:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,717,559
Активни 1,112
Страници 104,267
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Провансът е жив, но го борим, Войников

Бойко Ламбовски
Прованс в случая употребявам не като географски топос, а като синоним на комплексарщина, свързана с местообитание, произход и други характеризиращи индивида особености. У нас, българите, провинциалният комплекс дири изява най-вече при сблъсък с т. нар. "бели страни" - разбирай Западна и Северна Европа и САЩ.

Особен лакмус за тоя комплекс винаги е била Франция, тоест Париж. Затова ми бяха забавни реакциите на медии, блогъри, карикатуристи и целокупно дигитално гражданство по повод Макрон и госпожата му из нашенско. Още от времето на "Криворазбраната цивилизация" на Войников ние или искаме наивно да изимитираме "французките" табиети, или - стъпвайки като автора и патриархалния му герой върху "здравословния" уж консерватизъм, искаме да натрием носа на разпасаната "циливилизация", нахлуваща у нас като водевил. И да си останем



уютно гушнати с Балканския ориент



И двете неща са живи до днес. И двете са смешни. Дори по време на тоталитарния преход тези ни манталитетни особености не изчезнаха, а добиха своеобразие. Желязната завеса между двата свята направи така, че ние официално се гордеехме с достижения, спортни успехи и танкови войски, а неофициално при срещи със "Запада" варшавският човек все едно се сблъскваше с друга планета - и витрините го шашкаха, и порното, и многотията... При случайните си срещи със Запада варшавският българин биваше или свенливо-сервилен, или по байганьовски нелеп, с куфара си с копърка...

Макрон в България, отвъд целите на младия френски президент и политическите му пируети, стана повод за модни анализи и медийни упражнения по етикет. Как е облечен, как му е облечена Първата дама, колко били дълги фустите на нашата президентша и на тяхната и как по цвят и копчета приличала или не приличала на фустата на Тръмповица... И как французинът минал по килима, как нашият го сграбчил, как се цаливали и как - според правителствените журналисти - Борисов казал важни неща и защитил интересите ни, пък според опозиционните финесът срещнал простащината...

Аз самият, въпреки че съм писал критики срещу прочутия ми адаш, сега няма да пиша. Премиерът ни се държи естествено, според характера си. Освен това - не само на мен прави впечатление - чуждите лидери някак му засимпатизираха, макар да не губят леката си ирония при срещи. Струва ми се, че знам защо е това. То не е понеже политическите лидери преливат от любвеобилност по природа или защото г-н Борисов изведнъж разкри съкровища от човешки достойнства и интелектуален потенциал, които досега ловко е крил. А защото тези лидери най-ценят умението да не пущаш властта. Всички лидери по всички краища на света смятат това за велико можене. Така са устроени. И няма как да не се впечатлят от трижди успяващия да се връща на власт, малко грубоват и първичен, но очевидно находчив властодържец в иначе трудната за управление балканска държава. Та така - Борисов си беше на място в случая. А ажиотажът около срещата в обществото ни - не особено. Той



протече почти по Войников



Един карикатурист нарисува г-жа Макрон и сервитьори, които обсъждат какво да й донесат за закуска. "Тя закусва с бръчките си" - казва единият. Това накара други българи да се възмутят дълбоко от дебелашката шега с по-възрастната с 24 години от съпруга си дама. (Карикатуристът бе пропуснал да обясни, че само цитира умеещата да се самоиронизира Бриджит Макрон, рекла така пред "Ел").

Както и да е - провансът по нашенски е с две крайности. Едната крайност говори така: тази държава е скапана, всичко се руши. Адептите на тази крайност дори природните бедствия у нас и в чужбина коментират съответно. Когато природните бедствия са там, то чуваме съчувствие и възхита от хорския стоицизъм. Когато са у нас - то следва: тази държава е скапана, Терминал - 2, и толкоз.

Адептите на другата крайност пък, както вече казах, обичат рефрена: ония са тарикати и гейропейци, а Господ е българин, и ний сме пъпът на цивилизацията. Всъщност провинциалният комплекс е сплав от небалансирана емоционалност и нисък интелектуален праг. Този комплекс има неизбежно две съставни части, както вече казахме. От едната страна е селяшката стеснителност, принизеност и желание по бързичко да заприличаш на фешън героите си от "белия свят" по поведение и татуировки. От другата е гневното неприемане, развиването на особена патриотарска мания за величие, звучаща тъй: "Когато наш Крум пи вино от черепа на Никифора, ония са скачали по дърветата и не са имали кенефи" ...

Хубавото на новото време е, че макар болезнено, протича



изцеление от тези масови психозатормозявания



Мернах един руски филм по телевизията за съветска модистка от 60-те години на миналия век. Само при възможността да иде в Париж ней и на себеподобните й им се завиваше свят... Тогава - преди половин век. Впрочем на нашите тук - също.

А оня ден чух колежка да казва: Париж ли - за нищо на света не бих живяла там, нито в друг такъв мегаполис. И е пренаселено с какви ли не, и въздухът е мръсен, и е скъпо...

Се ла ви, Войников.
14
3434
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
28 Август 2017 20:26
"Всички тука парле ву франсе"... Естесвеност та дрънка! Всеки народ си заслужава управниците.
28 Август 2017 22:36
аз пък за статията
29 Август 2017 09:28
малко грубоват и първичен


"Малко"? Май редовно играете я табла, я белот с адаша ...
29 Август 2017 09:32
Премиерът ни се държи естествено, според характера си.


О, да - няма спор! Лошото е, че е премиер. Неговото пребиваване във властта също е дело на прованса
29 Август 2017 10:33
Премиерът ни се държи естествено, според характера си.

Както казват родителите за любимите си рожби - умен е за възрастта си, но е палав!
29 Август 2017 10:46
туй- след кат осъм го докопал за ушите за да помогна за израстването му?
29 Август 2017 10:55
От другата е гневното неприемане, развиването на особена патриотарска мания за величие, звучаща тъй: "Когато наш Крум пи вино от черепа на Никифора, ония са скачали по дърветата и не са имали кенефи" ...

Лека закачка с колегата Петрински?
Бойко, Котка
29 Август 2017 11:33

Мернах един руски филм по телевизията за съветска модистка от 60-те години на миналия век. Само при възможността да иде в Париж ней и на себеподобните й им се завиваше свят... Тогава - преди половин век. Впрочем на нашите тук - също.

Господин Ламбовски, филмите, вкл. съвременните руски, се отличават с т.нар. художествена условност, както всички произведения на изкуството. За разлика от фактите.
Познавах лично през 70-те и 80-те някои от моделиерите на завод "Витоша" и ЦНСМ, които не само не се прибираха от командировки в Париж и нямаха нищо провинциално в манталитета си, но в българските заводи се шиеха великолепни рокли, блузи, мъжки ризи, дамски и мъжки костюми, връхни дрехи, че и дънки, които се изнасяха за Франция, ГФР, Белгия и пр. Ако познавате Румяна Угърчинска, помолете я да симспомни какви са се оказали белите шлифери - най-хубавите в Париж, които са си напазарували със сестра й оттам, без да ги разопаковат, преди да се приберат в България, по онова време.
29 Август 2017 12:43
Цялата безсмислен статия е написана като опаковка на зле прикритата миниода за Бойко.
29 Август 2017 16:26
Авторе, а Ваша милост към коя селска крайност ще се съотнесе? Обикновено Ви чета с интерес, но днешната теза е бая фалшива и май трудно защитима. Има ги всякакви по нашенско. Но на международните форуми у нас и в чужбина българите бяха на равна нога с "циливилизационния" елит и не им отстъпваха по авторитет и самочувствие, без първенющина или селяшко изхвърляне /на което, за съжаление, сме свидетели сега/. До 89 г. имаше в България много международни изяви и страната ни съвсем не беше "прованс". Мога да потвърдя категорично написаното от SvSophia, защото съм била социолог на завода 3 години. Същото се отнасяше за з-д Дружба Варна и за много други.
За съжаление в годините на т.н. преход се засили тенденцията да се вмени провинциализъм на бившите социалистически страни, което е особено упорито на територията на българско. Защо ли, не знам. А, Войников е брилянтен, но не в смисъла в който вие го интерпретирате и така обиждате не малка част от читателите Ви.
29 Август 2017 16:28
които не само не се прибираха от командировки в Париж и нямаха нищо провинциално в манталитета си


Наистина ли НЕ СА СЕ ПРИБИРАЛИ от командировките си в Париж, Софѝ?

***

В деня на посещението на Е. и Б. Макрон у нас гледах новините по втори канал на Френската телевизия.
Изобщо, ама изобщо не казаха нищо за България, единственият акцент бе върху престрелката с Полша...

Няколко дни по-късно обаче и по френската, и по швейцарската телевизии гледах работодатели да се жалват, че да намериш да назначиш чирак е по-трудно, отколкото да намериш и назначиш учен!

Ще ми се някой да обърне поне малко внимание и на този многозначителен факт.

Иначе споменаваха преди месец някакво българско предприятие, закупило завод пред фалит в Сев. Франция.
По нашите телевизии не видях в същия ден нищо.
29 Август 2017 18:07
Париж ли - за нищо на света не бих живяла там, нито в друг такъв мегаполис. И е пренаселено с какви ли не, и въздухът е мръсен, и е скъпо...

Това за Париж, за съжаление е вярно. Арабизацията и монгрелизацията на този иначе прекрасен град ежедневно поглъща неповторимия му чар и го превръща в още един много голям, шумен и пренаселен град с дъх на дюнери, чикън тикка масала, кус-кус и прочия.
29 Август 2017 20:04
Ми, то всички хора с повечко възможности и искрено желаещи да дишат свободно избягват огромните градове и предпочитат околностите. Там няма мотаеща се всякаква измет, а е по-чисто и спокойно. Не е само Париж. Същото се отнася и за Лондон, където англичаните по рождение са вече много малка част от обитаващите го. Наистина този процес е за съжаление, защото се губи духа и атмосферата на града.
03 Септември 2017 19:55
защото съм била социолог на завода 3 години

какво е туй животно?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД