:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
СТАТИСТИКИ
Общо 359,899,415
Активни 1,351
Страници 129,461
За един ден 1,302,066
Реконтра

Демографски махмурлук

Приятно ми е, Даниелс. Джак Даниелс. На мен можеш да си кажеш всичко и ще те разбера!
- Ти никога ли нямаш махмурлук? - питам аз.

Клошарят отпива нова глътка от бутилката и ми казва:

- Когато всичко друго се оправи, тогава ще се реши и демографският проблем. Иначе държавата отива на кино.

Вдигам рамене:

- Всеки, който изпие една чаша с менте, веднага започва да страда за държавата. И винаги има рецепта за оправянето на нещата.

- Нямам рецепта за нищо и не страдам. Просто държава вече няма, всичко се промени и стана по-кофти.

- Добрутру! - викам му. - Това се казва развитие и движение напред. Победа на цивилизацията над диващината, демокрацията побеждава ретроградното и назадничавото, светлото бъдеще винаги е пред нас. Ясен ли съм?

Клошарят ме гледа дълго време, а после отсича:

- Ти си идиот!

Взимам му бутилката и отпивам дълга глътка.

- Не съм идиот, ти не си в час. Държавата си е наред. Е, управлението е малко на автопилот, но историята бързо ще забрави този каприз.

- Нищо не е наред - вика той, - какво му е толкова нормалното на това, което живеете?

- Преведи - казвам му, но не връщам бутилката.

- Гледай - обяснява, - стари хора изхвърлят парите си през прозорци и балкони, а младите ходят на работа и никой не им плаща. Изгарят села и гори, изчезват хора, обират банки, влаковете не се движат, няма самолети за пътниците, изпаряват се милиони по програма и без програма. А виновни няма.

- Стари новини - маркирам аз.

- Никой не разчита на държавата, това ти казвам. Закъсаш ли, ти на никого не се обаждаш, никого не търсиш за подкрепа и обяснение. Никой не търси опора и закрила във властта. Щото се знае, че държава няма, тя няма да те чуе, няма дори да те изслуша. Не вдяваш ли?

- Няма доказателства за нищо бе, ти да не би да знаеш нещо повече, а?

Той ми се смее с глас.

- Ти сериозно ли чакаш един клошар да знае нещо повече! Не, братче, нищо не знам. Просто седя и гледам. Лошото е, че всички седят и гледат. Никой нищо не знае! Полиция, армия, прокуратура, съд - никой нищичко! Няма доказателства, няма въпроси, няма отговори. Нула!

- Това - съгласявам се - не е от вчера.

- Ние не живеем, а прекарваме в безвремие. Няма лошо, ама няма и добро. Нищо няма. Никакви новини, а тези, дето ги има, са транжирани, сварени и така сготвени, че никога нищо не разбираш от тях. Ако седнеш с молив и направиш разбор на новините, ще видиш, че тука високите са ниски, ниските са грозни, грозните са умни, а красиви няма. Всичко е в един кюп, всичко е всичко и всичко е нищо.

Маркирам:

- Е, значи има някакъв резултат. И това ли те бърка?

- Нищо не ме бърка! - репчи се той. - Никой вече не прави разлика между истина и лъжа. Най-дребните престъпления се разкриват с фанфари и тъпани, а по-едрите се замитат под килима и ги покриват с прах и забрава. Ежедневието се рисува като героично завоевание. Просто нищо не е на фокус. Нас ще ни съсипе безвремието, за това ти говоря през цялото време.

Отпивам и му викам:

- През цялото време ти си дрънкаш и пиеш. А аз, с тъпата си глава, седя и те слушам. Ето това е безвремието, което съсипва!

- Моята държава е друга. В нея има ред и порядък. Престъпниците са арестувани, транспортът е редовен, пенсионерите са щастливи. Никой никого не насилва, никой не граби с пълни шепи безнаказано, хората се лекуват и са здрави. Това е моята държава. И когато държавата е такава, демографската криза сама се решава.

Питам го:

- И къде има такава приказна страна?

- Не знам - въздъхва той. - Нощем се будя в леглото и викам "Ура!". А не знам защо и на кого го казвам. Пак си лягам и чакам щастието да дойде, ама някак си не го вярвам.

Казвам му:

- Гледай да нямаш главоболие, за щастието друг път ще говорим.

- Махмурлукът не е страшен! - обяснява ми той. - Страшна е мисълта, че въпреки целия зор нищо не се е променило!

Съгласявам се:

- Винаги е така. Целият този зор ще ни убие нас!
1
672
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
12 Септември 2017 22:16
Тъжно.За Автора
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД