:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
В същото време ще бъде пуснат ремонтираният от годинаи четири месеца тунел на Витиня
Депутатите отхвърлиха досегашния проект
В Москва бе открит паметник на Михаил Калашников
Тя твърди, че съдебното решение е смешно, че е нарочена и че ще обжалва
Военните нарекоха новината "глупост и провокация"
Кирил Добрев призова Патриотите да не подкрепят доклада за нац. сигурност
СТАТИСТИКИ
Общо 348,333,159
Активни 1,198
Страници 111,647
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Окончателна и вечна“

По Крайовския договор българо-румънската граница се измества значително по на юг. Така в България се връща цялата Южна Добруджа с нейните 7696 квадратни километра
Подписването на Крайовския договор (7 септември 1940 г.), неговото ратифициране (13 септември 1940 г.) и съвсем нееднозначното му приложение неминуемо са обект на масово обожествяване през последния четвърт век; въпреки винаги възторжените отзиви и приповдигнатия тон съществуват и немалко критици на тия не твърде отдалечени от нас събития. Вляво: Ратификационният документ към Крайовския договор от 13 септември 1940 г. В средата: Посрещане на българската войска в Силистра, 1 октомври 1940 г. Вдясно: Прокудени от домовете и земите си българи от Северна Добруджа на гара Добрич, октомври-ноември 1940 г. Централен държавен архив-София
В изпълнената с величие и трагизъм българска история през ХХ в. възвръщането на Южна Добруджа в границите на България (7 септември 1940 г.) остава един от малкото за нас актове на висша историческа справедливост, макар и нееднозначен; съдбата на Добруджа* - както и на Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайнини, впрочем - не е безразлична за нито един българин. Съвременните демографски процеси в българската част на областта обаче не могат да не ни обезпокояват; днес дебългаризирането там - както и на българското землище изобщо - е в ход неумолимо. Сигурно и ние - всеки от нас - докато чакаме някога държавната власт в България отново да премине у ония българи - честни и безкористни до себеотричане, които ще изведат страната ни по пътя на процъфтяването и на възраждането на българщината, можем все нещо да сторим за да не бъде загубена за потомците ни тая люлка на българската държавност; впрочем, само с едно голо чакане никога не са се разрешавали нито политическите, нито националните противоречия в нито една историческа епоха - за това винаги са били потребни повечко кървави, най-често, усилия.

* * *

Историческата оценка на кое да е събитие от миналото не е лесна работа; дваж по-трудно е когато несъмнено сме закачени чрез мощна емоционално-патриотична връзка към събития от нашата не тъй далечна история. А нееднозначността на Крайовския договор съвсем не е привидна; ето защо си струва да отделим тук повече от обичайното място на съдбоносните за България последствия от този договор - възвръщането на част от загубените за държавата ни български земи по време на трагичната Междусъюзническа война заслужава това напълно.

Веднага ще трябва да признаем - нито българската държава, нито българският народ се примиряват с резултатите от Балканските войни; дори и днес. През оня четвърт век, който разделя подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) и избухването на Втората световна война (1 септември 1939 г.) България трепетно очаква своя час за да възстанови погубената в Букурещ историческа справедливост.

И няма как да е другояче; в тогавашните граници на Румъния живее една шеста част от целокупния ни народ и тия наши сънародници никой не е можел да пренебрегва. Българската национална програма, съставена в края на 30-те години на миналия век, отрежда на Добруджанския въпрос първенствуващо място - а неговата сърцевина е освобождаването на Южна Добруджа; и едва след това се разискват въпросите за освобождаването на Беломорска Тракия, с излаз на Бяло море, и Западните български покрайнини; Македония с нейната заплетена историческа съдба, остава накрая; именно така изглежда подреждането на националните предпочитания преди почти 80 години.

Българо-румънският Крайовски договор от 7 септември 1940 г. има дълга и щастлива предистория (вж. втората част на този текст следващия четвъртък), в която съществена роля играят голям брой щастливи натрупвания, при това едновременни. В крайна сметка сред договорните предписания е най-съществен прочутият член 1, в който е посочена точната гранична линия между двете държави; а самата граница е провъзгласена за "окончателна и вечна"; границата всъщност е точно тази, която е в сила до 1913 г.

Това договорно утвърждение, заедно със злощастния член 3, са в основата на критиките към спогодбата; при това няма как да твърдим, че тези критики са лишени от основания (вж. също втората и третата част на този текст). Самият член 3 е още по-опасен за хилядолетната българщина в Северна Добруджа, понеже там е предвидена неравноправна и исторически несправедлива размяна на население - "българите от Тулчански и Кюстенджански окръзи [се разменят] срещу румънските поданици от румънски народностен произход на Доростолски и Калиакренски окръг"; иначе казано - прогонва се автохтонно българско население, което от векове и от хилядолетия обитава Добруджа, а от българската вече Южна Добруджа се изселват новоизпечени румънски колонисти.

Именно така - чрез пълното и окончателно обезбългаряване на Северна Добруджа и чрез прокарването на "вечна" граница между двете държави, България - и правно - загуби през есента на 1940 г. две трети (от общо 23200 кв. км) от люлката на своята държавност; критиците на Крайовския договор се основават именно на тия два негови члена, когато безпощадно громят събитията от края на лятото на 1940 г. И за нас ще е трудно да пренебрегнем доводите им.

Освен това румънските власти признават за българи единствено ония, които при преброяването от 1930 г. са се записали така; а цели български села са "объркани" и записани като румънски. На всичкото отгоре, на българските изселници не е позволено да вземат със себе си нищо друго, освен това, което могат да носят и стадата си, при това преселването им в България трябва да стане вътре в 90 дни.

А за капак, България трябва и да плати 1 млрд. леи за изоставените в Южна Добруджа румънски имоти; добре, че правителство успява да купи на международните валутни пазари огромно количество обезценена румънска валута, та тая клауза е мината метър.

При оценката на Крайовския договор именно многобройните предположения превръщат тоя исторически ребус в уравнение с безброй неизвестни. Безспорно е, че завръщането в границите на България на цяла една обособена част от българското землище се приема с неописуема радост от българското общество; и историческото значение на този факт остава непреходно и до днес.

От друга страна, загубата на две трети от люлката на българската държавност се превръща - според разпоредбите на Крайовския договор - във "вечна"; и това несъмнено е най-значителният исторически компромис, който по тоя въпрос България прави.

* * *

Според разпоредбите на Крайовския договор българската войска трябва да заеме Южна Добруджа между 20 септември и 1 октомври 1940 г. В Добрич, Силистра, Тутракан, във всяко село и паланка на областта войниците ни са посрещнати с невиждана и всеобща радост, като освободители (вж. Изображение); същото безгранично приповдигнато настроение цари и навсякъде в страната. Цели 67246 българи, предимно от северните добруджански покрайнини, натоварени на параходи, на 110 влакови композиции, на 372 военни и 45 частни камиона, на каруци и даже пеша, се преселват в България във времето от 1 ноември 1940 г. до 1 февруари 1941 г. В същото време почти 84 хиляди румънски колонисти, заселени в Южна Добруджа основно след Първата световна война, се прибират в Румъния.



(следва)



Извори



"За мнозина въпросът за българското малцинство от Румъния се свежда до положението на българите от Южна Добруджа...но освен тях в Румъния има още компактни маси българи, чийто общ брой минава цифрата един милион...които представляват 1/6 от целия български народ...

Днес в Румъния има българи в областите: Южна Добруджа (Силистренски и Добрички окръзи) - 200 хиляди; Северна Добруджа - 150 хиляди; Южна Бесарабия (Акермански, Исмаилски, Кахулски и Тигински окръзи) - 350 хиляди; старото кралство - само в Букурещки окръг и предимно около Букурещ) - 80 хиляди, от които 20 хиляди католици - подобни и от времето на банатските българи, Крайовския, Плоещкия Романац, Влашка и Горш, по цялото протежение на Дунав, отделни махали в градовете Хуш, Бъкъу, Бъзъу, Александрия, Браила, Галац - и в Банат с крушованските българи (50 хиляди), или всичко 300 хиляди българи.

Тия над един милион българи нямат нито едно селско училище.

През турско в Северна Добруджа е имало 60 български училища, постепенно затворени след 1878 г.; в Южна Добруджа до 1913 г. е имало 271 български училища, всички затворени, без четири, след тази дата; в Южна Бесарабия до 1918 г. е имало 70 български училища, всички затворени след тази дата; в Старото кралство до 1878 г. е имало 20 български училища, всички затворени след тази дата.

Днес в Румъния има следните български училища - в Старото кралство: в Букурещ - основно и прогимназиално, в Браила - основно, в Галац - основно; в Северна Добруджа: в Кюстенджа - основно и прогимназиално, на тулчанските българи, въпреки многократните искания, властта не позволи българско училище в Южна Добруджа: в Добрич - основно и прогимназия - тая година още не са позволили отварянето (от две години мъжката и девическата гимназия са затворени); в Силистра - основно и прогимназиално, също тая година не са позволили отварянето им (гимназиите от две години са затворени); в Балчик - основно и прогимназиално...; в Каварна - основно и прогимназиално..."

Из донесение на българската легация в Букурещ за положението на българите в Румъния, май-октомври 1938 г.



________

*Преди време направихме тук неуспешен опит за българизиране на съвременното название на областта - нейното име от времето на настаняването по тия земи на османската власт в края на XIV в. е вариант на личното име Добротица; което, впрочем, също би било акт на висша историческа справедливост.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=0001201&issueid=6807§ionid=5

(Добруджа споделя нерадостната българска съдба след ХIV в.)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010091600040001301

(Българомохамеданите в Родопите и добруджанските турци са с общ корен)





През тази седмица:

132 години от Съединението

http://www.segabg.com/article.php?id=615307

(Със Съединението завършва Освобождението на България)

http://www.segabg.com/article.php?id=768853

("Съединение или смърт")



101 години от битката при Добрич (5-7 септември 1916 г.)

http://www.segabg.com/article.php?id=821386

(В Добруджа военната ни история се пише начисто с блестящи военни победи)



През следващата седмица:

73 години от началото на Отечествената война на българския народ (1944-1945 г.)

http://www.segabg.com/article.php?id=716614

(Последната победна война на България)

http://www.segabg.com/article.php?id=717553

(Отечествената война на България започва без предварителна подготовка)



73 години от началото на Деветосептемврийската революция в България

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012091300040001201

(Деветосептемврийското въстание налага революционна промяна в българското общество)

33
16661
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
06 Септември 2017 19:58
Цели 67246 българи, предимно от северните добруджански покрайнини, натоварени на параходи, на 110 влакови композиции, на 372 военни и 45 частни камиона, на каруци и даже пеша, се преселват в България във времето от 1 ноември 1940 г. до 1 февруари 1941 г. В същото време почти 84 хиляди румънски колонисти, заселени в Южна Добруджа основно след Първата световна война, се прибират в Румъния.

Излиза че румънците са били повече
06 Септември 2017 20:17
Котка -
Компанията -
06 Септември 2017 20:18
На тая дата е редно да се отбележи превземането на Тутраканската крепост от славната българска войска.
Най-модерната румънска крепост пада.
Малкият Вердюн.
Рано сутринта на следващия ден, 6 септември, след отблъскването на упоритите опити на румънските войски за контраатаки преславските и софийските бойни части, само за 33 часа, с непозната за най-новата военна история атака до момента, превземат по блестящ начин най-модерната за времето си румънска крепост. Пленен е целият румънски гарнизон. Много от войниците и офицерите се опитват да се спасят с бягство през река Дунав, но почти всички се издавят. Пленени са около 28 000 румънски войници, около 450 офицери, 150 оръдия, всичкото пехотно оръжие, боеприпаси, други материали, техника, каруци, коне и др. Вечерта на 6 септември прославеният генерал Киселов влиза победоносно в отново върнатия на България град Тутракан. Свободата е извоювана с цената на 1764 загинали български юначни бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Това сражение се превръща в един от върховете на българската бойна слава.

06 Септември 2017 20:19

Излиза че румънците са били повече


Ама те са били колонисти, а българите - представители на люлката на българската държава, наследници на ордата на Аспарух, които са дошли, когато румънците са били още диваци и варвари и даки и не са имали държава, затова нямат права! Макар че има лека неточност тука, люлката трябва да е някъде на изток от Черно море, а в Добруджа държавата е дошла по-късно, чак когато е проходила.
06 Септември 2017 20:27
Бащата на Румъния е Бонапарт III. И фанариотите.
Инак с бракята власи сме една кръв и вяра.
Юще от времената на Буребиста, Децебал, Теодорих, Исперих...
06 Септември 2017 20:35
Границата не се мести "значително на юг", а на север.
06 Септември 2017 20:59
Мизия Тракия Македония!!! А Добруджа къде е ?
06 Септември 2017 21:00



„..излиза, че румънците са били по-вече..„
Това са колонисти, както пише автора. Когато 13г Румъния окупира Ю. Добруджа, тя довежда и своя администрация. Във всеки град и село кметската управа, бирници, полицейските служби, учители са пришълци румънци. Отделно армията . В училищата се преподава на румънски и е било забранено да се говори на български в двора на училището. В кметствата и данъчните също се е говорело само на румънски.Вестниците-румънски. Търговията също е изключително в румънски ръце.
Когато става размяната на население точно тези, пришълците ги броят като че ли са местно население на Ю. Добруджа и са равностойни на българите от С. Добруджа. Както казват в нашия край - С една бохчичка дойдоха и си тръгнаха с каруци натоварени с връх. А преселниците от С.Добруджа оставят ниви, къщи, имоти. И доколкото разбирам, Румъния нищо не обезщетява, защото...прави „размяна„ На нас нахлузват да плащаме и обезщетение.
06 Септември 2017 22:08
състудентите на баща ми от кранево говореха румънски, щото го бяха ходили в средно у-ще по румънско. от друга страна - в някаква степен глупава статия - вместо да се разглежда историята (вече бая далечна) просто като факт, без емоции, има някакъв ура патриотизъм - дай сега да си връщаме автохонните бг земи и да трепем румънците и тн. вече сме в юропската юния и редно да се възприемаме като европейци, колкото северна добружда е наша, толкова и южна е тяхна. от статията лъха на реваншизъм, което ми е противно. остава да почнем да се бием за земи като преди 1 век вместо да гледаме как задружно може да живеем по-добре.
06 Септември 2017 22:21
Петрински, да беше погледнал картата! Па някой грамотен да ти покаже къде е север, къде юг! НА СЕВЕР е преместена границата!
06 Септември 2017 22:35
Прокудени от домовете и земите си българи от Северна Добруджа на гара Добрич
И понеже от всички балкански народи, руснаците най-много обичат нас, през 1878 харизаха Северна Добруджа на България. И защо не? Що да не си направят помен с нашата питка. Рубладжиите в България ще викат ура тъй или иначе.
06 Септември 2017 22:39
mehudi

Ъ-хъ!
Само гдето веднага след 90г Румъния започна с претенциите. То не бяха пропаганди, то не бяха листовки..
Миналата година срещам мой съученик след много години. Как си, що си, има работа?, няма работа! , и той ми казва - Виж какво е тука! Като че ли по-добре ще е ако минем към Румъния. Ето, румънците са по-добре...
Та....целенасочена ли е икономическата пустиня, в която превърнаха Добруджа?
А вие си гледайте, гледайте си, но поне свалете розовите очила.
06 Септември 2017 23:19
И понеже от всички балкански народи, руснаците най-много обичат нас, през 1878 харизаха Северна Добруджа на България. И защо не? Що да не си направят помен с нашата питка. Рубладжиите в България ще викат ура тъй или иначе.

А какво правеше дедо ти , кога у Клисура гръмнаха с топчето и Ботев мина Дунава? Беше у сламата в по-добрият случай или тичаше да донася за айдуците в по-лошия. А кога Сталин набутване Северна Добруджа у ръцете на българите , българските фашисти що я харизаха на румънците , а? Да си чувал знаменития тапегюзки лаф "не ви щем ни меда , ни жилото" , а?
06 Септември 2017 23:33
За това север-юг местене на границата: няма как авторът да е допуснал толкова елементарна грешка, както някои помислиха. Явно в имал предвид, че границата е била прокарана много по на юг, отколкото е трябвало и така много земи с историческо българско население в Северна Добруджа остават в Румъния.
06 Септември 2017 23:56
Да си чувал знаменития тапегюзки лаф "не ви щем ни меда , ни жилото" , а?

Тоя лаф е на известният русофил Драган Цанков.
От негово писмо до руския дипломатически агент Михаил Александрович Хитрово.
И е публикувано у в. "Независимост". Мдаа...
07 Септември 2017 01:15
Да беше споменал Петрински за предложението на чичко Сталин през 1940 за ЦЯЛА Добруджа и 'славянско обединение'. Щеше да стане интересна статия. А сега - автохтонно население, ала бала....

ПП Според данъчните документи от първата половина на 19в (т.е. времето на Османската империя) 75% от населението на Добруджа са мюсюлмани. Допълнително има и значителна група гагаузи. След Освобождението голяма част от тях бяга в Турция и Добруджа се заселва с 'автохтонно' българско и румънско население.
07 Септември 2017 02:54
Според разпоредбите на Крайовския договор българската войска трябва да заеме Южна Добруджа между 20 септември и 1 октомври 1940 г. В Добрич, Силистра, Тутракан, във всяко село и паланка на областта войниците ни са посрещнати с невиждана и всеобща радост, като освободители (вж. Изображение); същото безгранично приповдигнато настроение цари и навсякъде в страната.

Е как така? Теа не беха ли монархофашисти, как така невиждана радост? Опа, да бе! То по това време партайгеносетата хитлерофашисти и таваришчите комунисты са друзя, побратими и братя по оръжие в поделянето на Полша, та ВСЕ ОЩЕ в монархофашизма нема нищо лошо.
07 Септември 2017 08:54
Явно в имал предвид, че границата е била прокарана много по на юг, отколкото е трябвало и
То с великите автори е така. Някой трябва да обяснява какво са искали да кажат.
07 Септември 2017 09:09
поред данъчните документи от първата половина на 19в (т.е. времето на Османската империя) 75% от населението на Добруджа са мюсюлмани. Допълнително има и значителна група гагаузи. След Освобождението голяма част от тях бяга в Турция и Добруджа се заселва с 'автохтонно' българско и румънско население.


Не съм сигурен, че са били 75%, но наистина са били най-голямата група население.
Любопитно е, че Петрински в този матр'ял при всичките приказки за "автохтонното българско население", "българщината в Тулчанско и Констанцко", някак срамежливо пропуска да обясни корените на проблема - а те са, че Добруджа, в която почти няма влашко население , през 1878 г., е дадена на Румъния. Не само това, но и границата не е напълно уточнена, така че в следващите десетилетия българо-румънската граница е обект на диспути, арбитражи и подклажда непрекъснато напрежение между двете съседни държави.
07 Септември 2017 09:46
Според Санстифанския мирен договор, границата между България и Румъния е била с 30 - тина км. на север от сегашната. Но според Берлинския договор наложен от Великобритания още по-голямо парче от Добруджа е подарено на Румъния.
07 Септември 2017 16:29
Покойният ми дядо разказваше за тези събития. Не са имали никаква време да подготвят заминаването си- изоставили са ниви, добитък, къща на няколко поколения, като единствено са могли да натоварят в каруца най-ценните си вещи. В България ново начало от нищото, компенсирали са ги с по-малки по размер и по-ниско качество земи, наново е трябвало да построят свой дом.
Въпреки трудностите, дядо ми беше щастлив, че семейството му се завърнало в родината!
07 Септември 2017 23:25
Тов. Петрински
Тов. Кошка
kite и дядо му
08 Септември 2017 00:14
Но според Берлинския договор наложен от Великобритания още по-голямо парче от Добруджа е подарено на Румъния.

Тва щото Румъния протестира, че и отнемат едни земи, па и дават други.
08 Септември 2017 01:09
А кога Сталин набутване Северна Добруджа у ръцете на българите , българските фашисти що я харизаха на румънците , а? Да си чувал знаменития тапегюзки лаф "не ви щем ни меда , ни жилото" , а?


И искал Варна и Бургас , нали?
Аре стига.
Секи че си заслужи заслуженото.
Точно 100 г откакто , разкъсаха България, всички , без изключение.

Примерно , какво им стана на българските мохамедани през 80-те години , като си събраха партакешите и заминаха с омраза към България.
Сега както казва Воци се редят на опашка да са българи , даже неродени в България , нали.
А когато чупеха сервизи и тъпкаха цветята подарени им от колегите , по гарите, техните баби и дядовци , сещат ли се?Сещат ли се че завършиха висшето си образование на мястото на някое българско дете?За какво?
Заради едните имена?
Не преди много време една убавица иска влашко малцинство в България.
А преди 100 г като бесни кучета късахте България , та прогонихте българите от Тракия ,Добруджа, после Македония , мислихте ли?
Ако не бяхте ги прогонили сега там щеше да е България и нямаше да ви се налага да висите по гишета.

Сега дайте да живеем дружно , нали.
Убаво ще живеем дружно , когато имате изгода от България , а когато нямате я разкъсвате на парченца.
Преди това обаче се покайте!
Няма прошка без покаяние.
Като стъпите на тая земя ще падате на колене и ще искате прощка . Защото и от там от където идвате пак е България.
08 Септември 2017 11:52
За какво? Заради едните имена?
РОРИК,
"Човек за една чест живее и име красно" (Рачко Пръдлето). Някои и до това ниво не могат да достигнат и за това не разбират Балканджи Йово.
09 Септември 2017 19:36
А когато чупеха сервизи и тъпкаха цветята подарени им от колегите , по гарите, техните баби и дядовци , сещат ли се?Сещат ли се че завършиха висшето си образование на мястото на някое българско дете?За какво?
Заради едните имена?


Ще си послужа с цитат на колегата Стайнбек:
Стайнбек
25 Октомври 2012 16:13
---
Какво става с еничерството ? Османската власт подбира красивите, силните, умните и им дава възможност за развитие, според способностите им.
-----------------------------------------------------
Боже мили, по-голям... не, думата "цинизъм" е много мека! Ми тя таз Османска власт била наистина манна небесна за нас! Ми тя как ми се е грижила да "даде възможност за развитие"!!!! Боже каква благодат!!!

В случая можеш да замениш "османска власт" с "народна власт".
09 Септември 2017 23:19
Ако народната власт в България в периода 1944-1989 г. си беше дала повечко труд и бе прочиствала по-старателно, сега и в тоя форум щяхме да се радваме на много повече хигиена.
09 Септември 2017 23:40
Ако народната власт в България в периода 1944-1989 г. си беше дала повечко труд и бе прочиствала по-старателно, сега и в тоя форум щяхме да се радваме на много повече хигиена.

Мика.... а потърпи малко докато фрозьорката приключи с фризирането че и Народният съд може да не помогне!
10 Септември 2017 00:00
От някое време насам все по-често си мисля, че вече е време тоя съд да отпочне нов кръг заседания. Защото се натрупа толкова нечиста гмеж, че цяла Българи смърди страшно на гнилоч.
10 Септември 2017 00:12
От някое време насам все по-често си мисля, че вече е време тоя съд да отпочне нов кръг заседания. Защото се натрупа толкова нечиста гмеж, че цяла Българи смърди страшно на гнилоч.

Не бе BIBI..... за теб става въпрос!
10 Септември 2017 07:12
Е, не е лесно човек да се оправи в дебрите на изгубените ти мисли
И не закачай фризьорката ми. Ти за такава не можеш даже да мечтаеш
10 Септември 2017 07:59
И не закачай фризьорката ми. Ти за такава не можеш даже да мечтаеш


Търсенето на спасение в някаква Теригилиъмска паралелна реалност при потребител "Мика" очевидно навлиза в нов етап.
10 Септември 2017 09:51
Нее, точно на тебе няма да седна да ти обяснявам каквото и да било.Първо можеш да се опиташ да напреднеш в дисциплината "Разбиране на написан текст".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД