:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 356,767,518
Активни 888
Страници 27,904
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Справедливо, скромно и удовлетворимо“

Възвръщането на Южна Добруджа в светлината на предвоенните съветско-германски отношения
Съставно изображение на автора
По Крайовския договор (7 септември 1940 г.; ратифициран на 13 септември с.г.) българо-румънската граница се измества значително по на юг (на картата Южна Добруджа е означена с 1) в сравнение със земите, които България заема веднага след Освобождението (февруари-юли 1878 г.; на картата са означени с 2) и във времето от май 1918 г. до ноември 1919 г. (означени с 3); горе вдясно на картата е оная част от Дунавската делта, която е в границите на Русия след 1878 г. и на СССР след 1940 г. Вляво: Тържествено посрещане на българската войска и на българската администрация в Добрич.
(продължение от миналия четвъртък)



Опитите неочакваното благоприятно за България развитие на Добруджанския въпрос в самото начало на 40-години на миналия век да се разглежда замечтано като заслуга (изключително) на българската дипломация трябва да се възприема като недостоверно исторически, а и политически оцветено в добавка.

Не че упорството на българската дипломация да отстоява правата ни върху отнетото ни в Добруджа чрез пладнешки грабеж - признавано впрочем и от румънския политически елит и обществено мнения - е без значение; напротив. Не че можем да пренебрегнем изумителната непоколебимост и стоицизъм на българското население в цяла Добруджа; съвсем не. Но ако не беше се получило подходящо стечение на обстоятелствата в международната политическа деятелност в края на 30-те години на ХХ в., щяхме и днес да гледаме Южна Добруджа - с великолепния Тутракан и Рибарския му квартал на хълма над Дунав, с древната Силистра и блестящите й археологически паметници и находки, с патриотичния Добрич и романтичния Балчик с двореца и околностите му - само през крив макарон; за всеобща наша радост ако не друго, на Парижката мирна конференция (вж. продължението на този текст, посветено на годишнината от подписването на Парижкия мирен договор) успяхме да съхраним поне възвърнатата ни южнодобруджанска земя като малка утеха за неспирното свиване на българското землище през първата половина на миналия век.

* * *

Прогерманското правителство на Богдан Филов, съставено на 15 февруари 1940 г., бързо продължава линията, белязана от опити на българските правителства от 20-те и 30-те години на ХХ в. да поддържа съхраняването на българския характер на Добруджа и вероятното - при подходящо стечение на политическите обстоятелства - възвръщане на тия земи и на патриотичното им население към България; с явно предпочитание това да стане чрез нацистка Германия. На самия 15 февруари - докато правителството е още топло-топло - българският пълномощен министър в Берлин П. Драганов в прав текст заявява на германския държавен подсекретар Е. Вьорман, че "не е в интереса на Германия, щото спорът с Румъния за Добруджа да бъде уреден посредством Англия или Русия [Съветският съюз]". Естествено в българското МВнР разбират тясната стопанска обвързаност на Германия с румънските енергийни, дървесни и хранителни доставки, но също така несъмнено са си давали сметка, че след Мюнхенския сговор (1938 г.) и - малко по-късно - позорното разгромяване на Франция (май-юни 1940 г.), Румъния е оставена сама на себе си по земските въпроси.

Всъщност още с подписването на съветско-германския Договор за ненападение (23 август 1939 г.) и на така наречения Таен протокол към него, ако той наистина съществува (вж. Свързани текстове в следващата част), започва обратното броене за връщането на награбеното от Румъния през второто десетилетие на ХХ в.; впрочем българският външен министър Иван Попов, заел този пост именно на 15 февруари 1940 г., по-рано приветства "германо-съветското сближение", като очевидно отчита ползите за България от него. През 1918 г. Съветска Русия не признава заграбването на Бесарабия от Румъния, така както и България не призна никога присвояването на част от българското землище. Това определи видимата еднопосочност на интересите на двете страни, която се изрази - малко по-сетне - в успешното лишаване на Румъния от награбеното; въпреки истеричното "ревизия [на границите] значи война" на румънския външен министър Титулеску.

Точно месец след съставянето на първото правителство на Богдан Филов все същият български пълномощен министър Драганов съставя подробен доклад, в който подлага на всестранен анализ вероятностите, при които би станало възможно (поне частичното) разрешаване на българския Добруджански въпрос. Въпреки вече изтъкнатата стопанска германо-румънска кооперация, на Драганов често е казвано - на Вилхелмщрасе - че българската мечта за Южна Добруджа е "справедлива, скромна и удовлетворителна"; макар, според Германия, действителното удовлетворяване на тази мечта да е нужно да се изтегли в необозримото бъдеще; което поставя на изпитание търпението на София. Оказа се - малко по-сетне - че това бъдеще ще настъпи много скоро.

Безспорно предимство на българското външнополитическо поведение през първата половина на 1940 г. е вторачването в съветско-германските отношения, при което се надава ухо - и се вземат предвид - даже за слуховете за вероятна ос Берлин-Рим-Москва; знаем съдбата на тия слухове - те се оказват категорично неверни, но всичко това е показателно за нетърпението на българските управляващи кръгове да осъществят - най-сетне - някакъв безспорен успех по българския национален въпрос.

Вестник "Зора", когото тук често-често цитираме, даже в нетърпението си дава външнополитически съвети на СССР и Германия: "Германия и Русия [Съветският съюз] не бива да се отслабват взаимно" (цитатите са по Георги Марков, Добруджанският въпрос и германо-съветските отношения (февруари-септември 1940 г.)// Векове, кн. 3/1981// с. 20-29).

Друго безспорно предимство на българското външнополитическо поведение е единството на възгледите у всички значими политически лица. В разговор на 4 май със заместник-директора на Стопанско-политическия отдел на германското МВнР д-р Карл Клодиус (този политик и стопански деец е свързан и с една друга българо-германска афера, на която някога непременно ще се спрем) цар Борис Сакскобургготски определя възвръщането на Южна Добруджа като минимумът на българската ревизионистична програма. Истината е, че с този минимум си и останахме, но можеше и да е много по-зле, ако не бяхме се включили в последния възможен миг във Втората световна война на страната на Обединените народи; винаги може да е и по-зле.

* * *

Дали можем да приведем някакви успоредици на тия събития отпреди точно 77 години с нашата съвременност?! Можем, но те няма да са утешителни никак. За разлика от онова смутно време днес не само ни липсва всякакво разбирателство помежду нас си, но и се топим неудържимо; бягството и на млади, и на стари от ужасите на всекидневния ни бит вече наистина е неудържимо, чудо трябва за да се спре то. А единодействието и упоритостта е само един от факторите за осъществяването на националните ни идеали; другото е да бъдем колкото е възможно повече - след като се смаляваме като народ със смайваща бързина, която учудва всички в Европа, то дори и да възникнат безспорно благоприятни обстоятелства в заобикалящия ни свят, няма да има кой да се възползва от тях; дотам ни докара мизерната ни политическа класа.





Извори



"Царят [Борис Сакскобургготски (1918-1943)] познава обичта на своя народ към Русия и се съобразява с това. Тъкмо по време на руските футболни състезания в София можеше всекидневно да се наблюдава... голямото въодушевление на българския народ по отношение на русите. Освен това е характерно, че през дните на освобождението на Добруджа руската книжарница, разположена на една от главните улици в София, показа на голяма витрина картата на Добруджа и над нея ликовете на цар Борис и престолонаследника, обградени от житни класове и българските и руските цветове [знамена]. Тази витрина се обсаждаше масово от тукашното население..."

Из бюлетин на Бюрото на абвера, София, 8 ноември 1940 г.



"В своята външна политика България постоянно се е ръководила от желанието на българския народ да живее в мир и добри отношения със своите съседи... За това България е благодарна на силите на Оста, които поеха идеята за уреждане на този въпрос [споразумението между България и Румъния за Добруджа]..."

Из много бърза секретна телеграма на германския пълномощен министър в София Херберт фон Рихтхофен до германското МВнР относно проектодекларация на българското правителство по присъединяването на България към Тристранния пакт, 28 февруари 1941 г.



"Отношението на руското [съветското] правителство към България винаги е било твърде коректно и московското радио [вероятно Всесоюзное радио (от 1933 г.)] никога не е водило официална пропаганда срещу България. Съветският пълномощен министър в София [Алексей] Лавришчев доста се харесва и внимателно изпълнява служебните си задължения... [И] не се намесва във вътрешните работи на България. Неофициалното руско радио [радиостанция "Христо Ботев"?] обаче в своите български предавания критикува, съветва и заплашва България, когато пожелае. В София смятат, че тези предавания са официално поощрявани. Те подтикват България да не се оттегля от Македония и Беломорието. Комунистическата пропаганда в България твърди, че България трябва да има обща граница с Русия [със Съветския съюз] при устието на Дунав, като получи цяла Добруджа до Дунав..."

Из донесение на директора на Американския колеж в София Флойд Блек до генералния консул на САЩ в Цариград, 28 октомври 1943 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=871152

"Окончателна и вечна"

30
16983
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
13 Септември 2017 19:58
Ти да видиш. С много подсмърчане се признават заслугите на цар Борис и ръководената от него българска дипломация...
13 Септември 2017 20:05
Е, чак пък да се признават. Споменава се.
13 Септември 2017 20:15
Ъхъм. Много срамежливо. И с половин уста...
13 Септември 2017 20:26
Котка -
Компанията -
13 Септември 2017 20:40
Не се радвайте на връщането на Южна Добруджа, защото това връщане е било обвързано с отказ от сграна на България от Северна. В замяна на това Румъния се отказва от Бесарабия в полза на Рукия.
13 Септември 2017 20:44
Хайде историцате, коментирайте това което написах! Стига с тия траки !
13 Септември 2017 20:49
Малка Скития е земята на гетите.
За Голема Скития нема да говорим...
13 Септември 2017 20:53
Котка,както винаги-
Щурчо,крайовската спогодба от кои държави е подписана?
13 Септември 2017 21:09
С половин уста, да. Даже и това му е много на "величеството".
13 Септември 2017 22:03
И форума ли взеха да манипулират ? При мен няма никаква Котка .
14 Септември 2017 00:51
Постно, скромно и невзрачно...
14 Септември 2017 01:34
Споко Сухар. Тая 'котка' само Генек я вижда. При това всяка седмица.
14 Септември 2017 07:42
Мммм даа,

арбитър на Балканите е росийския цар. На България не се полага Цариград. В това са убедени всички големи. Кроят и прекрояват граници.
Ще им се върне.

https://www.youtube.com/watch?v=gCtPV_tPbWM

Не помня в далечните години , кой ингилиз четох. Та той казваше "който владее Афганистан владее Азия , та за Балканите важи май , който владее България владее Балканите.
А що е така?

Ами кръвта вода не става.
14 Септември 2017 08:09
Откровение,
след малко ще се появи Котка и - може би, евентуално - и ти ще го видиш... Не забравяй да го поздравиш... Иначе... Какво да пиша по Петрински?
14 Септември 2017 08:20
В замяна на това Румъния се отказва от Бесарабия в полза на Русия.


СЕГА Румъния си иска Бесарабия.Значи ние трябва да си поискаме Северна Добруджа

А иначе въпросът е бил дали да приемем малкото "питомно" или да гоним голямото "диво".Вече е късно за промени, в Северна Добруджа няма и един българин.
14 Септември 2017 09:20
Точно месец след съставянето на първото правителство на Богдан Филов все същият български пълномощен министър Драганов съставя подробен доклад, в който подлага на всестранен анализ вероятностите, при които би станало възможно (поне частичното) разрешаване на българския Добруджански въпрос. Въпреки вече изтъкнатата стопанска германо-румънска кооперация, на Драганов често е казвано - на Вилхелмщрасе - че българската мечта за Южна Добруджа е "справедлива, скромна и удовлетворителна"; макар, според Германия, действителното удовлетворяване на тази мечта да е нужно да се изтегли в необозримото бъдеще; което поставя на изпитание търпението на София. Оказа се - малко по-сетне - че това бъдеще ще настъпи много скоро.

В стремежа си да наблегне на съветското съучастие в Крайовския договор, Петрински пропуска и не обяснява защо, аджаба още през март 1940, Великобритания изказва съгласието си за промяна на българо-румънската граница и защо "необозримото бъдеще (за удовлетворяването на българските искания) насъпва много скоро".
1940 г., е тъжна година за Румъния и нейния крал Карол поради това, че страната е принудена да отстъпи Буковина и Бесарабия, част от Трансилвания и Южна Добруджа. А необозримото бъдеще настъпва скоро и за унгарци и за българи, защото германците, влизайки в Париж, се докопват до френския дипломатически архив и разбират , че през последните няколко години румънският крал Карол се е клел във ярност и на двете страни - на Германия и на Франция. Следва бъразата дипломатическа разправа с Румъния - тя е принудена да отстъпи част от Трансилвания на Унгария, а Ю. Добруджа - на България. Същевременно, Германия дава знак, че Карол вече не се радва на немското благоволение, териториалните загуби водят до масови демонстрации и кралят е принуден да абдикира, а на власт идва Антонеску.
14 Септември 2017 10:00
щурчо 13 Септември 2017 19:58
Ти да видиш. С много подсмърчане се признават заслугите на цар Борис и ръководената от него българска дипломация...
Мика 13 Септември 2017 20:05
Е, чак пък да се признават. Споменава се.
щурчо 13 Септември 2017 20:15
Ъхъм. Много срамежливо. И с половин уста...

Абе, направо - с отвращение. И на два пъти се подчертава, че въпросният Цар е Борис "Сакскобургготски" , а не както си го знаем Цар Борис Трети...
(Съществителното собствено "Сакскобургготски" се появи в българския език през 2001 година, ама това са подробности за истнската история и за модерните леви историчери)...)
Всъщност основните заслуги за връщане на Южна Добруджа - колкото и да ни е неудобно да си го признаем - са на Адолф Хитлер
Карай да върви, важното е Картаген да бъде разрушен и Петрински---Котка
14 Септември 2017 10:47
Като ще хвалим кой върна Южна Добруджа, да споменеме ли кой преди това я загуби?
Може би - нашенската политическа вихрушка, която неуморно се люшка от една крайност до друга, от Москва до Берлин, Брюксел и Вашингтон и обратно, от Велика България до Стабилизиращ фактор, от едни бързи пари до други.
Добре че Майката Природа ни изхранва вече 1400 години.
14 Септември 2017 14:16
БатВаню
14 Септември 2017 10:00
Ти се радвай, че не го е титулувал "другаря цар". Автора омаловажава приноса на българската и немска дипломация, за блесне незначителния такъв на руската. Ляп траа да са еде!
14 Септември 2017 14:18
генек, И. Петрински, kotka
14 Септември 2017 15:33
Отдавна имам обосновани предположения, че др. Петрински га кара историята българска, пишейки на коляно - пише, замазва, недоизказва, поучава, заключава... Неволно стигам и до обоснования извод, че писаниците му са за собственого удовлетворения для - нещо кат писаниците на ДмИ . Единствената разлика е, че той го докарва много "националистически", а ДмИ - "международнически". Все пак двамцата са от различно потекло, де... По писаниците им си личи и ще ги познаеш!
Котка , мачка, мачор, пес - !
14 Септември 2017 16:37
Всяка война се води, за да се сключат нови мирни договори. Окончателни и вечни мирни договори няма. Всеки договор важи за определено време - 70, 100, 150 години.
След това се преминава към период на подготовка за нова война, и война, за да се сключат нови мирни договори. Подготовката на една война варира от най-малко 20г, до 50години. Например ПСВ се подготвя 50г, което значи, че и Руско-турската освободителна война влиза в този период. От тогава са и нашите люшкащи се граници.
Подготовката за ВСВ започва директно с т.н. Версайски споразумения и трае точно 20 години. Част от тази подготовка за следвоенните договори е и Пактът Молотов-Рибентроп, и произтичащите споразумения. Едно от тези произтичащи от Пакта споразумения е и Крайовската спогодба. Пактът Молотов-Рибентроп престава да действа на 22 юни 41 година. Защо Румъния не си връща отново Ю. Добруджа?
Защото този, който я вкарва в авантюрата да се бие на страната на Обединена фашистка Европа, знае много добре, че тази Европа ще загуби.Този, който тласна фашистка Германия и съюзници в поход на Изток, беше осигурил Хитлер само с един план - двумесечният план „Барбароса„. С резервен план, втори план за водене на продължителни във времето, както виждаме и години, военни действия, Хитлер не разполага. Не са му дадени. Значи, тези, които тласкат Германия във война, знаят, че Германия ще загуби. Искат да загуби.
Но да се върнем на нашата граница. ПАКТЪТ престава да важи. Със всички произтичащи обязаности за Румъния и „загубените„ от нея територии. Но Румъния - нищо! Не ги иска! И ето тук е номерът! Защо?
На 1 декември 43г. в Техеран се срещат Тримата големи. Темите са откриване на втори фронт /който чак след 2 години, обаче/ , и втората точка, това е какви ще са границите в Европа след войната. Прието е решение, да бъдат такива, каквито са били на 31 декември 40г.
Ето как в навечерието на войната, под предлог на „съюзници„, мир и любов между съседите„ Румъния „доброволно„ връща Ю.Добруджа на България след 27г окупация, което означава ползване и обогатяване от тези земи, без да плати една стотинка обезщетение.
А България за благодарност към хитлеристка Германия, отива да замести немските войски в Гърция и Югославия като окупатор, за което след 3 години трябваше да заплати с територии и репарации.

Не знам успях ли да обясня как България е хлъзната с Крайовската спогодба от фашистка Румъния, хитлеристка Германия и...този, който е знаел, че Германия ще загуби войната, и успява да запази териториално своето протеже Румъния.

А фрау Меркел от една година повдига въпроса за Пакта. Не била съгласна с този Пакт. С кое не е съгласна? Със спогодбата за ненападение? Тя от 76години лежи погребана под милиони трупове човешки жертви от цяла Европа! Не , тя има предвид границите. И всяко поставяне под съмнение решенията на Пакта, автоматично води до загубата на Ю.Добруджа за България. Защото Потсдамското сроразумение от 27 години не важи.
14 Септември 2017 20:27
Котка -
Компанията -
14 Септември 2017 23:18
Иван Петрински
14 Септември 2017 23:20
Генек
Рогатия
Компанията
15 Септември 2017 05:58
gluhar4e
14 Сеп 2017 16:37


Не ни мъчи повече и кажи, моля те , кой е тоз могъщ потаен покровител на героично Влашко, въртящ с такава вещина и прозорливост царевичния рул на камъшения му сал през бързеите и въртопите на драматичния 20 в.?
15 Септември 2017 08:11
кой е тоз могъщ потаен покровител на героично Влашко,


някой рептил сигурно.
или от трилатералната комисия, се едно.
важното е, че са ни прецакали. както правят винаги.
ние никога нищо не правим, за да се прецакаме.
ма четете "строго секретно"
15 Септември 2017 09:10
Не знам успях ли да обясня как България е хлъзната с Крайовската спогодба

не, не успя
ма опитай пак
и по-големи дивотии са се писали тук
17 Септември 2017 11:18
Не разбрал, не разбрал. Що нерничиш? До там, че да задействаш и трите си ника.
Да ти напиша очевидното.
Великобритания, разбира се. Румъния винаги си е била протекторат на Англия. Дори и по времето на Чаушеску.
17 Септември 2017 14:53
Да ти напиша очевидното.
Великобритания, разбира се. Румъния винаги си е била протекторат на Англия.

Тва е очевидно само за онез с третото око.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД