:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
Кадровиците отказаха да наградят Калоян Топалов за добра работа
СТАТИСТИКИ
Общо 349,265,322
Активни 1,443
Страници 118,090
За един ден 1,302,066
Бизнес

За хипермаркетите – с числа и без предразсъдъци

Фактите опровергават най-популярните митове за търговските вериги
.
Навлизането на веригите за модерна търговия като важен играч в търговията на дребно с бързооборотни стоки бе съпроводено с изграждане на своеобразна митология, която все повече се отдалечава от действителността. Сред най-познатите митове са: веригите изтласкват малките магазини от пазара и ги лишават от клиенти; продават предимно вносни стоки, с което вредят на местните производители; стоките им са със съмнително качество; не инвестират в местния пазар; водят до фалити на малки предприемачи и закриване на работни места. Тези митове служат и за политическа употреба и дори вдъхновиха писането на законопроекти.

А има обективни данни и лесно проверими факти. Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен. В България през последното десетилетие неотклонно растат и магазините, и оборотите на фирмите за модерна търговия - хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри (магазини, които залагат най-вече на ниските цени, не толкова на разнообразието на стоки), кеш-енд-кери формати. В същото време оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.

Обемът на пазара на дребно с храни и безалкохолни напитки у нас през 2016 г. се оценява на около 10 млрд. лева. По данни на Euromonitor за 2015 г. най-големите са "Кауфланд" с около 13% пазарен дял, "Метро" със 7% и "Лидл" и "Билла" с по 6 на сто. С най-голяма търговска площ е "Кауфланд". "Билла" обаче има два пъти повече магазини. "Лидл" пък се разраства най-бързо - според USDA продажбите й са се увеличили с 20% в рамките само на 2015 г. От навлизането си у нас през 2010 г. фирмата е увеличила търговските си обекти от 25 на 79, като планира откриване на нови в близко бъдеще плюс нов логистичен център край Кабиле (оценяван на около 80 млн. лева).



Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.

Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.


Според данните на Евростат за търговията на дребно фирмите с над 250 заети у нас са 43 през 2015 г. Ако приемем, че те и т.нар. търговски вериги до голяма степен се припокриват, излиза, че веригите, въпреки бързото си навлизане на местния пазар, държат дял от около 25.6% от търговията на дребно. По оценки на GfK през 2015 г., модерните форми - хипер- и супермаркети, дискаунтъри и Кеш-енд-Кери магазини, държат около 40% от българския пазар на дребно.

Техните приходи растат от 4,75 милиарда през 2012 г. до 5,36 милиарда лева през 2015 г. В същото време приходите на традиционните магазини (с до 249 заети) остават стабилни - около 4.4 милиарда лева и през 2015 г., и през 2012 г. Излиза, че ръстът при големите не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяната в потребителските навици на българите и по-голямата им покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход. Прави впечатление бързото развитие на специализираните павилиони за храни/напитки/цигари изделия, свързано вероятно с появата на вериги като Лафка, Relay, One Minute и др.


Мит:Търговските вериги продават предимно вносни стоки.

Факт: Средно около 60- 70% от продаваните стоки са от български доставчици.



Сред най-честите критики към модерната търговия е продаването предимно на стоки с чуждестранен произход, което води до загуби за българските производители. Този аргумент стана и повод за предлагането на закон, който да принуди търговците да продават поне 50% български стоки. Само по себе си определянето на "български стоки" е доста трудно начинание, тъй като това понятие би могло да означава различни неща - продукти, произведени изцяло в страната и от български суровини, или пък продукти, произведени от фирми, регистрирани в България, без оглед на суровините?

С развитието на международни вериги за доставки проследяването на произхода на всяка суровина и материал за крайния продукт става практически невъзможно. Може само да се изчисли приблизителният дял на стоките от български доставчици. Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, то техният дял е над 70% от всички стоки ("Билла" например продава над 70% зеленчуци и плодове от български производители в активния сезон), сочат оценки на ИПИ. Повечето компании, особено сред супермаркетите, споделят, че продуктите на български производители съставляват между 60 и 70% от общия обем стоки в магазините им. Много от тях имат различни кампании, насочени към интегрирането на местни производители във веригите си за доставки чрез заобикаляне на прекупвачите и създаване на преки взаимоотношения с български производители. Някои дори правят директни инвестиции в местно производство.


"Градините на Билла", една от популярните кампании за партньорство, е насочена към малките производители на плодове и зеленчуци. В началото на годината фирмата сключва договор директно с производители и предоставя гаранция, че ще изкупи определено количество от продукцията, като се наема и с контрола на качеството на изкупуваната земеделска продукция. Програмата дава възможност на производители и търговци да предлагат български стоки и в други магазини на REWE извън страната. В програмата вече участват над 150 земеделски производители.

В рамките на "Родна стряха" "Лидл" предлага стоки на български производители. Към началото на 2017 г. "Родна стряха" включва над 50 изделия от различни региони на страната. Само през 2015-2016 г. делът на продуктите българско производство в постоянния асортимент на "Лидл" е нараснал с 30%.

Отношенията между местни доставчици и модерните търговски формати са търсени и заради трамплина, който те представляват за пласиране на продукцията и в обекти на веригите извън страната.

Навлизането на търговските вериги води и до ръст на дейността в други сектори от местната икономика - строителство, комунални услуги, охрана, маркетинг и реклама и други.



Мит: Търговските вериги не инвестират в България.

Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2.6 млрд. лева (5.8% от всички ПЧИ).



Данните на НСИ не позволяват разграничаването на инвестиционната дейност според мащаба на предприятието. Но може с висока доза сигурност да се допусне, че по-голямата част от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в търговията на дребно са извършени именно от модерните търговски формати. ПЧИ в сектора бележат сериозен ръст след 2011 г., като от 1.5 милиарда лева с натрупване към края на 2008 г. достигат 2.6 милиарда лева към края на 2015 г., или 5.8% от общия обем на чуждестранните инвестиции в нефинансовите предприятия в България.

На база на данните на НСИ може да се заключи, че през 2015 г. предприятията в търговския сектор с над 250 служители са внесли осигуровки и данък върху дохода в размер на около 170 милиона лева. Тази сума е нараснала почти два пъти в сравнение с 2008 г., когато са внесени малко над 80 милиона лева.

По последни данни към 2015 г. в сектора "Търговия на дребно, без автомобили и мотоциклети" работят около 296 000 души. Именно в големите фирми са 12% от всички заети в сектора - около 36 600 души. Най-много са във фирмите с до 9 служители - в тях са повече от половината от сектора. При различните по размер предприятия се наблюдават противоположни тенденции в броя заети. Във всички освен най-големите се наблюдава лек спад на заетите, а при тези с 250+ служители през същия период има ръст от около 170% - най-вече заради навлизането на няколко нови вериги на българския пазар и разширяването на мрежата на останалите. Заетостта в сектора е концентрирана в големите градове - там, където се намират както повечето големи търговски обекти, така и мнозинството малки магазини.



Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.

Факт: През 2015 г. заетите в търговията на дребно са с 12% повече от 2005 г.



Към 2015 г. работещите в най-малките търговски фирми (с 0-9 заети) са получавали 46% от заплащането на тези в най-големите, а при тези с между 49 и 250 служители отношението е 79%. Номинално брутната заплата през 2015 г. в най-големите предприятия в сектора е над два пъти по-голяма от тази в малките - съответно 976 лв. в най-големите спрямо 449 лева в най-малките. В периода между 2008 и 2015 г. брутните заплатите в сектора следват общите за страната тенденции. Най-високият ръст на заплатите е при фирмите с между 10 и 19 и тези с между 20 и 49 служители - с по 79%, а при тези с 250+ служители - със 72%.

През 2008 г. средната брутна месечна заплата в търговския сектор е била 253 лева за малките фирми срещу 567 лева месечно за тези с над 250 заети. С други думи, малките фирми имат много повече поле за "догонване" на средната заплата, което и обуславя малко по-бързия им ръст.

Има и значителни регионални различия - данните за отрасъл "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" сочат, че към 2015 г. най-високите заплати са в общини около столицата - Елин Пелин (1294 лева месечно) и Божурище (1005 лева), както и в самата София (1112 лева). В Девня (1020 лева) и Дряново (1179 лева) заплатите също са относително високи. Най-ниската средна заплата в сектора е в община Бойница (242 лева месечно), следвана от Сърница (323 лева). Тук трябва да се отбележи, че тези заплати са по-ниски от минималната заплата за 8-часов работен ден (360 лв. от януари 2015 и 380 лв. от юли 2015), което навежда на мисълта, че в тези общини доминира заетостта на непълен работен ден (поне на хартия).

Голямо разделение между различните по размер предприятия в търговския сектор има и в производителността на труда. При най-малките търговци през 2015 г. годишно на един зает се падат по 2650 евро добавена стойност, а при най-големите - по 11 400 евро. Също като при заплатите, производителността е функция на размера на предприятието - колкото по-голямо е то, толкова по-производителни са отделните му служители. Най-големият скок в производителността е между средните и големите предприятия, където произведената продукция нараства почти двойно.



Мит: Веригите продават некачествени стоки.

Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.



Поради липса на данни за целия асортимент на търговските вериги е трудно да се правят прецизни оценки за качеството - в някои вериги до 20 000 различни стоки. Но е факт, че веригите ползват системи от вътрешни (за местните си доставчици) и външни сертификации за качество, които залагат изисквания, на които всички предлагани от тях продукти следва да отговарят. "Метро" например ползва три отделни сертификата за управление на качеството и безопасност на храните - ISO 22000, ISO 9001 и IFS Cash and Carry/Wholesale стандарт.



КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

Секторът е динамичен и висококонкурентен. В резултат потребителите получават достъп до широк набор от продукти във всички ценови класове;

Разширяването на мрежите на търговските вериги няма значителен ефект върху традиционните търговци, включително броя обекти и приходите от продажби в тях. Търговските вериги не отнемат пазарен дял от традиционните, а по-скоро създават нов пазар;

Около 60-70% от стоките, предлагани в модерните търговски формати за храни, са произведени от местни фирми; някои от веригите директно инвестират в подобряването на качеството и стандартизацията на местната продукция;

Твърденията, че големите вериги изнасят приходите си извън страната, не правят инвестиции и не плащат данъци, не намират доказателства; обратно, чуждестранните инвестиции и данъчните приходи в сектора растат през последните години;

Веригите създават работни места с по-бърз темп в сравнение с останалите фирми в сектора, предлагат значително по-високи заплати в съчетание с възможности за професионална квалификация, а трудът в тях е в пъти по-производителен в сравнение с малките търговци.



НАЧАЛОТО

През 1991 г. на пазара настъпва веригата "Фантастико", следвана от "Пикадили" през 1994 г. Първите чуждестранни инвестиции идват от "Метро" през 1999 г., "Билла" през 2000 г. и "Кауфланд" през 2003 г. Следват ЦБА, ПроМаркет, Т Маркет, "Карфур", Пени Маркет и "Лидл". Днес играчите са много и всеки е с различна бизнес стратегия и подход към предлагането и потребителите си.

Освен в търговията с храни и напитки модерната търговия бързо навлиза и в други сегменти - при стоките за дома, строителството и инструментите "Мосю Бриколаж", "Практикер", "Баумакс" (която е на българска компания).

Българската "Хиполенд" през 2005 г. въвежда модела на модерната търговия при детските играчки и бебешките стоки. DM, водеща фирма при магазините за козметика и дрогериите, стъпва в България през 2009 г. във Видин, а днес има 69 магазина в 25 града.

През последните 2-3 години пазарът на храни се измени значително - Пени маркет се оттегли, "Карфур" и "Пикадили" поеха към фалит, "Билла" и "Лидл" се разраснаха.



ПОГЛЕД към бъдещето



Въпреки изтеглянето на няколко вериги, повечето фирми успяват да намерят своето място на българския пазар. В близко бъдеще ще има още повече конкуренция - доскоро "Лидл" беше единственият значителен участник в сегмента на дискаунтърите, но на българския пазар настъпва македонската КАМ със заявка до края на 2018 г. да е открила 60 магазина в страната, насочени към същата група потребители.

Освен по линия на навлизане на нови фирми, повечето вериги планират откриването на нови търговски обекти в близко бъдеще, особено в по-малките градове. Част от конкурентния натиск в бъдеще ще идва и от специализираните магазини. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст на последните, особено при тези за плодове и зеленчуци, както и за месо. Не е изключено и в бъдеще малките магазини да започнат да формират по-големи обединения, по модела следван от КООП и ЦБА, които възникват именно като съдружия на малки фирми.

-------------------------------------------



* Статията представя проучването на ИПИ "Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове". То е подготвено с подкрепата на Сдружението за модерна търговия, в което членуват собствениците на вериги от различни сфери: "Аико", "Баумакс", "Билла", "Дайхман" (обувки), "Мосю Бриколаж", "Кауфланд", "Лидл", "Максима България", "Метро", ПроМаркет, "Хиполенд".

Най-големите вериги за хранителни стоки у нас

(сред водещите са и две български компании)
Фирма СобственикПриходи (лв.), 2015 г.
КауфландShwarz Group, Германия1.487 млн.
МетроMetro, Германия696 млн.
ЛидлShwarz Group, Германия646 млн.
БиллаREWE Group, Германия575 млн.
ФантастикоВалери Николов398 млн.
Т-МаркетMaxima Group, Литва155 млн.
ЦБАЦБА, България109 млн.

Източник: Euromonitor, Капитал

.

 .
Министър Румен Порожанов разглежда щанд на "Отгледано с грижа в България" - инициатива, която осигурява пряк излаз на родните производители на храни до търговските вериги.

.

 .
Повечето търговски вериги поемат ангажименти към опазването на околната среда - участват в програми за рециклиране на отпадъци и за намаляване на емисиите на парникови газове. Сред по-новите кампании са инвестициите на "Билла" в облагородяването на района на Мадарския конник и инициативите на "Кауфланд" за осигуряване на храна за деца в неравностойно положение. В кампанията си "Зелена линия" "Лидл"осигурява безплатен транспорт от София до Витоша за пешеходци и колоездачи. Целта е през летните уикенди софиянци да слязат от колите си и да се качат в планината с автобусите на "Зелена линия", за да се раздвижат на чист въздух и да спестят вредни емисии от личните автомобили.

.

 Специализирани магазини, брой (2000-2015 г.)
37
2251
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
07 Септември 2017 19:52
Платена публикация?
Веднъж нямаше очакван ефект, повторението е майка на внушението?
07 Септември 2017 19:53

Поне честно пише кой е поръчал музиката...
То е подготвено с подкрепата на Сдружението за модерна търговия, в което членуват собствениците на вериги от различни сфери: "Аико", "Баумакс", "Билла", "Дайхман" (обувки), "Мосю Бриколаж", "Кауфланд", "Лидл", "Максима България", "Метро", ПроМаркет, "Хиполенд".

Но надали някой ще играе по свирката му...
07 Септември 2017 20:24
ИПИ на амбразурата
07 Септември 2017 20:28
защитаваме честния чуждестранен частник
07 Септември 2017 20:52
честния чуждестранен частник


Има и наши, бе, хем проверени другари

"Фантастико" - Валери Николов
"Европа" - Христо Ковачки
ПроМаркет - Митко и Теодора Самоковски
07 Септември 2017 21:00
Пък аз пазарувам където ми е удобно и търся оптимално цена/качество. Пък ако ще и от руски хипермаркет Пък тези нека си приказват за числа и предрасъдъци.
07 Септември 2017 21:22
Е колко пъти бе! Нали преди два дни беше първа страница!
07 Септември 2017 21:29
Че ни имат за втора категория хора е ясно, ама че не имат и за толкова тъпи вече е обидно.
07 Септември 2017 21:29
без предразсъдъци


Я вижте това
https://www.youtube.com/watch?v=NpArdY7sIlQ
07 Септември 2017 21:48
Че не сте съгласни с публикацията е ясно. Но, имате ли някакви конкретни данни, които да я опровергават ?
Когато съм в Германия, а това е доста често, пазарувам от "Лидл" и съм доволен от веригата. Тук също пазарувам от там и съм с впечатление, че магазините им тук са на добро ниво.
07 Септември 2017 22:11
ПР-агенцията, която са наели за кампанията, е обещала определен брой публикации на "проучването". Явно други медии не са клъвнали, та "Сега" требе да се отчете с две бройки. Но! Заглавието трябва да е различно!

Мога да го обясня и с хипермаркетова метафора. Месото го сложиха в понеделник, изтече му срокът, сега го препакетираха и го сложиха пак на рафта. Пак е прясно. Като "ново проучване".
07 Септември 2017 22:35
Според мен, ако месото не се продаде до 2-3 дни, се предлага като овкусено с подправки и бая сол, а накрая се превръща в наденили и луканки. Заъова отказахме напълно колбасите.
07 Септември 2017 22:59
Утре матриялчето може да се пусне и в "После". Там ще седи най-добре.
07 Септември 2017 23:02
Остават още само ... 98 публикации. Кво му плащаш? Три за сребърник и 10 отгоре бонус. Общо. Ето, и аз мога да смятам!
07 Септември 2017 23:22
Чак ми се догади от това ... нещо. Не съм фен на хипермаркетите, но след като прочетох това... нещо, съвсем се отвратих. Мисля, че авторът трябва да бъде екзекутиран мъчително чрез ядене на Кауфландски марки.
07 Септември 2017 23:45
Кризисен ПР.
08 Септември 2017 06:09
g_ringo Странно, и аз пазарувам в Лидл По-лош мениджмънт не съм виждал тук Обикновено работят една-две каси и се трупат хората Асортиментът е крайно беден Не искам да обобщавам, но това положение наблюдавам именно в новите магазини - в РИНГмол и Младост 2
ѝ статиятае поръчкова В дискусия под същата но на друго място се казват много критични неща В частност за това кои са доставчици и каква е политиката на веригите към тях Много от стоките които се водят български не са такива а само етикетите им са български За доставчиците-не им се плаща навременно ,поставят се ужасни условия Освен това наблюдавам как работят хората - явно не с ентусиазъм Върхът е Кауфланд
08 Септември 2017 08:00
Ако приемем за български стоки такива, които веригите купуват от български доставчици, то техният дял е над 70% от всички стоки

Ако приемем, но ако не приемем целия пасквил отива на кино....ИПИ вместо да лъже и да маже да се занимае с проблема, защо една касиерка в Лидъл или Кауфланд взима заплата в пъти по-малко от колежката и във Великобритания или Германия. И само без дежурната лъжа , че производителността била малка , та за това.
08 Септември 2017 08:07
Ми щото оборотът на магазините в България е в пъти по-малък.
И продавачките в Лидъл взимат над 1000 лева. Питай що другите дават малки заплати ...
Ти можеш да даваш по-високи заплати на повече хора, и така ще пораснат и заплатите на продавачките в Лидъл.
08 Септември 2017 08:51
>>><<<
Хипермаркети, супермаркети..а кога ултрамаркети ??? Изоставане...
08 Септември 2017 09:04
Защо ли пак се сетих за един брадат анекдот, който в една от версиите, завършваше така:
Тодоре, Тодоре - завистливо рекъл Наполеон, ако имах твоите журналисти, никой нямаше да разбере, че съм загубил битката при Ватерло
08 Септември 2017 09:07
Фактите опровергават най-популярните митове за търговските вериги
Институт за пазарна икономика

тенкю, баба, достатъчно
08 Септември 2017 09:18
volog 08 Септември 2017 08:07
Ми щото оборотът на магазините в България е в пъти по-малък.
И продавачките в Лидъл взимат над 1000 лева. Питай що другите дават малки заплати ...
Ти можеш да даваш по-високи заплати на повече хора, и така ще пораснат и заплатите на продавачките в Лидъл.


Волог, толкова си прав, че просто реших да цитирам отново твоите думи!!!!
08 Септември 2017 09:19
Ми щото оборотът на магазините в България е в пъти по-малък.
И продавачките в Лидъл взимат над 1000 лева. Питай що другите дават малки заплати ...


„За равен труд, равна заплата”, каза Макрон в Австрия.


Не е казал "за равен оборот - равна заплата"
08 Септември 2017 09:30
Weed361 ,

на път си да създадеш нова икономичека теория - макрономика

Излагаш се, колега, нещата в реалността не стават така, има си пазарна логика.
08 Септември 2017 09:44
С уговорката, че смятам хипермаркетите и веригите за нормално и рационално нещо, матриялчето е абсолютна тъпота и схоластика.
Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.

Като пропуснем безумното и нищо не значещо "модерната търговия", ако на един пазар от 10 милиарда някой вземе 4 милиарда дял, очевидно друг е изтласкан и вече не ги взема тези 4 милиарда (дали е за добро или лошо е друга тема).
Мит:Търговските вериги продават предимно вносни стоки.

И аз смятам това за мит, но "аргументи", че продават и български стоки, по никакъв начин не опровергават това.
Мит: Търговските вериги не инвестират в България

Тук вече откровено се маже на едро."като от 1.5 милиарда лева с натрупване към края на 2008 г. достигат 2.6 милиарда лева към края на 2015 г", тоест взема се всичко в сектора до 2008 г който далеч не обхваща само търговските вериги, добавят се нещата за 8 години и се опитва внушението, че това са годишни инвестиции. Тъпо.
Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.

Пак същото, взема се целия сектор търговия на дребно (и автосервизи и прочие), а изводите - отнесени само за веригите. Очевидно е, че и за добро и за лошо, при въвеждане на по-производителни и модерни технологии навсякъде, не само в търговията, другите започват да фалират и да губят работни места.
Мит: Веригите продават некачествени стоки.

Тук вече е въпрос на елементарна езикова култура и логика. Всеки който е влизал в такива места знае, че продават и стоки с ниско качество. Твърденията, че продават само качествени или само некачествени стоки са глупост. Това, че има контрол на качеството и следователно стоките са качествени пък показва незнание на елементарни неща. Контролът осигурява зададеното ниво на качество, а това ниво може да е високо или ниско.
Извод: И кампанията срещу веригите е смрадлива, но и "защитата" от този тип и този матриял е пълна простотия.
08 Септември 2017 10:17
Минавам от тук
08 Сеп 2017 06:09
Мнения: 5,166
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
g_ringo Странно, и аз пазарувам в Лидл По-лош мениджмънт не съм виждал тук Обикновено работят една-две каси и се трупат хората Асортиментът е крайно беден Не искам да обобщавам, но това положение наблюдавам именно в новите магазини - в РИНГмол и Младост 2
ѝ статиятае поръчкова В дискусия под същата но на друго място се казват много критични неща В частност за това кои са доставчици и каква е политиката на веригите към тях Много от стоките които се водят български не са такива а само етикетите им са български За доставчиците-не им се плаща навременно ,поставят се ужасни условия Освен това наблюдавам как работят хората - явно не с ентусиазъм Върхът е Кауфланд

Не знам как определяш тъкмо мениджмънта като лош, за мен като клиент той е прозрачен.
Специално за касите - Лилд има практика да отваря динамично нова каса, когато се натрупа опашка от над 5 човека, така че на техните каси рядко се чака повече от 3 минути.

Асортиментът на Лидл е фиксиран, за разлика от други вериги. В Лидл се продават точно определени марки и артикули и това за мен е много удобно - след като съм пробвал нещо не трябва да се чудя пред нов етикет, да чета дребния текст и да претеглям кои съставки са вредни, кои - не.

За сменените етикети и забавените плащания нищо не мога да кажа, това е вътрешна информация. Можеш ли да посочиш източници ? Не съм сигурен какъв е икономическият ефект от предлагането на вносни стоки, но за мен, като купувач, това само обогатява асортимента и аз го приветствам. Понеже повечето време живея в чужбина, мога да сравня предлаганите там стоки с родното производство и, за съжаление, нашите отстъпват по качество и вкус.
Имаше един период след 89-а, когато ни бяха заляли с всякакви вносни боклуци и тогава естствено се обърнахме към нашенското, но нещата постепенно се балансираха, боклуците намаляха, а родните прозиводители усвоиха западни технологии, като палмовите масла, 'пилешко МОМ', емулсията от свински кожи, тумблиране на месото и т.н. Не мога да говоря от името на всички, но аз все по-често посягам към вносното.

За ентусиазма на работещите - е, той никъде не е особено висок, дори и в предпочитания от теб Кауфланд, където влизам понякога.

Статията сигурно е поръчкова, публикуването на почти един и същи текст за трети път е дразнещо, но и критиките, които прочетох, са твърде пресилени, предубедени и емоционални.
08 Септември 2017 10:42
Утре- пак! Или- след няколко дни?
08 Септември 2017 10:44
нещата в реалността не стават така, има си пазарна логика.

Това от часовете по богословие ли е? "Пазарна логика" е егати готиния лаф. Нещо като "божията промисъл".
08 Септември 2017 10:50
Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.

Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.


Ще стане факт, когато го докажете. Засега е голо твърдение.

Търговските вериги вземат все по-голям пазарен дял, традиционните магазини губят позиции. Докато през 2005 г. хипермаркетите и дискаунтърите не присъстват на българския пазар, през 2015 делът им от пазара на бързооборотни стоки достига 42% заедно със супермаркетите. В резултат делът на продажбите през минимаркетите се свива от 50% през 2005 на 27% през 2015 г.


http://m.capital.bg/biznes/kompanii/2016/01/03/2675497_turgoviia_novi_magazini_i_poveche_bulgarski_dostavchici/
08 Септември 2017 12:12
Странно, и аз пазарувам в Лидл По-лош мениджмънт не съм виждал тук Обикновено работят една-две каси и се трупат хората Асортиментът е крайно беден Не искам да обобщавам


Спокойно може да обобщищ, защото така работят магазините на "Лидл" навсякъде, не само в "България". И това не се дължи на лош мениджмънт, просто такава им е концепцията. По-надолу g_ringo е обяснил какви са нейните предимства. Който иска да има по-голям избор, отива в хипермаркет, примерно в "Кауфланд" или "Метро", където на по-голяма площ има много повече артикули и възможностите за избор са много по-големи.
08 Септември 2017 14:51
Не мога да "обобщавам " Магазините Лидл са най-малко три в моя квартал И навсякъде касите работят така, както е изгодно на фирмата Мениджмънт конкретно тук е тоталното невнимание дори безразличие към клиента Това е качество на всички вериги работят с маса Но в Лидл това прави впечатление защото се ползва с добро име както го виждам и в тази дискусия Какво имам предвид Всичко е организирано клиентът да минава като на конвейер И на изхода го чакат почти винаги недостатъчен брой работещи каси Особено това го наблюдавам в РИНГ мола Чакането като че ли не прави впечатление на мениджъра поради неговата заетост. В центъра Лидл се разполага в сравнително малки помещение но работи със същия асортимент като тези с голяма търговска площ Блъсканица, невъзможността да се разминеш с друг клиент Това е качество на мениджмънта за мен като клиент Кауфланд никога не ме привличал работещите в него хора изглеждат и уморени и без някакво самочувствие Стоките с едно средно ниско качество, особено това на месото и свързани стоки
Пазарувам най-често в Хит Цените в него вече не правят впечатление , защото го догонва дори и Кауфланд но атмосферата е поносима с изключение на уикенда Но това е обяснимо поради огромен наплив на клиентите
08 Септември 2017 15:01
Без съмнение статията е поръчкова ,но все пак истината е че болшинството от нас често купуват в търговските вериги .Чалъма е човек да се ориентира какво може да купи а какво не ,месо и колбаси ,хляб и зеленчуци никога там не купувам .Водка ,вино ,бира ,сирене ,кашкавал и т.н.купувам там но само от известни и с ренома продуценти а никога от фирмите от Горно Изнанадолнище които произвеждат само за Лидл например .
08 Септември 2017 15:58
Ето връщам се от Лидл Огромна опашка минават минути когато се чува гласът "отваря се каса 5" Народ хуква към тази каса но там се чака още минути и опашките вече две нарастват Пак се чува гласът отваря се каса 3 И отново чакане
Това е мениджмънт -лош според мен Може би има обяснение Примерно в този магазин отворен неотдавна мениджмънт още не се оформил , няма достатъчно квалификация у хората които го осъществяват Но няма и отношение Чакането на уж отворената каса трае минути и най-накрая след две или три поканвания се появява косер или касиерка Същото е пак в новия магазин в РИНГ Магазините в центаръ винаги са претъпкании няма никяква възможност да се види стоката Два магазина в Младост 3 и Младост 4 които работят отдавна има и отношение и касите успяват да реагират Но пак асортимента Жена ми по принцип не купува там козметика и домашни препарати Има своята разпространителка Съгласен съм че купуването във вериги е принудително за много хора които нямат избор Това също е едно неприятно следствие от принципа на мениджмънт където клиентът е редуциран до агент в това едро фабрично производство на печалбата Това е общ признак на мениджмънта в подобен вид предприятия
Да приемам че мениджмънт във веригите по необходимост е масово ориентиран Но не знам дали някъде другаде извън БНР мениджмънтът така се хвърли на очите и те дърпа в строй Забелязва се дори преди да влезеш Добър е такъв мениджмънт който не се забелязва !
08 Септември 2017 19:00
Подарявам препинателни знаци!
08 Септември 2017 19:56
Лидъл си е кватрална бакалия и нищо повече.
08 Септември 2017 22:22
И аз не мога да разбера какво толкова му харесват на Лидл. Не, че другите са цвете, но Лидл са най-мизерните магазини, които се имат за "модерни търговци"...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД