×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 386,101,297
Активни 1,761
Страници 37,654
За един ден 1,302,066
Реконтра

Демографски махмурлук

Приятно ми е, Даниелс. Джак Даниелс. На мен можеш да си кажеш всичко и ще те разбера!
- Ти никога ли нямаш махмурлук? - питам аз.

Клошарят отпива нова глътка от бутилката и ми казва:

- Когато всичко друго се оправи, тогава ще се реши и демографският проблем. Иначе държавата отива на кино.

Вдигам рамене:

- Всеки, който изпие една чаша с менте, веднага започва да страда за държавата. И винаги има рецепта за оправянето на нещата.

- Нямам рецепта за нищо и не страдам. Просто държава вече няма, всичко се промени и стана по-кофти.

- Добрутру! - викам му. - Това се казва развитие и движение напред. Победа на цивилизацията над диващината, демокрацията побеждава ретроградното и назадничавото, светлото бъдеще винаги е пред нас. Ясен ли съм?

Клошарят ме гледа дълго време, а после отсича:

- Ти си идиот!

Взимам му бутилката и отпивам дълга глътка.

- Не съм идиот, ти не си в час. Държавата си е наред. Е, управлението е малко на автопилот, но историята бързо ще забрави този каприз.

- Нищо не е наред - вика той, - какво му е толкова нормалното на това, което живеете?

- Преведи - казвам му, но не връщам бутилката.

- Гледай - обяснява, - стари хора изхвърлят парите си през прозорци и балкони, а младите ходят на работа и никой не им плаща. Изгарят села и гори, изчезват хора, обират банки, влаковете не се движат, няма самолети за пътниците, изпаряват се милиони по програма и без програма. А виновни няма.

- Стари новини - маркирам аз.

- Никой не разчита на държавата, това ти казвам. Закъсаш ли, ти на никого не се обаждаш, никого не търсиш за подкрепа и обяснение. Никой не търси опора и закрила във властта. Щото се знае, че държава няма, тя няма да те чуе, няма дори да те изслуша. Не вдяваш ли?

- Няма доказателства за нищо бе, ти да не би да знаеш нещо повече, а?

Той ми се смее с глас.

- Ти сериозно ли чакаш един клошар да знае нещо повече! Не, братче, нищо не знам. Просто седя и гледам. Лошото е, че всички седят и гледат. Никой нищо не знае! Полиция, армия, прокуратура, съд - никой нищичко! Няма доказателства, няма въпроси, няма отговори. Нула!

- Това - съгласявам се - не е от вчера.

- Ние не живеем, а прекарваме в безвремие. Няма лошо, ама няма и добро. Нищо няма. Никакви новини, а тези, дето ги има, са транжирани, сварени и така сготвени, че никога нищо не разбираш от тях. Ако седнеш с молив и направиш разбор на новините, ще видиш, че тука високите са ниски, ниските са грозни, грозните са умни, а красиви няма. Всичко е в един кюп, всичко е всичко и всичко е нищо.

Маркирам:

- Е, значи има някакъв резултат. И това ли те бърка?

- Нищо не ме бърка! - репчи се той. - Никой вече не прави разлика между истина и лъжа. Най-дребните престъпления се разкриват с фанфари и тъпани, а по-едрите се замитат под килима и ги покриват с прах и забрава. Ежедневието се рисува като героично завоевание. Просто нищо не е на фокус. Нас ще ни съсипе безвремието, за това ти говоря през цялото време.

Отпивам и му викам:

- През цялото време ти си дрънкаш и пиеш. А аз, с тъпата си глава, седя и те слушам. Ето това е безвремието, което съсипва!

- Моята държава е друга. В нея има ред и порядък. Престъпниците са арестувани, транспортът е редовен, пенсионерите са щастливи. Никой никого не насилва, никой не граби с пълни шепи безнаказано, хората се лекуват и са здрави. Това е моята държава. И когато държавата е такава, демографската криза сама се решава.

Питам го:

- И къде има такава приказна страна?

- Не знам - въздъхва той. - Нощем се будя в леглото и викам "Ура!". А не знам защо и на кого го казвам. Пак си лягам и чакам щастието да дойде, ама някак си не го вярвам.

Казвам му:

- Гледай да нямаш главоболие, за щастието друг път ще говорим.

- Махмурлукът не е страшен! - обяснява ми той. - Страшна е мисълта, че въпреки целия зор нищо не се е променило!

Съгласявам се:

- Винаги е така. Целият този зор ще ни убие нас!
1
839
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
12 Септември 2017 22:16
Тъжно.За Автора
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД