:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
От двата клуба, заявили интерес, само "ЦСКА-София" отговаря на условията
СТАТИСТИКИ
Общо 357,518,032
Активни 1,228
Страници 81,332
За един ден 1,302,066

Има ли спасение от диктатурата на чиновника

Намаляването на административната тежест не може да стане без ефективно електронно управление
СНИМКА: БГНЕС
Председателят на държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков обави миналия четвъртък, че още догодина в бюджета ще бъдат записани 95 милиона лева за обновяване на информационните ресурси на администрацията. Въпреки че за техника досега са хвърлени стотици милиони, различните държавни служби си говорят предимно "на хартия".
В средата на юни правителството обяви курс към ограничаване на бюрокрацията. Мотивите за тази кампания изглеждат безспорни - администрациите на централните и териториалните органи на изпълнителната власт предоставят общо 1422 услуги, за които се изискват 5985 документа.

"Самите ние си даваме сметка, че това е реална реформа и тя затова не се е случвала, защото трябва да се преодолява огромна съпротива на чиновници, администрация, включително и корупционни схеми по маса звена - нещо, с което ние сме свикнали като народ, но трябва това да го поправим", аргументира се тогава министър-председателят Бойко Борисов.

Служебният обмен на документи (или принципът once only) съвсем не е нова идея. "Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство" - това е законово правило от 2009 г., но то масово не се спазва, както и други разпоредби в този дух.

Реално различните служби превръщат гражданите в разносвачи на документи от една администрация в друга, включително между администрации в рамките на едно министерство. Безспорно е също така, че администрацията иска дублиращи се документи или удостоверяване на подразбиращи се факти. Както казва премиерът - личната карта се издава на основание акт за раждане, ето защо вторият не е нужен.



В практиката има и по-фрапиращи примери



Министерството на труда например изисква заверено от НСИ удостоверение за код на икономическа дейност. Този код не се присъжда, той се избира от самата фирма при регистрацията и НСИ само събира пари (размерът на таксата е такъв, че не оставя никакво съмнение за целта на услугата) за нещо, което МТСП може да си разпечата от страницата на Търговския регистър. Друг пример са декларациите, удостоверяващи истинността на документите, които се подават за всяко вписване в Търговския регистър - от смяна на управител до публикуване на годишен финансов отчет. Наличието на документ с подпис и печат е напълно ненужно, тъй като със самото заявление за публикуване деклараторът се ангажира с истинността на фактите и дори без изрична декларация носи наказателна отговорност, ако лъже.

Намаляването на административната тежест е част от по-широк кръг от мерки за по-ефективно регулиране. То трябва да се разглежда заедно с мерките за въвеждане на електронно управление, мерките за по-ефективно използване на данните, реформата на администрацията, оптимизацията и облекчаването на административните процедури, в това число (но не само) разрешителните режими.



Всичко започва от количеството и качеството на нормотворческата работа.



Предишното Народно събрание прие 336 закона през периода от октомври 2014 до февруари 2017 г., тоест за две години и половина. За сравнение наскоро британската кралица Елизабет Втора представи в реч пред парламента законодателна програма за двегодишен период, включваща 27 закона, включително осем за Брекзит.

Британците отхвърлиха членството в ЕС отчасти заради прекомерните регулации, които Брюксел налага. Действително, около две трети от законодателните промени у нас са оправдани с европейски изисквания. Но останалите са национална инициатива. Освен това много често необходимостта от хармонизиране се използва като повод за вкарване на поредните изменения на законите, които обикновено не са резултат от внимателно планиране, а реакция на конкретен казус или преписка. Вероятно броят на поправките, идващи от ЕС, също може да бъде намален. Някои промени например се налагат поради това, че европейските правила не са били въведени както трябва и Съдът на ЕС отсъжда срещу държавата. Такъв пример бе трудното въвеждане на данък "Уикенд".

Резултатът от тази активност на парламентаристите е плачевен. За 12 години Данъчно-осигурителният процесуален кодекс - документ, който засяга всеки бизнес в страната, е променян 59 пъти. Това силно затруднява работата на бизнеса, особено на малките фирми, които не разполагат с ресурс да следят законодателните промени.

Често измененията се дължат на буквално преписване на европейски изисквания, които се въвеждат по линия на най-малкото съпротивление, като всяко следващо звено прехвърля административна тежест. Много често държава възлага такива функции на работодателите (например във връзка с детските добавки), или на банките. Скорошни промени в ДОПК например станаха повод за поредната декларация, изисквана от банките, в която, между другото,



се налага да се декларира, че "лицето не е централна банка"



Количеството по правило е за сметка на качеството и не е случайно, че дефектите в законодателството зачестиха напоследък. Дори специалистите се объркват в многобройните, зле структурирани, още по-зле закърпени нормативни актове с многобройните препратки помежду им. Честите поправки водят до прекъсване на връзките и до вътрешни противоречия. Оценките за въздействие и обществените обсъждания са формални, често важни текстове се промъкват преди второто четене на закон, иницииран по друг повод. Последният пример е именно в сферата на административното регулиране - предстои парламентът да гласува мащабни промени в АПК, с които глобите за обжалване се увеличават до 90 пъти, без това да е преминало през обществено обсъждане.

Затова основното предизвикателство пред всеки опит за намаляване на административната тежест е да се направи тази диагностика на законодателството, като се проследят всички препратки, дублиращи се регистри, противоречащи си режими и прилагането на разпоредбите в практиката.

Намаляването на административната тежест е от категорията на пожелателното нормотворчество - една разширяваща се група



закони, които позволяват имитация на дейност



(в тази група, за жалост, скоро ще се включи и антикорупционният закон). Дори когато са водени от добри помисли, подобни нормативни актове не носят промяна, тъй като са лишени от механизми за прилагане.

Така например споменатият закон за ограничаване на административната тежест прокламира, че таксите трябва да съответстват на разходите за извършване на услугата. Това масово не се спазва (пример са таксите за лицензиране на туроператор или за въвеждане на ново лекарство). Но липсва орган, който да следи за приложението на законодателните идеи. Доколкото в закона има контролни механизми, те са вътрешноведомствени (изключение е правото на областните управители да контролират общините) или не са предвидени глоби, санкции или регресна отговорност за неспазване на повечето изисквания за намаляване на бюрокрацията.

Законът за електронното управление, Законът за нормативните актове, АПК и други нормативни актове и стратегии също съдържат ценни пожелания за намаляване на административната тежест. Така че въпросът не е в колко още стенограми и нормативни актове да се запишат правилото на служебния обмен на документи, мълчаливото съгласие или обслужване на едно гише, а кой ще контролира прилагането на тези принципи.

Очевидното решение на проблема с контрола - да се създаде нова агенция или да се възстанови министерството на държавната администрация, само по себе си няма да донесе промяна. В действителност страните от ЕС използват и двата подхода - централизиран и децентрализиран, което предполага обмяна на информация и взаимен контрол. Пример за централизиран подход например е белгийската Агенция за административно опростяване.

Възможна е и комбинация от двете - например централизирано звено, което да се занимава с електронното управление, тъй като е нужен единен стандарт, за да си "говорят" регистрите, но неговите компетенции няма как да включват контрол за размера на таксите или нарушение на друг от пожелателните принципи.

Но ако то не е подкрепено с други механизми, оптимизация на процесите и реална електронизация,



само ще добави още едно ниво на бюрокрация



Практиката на други страни, които са предприели мерки за по-ефективна администрация (Великобритания е европейски шампион, но интересен опит имат още Холандия, Австрия и Финландия), показват, че технологиите и по-активното взаимодействие с гражданите и бизнеса осигуряват широки възможности.

Възможно решение на проблема с контрола трябва да се търси при тези, които имат по-голям интерес за спазване на законите за намаляване на административната тежест - гражданите и бизнеса. Това включва най-малко два механизма:

- съдебен контрол. В противовес на неявната тенденция, която се налага напоследък, следва да се предвидят символични такси за обжалване на актове и процедури за несъответствие на разпоредбите на законите за намаляване на административната тежест. Доколкото обжалването (например за неспазване на срокове или незаконен лицензионен режим) е по-скоро в обществен интерес, не съществува риск от злоупотреба с право.

- обратна връзка и подаване на сигнали. Това изобщо не е развито в нашата администрация. Както и друг път сме писали, няма система за събиране и анализ на отзиви на потребители, съответно няма и механизъм за обвързване на финансовите стимули за администрацията с индикатори за изпълнение и оценките на потребителите.

Но за да се стигне дотам, е необходим внимателен преглед на процедурите, който да бъде извършен не само от администрацията, както предвижда правителството, а с привличане на всички заинтересовани страни и тестове в реални условия.



Кой да свърши черната работа по детайлите?



Дори бегъл поглед върху съществуващите у нас процедури и регистри показва, че за много административни структури намаляването на бюрокрацията ще бъде далечна мечта. Около една трета от регистрите са хартиени, а само 8% са интегрирани помежду си. У нас съществуват над 1000 режима, въведени от различни администрации, според справка от административния регистър. В същото време последният доклад за администрацията показа, че 44.36% от ведомствата нямат система за управление на база данни, а 64.76% нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет. Дори 15.56% от администрациите нямат система за документооборот.

Въпреки че повечето администрации имат харта на клиента, ред за разглеждане на жалби и пр., само 65 администрации (от 559) са внедрили управленска система, която предоставя информация за наблюдение на потреблението на услуги. Но въпреки това изискването за еднократно събиране на информация и служебния обмен е залегнало в закона за електронното управление и останалите нормативи. Проверката за това кой и как спазва този принцип вероятно ще е по-трудната половина от работата.



Трите фази



Служебното събиране на документи е само един от принципите за намаляване на бюрокрацията и по-ефективното администриране. Критичните области тук включват обмяната на данни и осигуряването на качеството на данните. Това не са само технически въпроси като мрежова архитектура, но засягат и избора между събиране на данни на едно място или обмяна на данни между различните бази. Оттам нататък трябва да се определи отговорността за качеството на данните, тяхното съхранение и актуалност. Следващият въпрос е стандартизирането на данните и формулярите, което отново не е само технически въпрос, а трябва да бъде подкрепено на законодателно ниво. (Таксономията е важна - леки разлики в названието на един документ или дори поле водят до създаване на изцяло нов документ.) Добра практика от опита на Дания, Холандия и Естония е да се позволи на потребителите да коригират данните за себе си (например ако забележат, че партида се води на неактуален адрес). В Естония също така не само позволяват на потребителите да следят своите данни, но и да виждат кой орган ги е използвал - идеята е, че това повишава доверието.

Доклад на EY, изготвен по поръчка на Европейската комисия през 2014 г., идентифицира следващите две фази - Опростяване и персонализация и Дигитално по подразбиране.

Опростяването включва намаляване на съдържанието на формулярите, ограничаване на честотата на подаване на декларации и отчети и дори предварително попълнени типови формуляри. Пример за опростяване е принципът, възприет във Великобритания да се подават нови декларации само когато има промяна в заявените обстоятелства (контрапример е практиката на Главна инспекция по труда у нас).

Стратегиите в тази втора фаза включват координация между институциите, разпределение на отговорности, стандартизация, анализ за това къде и как се използват административните услуги.

За да се постигне това, трябва се проследят стъпките на всяка една услуга (да се влезе "в обувките" на потребителя). Проучванията са важна част - отново в Дания имат опита да изследват дали потребителите разбират процедурите.

Дигитално по подразбиране пък означава, че електронното обслужване е задължително, освен ако няма уважителна причина за обратното. Електронното управление - без да е панацея, е един от най-мощните инструменти за намаляване на административната тежест. То пести време както на бизнеса, така и на администрацията. Някои го осъзнават - НАП например демонстрира силен интерес да развива електронните си услуги. Въпреки това - именно защото е-управлението не е панацея, административната тежест в областта на облагането и времето за плащане на данъци са едни от най-високите в ЕС, както показват доклади на ЕК и класацията Doing Business.

Проблемът като че ли е, че мерките за насърчаване на електронното управление са предимно технически. Те са свързани предимно с процедури за обмен на данни и документи и интеграция, спецификации, протоколи. Необходимо е обаче да се променят правилата (включително законите) и принципите на работа в администрацията. В много други структури обаче е налице силна съпротива срещу мерките за намаляване на административната тежест.



Източници на съпротива и други трудности



Повечето бизнес организации изтъкват като основен проблем местните регулации. Лишени от финансова самостоятелност, общините имат силен стимул да товарят бизнеса с такси. А за да оправдаят таксите, те трябва да предоставят услуга или да въведат разрешителен режим. Често тези режими са на ръба на закона, който казва, че местните власти нямат право да си измислят лицензи.

Друг източник на съпротива - по-специално срещу дигиталната трансформация, са самите служители, за които рутината създава удобство. Ето защо мерките за намаляване на бюрокрацията и по-ефективно управление изискват да бъде заделен и ресурс за преквалификация и обучения на чиновниците.

Въвеждането на електронно управление би трябвало да доведе до съкращаване на работни места, което е друга причина за съпротива. Освен това съществуват и обективни пречки пред служебната обмяна на информация и опростяването на процедурите.

На първо място, трябва да се прецени защитата на личните данни и на друга чувствителна информация, когато службите обменят информация помежду си. Не е достатъчно лицето да се съгласи администрация А да получи данни от администрация Б, трябва да има правила срещу злоупотреба с лични данни, търговски тайни и пр. от служителите в администрация А. Съществуват добри практики по този въпрос (например системата за електронни обществени поръчки в Белгия, която е със споделено управление).

На второ място, трябва да се предвиди отговорност за уязвимости, които могат да изложат на риск данните в регистрите. Това изглежда подразбиращо се, но голяма част от администрацията (и то не само местните власти) използва стар софтуер и е съмнително, че е готова за пълна дигитализация. Смущаващо е например, че при близо 130 хил. компютъра в администрацията (вкл. общините) едва 89 хил. са с инсталиран антивирусен софтуер.

Друга пречка е, че засега финансовите стимули (възможност за таксуване) са в полза на запазване на съществуващите режими. Внедряването на решения, облекчаващи гражданите и бизнеса, е свързано с допълнителни разходи, което - особено в малки администрации - може да не се "изплати". Това трябва да се преодолее чрез по-целенасочено използване на Оперативна програма "Добро управление".

В крайна сметка намалявянето на административната тежест ще бъде успешно, ако бъде обвързано със стимули и санкции.



Снимка: Юлиян Савчев
Вицепремиерът Томислав Дончев периодично обяснява как правителството работи за намаляване на административната тежест. Ефектът досега е спорен, а добрите идеи - в бъдеще време.
Снимка: Юлиян Савчев
В Агенцията по вписванията всяка година се вият опашки за подаване на финансовите отчети на фирмите, въпреки че същите се подават и в Националния статистически институт. Догодина няма да е така, обещава правителството.
36
1345
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
36
 Видими 
10 Септември 2017 19:26
Няма!!!
10 Септември 2017 20:01
Е, има проблясъци, ако трябва да сме честни!

Просто трябва непрекъснат обществен натиск!
10 Септември 2017 20:54
Електронното обслужване в голяма степен и за съществен период от време ще е с много ниска ефективност и ефикасност. То е като да асфалтираш бързата лента на магистралата и да вдигнеш разрешената скорост, щото баровецът иска да си пробва Ферарито на път за морето. И държавата инвестира. Опитът показва, че относителният дял на потребителите, които ползват електронен канал за достъп до административно обслужване, е по-нисък от прогнозния или планирания - ниска ефективност. Заедно с това инвестициите са сериозни - хардуер, софтуер (доставчиците се изхитриха и вече не продават продукта, а прибират годишни такси за ползването му, като правят всичко възможно те да диктуват условията), обучение на служителите - отнесени към твърде скромния "оборот" на електронната услуга водят до ниска ефикасност. Обществена тайна е, че в ред организации, след инвестиции за електронно обслужване за стотици хиляди левове, електронните услуги се ползват от единици потребители. Наскоро ми попадна годишен доклад на една такава, в който се отчита ... един потребител за цялата година. Истина е и че години наред изборът на административни услуги, които да бъдат "електронизирани" беше съвсем произволен и дори корупционен - определена, близка до ръководителя на администрацията или посочена му, фирма сама си прави техническото задание, по което да и се възложи изпълнението и си подбира удобни за нея услуги, които въобще не са сред най-масовите. Сега нещата мааалко се попромениха, защото се започна да се взима предвид и годишния брой услуги, които се доставят, преди да се пристъпи към "електронизирането" им. Веднъж въведена електронната услуга изисква ежегодно да се подкрепя със значителен финансов ресурс, независимо дали е поискана и доставена 3, 30 или 300 пъти. Таксите за софтуера си вървят неотменно. А те са на порядък по-високи от събраното за услугата или, в най-добрия случай, в паритет, както законът си мечтае. И в повечето пъти това е непреодолимо. Не се ли сещате защо? Ами да ви светна - просто защото по начало годишната сума на постъпления от такси и цени на услугите е по-ниска от разходите дори за поддръжка на абонамента на софтуера. Която ще расте, вервайте ми. Особено когато софтуерните доставчици осъзнаят, че всъщност са ти "опрели пистолета" - ако спрат софтуера, административното ти обслужване все едно са му дръпнали шалтера. Тук диверсификационен подход за намаляване на риска е невъзможен. Две администрации от един и същи тип могат да направят еднакви инвестиции, за да осигурят технически и организационно възможност за административно обслужване, но никак не е задължително да доставят първо, еднакъв брой услуги и второ, с еднакъв относителен дял на електронно доставените. Обаче размерът на постъпленията от една услуга е еднакъв - държавна, нормативно определена и в размера си, чрез тарифа, такса. Как това се отразява на бюджетите им, обаче?

Дежурно политиците се отриват с "чиновниците" за изоставането с административните услуги. Цинично и невярно обвинение. Цинично, защото от безумните поръчки за електронно управление дасетилетия крадат не чиновниците, а именно началстващите и ръководещи администрациите политици. Невярно, защото служителите също биха предпочели административното обслужване да е електронно, по ред причини, които няма да изброявам. Но още нещо ... Ако тази задача е с най-висок държавен приоритет, то къде са стимулите за изпълнението и от тези, дето наистина ще я изпълнят, а не тези, дето се перят на пресконференциите колко са ангажирани с нея. Щото ние, служителите, добре знаем и колко малко разбират и колко малко им пука за това, за което си късат СЕГА ризите.
10 Септември 2017 23:55
за техника досега са хвърлени стотици милиони, различните държавни служби си говорят предимно "на хартия". Защо?
Защото в Родината всеки келеш, който се води н-к създава закони. Пример:
- Тегля пари. Тикам картата, набирам кода, ДАВА ми пари.
- Плащам на ТЕЦ с карта. За да им ДАМ пари ми искат лична карта. Да не би някой друг да отиде да плати вместо мен! Плащам. Дават ми разписка и искат да се ПОДПИША на място на което пише НЕ СЕ ИЗИСКВА ПОДПИС !
Този идиотизъм виси при касите за плащане.
Ако отида с фактурата, не ми искат лична карта. Значи и друг може да плати. Никъде не се подписвам. Значи на бумажката имаме доверие, на картата - не!
Много вересии има Господ да прибира.
11 Септември 2017 10:28
Никиту,никиту!!!
11 Септември 2017 11:47
http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/scribbles/essays/3289-nai-netolerantnite-pobezhdavat-diktat-na-maltzinstvoto#!/ccomment-coment=23060
11 Септември 2017 14:01
https://mamamia.bg/izvan-gnezdoto/skapanite-gartsi/
11 Септември 2017 14:28
deaf
11 Сеп 2017 11:47




Демократично. Просветителско. От друга страна, знанието е сила, но пък и не всички знания са за ... всички.
11 Септември 2017 15:13
Firmin
10 Септември 2017 20:54

Твоят опит са абсолютни глупости .
Бюрократичната тежест е особено голяма за малките фирми - големите се оправят, защото могат да си позволят отдели за обслужване на бюрокрацията .

Аз съм се замислил да си регистрирам фирма в Полша, Холандия или Канада и да карам клиентите си да се занимават с "внос", вместо да се занимавам аз с бюрокрацията.
И тогава моят данък печалба няма да влиза в българския бюджет.
Въпреки, че съм малък български производител.
11 Септември 2017 15:18
съм малък български производител.

... на трюфели, галиба?
11 Септември 2017 15:23
Твоят опит са абсолютни глупости .
Бюрократичната тежест е особено голяма за малките фирми - големите се оправят, защото могат да си позволят отдели за обслужване на бюрокрацията


Де да беше. Ама не. Бюрократичната тежест не я създават "чиновниците". Не ние пишем законите. С нашите становища много често въобще не се съобразяват. Под диктовката на заинтересовани фирми и цели бизнеси, скъпо платени "консултанти" пишат законите, а лобистите ги прокарват през министерствата, правителството и в парламента. По подобен начин са писани през годините и голяма част от подзаконовите нормативни актове. С такава "юридическа техника" - такъв краен резултат.
11 Септември 2017 15:32
The_Voice
11 Сеп 2017 15:13

Firmin
10 Септември 2017 20:54

Твоят опит са абсолютни глупости .

Не е така. Firmin е прав в общи линии. Ще възразя само на
фирма сама си прави техническото задание, по което да и се възложи изпълнението и си подбира удобни за нея услуги,

От собствен опит (немалък при това) зная, че фирмите наистина сами си правят техническото задание, но основна причина за това е пълната неспособност на администрацията да формулира нуждите и исканията си. Обикновено възложителят представя някакво мъгляво формулирано задание, което след това се допълва, коригира и доизяснява от изпълнителя. Независимо от уточненията, истинската работа по дизайна започва едва когато на клиента (администрацияат) бъде предоставена първата работеща версия на продукта. Тогава започват едни безкрайни "ама това не е онова, което искахме","ама тука трябва да бъде иначе", "ама тука не може ли да е еди-как си" и т.н.
В оправдание трябва да се признае, че тази неспособност да формулират нуждите си не е някаква българска специфика, а масово разпространен ефект.


11 Септември 2017 15:58
В оправдание трябва да се признае, че тази неспособност да формулират нуждите си не е някаква българска специфика, а масово разпространен ефект.


С това архаично разбиране за качество ... гориш. Пазарът те изхвърля. Елитарното мислене на системните програмисти ги подвежда. Създават продукт на много високо технологично ниво, по и над известните им към момента професионални стандарти. И се наслаждават на умението и професионализма си. Но ... Сметката без кръчмаря. С такъв продукт гориш. Защото пет пари не даваш за потребностите на потребителя на продукта - каквито са сега и каквито ще бъдат към края на цикъла на употребата му. Напротив, опиваш се от превъзходството си и казваш тези простаци не разбират и не могат да оценят какъв гений съм, какво съм им създал и дал. Ами ... да. Не разбират. Ако разбираха, щяха да си пишат те софтуера, а не да те наемат или да купуват твоя.

Аз също бих могъл да кажа, че вопълът за "неспособност (на потребителите) да формулират нуждите си" не е някаква българска специфика. И по други места не разбират, че именно "нуждите" на потребителя следва да са във фокуса на бизнеса им. И горят, вече посочихме. Не трябва да си ... Стив Джобс, за да го разбираш, надявам се. Защото ... помисли си, ако Стив Джобс бе зачакал мечтаната от теб "способност" на потребителя да осъзнае потребността си, дали щеше да е ... Стив Джобс.

А тук задачата е и още по-сложна. Защото заинтересованите страни са поне ... три. Потребителят на услугата, която се "електронизира". Този, който му я доставя. Този, дето плаща сметката на първите двама да им е тъй хубаво да си общуват. И четвъртата си ти - доставчикът, разработчикът. И някъде в този калабалък съм и аз, дето трябва да взема решение. И ако ти не ме убедиш, че си с внимание и наясно за интересите и потребностите на другите в ... четириъгълника, съжалявам - гориш.
11 Септември 2017 16:03
От собствен опит (немалък при това) зная, че фирмите наистина сами си правят техническото задание, но основна причина за това е пълната неспособност на администрацията да формулира нуждите и исканията си.
Това като всяко обобщение не е съвсем точно. Корупционните схеми се структурират и движат от шефовете и те не са заинтересовани да имат подчинен, наясно с нещата. И обикновено го шунтират ако не го уволнят.
Друга съществена слабост на цялата система е тази, че мерки, предназначени за администрации, които регистрират някакви факти и после ги удостоверяват, са задължителни и за администрации с контролни функции. Т.е. правила, подходящи за част от администрациите, са задължителни за всички. Има администрации, чиито функции не са да бъде потвърден известен вече факт, а да удостовери дали състоянието на заявителя съответства на изискванията за заявяваната дейност. Това са контролните администрации, при чиято дейност общественият интерес за безопасност и сигурност доминира над интереса на заявителя. Такива администрации биват заставяни да правят проекти и развиват функционалности, насочени към "обслужването", вместо да бъдат поощрявани да си подреждат вътре къщичката, да създават контролни процеси, да създават процедури и вътрешни документи, документиращи тези процедури и да внедряват системи, чрез които административният процес бива дисциплиниран и обективизиран, а натрупващата се информация служи за анализ и управление. Не се отчита, че именно тогава обществото ще бъде максимално защитено, ще бъдат намалени възможностите за корупционни практики, ще бъдат поставени всички заявители в равни условия.
11 Септември 2017 16:08
С такъв продукт гориш. Защото пет пари не даваш за потребностите на потребителя на продукта - каквито са сега и каквито ще бъдат към края на цикъла на употребата му.

В български условия (и не само), потребителят на продукта си представя изискванията в писмен вид. На тази база се провеждат конкурси и прочие, определя се цена на исканото и далият най-добра оферта печели. След това идва моментът на истината - Великият Чиновник Който Знае Всичко започва да реве, че е получил това което е поискал. Първоначално даже е и нагъл, не било това което иска, като се извади написаното започва да прикляка и да търси виновни бушони.
Едно е да се плямпа колко си велик, друго е да поискаш нещо свястно и да го получиш.
Отделно на държавно ниво май е практика различните организации да поръчват неща несъвместими с другите. Пак защото ВЧКЗВ е най-умния.
Апропо, електронното "управление" и намаляване на бюрократичната тежест въобще не са синоними. Електронното "управление" позволява просто да се пести време от физическо разнасяне на безсмислени неща. Електронното разнасяне на същите безсмислици не ги прави нещо смислено.
11 Септември 2017 16:28
И някъде в този калабалък съм и аз, дето трябва да взема решение. И ако ти не ме убедиш, че си с внимание и наясно за интересите и потребностите на другите в ... четириъгълника, съжалявам - гориш.

Firmin,
Имам достатъчно богат опит и зная много добре как се убеждават такива като теб.

Останалият текст- ами, неизненадващ тесногръд чиновнически мироглед, леко комплексиран от някой агресивен sysadmin. Не намесвай Стив Джобс, мир на праха му - въобще не става въпрос някой като теб 'да осъзнае потребностите си' - с вас се води непрекъсната агитационна война дано проумеете как може да подобрите и облегчите работата си. А тя е - обслужване на гражданите. За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт .
Та, думата ми беше, че от вас не се иска да осъзнавате потребности, от вас се иска само да ги формулирате. Което, както вече писах, не ви се удава много.
11 Септември 2017 16:30
letec55
11 Сеп 2017 16:03


Ерес! СЕГА ще ти струпат кладата и ще те покачат връз нея.

11 Септември 2017 16:34
За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт .
Та, думата ми беше, че от вас не се иска да осъзнавате потребности, от вас се иска само да ги формулирате. Което, както вече писах, не ви се удава много.

Ей така като почне някой да отсъжда кой знае от каква позиция и да пробутва общи и нищонезначещи лафове...
А и интересно как някой нещо може да формулира, ако не го осъзнава, т.е разбира за какво иде реч...
11 Септември 2017 16:36
СЕГА ще ти струпат кладата и ще те покачат връз нея.

Защо ?
Човекът го е казал съвсем точно - 'Корупционните схеми се структурират и движат от шефовете ' - с други думи, от 'аз, дето трябва да взема решение'.
11 Септември 2017 16:42
О, добре. Останете си с твърдата вяра, че само вие ги разбирате нещата.
11 Септември 2017 16:44
За съжаление, чиновникът може и да не разбира какво му се предлага, но прекрасно съзнава, че ако бъде дори частично заменен с компютър, ще загуби властови позиции, колкото и дребни да са те. Това също е много добре известен и съвсем не типично български факт .


Това са ... пълни глупости. С тях въоръжен, ще си тръгнеш от мен на петата минута, ако реша милостиво да ти спестя времето. Такива като теб съм ги виждал много. И страшно ме забавляват. Идва, не си е написал домашното, що му е. Не ме познава. Не знае какво съм учил. Не знае каква е квалификацията ми. Не знае и чий син съм, а то пък в случая може да се окаже важно. Не познава организацията ни. И започва да ме къпе в хладка вода, или да ме респектира с неймдропинг. Защото е жертва на собствения си предразсъдък - скучен чиновник на средна възраст, чичко с шкембенце, най-вероятно политически назначен или връзкар, раболепен на тези, дето са го сложили и държат, гладен те гледа в ръцете, ще му бутнеш ли, кво ли разбира. И ... хубаво стъпва в капана. Аз не възразявам. За да си свърша работата, понякога е добре така да мисли и по възможност по-дълго. Щото аз, за разлика от него, съм си написал домашното. Проучил съм продукта, пазара, него, бизнеса му, партньорите му, клиентите му, баджанаците, балдъзките, етървите и шуренайките му, до пето ниво. Но той не е свикнал да отива при такива с написано домашно. Което създава преимущество. За мен и администрацията ми, не за него. Той, вероятно, вече се е запътил да ... гори. Защото надменността му,
в добрия случай професионално обусловена, вече го е сложила в позицията на мишката. Пък котката съм аз.
11 Септември 2017 16:46
Ерес!
Аре сега...
Имах честта да присъствам, не си спомням кога точно, 2006 ли, 2007 ли, на някаква презентация по темата, изнесена от НР, с извинение. То бяха едни схемички, чертежчета... Гнвоздеят бяха едни къщички с цветни покриви, обхванати, покривите, от една елипса, символизираща "интеграцията". Изтърпях старанията на едни младежи и във времето за въпроси попитах "А какво правим, ако къщичките са с глинени стени и покривите са хем нестабилни, хем криви?" Смънкаха нещо, а присъстващият Юрий Алкалай си тръгна без време и даже не взе каквото и да било отношение по какъвто и да било от въпросите. Понеже съм нахал, изтичах след него и му зададох лично същия въпрос. На което получих визитка с предложение да му се обадя. Не съм сигурен дали я пазя някъде...
11 Септември 2017 21:16
аз, за разлика от него, съм си написал домашното. Проучил съм продукта, пазара, него, бизнеса му, партньорите му, клиентите му, баджанаците, балдъзките, етървите и шуренайките му, до пето ниво. Но той не е свикнал да отива при такива с написано домашно.
Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение Добре, че не е цитирал Св Йона Златоуст

А грингото е съвсем прав - най-голямата пречка пред компютърната автоматизация на чиновническия труд е самият чиновник. Факт. Не го знам с какво се е занимавал, ама моята практика напълно се покрива с неговите наблюдения.
11 Септември 2017 21:55
Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение


Поредната грешна преценка. Това и обяснявам - твоята грешна преценка е моето предимство. Когато ти казвам как си върша работата, първото което ти идва наум е дъртият фукльо Firmin пак се самопохвалва. И не допускаш и за миг, че има вероятност всъщност да е така, както го описвам. Жертва на предразсъдък. Ти от колко години работиш това, което работиш? От десет, от двайсет, навярно. Аз работя моята работа от ... да речем ... двайсет години, също. Но ти не си склонен да допуснеш, че за тези години аз съм станал толкова добър в това, което правя, да речем, колкото си ти. Защо? Защото ти си предприемач, голяма работа, бизнесмен. А аз презреният, мразен от народа "чиновник". И това ме декласира а приори. Независимо от знанията и уменията ми, от образованието ми, от квалификацията и опита ... Всичко това е изтрито от дъската, защото аз съм държавен служител, "чиновник". Досадна пречка между теб и една народна пара, дето си решил да вземеш срещу продукта си. Е, имам новина за теб. Този път няма да е толкова лесно. Ще се поизпотиш. Накрая. Защото в началото мисля да потвърдя очакванията ти. Това ти добавя увереност. Скука. Поредният "чиновник". И той като другите. А аз, още преди да сме си казали "добър ден!", те водя в резултата. С онези четири, шест или шестнадесет часа, които съм отделил за да се подготвя, проучвайки те, а ти си си спестил, без да ме проучиш. И какво излиза? Аз съм се отнесъл с уважение към работата си, отговорностите си и, кой знае, към бъдещия си партньор, а ти не си. Тук е мястото вече да попиташ, аз дали пък, отдаден самохвалство, не съм пропуснал вероятността ти да си професионалист и да си струваш отделеното време. Половината отговор вече бе даден по-горе - не само го допускам, проверявам го дали е така. Втората половина пък е ... очевидна - продуктът ти ми трябва. Противно на предразсъдъка ти, голяма част от времето ми минава да мисля как с оскъдния ресурс, предоставен ми от невежи и некадърни политици, да си свърша работата - а важната част от нея е хората да си получат услугата и да са удовлетворени от полученото. Продуктът ти може да се окаже решение. Тогава остава да го получим на справедлива цена. И тука някъде, а най-добре и по-рано, си викам експертите да умуват и преценяват. Защото продуктът ти е тяхна работа, а моята работа си ... ти. Аз преценявам теб. Добър продукт от калпав доставчик може да се окаже лоша сделка. Нали?
11 Септември 2017 22:03
най-голямата пречка пред компютърната автоматизация на чиновническия труд е самият чиновник. Факт.
Най-голямата пречка пред компютърната автоматизация е IT секторът, който вижда в електронното управление постоянен източник на сигурни и големи държавни пари за водещите играчи и дребни трохици за някои "подизпълнители". Първият етап на "електронното управление" бе времето на еднаквите продукти, "внедрявани" в различните администрации, най-вече общински, с различни имена. Вторият етап дойде с европейските средства - етап на "разработки" на парче във вариант, изискващ постоянно "развитие на...", "доизграждане на...". Както и крупни проекти със съмнително формирани раздути бюджети с една ясна цел и с неосигурени средства за поддръжка след изтичане на гаранционния период ( почти винаги само една година ). Достатъчно е да видите бенефициентите и проектите, финансирани от ОПАК. В стремежа си да обясни защо са изхарчени милиарди, а няма реални резултати, Румяна Бъчварова неотдавна направи шокиращо признание, че досегашните дейности с нереализирани цели са в резултат на "сгрешена концепция". Ако чиновникът не знае коя е правилната концепция, индустрията не е ли знаела?
Причината за плачевното състояние е в престъпната симбиоза между корумпирани началници ( министри, зам.-министри и тук таме някой шеф на агенция ) и компютърни тарикати, мислещи с перспектива за доходите си доста повече отколкото да се свърши една работа по правилата и в пълен обем.
12 Септември 2017 10:45
Firmin
11 Сеп 2017 21:55

Леле, др. Фърмин пак e изпаднал в патетично самохвалско настроение

Поредната грешна преценка. Това и обяснявам - твоята грешна преценка е моето предимство. Когато ти казвам как си върша работата, първото което ти идва наум е дъртият фукльо Firmin пак се самопохвалва. И не допускаш и за миг, че има вероятност всъщност да е така, както го описвам. Жертва на предразсъдък. Ти от колко години работиш това, което работиш? От десет, от двайсет, навярно. Аз работя моята работа от ... да речем ... двайсет години, също. Но ти не си склонен да допуснеш, че за тези години аз съм станал толкова добър в това, което правя, да речем, колкото си ти.


Поредната грешна преценка, др. Фърмин.
Аз с това се занимавам от .... ами, от 1974-а. Смятай. И като писач на софтуер, и като проектант, и като внедрител, и като продавач, и като държавен чиновник ... Демек, ти сега пътуваш натам, откъдето аз се връщам.
И наистина си жертва на предразсъдъци - предразсъдъка за собствената ти значимост. Разбираш ли, просто няма начин да си станал добър колкото мен, защото не си бил всичко онова, което съм бил аз. Това е. Плувай, както казваше един познат.
12 Септември 2017 10:50
Най-голямата пречка пред компютърната автоматизация е IT секторът

Това, ще ме прощаваш, е кандидат за приза "глупост на годината". Ако не и на петилетката.
В следващия си текст показваш изненадващо неразбиране на проблемите.
12 Септември 2017 12:05
Това, ще ме прощаваш, е кандидат за приза "глупост на годината". Ако не и на петилетката.
Простен си. Това, което съм го написал, съм го обосновал с фактите от живота. Подчертавам, фактите, написал съм ги. Виж проектите по ФАР, по ОПАК, виж и бенефициентите. Има я информацията, анализирай я. Има ги и "резултатите". Не отричам, че има и резултати без кавички, но те са изключение. Пък и ако станат, после с подръжката има проблеми. Защото трудно се обосновават потребностите пред хора, които нито разбират, нито носят отговорност, но решават. И аз не съм от вчера на барикадата. Този процес тече пред очите ми и участвам активно в него - и с бюджетни пари, и по ОП.
Истината, както почти винаги, е някъде по средата. Има примери и за едната "добра" практика и за другата. В моята съм категоричен - ако си поискаш каквото трябва и както трябва - получаваш. Ако оставиш по една или друга причина IT фирмата да ти "пише заданието" винаги си елегантно прецакан с оглед разполагане колкото се може повече във времето на пълната реализация и постигане на всички необходими функционалности. И нещата се влачат ли, влачат.
Някои предлагат продукти с умишлено орязани функционалности, въпреки, че същите са налични в нормативни и методически документи като изисквания към предмета на дейността. Наричат го "маркетингов подход". После, ако искаш да правиш и други неща, освен наличните в съответната "версия" на продукта, бецален допълнително. Като сложа на кантара всички приключения по темата, в не повече от 1 от 4 случая са ми казвали с какво още могат да ми бъдат полезни след като са ме изсушали или прочели какво съм им написал. Т.е. какво още бих могъл да поискам.
Така че... Възможно е някъде да има и тъпи, мързеливи чиновници. Но не чиновникът решава! IT секторът комуникира с началника! Него го търси и му сваля звезди от небето! И му прави схеми, ако е успял да осигури правилните хора. След което чиновникът или трябва да бъде включен, за да подписва каквото трябва за "отчитане" на работата, или трябва да бъде шунтиран от изпълнението, ако знаят, че той няма да си криви душата. За големите проекти по ОП специално се структурират екипите, за да се гарантира "схемата", при която или се изхарчват два пъти повече пари от реално необходимото при натъкмен бюджет ( досега. Сега тепърва ще ги видим нещата ) , или се свършва два пъти по-малко работа като протоколите се подписват с поглед в тавана. Особено пък като има и "срокове". След края на проекта екипът се разбягва и бенефициентът остава насаме с недоносчето ( макар и одитирано от юристи и счетоводители ) и с проблемите.
Та такива са нещата от живота сега и днес. Нещата стават не така, както трябва и може, теорията, позната прекрасно на индустрията, не стига до клиентите и не им помага да формулират целите си и да отстояват интересите си ( ако случайно началниците мислят за друго, освен да гепят някоя прилична сума ).
Резултатът е видим - или нещата не се случват както трябва и може, или се случват мъчително дълго и проточено във времето. При изхарчени досега милиарди. И да бъде винен само чиновникът за това положение е най-малкото несправедливо. Защото не той взема решението и не той "прави схемите", по които се краде. А за да се краде, трябва да има, освен вземащи, и даващи, т.е "връщащи" обратно част от полученото от държавата. Така че виновни за дереджето са тези със схемите. "Лошият чиновник" е пропагандна мантра, удобна за тези от "схемата". Защото зад нея успешно се крият.
12 Септември 2017 12:30
Летец,
Виждам, че в тоята схема, а и в тази на книжния плъх администрацията е поставена в някаква пасивна позиция, подложена на измамните атаки на подлите компютърджии. Може би наистина ви изглежда така, може дори понякога и реалността да е такава, но вината за това не е на компютърджиите. Ако чиновниците бъдат активен участник в процеса, ако те анализират потребностите на администрацията, търсят решения, формулират задания - няма да бъдат в уязвима позиция. Ако, вместо това, са се докарали до положението всякакви търговски пътници да им обясняват какъв им е проблема, да им предлагат стоката си и да ги убеждават как тя ще им реши всичко - е, тогава ще си носят последствията. Само дето не ги носят те, а гражданите.

И недей да разделяш чиновниците от началниците им. Началниците са също чиновници, със същото мислене и същото отношение. И тре си пазят хляба и поста като всеки от подчинените им, и те разбират, че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците. Древен принцип на администрацията.

А краденето е съвсем отделен аспект на проблема. Краденето има по-скоро положителен ефект, защото за да се открадне трябва и да се свърши нещо.
12 Септември 2017 12:39
Връщам се малко назад.
презентация по темата, изнесена от НР, с извинение. То бяха едни схемички, чертежчета... Гнвоздеят бяха едни къщички с цветни покриви, обхванати, покривите, от една елипса, символизираща "интеграцията". Изтърпях старанията на едни младежи и във времето за въпроси попитах "А какво правим, ако къщичките са с глинени стени и покривите са хем нестабилни, хем криви?" Смънкаха нещо, а присъстващият Юрий Алкалай си тръгна без време и даже не взе каквото и да било отношение по какъвто и да било от въпросите. Понеже съм нахал, изтичах след него и му зададох лично същия въпрос. На което получих визитка с предложение да му се обадя.

Очевдният, налагащ се отговор на въпроса ти е: "ами, оправете си бараките, ако искате да ви ги интегрираме." Само дето е недипломатичен и не бива да се хвърля в очите на кандардисвания купувач. Може би, ако се беше обадил на Юри, той е щял да ти го обясни в неофициален порядък.
Та, мислята ми е, че за порутените глинени къщички на чиновниците не е крив Юри, нито HewlettPackard, още по-малко IT браншът като цяло. Криви са си чиновниците.
12 Септември 2017 12:49
че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците


Нищо такова няма. И аз не гледам на компютърджиите като врагове. Напротив. Аз съм син на ... компютърджия. Майка ми близо половин век бе и е системен програмист. От времената, когато в България се брояха на пръстите на едната ръка тези, дето знаят какво значи програмен език, насам. И си върша работата включително и с помощта на компютърджии, които добре са си свършили своята. Имам чудесни приятели и колеги компютърджии. И заради тях, включително, мразя гешефтарите и ментетата. Затова и гледам да ги отсявам.

Администрацията е заинтересована от електронното управление. Първо, спестява ни контакт с потребителя, който в определени случаи може да е ... не особено приятен. Второ, позволява ни гъвкавост - можем да избираме определено време, по което да работим по доставката на услугата, включително и дистантно. Трето, унифицира процедурите ни и ги затваря за намеса отвън. Четвърто, пести ни време и ресурси, защото бумащината зарива, всъщност, нас, а не вас. Пето, дисциплинира (ко)респондентите ни, в широк смисъл, щото и те ни губят времето. Шесто, осигурява ни време да си вършим и другата работа, щото административното обслужване хич, ама хич, не ни е единствената задача. Седмо, принуждава другите структури на администрацията да ни осигурят достъп до базите си с данни, което е проблем, за който хабер си нямате до какви безумия води. Има и осмо, и девето и още доста, но не всичко следва да се споменава.

Същевременно, обаче, въвеждайки електронното административно обслужване, продължаваме да отделяме ресурси за класическите канали за достъп. По простата причина, че за огромен дял от потребителите електронният канал за достъп или не се ползва с доверието им или не притежават необходимите умения и ресурси да се възползват от него. Ако, в резултат на политики и амбиции, електронният канал стане единствен, то ще се стигне до това, че ловки предприемачи и печалбари, ще се вклинят между потребителя и доставчика на услугата, за да печелят от тази неподготвеност. Вече имаше опити. Адвокатите, например, не излязоха ли те с предложение "общуването" на гражданите и организациите с администрацията да става само през тях, като със ... съд?
12 Септември 2017 13:26
Началниците са също чиновници, със същото мислене и същото отношение. И тре си пазят хляба и поста като всеки от подчинените им, и те разбират, че една автоматизация на бумащината и бюрокрацията, която заплашва подчинените им със съкращение на щатните бройки, ще резултира в сливане и закриване на отделите и на ... началниците.

1. Мисля, че съм достатъчно ясен в това, че под "началник" разбирам от ниво ръководител на агенция и нагоре. Написъл съм го. Тези нива са проветриви по принцип и мислите им са насочени ( когато стане дума за харчене на пари за тези работи ) към възможността да се облажат и те. колкото по-голям е проекта и неговия бюджет, толкова по-високи са "заинтересованите" в "разпределението" нива.
2. Второто е валидно само за част от административмната дейност. За тази, при която много администрации със сходни или еднакви функции правят едни и същи неща, от които имат интерес много хора - общините, например. При това не за целия процес. Ако автоматизираш едно удостоверение за раждане и направиш получаването му възможно с електронен подпис от къщи, ще съкратиш две служителки на гишето, но няма да можеш да съкратиш две служителки зад бюрото, на което въвеждат ражданията в системата. И отделът ще си остане. ( Това е само пример. Може и родилните домове да са свързани с регистъра на гражданското състояние. Примерът е само за пояснение какво имам пред вид )
Или пък ако една администрация прави неща, от които са заинтересовани много хора. Агенцията по вписванията, например.
ДА, изхода ще го автоматизираш. А входа? А пътят на информацията до изхода? А проверката на информацията? Някъде и това може да стане, но по принцип всяка една информация, която по-нататък служи за потвърждаване на някакво вече известно състояние или обстоятелство, трябва да бъде проверена преди да почне да служи на обслужването. Това също е административен процес, който трябва да бъде извършван и неговата автоматизация има за цел не просто да съкратиш едни хора, а да гарантира верността и точността на информацията, както и протичането му в обективна и защитена среда. У нас загубихме времето, защото почнаха да интегрират "покривчетата", изхода, без да помислят за къщичките, за основите, колоните и стените, за вътрешните административни процеси. Можеш ли да автоматизираш само "изхода", само функционалността за "обслужването на клиентите"? Без да си помислил за всичко, което става на входа и вътре? Кой трябваше да помисли? Кой ги знае нещата най-добре? Училият "Информационни технологии", или училият " Публична администрация"? От самото начало се тръгна по погрешния път, резултатите от който са пред очите ни. Парите изхарчени и усвоени, има отделни неща направени, има и такива, които са направени, но не работят, защото администрациите нямат готовност. (Не е случайно, че сега администрациите ги натискат. Но ги натискат пак само за изхода ) Има и неща, за които дадените пари са хвърлени на вятъра. И той ги е отнесъл в нечии джобове.
Сгрешена била концепцията. Ми сгрешена е. Кой трябваше да внесе или поне да подскаже корекции? Който знае кое как става. Направили го? Не. Предпочете да стане участник в играта. Въпреки, че имаше примера на една Естония. Която първо си оправи администрацията отвътре и изхода, обслужването на гражданите, беше естествено продължение и резултат на този процес, започнал отвътре.
А за тези администрации, контролните, при които общественият интерес доминира над интересе на "клиентите", да не отварям пак дума, че пак ще ме нарочат за еретик.
12 Септември 2017 13:32
Аз с това се занимавам от .... ами, от 1974-а. Смятай. И като писач на софтуер, и като проектант, и като внедрител, и като продавач, и като държавен чиновник ... Демек, ти сега пътуваш натам, откъдето аз се връщам.


Така е, но вината не е моя. Имаш известна преднина с привилегията на възрастта. По-скоро си от поколението на майка ми в занаята или малко след него. Но това не променя нещата. Възрастта ти няма да ми промени ... подхода и процедурата. Мисля, че, в интерес на работата, ще да преодолея синовния сантимент към твоето поколение.
12 Септември 2017 13:41
Може би, ако се беше обадил на Юри, той е щял да ти го обясни в неофициален порядък.
Е ми затова не му се и обадих. Защото на "презентацията" ( НР прилапа първите милиони без никакъв резултат ) изобщо не стана дума за състоянието на администрациите като условие това всичко показвано да сработи с очаквания резултат за конкретните потребители. В неофициален порядък да ми го казва нямам нужда. Аз си го знам. Имаше нужда тази аксиома да бъде в центъра на усилията на държавата и целта на тези усилия да са преди всичко вътрешните административни процеси. В началото. А какво стана? Клиента, та клиента! Погледни в архивите правилата на ОПАК! Ми човек да се чуди какви словестни еквилибристики да прави ( ако е решил да си подрежда къщичката ), за да съответстват проектите на целите, разрешените дейности, и индикаторите!
Но иначе си прав. И проблемът е точно в твойте горни думи. Това, което Алкалай щеше да ми го каже неофициално, трябваше да бъде държавната политика.
12 Септември 2017 13:42
Училият "Информационни технологии", или училият " Публична администрация"? От самото начало се тръгна по погрешния път, резултатите от който са пред очите ни. Парите изхарчени и усвоени, има отделни неща направени, има и такива, които са направени, но не работят, защото администрациите нямат готовност. (Не е случайно, че сега администрациите ги натискат. Но ги натискат пак само за изхода ) Има и неща, за които дадените пари са хвърлени на вятъра. И той ги е отнесъл в нечии джобове.
Сгрешена била концепцията. Ми сгрешена е. Кой трябваше да внесе или поне да подскаже корекции? Който знае кое как става.


И ... двамата. А на практика - ни един от двамата. Имам колеги, дето им свалям шапка на знанията, уменията, опита и нестихващия иновативен ентусиазъм. Но тях никой не ги повика и никой не ги попита. Никой не ги събра на едно място. За да обсъдят нещата. Не че щяха да са на едно мнение за всичко или дори за повечето. Но можеше да се започне от това, по което мнението им съвпада - и като приоритет, и като решение, било то организационно или технологично. На мен, за разлика от големите началници и ... отворковци, ми стига под шапката да знам кое не знам и за кое трябва да питам или пък направо да делегирам взимането на решение, зад което да застана, с доверието което имам към тях. Но колцина са, които го правят.
13 Септември 2017 16:55
Твърде многословно, за да отговоря по същество. Хареса ми идеализираното описание на администрацията от Фърмин.
На Летеца да кажа, че тъкмо с Агенция по вписванията имам богат личен опит, още преди създаването ѝ и всичко там беше такова, каквото го описах по-горе. И вината не беше в шефа на агенцията, а в по-ниските нива.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД