:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Уволняван за корупция полицай пак е задържан с подкуп
Това повдига нови опасения за предаването на заразата
СТАТИСТИКИ
Общо 357,414,749
Активни 1,273
Страници 122,781
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

С Боби пихме кафе

Калин Донков
Боби Соло (Борислав Серафимов Солаков) дойде при мен с поздрави от прочутия адвокат Петър Корнажев. Поздравът трябваше да послужи като препоръка, макар с Корнажев по това време още да не се познавахме. Беше корифей в наказателните дела, пишеше в списания, издаваше книги, търсеше моралния и социалния разрез на престъпния живот. Четях го с удоволствие, а и той изглежда четеше моите "частни случаи", защото общи познати понякога ми резюмираха негови коментари - веднъж ласкави, друг път хапливи. Имаше някаква симпатия между нас, която се запази и по-късно, когато той вече бе в политиката, отначало депутат, а после и министър. Проблемът на Боби не беше от калибър като за Корнажев, но юристът имаше набито око и бе решил, че това ще ме заинтригува и може би така на обществото ще се даде знак, че нещо скрибуца в движението към светлото бъдеще. Това беше разпространено тогава - адвокати, прокурори, съдии, като не намираха юридическо разрешение на важни според тях случаи, търсеха литературно - сами вземаха перото или привличаха писатели и журналисти.



Историята на Боби Соло не беше толкова драматична,



че да се отлее в "частен случай". Имаше нещо друго в нея: държавата си практикува своя мъдрост и своя правда, а малкият човек - своя. И двамата са прави, а полза никаква. Този Боби бе завършил лесотехническия институт, но за годините на следването установил, че професията не го влече, а го тегли към общественото хранене и туризма. Това изглежда сложно, но ще го опростим: страстно искал да стане барман. Баровете в онези години бяха преброени и под особен надзор, но той бе се пробвал преди това като ресторантски певец и освен прякора му бяха останали полезни познанства. Постъпвал отначало като сервитьор с перспектива да израсте, няколко пъти наистина израствал, получавал бар, утвърждавал се, но после неизбежно го уволнявали. Подвизавал се обикновено по морето, всички вече го познавали, но уволненията му създали лошо име: не било ясно защо го изхвърлят, всички мислели, че бърка в чекмеджето.

Истината била друга. В държавата тогава имало забрана висшисти да заемат длъжности, за които не се иска такова образование. Пиша "имало", защото аз тази забрана (закон ли, заповед ли, разпореждане ли някакво) с очите си не съм я виждал. Не бе я виждал и Боби, но я бе изпитвал на гърба си. Всеки път, като "вземал" бар, като го разработвал по свой тертип, документите му стигали до някой най-висок кадровик и дипломата му от вуза лъсвала, проклетата. (Тогава на гимназиалните ни дипломи в университета поставяха печат "не е последно" и повече не можеше да я представяш никъде, където кандидатстваш за каквото и да било. Изискваха ти "последната". Много хитро...)

В "Балкантурист" и в общественото хранене висшистите бракониерствали най-често като бармани, келнери или закупчици. А Боби вече го знаели и като рецидивист. Та дори не трябвало и да му разясняват защо го напъждат. Знаел добре: държавата не е трошила пари да го учи, за да сипва водки и да мие чаши. Но пред очите му всяка вечер минавали граждани, за чиито дела тя усърдно си затваряла очите, а него го държала на прицел, не го изпускала от поглед. (Сега си спомням, имаше тогава всякакви вратички за хора без дипломи. Признаваха им правоспособност на висшисти на всякакво ниво, та чак до министър. Има го и днес, но не ги знаем. Калинки. Забелязваме ги само ако се развихрят по телевизията. Но това е друг проблем.)



Това Боби накрая го взел твърде лично,



стигнал чак до драматичен размисъл за правата на човека, което въобще не беше популярно тогава. Имал нужда от тълкувания и подкрепа. Отишъл при Хайтов, той закриляше и подпомагаше онеправдани хора. Но Хайтов самият беше дезертьор от лесовъдното поприще и преценил, че е неудобно да се меси. От Корнажев и от мене също не получи помощ. Решил да потърси път към американските барове. Избягал през Италия малко преди 89-а.

Най-високото ниво, което достигнал в хранителния бизнес в Америка, било мияч на чинии. И никаква кариера. Просто, страна на строго охранявани барове. Разпореждали се всевъзможни мафии, нямал енергия и хитрина за пробив. Проклятието на дипломата му отпаднало, просто нямало на какво да му пречи. И когато загубил надеждите и амбициите си, писал в България да му я легализират и изпратят. Изкарал години за пенсия в различни национални паркове на САЩ. Пенсията си харчи в България.

И сега двамата с Боби пием кафе. Довел е две внучки на басейна и дъвче една празна лула в процес на отказване на тютюна. Разказва ми за лесове, за водопади, за зверове, които умират от старост. Това не го вярвам, чак такава старост при дивите животни няма. Дава ми да разбера, че той е авторитетът, отнема ми думата. Професионалист.

Не e сигурен дали е доволен или разочарован от живота си тук. Смесени чувства. Опитвам се да им помогна - на чувствата. Знае ли, че онази забрана за висшистите да работят извън специалността вече е отменена? Не знаел Боби. И пита - ама наистина ли? Наистина, казвам. Самият министър-председател посъветва безработните висшисти да се насочат към овчарлъка: много свободни места и добри заплати. И правилно, дали ще станат овчари, или ще идат в чужбина, за народа е все едно. Или поне за премиера. За него да има как всички да станат калинки, че най-едрите да не бият на очи. А пренасочването на висшистите към емиграция (вътрешна и външна) страхотно опростява това...

Боби пребледнява. Не му се вярва. Лулата изпуква между зъбите му. После се овладява. Какъв подлец е този свят - казва, - това бе желанието на живота ми, а той да го изпълни зад гърба ми...

А иначе пихме с Боби кафе, правихме си компания. Горчивата чаша всеки си я пие сам...
14
4041
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
07 Септември 2017 19:46
07 Септември 2017 20:14
Кой ли го беше казал - първо трагедия, после фарс...
Калине,
08 Септември 2017 01:06

"Знаел добре: държавата не е трошила пари да го учи, за да сипва водки и да мие чаши."
Това по времето, когато държавата прогнозираше потребностите на икономиката от специалисти и съобразно тях определяше в какви и колко висши училища по какви специалности колко студенти ще се обучават. Вместо това сега и в образованието има пазар и висшите училища се превърнаха в обикновен параван за източване на обществени средства.
08 Септември 2017 08:08
Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката.
- Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той.
Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал:
- Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници.
Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално.
Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене:
- Размени границите на интервала на интеграла!
08 Септември 2017 15:41
JKMM

08 Септември 2017 17:04
Депресиращо (подтискащо).
08 Септември 2017 21:04
"Истината била друга. В държавата тогава имало забрана висшисти да заемат длъжности, за които не се иска такова образование."


Ами не е така да ме извинявате.
Страхотни инженери със слециализации в Япония, занимаващи се с "оживяване" на платки работеха на разряд. Поради простата причина, че заплата на работника (работническата класа) беше 600-700 лв. Като инженер 200 -250. Не повече, но пък носиш отговорност, защото знаеш.

Аз пък винаги съм мечтал да работя в Йелоустоун, ама на!

08 Септември 2017 21:05
Става дума за 1980 г.
08 Септември 2017 21:09
Ами не е така да ме извинявате.
Ама точно така беше. Даже в КТ имаше член изрично постановяващ, че служителят работи на длъжнастта за която има най-висока квалификация.
Мой колега - инженер-механик в ЗТМ Радомир искаше да работи като електротехник /дипломиран от техникум/ - не му позволиха.

П.С. някъде имаше изключения - в Кремиковци много от сменните майстори-бригадири бяха инженери, макар че длъжността беше за средно техническо.
09 Септември 2017 08:11
Мисля, че се сещам за кого пише Майсторът.
Поздравете го, ако пак се видите на кафе.
09 Септември 2017 13:09
Като инженер на работническа длъжност със 7 разряд получавах 800 лв 1986-89г . Началниците на отдели получаваха 250-500лв.
11 Септември 2017 01:22
A be, всякак ставаше. Важното е, че Калин пак от частното е преминал дедуктивно към същността на нещата. 1961-62 уч. година в МЕИ-то влязохме 2100 и отгоре, 1800 и нещо редовно и 300 и нещо задоно. След 6-7 г. от нас излзоха около 1900 инженери и инженетки. Част от нас сме живи, много си отидоха. Едни ставаха за директори и/или партсекретари, други за Генерални Директори, трети за разработчици, конструктори и техноложки, четвърти за майстори на у-ци и н-к цехове, пети за нищо не ставаха. Най-добрите инженери ставха за всичко, вкл. за работници, бригадири или топ=мениджъри тогива и сегиканъ. Такъв беше Цецо Лукчето, ама я Божо Цецов Лукар каква я свърши - май хибриден войн ще излезе, путинист или дори сталинист, баща му го задържаха за Берлинскта стенапрез 61 и кой знае ата си бяха нормални (според тогавашния нормтив, ...кой н кого служи и днес. Съвсем друг е въпросът, че едно време ( докъм 80-85 г) нещата си бяха нормални - според тогавашните нормативи - справка книжките на Джони и Джеки и С-ие, но не и на Жожо Данаилов; умният, работливият, свестният си намираше попрището жизнено. Например (из арт-света) - Адама, Ицко Финци, Радой (дой и се не бой) - уж подтисакни, а процъвтяващи. То не бяха рац-предложения, вредни и секретни, премиални, комплексни оценки и прочее чалъми, та съотношнието стигаше и =дале задминаваше 1:3 (завещано от Ленин отношение бедни-богати по зплати) - стигаше 1:10. И с парво, едно е да вегетираш, макар и с диплома за вишист (Клине, трябва ли "с" тук) друго беше да твориш или творчески прекопираш. Сега всичко е наопъки. На каруцарската и соатаджийска задруга "Пренос-Превоз" й казват "Логистичен център", юумните млади колеги пишат програми за игри на щастието и т. п. глупости от шоуто на реалността. Вярно, има Южн България. Ама там, в Югоизтока специално, Турция е близо. Vatan Turkiye си обича чедата, ако и да са българи. Идете в Кърджалий, Хаскьой и Града на Младостта (наскоро навърши 70) и ще разберете що е хинтерланд. Същото очакваше и нашата Северна Б-я, ако не беше полу-идиотското увлечение по Новия Свят, откъдето и боя за обувки няма да получим, камо ли нефт и газ. То от 140 и повече години е нагласено, ненапразно Тони Китарата и Тодор Звездов бай Тошо ги подгони за Втория Център в Пловдив (Другата Българска държвва, отпреди Съединението още, което ни отказа необратимо от македонската част на Отечеството). Ей хора, иде 22 септември. Мъглиж беше пръв, Стара и Нова Загора, и право по диагонал иде поп Андрей с литургиите и ектениите. И после - пещ за поета. Хак му е, да е бил с двете ои очи, ама той изгубил едното във войната. У-у-у-, де-бре, у-бре! Комуняга, символяга, символист - знаем го ние това Символ-Верую, чий е Ботев, копеуета, тоя Касабов превеждал Маяковски, облаци в гащи, бани и дървеници, и накрая се самозастрелял гордеещият се съветски гражданин. Друг го застреляли, трети не му дали карта за санаториума, тоя едноокия го поопекли в Сигуранцата. Все пак сме един народ, ако ще и Леа Иванова да не знаят някои коя е. Пяла ми е на очиилата през 1960. Джип-Джип-Джипката, Джипкта на МВР кара право в Белене, лори-лори-хей! (една възможна версия) . Това е горчивата истина, дами, господа и вся остальная - на-а-а, няма да кажа!



13 Септември 2017 16:00
И преди и сега си живеем все така. И така дорде изчезнем от света. Това сме ние....
13 Септември 2017 16:00
Майстора очеизвадно казва за кого пише, брилянтно при това, но за некоя конспиративна идиотщина нема как да не се намекне , иначе къде отиват феновете на списание "овча мисъл"?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД