, така и не можах да свикна, че 165 е цифра) от 300.
Но само на пръв и само ако човек не е внимавал в четвърто отделение.
Ако е внимавал, ще се досети, че нарастване с 65% е приблизително три пъти по-малко от нарастване с 200%.
Иначе казано, ако картинката, която коментирам, не бе копирана от данни за Китай или Русия, а наистина ставаше въпрос за България, то през 2008 г. нашият БВП per capita трябваше да е бил 9 000 евро, сиреч нараснал с 6 000 евро спрямо 2000 г.
Но той е 5 200, а нарастването е само 2 200 евро.
Е, 2 200 е приблизително 3 пъти по-малко число от 6 000, а не 2 пъти.
20 Септември 2017 11:28
И по какъв начин ги облагодетелства?
Първо, пенсионните и всички други видове осигуровки са свързани със задължението на държавата да изплаща пенсии, болнични, майчинство, обезщетение при безработица и др. които зависят от техния размер и годините на плащане. Ако няма ограничение за размера им би трябвало няма ограничение и в изплащането на пенсиите и др. обезщетения.

Обезсърчаваш ме, Патагонец
Как да коментирам на по-високо равнище, като на всяка дума трябва да соча или неразбирането на основни понятия (не се отнася за тебе), или непознаването на аритметиката?

"Непопулистите" ни надуха главите с очевидно невярната теза, че облагането с една и съща ставка е най-справедливото. При това свенливо премълчават, че задължителното облагане включва поне две ставки - данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и осигуровки*.
Е, с ограничението на размера на плащаните от най-богатите осигуровки, за което сам си писал, макар и в условно наклонение - защо "ако" и "би трябвало", когато е "като"? - привидно еднаквата, "плоска" обща ставка на удръжките, става регресна, намаляваща с увеличаването на доходите над максималния осигурителен.

По-горе съм дал конкретен пример как от 10 000 лева заплата се удържат само 14,8% при положение, че удръжките върху заплатите до 2 600 лева са 28,8%.
Ако почти двойно по-ниските удръжки от високите доходи не са облагодетелстване на богатите, оставам да видя твоята представа за облагодетелстване.

*Осигурителните коефициенти ги наричам една ставка само за краткост, всъщност са десетки, има си таблици в нета. Независимо, че са много, осигурителните ставки имат общ икономически смисъл и той е, най-просто казано, каква част от дохода ни удържат, задължително и в допълнение на ДДФЛ.
20 Септември 2017 11:43
Лингвистите също бъркат -- и кво от туй?

Ето, не са се сетили да разтълмачат:

Българският езк си няма своя дума за... парче.
Да бе, за конкретна част от цялото.
Думата парче иде от portiо.
Срв. part, partial, и пр.

Парче хляб пък се нарича комат, от новогр. κομμάτι = парче, къс.
Българската дума `къс` набляга на свойството на парчето да е кът, мизерно и презряно малко.

Всичко това в цялост показва едно: по българските земи винаги е царяло изобилие откъм насъщните елементи на съществованието. Нъ пръво место рънътъ. Тук гладни гробища няма. Съответно няма и парчета -- всичко е цяло, а и изначално голямо. Ако артиса, хвърля се на стоката или псетата.

За разлика от СЕГА, впрочем.

Тъй, тя. Коя бе? Абе -- комати физис. Което ще рече късче природа, а не парче физик.
(Физис на гръцки е означавало растеж. Натура на латински ще рече родена или рождение.)
20 Септември 2017 11:55
Правиш ли разлика между данъци и осигуровки?
Не смесвай това, което си платил като процент от заплатата с това, което реално получаваш на практика.
Данъците отиват безвъзмездно за общите нужди на държавата, докато осигуровките са вноски, срещу които осигуреният очаква да получи компенсации или някакъв вид услуга когато му се наложи.
Кой печели и кой губи от осигуровките?
Ако аз се осигурявам на минималната заплата и при пенсиониране ми начислят пенсия, по-малка от минималната, автоматично получавам минималната, т.е. пенсионната система ми доплаща. С вдигането на минималната пенсия ще спечеля още повече, а тези, които са се осигурявали на по-висок доход почти ще се изравнят с мене. Ако пенсията ми е по-голяма от тавана, получавам тавана и пия една студена вода.
Кога съм на печалба и кога на загуба? Казват, че ще премахнат тавана на пенсиите, но ако се осигурявам на много по-висок доход никой не ми гарантира, че таванът няма да бъде въведен отново при дефицит в пенсионната система, особено ако разните борци за социална справедливост поемат управлението.
Относно здравната система както казах вече достъпът (на теория) е еднакъв независимо от вноските. На практика печели този, който има повече време да виси пред кабинетите за направление. Който няма време и има повече пари си плаща на частно.
И пак плащащите по-високи вноски са на загуба.
20 Септември 2017 13:34
Патагонец
20 Септември 2017 11:55
Правиш ли разлика между данъци и осигуровки?

Три мнения друснах за тази разлика, ти ме питаш дали я правя

Има елемент на "прецакване" на хората с по-високи доходи при пенсиониране при условията след 2019 (отпадане на МОД, максималния осигурителен доход и тавана на пенсиите), но не е там, където го сочиш.
Подчертавам, че говоря за общия случай на продължително осигуряване по един трудов договор. Никой не е пречил никому да внася допълнителни осигуровки и/или просто да спестява.

Прецакването е веднъж от непризнаването на доходите и осигуровките преди 01.01.1997 г. и втори път - от същия този МОД, действащ до 2019.
Както съм отбелязвал вече, сатаната определено има чувство за хумор.
МОД в момента е 3,4 пъти по-голям от СОД, средния осигурителен доход (2 600 / 760 за 2016). Приблизително такъв, 3-3,5 пъти, е през целия период след 1997. Следователно, максималната пенсия при пенсиониране в периода 2019-2025, при наличието на стаж, следва да бъде 3-3,5 пъти по-голяма от средната.
3-3,5 пъти означава максимална пенсия от порядъка на 1 800-2 100 лева, ако приемем, че СОД в този период ще бъде 1 000 лева, а коефициентът на заместване - 0,6. След 2025 съотношението "максимална/средна" ще нараства поради нарастването на дела на осигуровките над тези, ограничавани от МОД.
Накратко, "прецакването" е за тези, които са получавали по 3-4-5 хиляди, но са осигурявани на 2,6 хиляди.

Таванът на пенсиите е другият фундаментален въпрос.
Според мен, има три сценария:
Оптимистичен, вкл. за мен лично, при който удържат обещанията и пада.
Реалистичен или умерено-песимистичен, при който остава, но го вдигат 2 пъти над сегашния (910 лева). Виж по-горе защо точно 2 пъти. Един вид дават преходен период от няколко години, през който остава, но се определя на база действалия МОД.
Песимистичен или катастрофален, при който остава на по-ниско равнище.


20 Септември 2017 13:55
И накрая:

Има само един лек за дефицитите в пенсионно-осигурителната система и за дефицитите изобщо - незабавен отказ от "плоския" данък и връщане към пропорционалната система. И за ДДФЛ, и за корпоративните.
"Конвергенция" с ЕС, както се е изразил Калоянчо

Алтернативата на стопяването на малко лой от тлъстите котаци е игра с правата на милионите мравчици и отказ от малкото популистко, тоест разумно, останало в нещастната територийка.
20 Септември 2017 15:17
Има само един лек за дефицитите в пенсионно-осигурителната система и за дефицитите изобщо - незабавен отказ от "плоския" данък и връщане към пропорционалната система. И за ДДФЛ, и за корпоративните.

Това, което си постнал по-горе за пенсиите подкрепя моята теза, че който се е осигурявал на по-висок доход е прецакан, а който е крил доходи и спестявал печели. Та ти искаш прецакването да е по-голямо, така ли да го разбирам? Тези с високи заплати могат или да спестяват, да инвестират или да внасят в частни фондове, така че ако искат по-висока пенсия могат сами да намерят начин да я получават без държавата да им изземва тези доходи без гаранция за адекватна пенсия. В България който дойде на власт може да промени правилата както си иска.
Плоският данък е една от причините, задържащи висококвалифицирания персонал в България, който получава почти еднакъв по покупателна способност доход, сравнен с работещите в Западна Европа на подобни длъжности. Вдигни им три пъти данъка и им направи осигуровките върху целия доход и те ще се изнесат веднагически.
Проблемът не е във висококвалифицираните на заплата, а в това, че държавата не преследва и не конфискува имущество за доходи с недоказан произход. Тези всичките със скъпи коли , джирове, яхти и палати да не би да са си платили данъците до стотинка? Не, нали, ама тях никой не ги гони. Най-лесно е да се вземе от добросъвестните на заплата и затова на всички сиромахомили оченцата им са все в техните доходи.
20 Септември 2017 15:52
Плоският данък е една от причините, задържащи висококвалифицирания персонал в България, който получава почти еднакъв по покупателна способност доход, сравнен с работещите в Западна Европа на подобни длъжности. Вдигни им три пъти данъка и им направи осигуровките върху целия доход и те ще се изнесат веднагически.

Ето това е "популизъм" от лошия вид, затова хубавата дума е в кавички.

Първо, си противоречиш. Правилно сочиш покупателната способност, защото тя е действително важната. Защо я забравяш десет думи по-нататък? Кое задържа персонала повече: над двукратната разлика в ценовите равнища (средно спрямо ЕС) или въздържането от вдигане на удръжките с 20%?

Второ, не е вярно, че същественото намаляване на доходите ще бъде именно при нужния ни висококвалифициран персонал. Високоплатени са топ-мениджърите, а като сектори - банковите служители. Не съм чул нито някой да размита за тях навън, нито са незаменими, ако си бият камшика към родните места.

Трето, пропуснал си корпоративния данък.

Съгласен съм, че в страната с най-"незаобиколимото" плоско облагане се укриват 30-40% от данъците и се укриват главно от богатите.
20 Септември 2017 16:08
Съгласен съм, че в страната с най-"незаобиколимото" плоско облагане се укриват 30-40% от данъците и се укриват главно от богатите.

Че оттам да започнат, а не да увеличават облагането на легалните доходи.
28 Септември 2017 17:54
Sine_metu
2017-09-19 21:43:58
В тази връзка отдавна се каня да питам:
Абе вие в ИПИ за икономика говорите ли си?

Ти говориш за елементарна математика, явно в ИПИ си нямат понятие от нея или тяхната е като във вица колко е 2+2 в еврейското и арменското училище.
29 Септември 2017 13:01
Факт: 45% от американците не плащат данък върху доходите
Най-богатите 0,1% от домакинствата внасят над 20% от подоходния данък.

Около 45,3% от американските домакинства - близо 77,5 млн., не плащат данък общ доход, показват данни за 2015 г. на изследователския институт Tax Policy Center, съобщава Market Watch.

"Половината от тях не плащат данък, защото нямат облагаем доход, докато другата половина използва данъчни отстъпки, които "изчистват" задълженията им", казва Робъртън Уилямс, старши сътрудник към Tax Policy Center.

Въпреки факта, че богатите хора плащат ниски данъци, който често влиза в заглавията, тук има изключение от това правило. 1% от данъкоплатците с високи доходи плащат 23% от всички данъци - близо 7 пъти повече, отколкото цялата долна половина на разпределението по доходи.

На практика тези, които са в долните 40% на таблицата по разпространение по доходи, нетно получават пари от правителството. Докато най-богатите 20% от населението в САЩ е отговорно за 87% от данъците, събрани от Чичо Сам.
Справка: Клуб Z
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД