:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
Кадровиците отказаха да наградят Калоян Топалов за добра работа
СТАТИСТИКИ
Общо 349,267,353
Активни 1,591
Страници 120,121
За един ден 1,302,066

Не безплатните опити, а контролът е важен при инвитро

4 процедури по линия на бюджета са напълно достатъчни. Но е крайно време да се оповести успеваемостта на клиниките
Снимка: БГНЕС
Фондът организира партита за "своите" бебета. Директорът Мария Георгиева обаче дори не може да цитира успеваемостта при финансирането.
Явно нямаше кой тактично да обясни на премиера Бойко Борисов, че няма как държавата да финансира безлимитно инвитро процедури, нито дори "докторите да определят колко - 3-4-5-6, колкото преценят и поемат ангажимент", затова и в рамките на 2 месеца държавната политика по асистирана репродукция успя на два пъти да влезе в полезрението по нелицеприятен начин. Първият път неправителствени организации обвиниха държавния Център за асистирана репродукция, че не си върши работата, а клиниките, на които плаща - че не спазват елементарни правила. Втория път здравното министерство обяви, че ще плаща вече 4 инвитро опита, вместо 3 и положи нелепи свръхусилия да обясни, че това всъщност е обещаното от премиера отпадане на лимита.

Става дума за промени в правилника за работата на фонда за инвитро, според които държавно финансираните опити на процедурата вече ще са 4, отделно двойките за пръв път ще имат право и на до 4 трансфера на замразени ембриони, получени при опитите за инвитро. Според проекта промените ще са в сила от догодина, тъй като за тази няма предвиден бюджет. И тъй като записаното черно на бяло определено не предвижда безлимитност по какъвто и да било начин, се наложи МЗ да обяснява, че всъщност няма лимит на жените, които могат да кандидатстват, както и на финансирането. От получилата се семантична каша изпадна далеч по-същественият въпрос - за контрола на тази дейност и на клиниките, на които държавата плаща. Защото, всъщност, спор трябва ли да се плащат повече от 4 опита, няма. Проблемът там е само в жалките опити на МЗ



Борисов да не изглежда недоразбрал и недообещал



По отношение на контрола поправките предвиждат тепърва фондът да може да глобява прегрешили клиники, а не само да прекратява договори, както и да извършва самостоятелни проверки, а не както е досега - съвместно с агенцията по трансплантация. Последното е направо абсурдно, тъй като администрацията на фонда е от няколко души, които едва смогват да обработят над 4000-те молби за финансиране годишно. Увеличаването на щата беше една от промените, които се очакваха с поправките в правилника, но липсват от настоящия проект. Друга беше въвеждане на критерии за клиниките, които имат договори - да имат определен брой лекари и биолози и определена успеваемост, но и тя не е факт. Абсолютно задължително е и да има публичен контрол, за който в момента дори не се споменава, камо ли да се предвиждат подобни промени - успеваемостта на клиниките е тяхна търговска тайна и те могат да я оповестят само ако пожелаят. Което в масовия случай не правят. Това, което понастоящем е известно, е, че според одита на Сметната палата за периода от началото на 2014 г. до средата на 2016 г. фондът е платил 29.3 млн. лв. за 7598 процедури, при което са родени 2171 деца. Цитираната успеваемост е за 28% родени деца от всички опити у нас. Не е ясно обаче колко са ражданията, тъй като често след асистирана репродукция се ражда повече от едно дете. Директорът на фонда Мария Георгиева също не успя да даде дори тази данна и поне публично никой не знае за какво всъщност плаща бюджетът. Изрично изискани данни за 2015 г. от агенцията по трансплантация, цитирани от сlinica.bg, сочат, че при 15.4% от всички инвитро процедури у нас - и частни, и по линия на фонда, се раждат деца. При 13 746 извършени цикли на стимулация броят на клиничните бременности е 3009, броят на ражданията - 2122, а родените деца са 2499. Което е доста далеч от 28-те процента от доклада на Сметната палата.

Нещо повече - правилникът за работа на фонда продължава да позволява и да се финансират клиники с отчетена успеваемост нула деца. Според одита на Сметната палата "отчетената успеваемост по лечебни заведения се изменя в широки граници от 0.6% до 56.3% за всички извършени процедури, по данни на агенцията по трансплантация, и от нула до 47% за процедурите, финансирани от фонда".



Нула е успеваемостта при клиники,



които са отчели едва няколко опита по линия на държавния фонд, и въпросът е следва ли те изобщо да имат договор. Отчетите на клиниките към фонда и към агенцията по трансплантация, която по закон отговаря за контрола над тях, също се разминават. Една и съща клиника, например, праща във фонда данни за 108 родени деца за дадена година, в ИАТ - за 73 деца за същия период. И този номер явно също минава.

В момента фондът работи с 33 клиники у нас, но от тях 2 в София и по една в Пловдив и Тутракан осъществяват 58% от финансираните от хазната процедури. Това е горе-долу и начинът, по който пациентите се ориентират кое лечебно заведение да изберат - според общото мнение кой къде ходи, форумите и опита на познати. Данни за успеваемост няма. Според лицето на най-търсената от години клиника за асистирана репродукция "Надежда" в София - д-р Георги Стаменов, ваденето на подобни данни би било в ущърб на по-тежките случаи, тъй като никой няма да иска да работи с тях, за да не си развали статистиката. От другата страна, обаче, най-нормалното нещо на света е да има отчетност за публични пари и на сайта на фонда да има информация поне за това как се справят договорните му партньори с парите, които той им превежда. За да могат и двойките, на които се налага инвитро, да си изберат информирано клиника и за да знае и обществото за какво плаща. И за да се ограничат възможностите за всякакви спекулации - от продажба на яйцеклетки до умишлено подвеждане за по-скъпи и тежки процедури, при положение че решението може да е просто и безболезнено.



Още данни



Ако България наистина имаше 28% успеваемост при асистирана репродукция, щеше да е сред първенците в Европа. Но няма. Данни, подадени от шест водещи клиники у нас, към регистъра на Европейското общество по човешка репродукция и ембриология, сочат друго. При класическото инвитро средно в Европа ражданията са 21.9%, а у нас - 17.9%. При метода ИКСИ - подобен на инвитро, но ползван, когато проблемът е в липсата на достатъчно сперматозоиди, показателят на Европа е 20% родени деца от всички опити, а у нас - 15.6%. Над средното сме само при трансферите на замразени ембриони - с близо 26% раждания при средно 16% за Европа, но у нас - вероятно и защото това все още не се плаща с публични пари, направените процедури са малко - под 600, при положение че първите два метода са с общо над 11 000 отчетени опита.

Но вероятно и за изненада на премиера Борисов, ако по нещо сме наравно с ЕС, това е броят поети с публични средства опити. В Дания, Холандия, Испания, Великобритания се поемат до 3 опита, във Франция и още редица страни - по 4. Изключение е Белгия, където се плащат 5-6 опита, но пък там при един опит може да се вложи само един ембрион, т.е. ограничават се ражданията на близнаци и тризнаци. Освен това у нас държавата плаща до 5000 лв., които покриват всичко освен изследванията преди инвитро, или 400-500 лв. от разходите са за сметка на пациента. Едва няколко страни поемат изцяло опитите, повечето имат доплащане, например в Германия то е 50%. И навсякъде се броят опитите инвитро, но не и допълнителните опити със замразени ембриони, т.е. опитът на здравното министерство да обясни, че всъщност ще плаща цели 4 плюс 4 опита, е доста дилетантски.

На места лимитът на възрастта за "безплатно" инвитро е до 40 години при жената - Австрия, Белгия, Дания, Великобритания. Във Франция е до 43, както у нас, в Гърция до 50, а много държави нямат фиксирана горна граница на възрастта, като Португалия, Финландия и Швеция.

Защото инвитро не е панацея, а скъп и криещ своите рискове метод. Официалната статистика, цитирана и от здравното министерство, е, че след третия опит шансовете за успех падат под 10 процента. Паралелно с това с възрастта шансовете за успех падат, затова и почти навсякъде е преценено, че това е границата за приемливо разходване на обществени средства. Освен това свръхдозите хормони, с които са стимулирани жените при процедурите, могат да доведат до депресия, да увеличат опасността от появата на рак и това също изисква поставяне на граница на приемливия риск. Далеч не навсякъде обаче и неправителственият сектор, и представители на държавата си позволяват непремерени приказки и обещания, с които да се гаврят с хората с репродуктивни проблеми.

Снимка: Архив "Сега"
33 клиники имат договори за финансиране от държавния фонд за инвитро.
2
958
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
11 Септември 2017 23:23
Не че съм "безсребърник", но винаги съм смятал продаването на надежда за мръсна работа! Прекалено много пари се въртят в този бизнес и това отприщи бесовете в душите и мислите на много хора, вкл колеги!
12 Септември 2017 16:34
"Далеч не навсякъде обаче и неправителственият сектор, и представители на държавата си позволяват непремерени приказки и обещания, с които да се гаврят с хората с репродуктивни проблеми."

Янина Здравкова, с това изречение обвинявате ли неправителствения сектор (който и да е той според Вас), че си позволява гавра с хората с репродуктивни проблеми?
Ако отговорът е "ДА" - бъдете така добра да се аргументирате. Обвинението е много сериозно и със сигурност няма да остане неподминато.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД