:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Федерер сензационно отпадна на 1/2-финалите в Лондон
БСП обаче ще гласува "против" в парламента
Управителят на НЗОК сравни здравната система с развален автомобил, който се бута по склона
Вдовицата на Джон Ленън спечели дело в Хамбург
На траурната церемония на ненадминатия шампион се очаква и Ердоган
Двамата със съпругата му излетяха за визитата от Саудитска Арабия
Става част от платформата за Български манифест на Европа на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС.
СТАТИСТИКИ
Общо 356,749,753
Активни 296
Страници 10,139
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Сюжет с гоблени

Снимка: БГНЕС
Във всеки колектив това вероятно се случва - преглъщането на обиди, прекрачването през гордост и предразсъдъци от едната човещина. Дано се случва повече.
Няколко пъти се напрягах да разкажа това и неизбежно се отказвах. Действителните сюжети се съпротивляват на перото - много повече от измислените. Особено ако не са сюжети динамични, "екшън" и барутлия, а се отличават от грапавия фон на живота единствено със своята статистическа необичайност, с героичното и тихо несъгласие със съдбата. Присъствал съм на разговори за този писателски проблем - как неподатлива е действителността, когато трябва да бъде пренесена в прозата. Помня, че веднъж Хайтов рече: "Не се подчинява, защото не е покрита с давност. Ще легне времето върху нея, ще я затисне и тя ще се укроти..." Е, легна времето върху нея, както легна и върху нас. Но с историята, за която ви говоря, не постигнах никаква взаимност. А и нямам вкус към такава проза, в която действителното да звучи като измислено, за да е по-убедително. Но "Нерви и утехи" не е колонка за полет на фантазията, тук нещата от живота се поднасят по-натурални, без каквито и да са емулгатори, набухватели и задължителните литературни "Е"-та.

Героите са пролетарии от провинциална тъкачна фабрика. Две тъкачки и един майстор на смяна. По едно време тъкачите са били гордост на работническата класа в България, но в годините, когато нашата история се разиграва, вече са доста назад в строя на строителите на социализма. Едната тъкачка е омъжена за майстора, отглеждат две деца. Другата е самотна, живее в общежитие, в свободното си време бродира гоблени.

В един момент съпругата на майстора се влюбва в някакъв "външен" мъж и се развежда. Разводът май е извън момента, защото трае почти две години. След още две години майсторът се жени за втората тъкачка. Животът продължава. Например: децата тръгват на училище. Ражда се бебе и в новото семейство. Любовникът на разведената тъкачка се дави при риболов. Неправилно обявихме, че животът продължава. Всъщност само за някои. Скоро като че ли ще спре и за осиротялата жена: тя се разболява тежко, няколко пъти я връщат от смъртта, живее "на косъм" и надеждите й се дават повече от любезност и съжаление. Болестите й се роят една от друга, кръгът от колежки, които й помагат и се грижат за нея, в кратко време съвсем се разрежда. Край леглото й остават само децата, твърде безпомощни още. Съдбата няма време за всеки. Като надене примката на човека, тя забравя за него. И ако човекът има късмет, някой друг му става съдба.

Майсторът от тъкачницата следи всичко това. Отначало заради децата. Разводът е протекъл без омрази, работата в една и съща среда, "пред очите на колектива" е опитомила чувствата. Има и една подробност, не знам как да я наместя в този сюжет, нито каква тежест да й отредим: и тримата ни герои са без родители, израснали са в сиропиталища. В онези години сиропиталищата традиционно зареждат тъкачните фабрики. Възможно е точно това да е в основата на всичко, което предстои да се случи. Със сигурност такова детство предопределя друга чувствителност към живота, други рефлекси за дълг и състрадание. Но, различен или същият като нас, този мъж се заел със спасението на болната. Преглътнал и се притекъл. Лекари и лекарства, домакинство, бит, разноски. Чисто физическата помощ, която иска човек на легло. И децата, разбира се, те пък нали са също и негови. Който е гледал болен, той знае: тези грижи чет нямат. Но тъкачът си нарамил кръста - нямало връщане.

Безмълвната му втора съпруга гледала и размисляла. А в градчето и във фабриката всички гледали нея. Как понася това и какво ще направи. Дочакали съвсем друго: жената просто се... включила. Също като майстора - преглътнала и се притекла. Сега си ги представям край постелята на болната - сцена като от гоблен. Как са се справили и как са го преживели, обаче, не си го представям. Важното е, че са успели. Изгайретили са, казваха нашите дядовци. Защото тримата победили смъртта.

Трябва да си спомним, че тогавашната държава подкрепяше болните и слабите, но нямаше ги фондациите, телевизионните кампании, спасителните жестове на щедри дарители. Самото просъществуване на изпадналите в беда семейства си оставаше мъчително, отчаяно. Но ето, че тъкачите се справили. Хепи енд.*

Разказа ми всичко това внимателната д-р Златарева от градската болница в К., покъртена от борбата на тези хора срещу съдбата и срещу собствените си чувства. Бе участвала в спасяването на болната жена, после се пресели в Украйна. Повечето от свидетелите на тази провинциална епопея вече са покойници или по някаква друга причина недостъпни. Чиста случайност бе, че преди време узнах по-нататъшната съдба на участниците.

Както е известно от фолклора, болните погребват здравите. Днес жива е само първата жена на майстора. Трите му деца отдавна са в чужбина. За кого майка, за кого мащеха, редовно получава от тях пари и снимки. Колежката от К., която бе любезна да ми събере тези сведения, ми писа, че жената денонощно везе гоблени - в памет на другата, която бе зарязала страстта си, за да се грижи за нея.

Сега, след като ви изложих тази история, установявам, че не е чак толкова рядко посвещаването в името на нечие спасение, преглъщането на обиди, прекрачването през гордост и предразсъдъци от едната човещина и благородство. Имало го е през целия ни живот и неизменно ни е облъчвало с удивление и възхита. Предадох го оголено и грубо - може да бъде дописано, може да бъде съкратено. Може да бъде пренесено във времето. Например - в наши дни. Сложете ги тези герои в новия век, пуснете ги да действат и вижте какво ще се случи.

Ако всичко е както трябва, ще ви питам за ценностите. Какви ценности са това - на миналото, на съвремието, на бъдещето? С какви ценности живяха тези хора, които да не стават за нас? С какви други се напъваме да ги заменим? Ценности има достатъчно. Скромност пред миналото ни липсва...

_______________________

*Още тогава в сладкарница "Прага" срещу театралната академия разказах тази история на режисьора Руси К. Сега "Прага" е банка, а Руси отдавна е в Америка. Помня, че ми каза: "Това е скелетът на една пиеса. За да оживее, за да ходи и да говори, ти трябва да му добавиш месото, кръвта и формите. Да има ръце, крака, цици. Всичко, което сложиш от себе си, ще е решаващо. Ако вкараш, например, в историята партиен секретар, ще получиш едно. Ако вкараш свещеник - обратното. Или... пак същото. Ако ти не го направиш, ще оставиш на публиката да си я довършва. А това е пълно с изненади"...

25
3866
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
24 Август 2017 19:48
24 Август 2017 20:12
24 Август 2017 21:32
Както е известно от фолклора, болните погребват здравите.
Мерси, Майсторе. В селото на татко ми (1914 - 1999) имаше приказка: "На болната жена мъжът ѝ умря".
24 Август 2017 21:53
В селото на татко ми (1914 - 1999) имаше приказка: "На болната жена мъжът ѝ умря"

Не само в твоето село, уважаеми! Това е израз известен в цяла България.
А иначе за автора

Благодаря за поучителната, топло и "сладко" поднесена история!
24 Август 2017 22:02
Не само в твоето село, уважаеми! Това е израз известен в цяла България.
Мерси, още по-уважаеми. Не знаех. Не ми е известна цяла България.
24 Август 2017 22:06
"Мъртвите - Бог да ги прости!
Живите - кой да ги (б.м.) свести?"
Г-н Донков -
24 Август 2017 22:58
Тази писаница много се родее с "Дервишово семе" на Н. Хайтов.
25 Август 2017 00:11
25 Август 2017 01:25
.........Героите са пролетарии от провинциална тъкачна фабрика.....
.Ха ???? как така ???
Нали при цоциализЪма пролетарии не е имало както пише в дебелите червени книги ?
даже раб. класата е била управляваща...... с диктатура.
Авторе , авторееееееееее.....вътър те вее на бели страници..
25 Август 2017 01:29
На мен Донков ми е много по-силен от Хайтов. За всичко.
Благодаря!
25 Август 2017 06:43
Майсторе,
25 Август 2017 08:24
когато има толкоз много кал,

а няма кой да сътвори човека."


И само след седмица научаваме, че Човеците ги има.
Но малко останаха майсторите да ги извадят на показ...
Калине,

25 Август 2017 08:55
Рики, бях останал с впечатление, че си по-умен.
25 Август 2017 09:18
Амиии.... Не ме 'хвана'.
25 Август 2017 10:10
Както е известно от фолклора, болните погребват здравите. Днес жива е само първата жена на майстора.

Да, този феномен е отдавна известен. Болните се чувстват сигурни и обгрижвани, а обгрижващите ги понасят целия стрес и физическо и психическо натоварване около грижите за тях. Така е и с грижещите се за възрастни: в много случаи не живеят дълго както предците си.
Историята е съвсем човешка и понякога животът поднася такива сюжети, каквито и най-добрият драматург не може да съчини.

Както казваше един познат: "В живота всичко се случва и то много често."
25 Август 2017 11:01
Някой моменти по 2 пъти ги четох.
И пак да спомена - онзи от сряда да се учи от този в петък, вместо се да мрънка, че някакви хейтъри са му виновни.
25 Август 2017 11:26
На мен Донков ми е много по-силен от Хайтов. За всичко.

Не само на теб.
И надявам се да не обръща внимание на хейтъри като някои които вече се изцепиха по-горе.
25 Август 2017 11:31
Какви ценности са това - на миналото, на съвремието, на бъдещето?
евроатлантически.. вечни
25 Август 2017 11:44
Съдбата няма време за всеки. Като надене примката на човека, тя забравя за него. И ако човекът има късмет, някой друг му става съдба.

Велико!!!
Както и цялата писаница!
Калин Донков
25 Август 2017 14:22
Без думи
25 Август 2017 15:48
Бай Калине, !
имаше приказка: "На болната жена мъжът ѝ умря".

Има и още по-як вариант, идва от един стар чернохуморен ВИЦ:

Две съседки гледат, че по улицата минава погребална процесия. Едната съседка пита другата:
- Кой е починал?
А оная и́ казва:
- На болната жена третият мъж.
25 Август 2017 16:13
Красиво.
Според мен не е основната идея на автора, че болнавите са по-дълголетни, а друга, но няма да се заяждам за офтопик и аз.
27 Август 2017 00:29
>>><<<
Удивен съм, че толкова от нас все пак са се справили с даденото "домашно" и са успели да облекат скицата до картина.
Някои не ги е "хванало", но това не е проблем. Моят проблем е, че е хванало хора, които не съм очаквал и обратното.
Но пък, не мисля да си ги слагам в някакъв отрицателен списък за моментната им реакция....Шарен свят!?
27 Август 2017 23:22
Донков ми е много по-силен от Хайтов
нима?!
силен в какво? да представя измислици за лични преживявания?
и как се мери поезия? драма? живопис?
култура?
щото имаше един мултак...с амплоа .
та силата на буквите срещу чувствителността на разума?



27 Август 2017 23:30
Чест и почитания, г-н Донков!

"...тук нещата от живота се поднасят по-натурални, без каквито и да са емулгатори, набухватели и задължителните литературни "Е"-та."

"Сега, след като ви изложих тази история, установявам, че не е чак толкова рядко посвещаването в името на нечие спасение, преглъщането на обиди, прекрачването през гордост и предразсъдъци от едната човещина и благородство. Имало го е през целия ни живот и неизменно ни е облъчвало с удивление и възхита."
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД