:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Ако си мислят, че така ще повлияят на кандидатпрезиденската кампания, дълбоко се лъжат, добави той
От партията на Лютви Местан отричат да имат общо с кърджалийската асоциация
Преди това ГДБОП и ДАНС са арестували и дневната, и нощната смяна
СТАТИСТИКИ
Общо 352,628,357
Активни 1,406
Страници 82,628
За един ден 1,302,066

В политическите предавания виждам световния фалш

За да въздействаш на някого благотворно, трябва да работиш върху себе си, смята художничката Явора Петрова
Снимка: галерия "Стубел"
Явора Петрова
-----

Явора Петрова е родена в София. През 1983 г. завършва "Илюстрация и оформление на книгата" в Националната художествена академия. В биографията си има над 30 самостоятелни изложби, а нейни творби са представяни в Норвегия, Австрия, Словакия, Чехия, Словения, Унгария и др. Носител е на много награди, сред които престижни отличия на международни графични биеналета от България, Испания и Германия. Дъщеря е на певицата Денка Петрова и актьора Найчо Петров.

-----

- Явора, името ви, както разбрах, е свързано с името на големия ни поет. Как стана така?

- Решението е било взето от родителите ми по време на прожекция на филм. Майка ми била бременна с мен и двамата били убедени, че ще бъде момче и ще се казва Явор, защото любимият поет на баща ми е Яворов. В един момент се сещат, че може да е момиче и докато върви филмът, баща ми се навежда към майка ми и на ухото й казва: "Ако е момиче, Явора ще бъде". По-късно разбрахме, че дъщерята на Ганка Найденова, племенница на Яворов, също се казва така.

- Майка ви е от Чирпан, имате ли преки спомени от рода на Яворов?

- Като бях на три години, братът на Яворов, Атанас Крачолов, хубав, възрастен човек, елегантен, ме разхождаше за ръчичка из прекрасната градска градина. Той нямаше внуци. Това са ми най-ранните спомени.

- Имате и картини, посветени на Лора и Яворов.

- Да, вдъхновявали са ме стиховете му, житейската му драма. Преди доста години имаше световен конкурс по графика в Испания. Регламентът на конкурса изискваше едно участие от автор. Аз спечелих Голямата награда с графиката "Две души" по стихотворението на Яворов.

- При толкова артистично семейство и среда как избрахте рисуването?

- Баща ми носеше от киноцентъра сценарии. Бяха напечатани само от едната страна. Всичките тези сценарии бяха изрисувани от мен от обратната страна. И когато бях шести клас, майка ми отиде при учителя по рисуване Тома Григоров. Той беше интересна личност, бил е приятел на Христо Смирненски. Поетът му беше посветил акростих. Та тогава другарят Григоров ме подготви за гимназията, където преподаваше перспектива. Но когато завърших, бях толкова объркана, че не знаех накъде да продължа. И професор Христо Нейков - по илюстрация, когато видя за пръв път работите ми, каза: "Ти си се оплела като пате в кълчища." Той ме подготви за академията, без да ми вземе и стотинка.

- А какво ви привлече тъкмо към специалността "Илюстрация и оформление на книгата"?

- През това лутащо се време веднъж пътувах във влака с баща ми и го питах какво да избера - илюстрацията, че ми е по-трудно, или живописта, че ми е по-лесно. Баща ми отсъди: "Илюстрацията, че ти е по-трудно". Тя изисква повече мислене, трябва да разбираш и от литература, трябва да си дълбок психолог. Илюстрацията, както ни учеха нас в академията, се изразяваше с популярното изречение: "Ти си съавтор".

- Била сте и педагог - преподавател тоест. На това, което научихте в академията, ли учихте и децата?

- Да. Преди 5-6 години директорката на Художествената гимназия Мария Ландова ме покани да открием нова специалност "Илюстрация". Написах програма за нея. Първия ми курс се случиха много талантливи деца. Тогава ги научих на всичко, което мен ме бяха учили. То се изля от мен. В момента, в който казваш нещо на някого, ти разбираш, че го знаеш, и това ме направи много щастлива.

- А каква е разликата между сегашните и тогавашните ученици? Има наблюдения, че децата не четат толкова много днес.

- Тези деца, които аз обучавах, четяха много. Веднъж им зададох за домашно "Коледна песен" на Дикенс. Леле, как се запалиха! То беше и през зимата, валеше пухкав сняг... Илюстрацията е преди всичко психология. Школата, която ние бяхме завършили, бе друга. Парадоксът е, че аз самата не обичам книги с илюстрации. Аз си представям свои си неща. Нас ни учеха как дълбоко да навлезем в литературата и да дадем образ. Това ме обогати и затова след дипломирането си никога не съм правила илюстрации. Правех свои собствени графики, беше реверанс към Димчо Дебелянов, Яворов. Миналата година имах изложба "Денят на светеца" в галерия "Ракурси" по стихове на Борис Христов. Тя изцяло беше вдъхновена от неговото творчество, не беше илюстративно, а конфигуративно, присъстваше духът на поета.

- Затова ли се наложихте като живописец, а не като илюстратор?

- Да, по-късно се захванах с живописта. Живописта я определям някак като роман, докато графиката е чиста мисъл, само дух, не е разказвателно. Поезията я виждам като нещо вертикално, вселенско - изображение с молив на бял лист, дълбокото черно на самотата. Когато минавам на широк формат - сякаш се свързвам с хората, със сюжетите, със земята, с хоризонта, с цветовете. Това е живописта нашироко.

- А един художник не може да бъде изолиран от ставащото в света. Как възприемате агресията, например?

- О, понякога избягвам да следя новините. Не че не се интересувам от политика, но нищо не мога да променя. А агресията нараства сред подрастващите, това е тревожно. Видеоигрите - ами непрекъснато се избиват хора, кръв хвърчи. Децата играят на убийства. Може ли 2000 години след Христа детските игри да са само за убийства?

- А кой да научи децата на любов?

- На първо място родителите. Ето, синът ми Ран се учеше от мен. Виждаше от какво се вълнувам - слушам хубава музика, чета стойностна книга. За да въздействаш на някого благотворно, трябва да работиш върху себе си. Той израсна с нас в ателието.

- Синът ви е в Англия. Проблемите с тероризма, това, че не е тук, как като майка го възприемате?

- Откак се е родил, той като част от мен все едно съм го извадила от себе си и съм го пуснала между хората. Толкова страшно ми се е струвало това, че аз винаги съм се държала весело и лежерно, и съм рискувала докрай да го пусна и оставя. Когато нещо е много страшно, оставям го да мине покрай мен. Така се е изразил майчиният ми инстинкт. Когато беше малък, Ран имаше проблеми със стомахчето и го заведохме в поликлиниката. Педиатърът го питаше: "Ран, как се казваш, на колко си години, какво ти е?" А аз отговарях вместо него. Докторът ме погледна и каза: "Госпожо, вие знаете ли, че той скоро ще навлезе в пубертета?" Оттогава си прибрах "перките" и край, вече не му се намесвам, не съм майката орлица.

- На кого е кръстен синът ви, асоциира се с филмовия герой Ран от "Момчето си отива"?

- От една шапка изтеглих листче с неговото име. Ние със съпруга ми Тихомир Манолов, който също е график и дизайнер, написахме на листчета 10 старобългарски имена и ги сложихме в една шапка. Ран е име от шестнайсети век, производно от Петран. И синът ми се роди точно на Петровден по стар стил. Както казват по-старите хора: "Детето си идва с името."

- А отде идва вярата ви, че изкуството може да въздейства на някого? Не е ли наивно?

- Изкуството е осъзната любов. Има толкова сериозни задачи, че всичко останало е губене на време. Възприемам го като мое задължение, дадено ми от Бога. Ако мога да се поставя в някакъв строг режим, тъмничен, и да произвеждам повече картини, ще го направя, нищо друго не ме интересува. Особено като гледам политическите предавания, виждам световния фалш, разбирам, че всички ги движат материалните им интереси. Не само политиците, но, за съжаление, в това се възпитават и децата. Оставам с впечатлението, че някои българи нямат съвест. Масово са го ударили през просото. От семейството идва. В началото на промените моят проф. Христо Нейков ми каза: "Българинът не е за демокрация. Такъв му е генът." И така се оказа.
6
1448
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
08 Септември 2017 22:44
Поздравления за ин тервюто!
09 Септември 2017 12:42
Честит 9 Септември на форумците , който празнуват историческата победа над Фашизма в България!
10 Септември 2017 07:38
10 Септември 2017 07:47
10 Септември 2017 09:42
Подходяща статия и да се отбележи , че 9 септември 1944 -та е факт и че никой вестник не отбелязва и фактът , че този факт се игнорира вече 27 години от развитите демокрации , който факт също е добре да се отбелязва и прочие ......
10 Септември 2017 09:48
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД