:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Само четенето на обвинителния акт ще отнеме година, смята адвокат Александър Кашъмов
Това са около 20% от личния състав
Причината са президентските избори, казва руският посланик
За пръв път от четвърт век в щата крепост на републиканците беше избран демократ за сенатор. Това стопява и преднината им в Сената
Появят ли се там щатски военни кораби, ще обединим страната си, заяви китайският посланик във Вашингтон
СТАТИСТИКИ
Общо 360,133,671
Активни 1,524
Страници 49,663
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Кръстопът

Емил Хърсев
Колега, минал целия професионален път до шеф на екипа за усвояване на еврофондове в голяма германска банка, събра всички европейски стратегии в две думи. Едната е "шизо", а другата възпитан човек не би казал на публично място. И даваше рецепта за разбор на всякакви речи и документи с марката "ЕС" или на евротема: "Не ги приемай сериозно, или ще се побъркаш." Това е верният подход дори когато става дума за най-принципния въпрос: накъде върви Съюзът, към разбягване на различни скорости, в разни посоки по всяка тема или към интеграция и (кон)федерация. Работата е там, че Евросъюзът засега не върви. Той стои на този кръстопът, уж размишлява, а всъщност се двоуми



като магарето на Жан Буридан



(то било в равна степен гладно и жадно, стояло на равно разстояние между копа сено и ведро с вода, но умряло от нерешителност накъде по-напред да тръгне). За разлика от размислите на осела терзанията на европейските стратези са добре документирани за ужас на европеистите и за радост на психиатрите. Ето защо: през март председателят на Еврокомисията написа



"Бяла книга" за възможните стратегии



за развитие на Евросъюза (сякаш може да има няколко правилни решения в един принципен избор). Ужким всичките възможности бяха безпристрастно представени, но в крайна сметка се натрапваше изводът, че единствената реална възможност Европа да се развива е да го прави на различни скорости: всяка страна да участва в отделни интеграционни проекти, доколкото иска, колкото може (и докъдето я пуснат Шефовете - ама това не го пише в книгата). Само след три месеца, отново от името на Комисията, но видимо от съвсем други автори, прочетохме



точно обратното в "Документа за размисъл",



тезиси за "задълбочаването на Икономическия и паричен съюз". В Документа бяха съвместени идеите на френския президент Макрон за единна фискална система начело с общ финансов министър на ЕС, модел за устройство на общата хазна според представите на германския финансов министър Шойбле и проект за два вида европейски дългови книжа от съветника в Бундесбанк Маркус Брунермайер. Крайното решение: Европейският съюз става конфедерация, всички страни членки приемат еврото за своя валута, след 2019 г. Еврозоната става Европейския съюз, само страните, приели еврото, ще имат право на глас в Европейския съвет, а страните, които не желаят да влязат в Еврозоната, остават в периферията на Съюза, без право на глас, но са длъжни да изпълняват решенията на Съвета и да спазват приетите регламенти и директиви. Но до 2019 г. всички страни в ЕС ще получат възможност и план за влизане в Еврозоната.



Същите тези чухме в речта на Юнкер



"за състоянието на Съюза" преди няколко дни. С няколко допълнения: че не само Еврозоната, но и Шенген ще трябва да се разшири до същите граници на конфедерацията; щели да трябват и нови инструменти за финансиране на бързото разширяване на Еврозоната (вероятно за бързо покриване на встъпителните вноски във фондовете за спасяване на закъсали държави и за обезпечаване на депозитите и на сметките при инвестиционни посредници). Обаче веднага след програмната реч за бъдеща (кон)федерация на еврото изводите в нея бяха шумно отречени, и то тъкмо от министри на Германия и Франция, включително и от фактическия съавтор на юнския Документ - Шойбле (оказа се, че той искал всички да пълним замислената от него обща хазна, но не можело всички току-така да влязат в Еврозоната, защото щели да станат грешки както преди). Ново обръщане на стратегията? Не, разбира се, вижте веселата страна: това е политическият танц на Стара Европа в обичайния му ритъм



две напред - една назад,



март назад, юни - напред, септември - напред и веднага след това рязка крачка назад. Нали ако правят крачки само напред Шефовете, никакъв танц няма да докарат - това ще си е чисто маршируване. Не става. Идеята за конфедерация трябва елегантно да се прокара първо вкъщи; в Германия точно сега важни избори идат, а домашните избиратели не искат и да чуят за нея. Не искат да разберат, че стоят на кръстопът пред избор. Староевропейците са като онзи катаджия, когото свети Петър се чудил в рая или в ада да прати, а той искал да го оставят там, на кръстовището. Те



искат времето някак да спре,



че ако може да се върне и малко назад в годините, когато разширяването на Европа им носеше само изгода и солидни печалби. Не става. Времето, когато второкачествените източноевропейци бяха длъжни единствено да изпълняват нарежданията от Брюксел, божем изпълнят изискванията (нови, по-нови и най-нови), за да им открехнат дверите към обетована Европа, (почти) мина. Конкистата свърши. Сега източноевропейците искат своя дял от сделката. Обаче староевропейците никак не са склонни да дадат обещаното. И тук идват на помощ политическите пируети и сложното извъртане на задните части ту насам, ту натам, за предпазване от (не)очаквани удари и за издебване на удобен момент за нова крачка напред. Защото Шефовете знаят: интеграцията на икономиките в единна Еврозона и здравата политическа основа, европейската (кон)федерация, нямат алтернатива. Другото е разпад на Съюза и съдбовно поражение в глобалната конкуренция. И още, че Евросъюзът не може да се откаже от потенциала на Източна Европа. Ще следим внимателно как ЕС ще вземе важния за нас завой.

9
3553
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
17 Септември 2017 21:07

Пред нас са блеснали шизо... тра-ла-лата! И няма край, и няма край на шир и длъж...
17 Септември 2017 21:35
По темата: Просяк в клуб на богати да влезе - да не иска като равен да го третират?! Просяк си остава и като такъв го третират. Во присне и во веки веков...
17 Септември 2017 23:24
Те искат времето някак да спре, че ако може да се върне и малко назад в годините, когато разширяването на Европа им носеше само изгода и солидни печалби.

Искат ама няма!
Да, ама Не.
17 Септември 2017 23:26
Защото Шефовете знаят: интеграцията на икономиките в единна Еврозона и здравата политическа основа, европейската (кон)федерация, нямат алтернатива. Другото е разпад на Съюза и съдбовно поражение в глобалната конкуренция. И още, че Евросъюзът не може да се откаже от потенциала на Източна Европа. Ще следим внимателно как ЕС ще вземе важния за нас завой.

Именно!

Хърсев
18 Септември 2017 00:53

да видим
18 Септември 2017 07:28
Спасението на ЕС е да приеме в състава си скоростно РФ, Казахстан, Украйна, Грузия и Армения. Ще се открият неподозирани възможности. ЕС - от Лисабон до Владивосток.
18 Септември 2017 10:34
Много кратко, много ясно, много точно.
18 Септември 2017 14:09
Шефовете знаят: интеграцията на икономиките в единна Еврозона и здравата политическа основа, европейската (кон)федерация, нямат алтернатива. Другото е разпад на Съюза и съдбовно поражение в глобалната конкуренция. И още, че Евросъюзът не може да се откаже от потенциала на Източна Европа. Ще следим внимателно как ЕС ще вземе важния за нас завой.

Внимателното следене вероятно ще продължи безкрайно дълго и завоят засега е мираж. Днес няма никакви признаци, че "шефовете" са склонни да се съобразяват с интересите на Източна Европа. Напротив, засилва се извиването на ръце и изнудването на унгарци, поляци, чехи и словаци (българските власти са пословично послушни и БГ е извън от тая група). "Шефовете" твърде са заети с вътрешните си проблеми, трудно се разбират помежду си, и самите те, като индивиди, са далеч от ерудицията и решителността на предшествениците си.
19 Септември 2017 17:47
Сегашният Европейски съюз е изкуствено творение, плод на политическо и социално инженерство, не съществуват никакви общи социални и икономически интереси на народите включени в него в него, които да го движат напред, или на където и да е, напротив, интересите и разликите са антагонистични. Единствената истинска спойка - християнството, бе старателно изчегъртано от съзнанието и културата на европееца, от чужди НПО и масони.

По тези причини, той може да съществува само насила, постройка без фундамент, когато изчезне външната сила, която го крепи - американската окупация, ще се срине сам. А нашите управници ще го разберат, когато западните акули им вземат всичко, е, ще живеят като богата средна класа, но ще са никои.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД