:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
Кадровиците отказаха да наградят Калоян Топалов за добра работа
СТАТИСТИКИ
Общо 349,266,722
Активни 1,595
Страници 119,490
За един ден 1,302,066

Как Вивалди влезе в гараж на сливенското гето

Тридесетина талантливи деца от квартал „Надежда“ избраха музиката пред улицата
СНИМКИ: Ролф К. Вегст
Цвети и Георги Калайджиев
Ден преди да се върне обратно в германския град Гисен, където живее от 1991 г., маестро Георги Калайджиев отбелязва със задоволство, че на годишните изпити малчуганите от детския цигански ансамбъл пак са му взели ума. Преди осем години, когато финансираният от Калайджиев проект "Музиката срещу улицата" прави първите си стъпки в сливенското гето "Надежда", никой не предполага, че мускурливите хлапета, закърмени с чалга и цигански кючеци, ще се преобразят до неузнаваемост и ще тръгнат към върховете на класическата музика. И че точно децата, които за пръв път виждат отблизо пиано, виола, та и цигулка, днес ще разтърсват с виртуозни звуци на Бах и Моцарт стария гараж насред гетото, превърнат набързо в музикален кабинет.

--------

Цвети е 14-годишна и е дяволски талантлива. Докато връстничките й от гетото минават под венчилото, тази есен тя ще е в десети клас в музикалното училище в Бургас благодарение на блестящата подготовка на музикалната педагожка Радка Кусева. Ако не беше цигулката, Цвети също щеше да дундурка дете, вместо да тегли лъка. Маестро Калайджиев често й повтаря да не забравя, че е циганка, но и да не се срамува от мургавата си кожа. Никой няма да обръща внимание на циганския й произход, ако тя успее да извади и покаже най-хубавото от себе си. Нали и той самият, концертмайсторът на най-големите световни сцени, е циганин по рождение. Роден е в една от кирпичените къщи на все по-разрастващия се цигански квартал и също като останалите деца е газил калта на гетото с оптимистичното име "Надежда".

Цвети е едно от тридесетината деца, минали през последните осем години през неформалното музикално училище, създадено по идея на Калайджиев с пари от благотворителната му дейност в Германия. А самото наименование на проекта показва, че дава възможност за избор на малките таланти, отглеждани в недоимъка на социално слабите семейства.

"Децата от гетото



растат на улицата сред наркотиците,



сред престъпността и ширещата се малограмотност. Много от тях се изразяват зле на български, в домовете им се говори на цигански и турски. Исках да им отворя вратата към един различен свят, като ги научим не само да дърпат виртуозно лъка, но и да държат на личната си хигиена, да излизат на сцената къпани и прилично облечени. Когато сядат на масата, да боравят добре с ножа и вилицата... Да се държат възпитано в обществото. Целта ни беше и да започнат да ходят редовно на училище, да залягат над уроците по всички дисциплини. Затова и следим училищния им успех. За да продължат напред, той трябва да е най-малко "добър 4". Тези деца идват в началото най-вече заради храната, която им даваме, и дребните помощи, които отпускаме на семействата, но остават в проекта заради всичко останало, което получават. А днес вече са страшно различни от другите в гетото", отбелязва с усмивка маестро Калайджиев.

Георги Калайджиев е роден в семейството на изтъкнат сливенски музикант, успял да предаде любовта си към музиката и на своите деца. Баща му имал завършено музикално училище, смятал да продължи образованието си и в Консерваторията, но станал глава на семейство, а недоимъкът и мизерията не му позволили да получи академичното си образование. Георги обаче успял да надскочи баща си.

"Четиригодишен вече скърцах с лъка по струните на цигулката на баща ми. А когато той започваше да свири, аз се вкопчвах в краката му и го молех да ми даде цигулката, та и аз да изсвиря същото", разказва маестро Калайджиев. Първата му цигулка баща му купил от пазара - недовършена. После сам я доизмайсторил - с цепена лента, която



изтеглил от плетената циганска кошница,



същата, с която баба му пращала от Сливен по пощата храна до квартирата им в София. Тази цигулка и до днес се пази в дома на Георги, въпреки че по-късно обиколил света с много ценен френски струнен инструмент, закупен от него самия. Георги завършил музикалното училище в Бургас, после и Музикалната академия, където станал ученик на известния цигулар и педагог проф. Иван Лечев, който по онова време току-що се бил завърнал от специализация в Московската консерватория при проф. Дейвид Ойстрах. След това специализирал две години и камерна музика в Будапеща, а талантът му го изстрелял в камерния ансамбъл "Софийски солисти", един от най-известните в цяла Европа. Влязъл в състава по покана на диригента Васил Казанджиев - в началото като помощник-концертмайстор, после и като майстор. "Бяхме етикетът на българската култура по цял свят", връща се към онези години Калайджиев, времето, в което стъпва на най-престижните сцени за класическа музика - до кокалчетата в цветя, както сам отбелязва. Първата голяма оперна сцена, на която цигулката го отвежда, е в Япония, после в Лайпциг, в Сидни, в Чикаго, в лондонския Ковънт Гардън...

През 1991 г., когато след промените културата в България е натикана в ъгъла, Калайджиев решава да тръгне към Германия. Изборът по-скоро е на сина му Мариян, който продължава семейната традиция и става студент по музика в Германия. "Бях на концерт във Висбаден със "Софийски солисти" .Там случайно зърнах една обява в списание, че в Гисен търсят помощник-концертмайстор с договор за една година. Тогава дори не знаех къде е Гисен, но взех цигулката и заминах. Явих се на изпит, одобриха ме и в началото на следващата година започнах работа", разказва Георги Калайджиев.

В началото трябва да се доказва, но още на втората година



създава свой мултикултурен ансамбъл,



прототип на "Софийски солисти", и жъне с него невероятен успех в германската провинция Хесен. В ансамбъла един до друг свирят българи, поляци, руснаци, немци, две корейки, една китайка, общо 15 души. А при по-големите концерти с партитура музикантите стигат и 20. После Калайджиев си прави и втори ансамбъл за фолклорна музика. Неравноделните ритми на българския фолклор носи заедно с гласа на бащината си цигулка в сърцето си. В Германия се запознава случайно с гениалната акордеонистка Вероника Тодорова. Младата българка, която живее в страната от 2003 г., е многократен победител на реномирани национални и международни конкурси за акордеон. Основала е в Германия и своя група, наречена "Вероника Тодорова бенд". И двамата с Калайджиев тръгват заедно да свирят по концерти из различни германски градове, а парите на Георги от изявите на ансамблите му поемат благотворително към децата на гетото.

"Цигулката спаси мен. Моята съпруга Мария Хаушвид е социален педагог по образование. Двамата дълго мислехме как да помогнем на талантливите деца от махалата. И създадохме дружество от



20-ина германски бизнесмени,



готови да подпомагат с дарения надеждите на квартал "Надежда". При едно мое връщане в Сливен срещнах на улицата музикалната педагожка Радка Кусева и споделих идеята си с нея", разказва Георги Калайджиев. Двамата с преподавателката по цигулка си стискат ръцете и тръгват да търсят още музикални педагози, готови да учат децата на гетото. Ще направим проекта, добре, но къде? Няма къде да съберем децата и инструментите! Тогава Калайджиев вперва поглед в гаража на родната си къща, в която сестра му държи старата си кола. Автомобилът излиза на улицата, за да влязат на мястото му децата. Като поразширили гаража, той станал зала за уроци по пиано, цигулка, виола, акордеон и солфеж. Дядовата ръкавичка! После приспособили още една стая от къщата за уроци, та вече имат два "кабинета". Преди две години кметът на Сливен им обещал помещение, местната преса излязла с огромни заглавия за щедрия жест на градоначалника към малките таланти на "Надежда", но накрая всичко се оказало



надути предизборно фанфари



След изборите общинската власт ги забравила. А нашите деца представят зад граница културата на България!

Музикални таланти в квартала да искаш! Но педагозите правят внимателен подбор с конкурсни изпити в две квартални училища след пет-шестгодишните. Така бъдещите концертмайстори ще могат от малки да се дисциплинират и да се научат на добри обноски. Родителите също участват в проекта, тъй като цялото семейство трябва да пази скъпите инструменти. Два пъти седмично децата посещават часовете по цигулка, пиано, акордеон и солфеж. Имат си и бележници, в които преподавателите им пишат забележки. За да повишават езиковата си култура, посещават и часове по български, в които учат правоговор, правят диктовки, пишат, четат. Миналата година в образователната програма на проекта влязло и обучението по немски, тъй като по покана на германските спонсори децата от гетото три пъти досега са излизали пред публика с виртуозните си изпълнения на класическа музика. Но се отказали засега, децата са твърде претрупани с уроците си по музика.

Цвети май е първото ромско момиче у нас, сложило



под брадичката си цигулката,



и поело с елегантния инструмент по професионалния път на сложното струнно изкуство. А сестра й Франческа ще кандидатства догодина с виолончело.

Музикално надарените мъже от ромския етнос държат инструменти, а жените с дарби в музиката стъпват на сцената като певици, но на тях общността и до днес гледа като на леки момичета. Класическата музика не е за всеки, за да се доскоснеш до нея, трябва да си духовно израснал, но как да стане, ако живееш без ток и течаща вода. Затова и преди да отвори кутията с елегантната цигулка и да застане пред най-елитната концертна публика, всяко ромско момиче трябва да прекрачи стигмите на общността.

"Цвети е израснала в традиционно ромско семейство, което пази морала и нравите на общността. Когато стартирахме проекта, след много разговори успяхме да убедим баща й, че музикалният й талант може да я спаси от духовната и материалната нищета на средата, в която живее. Баща й обаче след това трябваше да влезе в още по-тежка битка със своите родители и традиционните предразсъдъци на старата генерация", разказва маестро Калайджиев.

Битката обаче си е струвала усилията. Това лято още две деца от махалата са приети в музикално училище. В Бургас ще учи ударни инструменти Дормуш Мустафов, а Георги Стефанов - тромбон. Мишо Мишев ще е трета година ученик по поп и джаз пеене на музикалното училище в Стара Загора. А тази есен ще имат и първия студент в Пловдивската музикална академия - Мишо Кирилов, тромпетист.

В същото време маестрото се ядосва, че германците се интересуват много повече от това, което прави, и се надява, че някой ден и българите ще започнат да помагат за промяната на децата от гетото. И призовава всички български музиканти, когато тръгват да си сменят струните на инструментите, вместо да ги изхвърлят, да ги преотстъпват на талантливите хлапета, избрали музиката пред улицата.

"Проектът, проектът, проектът... Добре де, каква е твоята изгода от всичко това?" - попитал го приятел, след като Калайджиев му надул главата с приказки за децата. "Точно тогава бях купил климатик за гаража, защото в жегата от г-жа Кусева течеше вода, докато преподаваше уроците по пиано. Децата идват за по час при нея, а тя седи по шест. Казах му, ето това е наградата ми. Г-жа Кусева ще може да работи при по-добри условия. А той, с най-сериозния си тон: "Ти си по-луд, отколкото си мислех!"





.

СНИМКИ: Ролф К. Вегст
Радка Кусева
СНИМКИ: Ролф К. Вегст
Пътят към голямата сцена минава оттук.
СНИМКИ: Ролф К. Вегст
Ася Топалова
6
1229
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
16 Август 2017 22:31
Спасението на циганите е в ръцете на самите цигани.
17 Август 2017 09:12
И сред циганите имало хора!
17 Август 2017 09:18
...и отдалечаването им от гетото. Има надежда!
17 Август 2017 11:03
Браво, маестро Калайджиев! Бог да ви помага! Наистина има надежда!
17 Август 2017 12:16
А сега вижте и прослушайте следното: https://www.youtube.com/watch?v=pT4IufMeyYA

Особено след 8:55.
Този виртуоз от румънско циганско село почина преди десетина години. По този повод в цялата западна преса излязоха статии за него. Самороден гений.
18 Август 2017 10:19
Много хубаво, но това са изключенията, които потвърждават правилото!

Решено е, България култура не трябва да има! На колония култура не само не се полага, вредна е за подчинението на масите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД