:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
Кадровиците отказаха да наградят Калоян Топалов за добра работа
СТАТИСТИКИ
Общо 349,266,104
Активни 1,561
Страници 118,872
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Субстанция

Калин Донков
Покойният професор Здравко Чолаков сочно и артистично се глумеше с езика на колегите си литературни критици, които без нужда и без мярка ръсеха чуждици, чието значение не винаги проумяваха. Съзнавайки, че тази болест е неизлечима, не му оставаше друго, освен да я легитимира, като я... подиграе. Забавно беше, а и млади бяхме, не се страхувахме да се смеем. Веднъж в редакцията влезе млад поет с кални обувки и Здравко любезно му посъчувства: "Ти май си газил в някаква субстанция..."

Дълго след това на калта й викахме "субстанция". Но само в буквалния смисъл. В преносния (като интрига, подлост, клевета, измама, гадория) си я величаехме "кал". Този преносен смисъл на думата се оказа по-обиден, а и по-траен. Прекият си беше смисъл природен, по днешному - екологичен. "Чиста кал" според тези разбирания дори не е оксиморон, а нещо натурално, здравословно. И главното - не мръсно. Но не и в преносното значение. А там е бъдещето на думата.

Калта (като субстанция) е твърде съществена в българския живот. Привична, домашна някак, не предизвиква протест и възмущение. Може би защото се вписва в разширеното значение на пръстта, тя е всичко, върху което българинът се разполага. Може би затова за него твърдим, че е земен - стъпва върху земята, пръстта, а след дъжд и върху калта. Не съм чувал някой от предците ми да кълне или да пустосва калта. Повечето кал под българското небе, като изсъхне, се превръща в нива, може би затова. дядо ми казваше: "Нацапан съм, като че съм газил черна оран." А онази, която месим с нозе по улиците, нея просто си я носим вкъщи. Някога предците ни вечер се качвали на кокили и тръгвали по седенки. Заради калта и заради кучетата. (Седянката е селско частно парти с ръкоделие и с пуканки. В онзи бит тя е събитие духовно и социално. За ергените - и задължително.) На тръгване настъпвала суматоха - някой задължително разбърквал кокилите, оставени пред вратата.

Селото се води за естествена територия на калта. Елин Пелин има един уморителен разказ "Кал". Есенно е, дъждовно и кално, а отгоре на това героят е неразположен и душевно изтощен: навън любимата му се жени. Но субстанцията е само небрежна рамка на действието. Истинската кал е в душите, в решенията, в стремежите и мотивите на тамошния живот. Отвращение и безнадеждност, безсилие и любовно предателство - това е калта, в която е затънал светът на героя. Субстанцията няма нищо общо с това.

Впрочем, тая дума ние си я употребявахме ей така, на доверие. Превеждали сме си я по смисъл, както вървеше в критиката. Нещо като материя, нещо като вещество, нещо, за което не сме намерили точната дума. Били сме близо до истината, но не съвсем. Едно от обясненията в речника е особено многозначително: "Вечнодвижеща се и изменчива материя, като основа на всички предмети и явления; първооснова. А на латински substantia значело "същност"! Гледай ти!

Калта-субстанция като първооснова на всичко! Първооснова на живота, първооснова на човечеството! Това животът и човечеството са го преглътнали отдавна и завинаги. В това свое главно, "грънчарско" значение тя е послужила за извайването на предметите и явленията, приела е и е задържала формите на живото тяло. И после е изменила на себе си, за да стане синоним на най-осъдителните прояви в нашия свят, да се превърне в отрицание на своето божествено предназначение. Пак като "кал", но вече преносно.

Българинът поддържа някак смесено, гнусливо-любовно отношение към нея. Не му харесва особено да я гази, но пък я го чуйте, когато казва за някого, че е излязъл от калта! Висша похвала. Прави са тези, които смятат, че калта не дразни достатъчно гражданството. Забелязал съм, че властниците, за да се почувства българинът привично или дори уютно, в случай на нужда обичат да разкалват пейзажа. Или някого ще окалят от глава до пети, или ще спретнат кална бомба за всички, или просто ще пръскат кал на провала, за да се успокои народът и да гледа около себе си с реализъм и приземено самочувствие.

Тя, естествено, има "знаково", както казваме днес, присъствие в литературата. Няма да го разискваме тук, защото колонката така ще набъбне, че няма да я сместим във вестника. Но две стихотворения ще включа в нашата тема, понеже те я осветяват по особен начин, както на нас ни е нужно днес - и буквално, и преносно.

Едното така се и казва: "Кал" от Николай Кънчев. Колкото и да е странно сега, Николай имаше и "бригадирски" стихотворения. Съвсем малко, но се намираха. "Кал" е точно от тях и е една от редките "оптимистични" творби на поета, талантлив знак към днешния ден от младия Кънчев. Вали дъжд над обекта, спира, авторът е под напрежение:



"Много често дори и сега

се замерват с кал някои хора.

А пък птиците

с кал

откога

правят чудни гнезда под простора"



Но младостта и в поезията бързо се справя с унинието. Слънцето блясва в близките вади. Младежта грабва кирките и подкарва строежа. Поетът е освободен и ведър, пълен с устрем и страхотен житейски смисъл:



"Аз копаех.

Аз имах крила.

Аз постъпвах с калта

като птиците!"



Необичайно присъствие в неговата поезия, но толкова важно за съзнанието и на днешния човек. Ако искаш крила, постъпвай като птиците. Осмисли калта като градиво на живота, на гнезда и на пориви. Така неговото "аз копаех" зазвучава като "аз летях". Бях момче тогава, но още помня колко бях окрилен от това стихотворение с неприятното заглавие "Кал".

Другото стихотворение е също "Кал" и има мото "Светът е кал" от Дж. Леопарди. Изобщо, всичко е по темата. Автор е свещеник Янчо Михайлов, поет с няколко стихосбирки. Намерих го в една от тях: "Трохите от пейзажа". Поетът, може да се каже, размишлява по специалността:



"Когато има толкоз много кал -

навсякъде, почти на всяка прека,

когато има толкоз много кал,

а няма кой да сътвори човека."



Е, читателю, ние сме до тук...

7
3346
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
17 Август 2017 19:57
Добре де, а който твори други, по-мръсни неща, от калта, не е ли също творец?
18 Август 2017 07:44
Майсторе,
18 Август 2017 08:44
>>><<<

Калта-субстанция като първооснова на всичко! Първооснова на живота, първооснова на човечеството!
Ами да, нали и Бог е бил грънчар преди всичко. Изваял Ева от кал, за да е другарка на мъжа - първия опит да направи човешка фигура по свой образ и подобие.
Сиреч, има голяма вероятност Бог също да е от кал.
Ботев обаче, се гневи на това и отрича бога, който не намерил някаква по-свястна субстанция. На всичко отгоре сторил от кал двете
същности - субстанции и ги обрекъл на робство:

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята..
.....

Устойчив материал е калта, особено като се поизпече - тухли (теракота)...градове и селца израстват от калта...

Елин Пелин също сътворява героя си Калчо от кал...и о, чудо!...някакви 50-60 години след това на Калчо му вдъхнаха душа - (внукът на Калчо) Г. Калов стана първия ни космонавт.
А пък един любим ни колумнист я има като корен в името си. Жив и здрав да ни е!
18 Август 2017 20:45
След тези прекрасни писания за кал, пускам още нещо прекрасно от пясък:



Пясъчно момиче



Едно момиче някой е рисувал
по пясъка на плажа, през нощта –
навярно през деня се е страхувал
от крясъка на чайки и деца.



С вълните морски тихо е припявал,
рисувайки под лунна светлина,
а после – може би е съжалявал,
че толкова е близо до брега



и може да пострада, да загине
от някоя по-яростна вълна –
момичето на пясък да размие
и никой да не знае за това...



С ръце невероятни, търпеливо,
той вграждал бавно пясъчни искри
в това момиче, дяволски красиво –
разпръснало навсякъде коси.



И как ли романтично е жадувал,
та цялата си обич му е дал?
Творец незнаен тука е лудувал,
но без да разбере, че е успял.



Дано научи колко сполучливо
предал му е любов и топлота...
Момичето от пясъка е живо,
с душа дори е – вечната мечта!

https://otkrovenia.com/bg/stihove/pyasychno-momiche-1
18 Август 2017 21:13
Бе, гледам, бай Калин пак го е ударил на дъртешки сантименти.
Я чакай, викам си, и аз да изпльокам тук една хрумка по темата, ама по-така, хард; с актуално проеуропейско звучене.
Ето. Четете и удивляйте ся.

Калотерапия

Спретнал някакъв мангал
от провинция Надал
етно-фестивал
насред плас Пигал.
Туй било въргал,
в кош на самосвал,
пълен със лечебна кал,
под съпровода на кавал
и награден фонд
-пита кашкавал.

Бай Калине, хем другия път като нагазиш пак из калта, гледай да не ме забравиш!
19 Август 2017 00:18
Калин.
Няма що да му се обяснява това. .
19 Август 2017 02:25
Да не забравяме от кал и слама нашите предци са си правили къщите. Сега тази мода се завръща осъвременена. И моята къща на село е екологична, защото е от кирпич.
https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/chudo-v-plovdivsko-nashi-barovtsi-gradyat-kshchi-ot-slama-kal-i-pyask_news428262.html
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД