:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Външните министри на Бразилия, Германия, Индия и Япония са провели специална среща в Ню Йорк
Българският държавен глава поканил в България и американския си колега, и вицепрезидента на САЩ
Изборът на ВСС показал, че БСП не е категорична опозиция
СТАТИСТИКИ
Общо 348,598,601
Активни 1,304
Страници 74,895
За един ден 1,302,066
Истинската история

Смрадта отстъпва пред операта

Започването на подобряването на хигиенните условия на Европейския запад и възникването на операта подозрително съвпадат по време
Хигиенните навици на западните обитатели на континента ни се променят - бавно и постепенно - чак от втората половина на XVII в. насетне. Вляво: изхвърлянето на нощните гърнета направо на улицата върху главите на нещастните минувачи е криминализирано с появата на правния сборник Praxis rerum criminalium на фламандеца Йоост де Дамхуде (1507 - 1581), отпечатан в Льовен през 1554 г. В него разделът De damno per ejecta (с. 498-с. 500) е онагледен с гравюра върху дърво (вж. вляво) на с. 499, представяща в натуралистични подробности това, което залива изневиделица преминаващите по тесните градски улици; Баварска държавна библиотека-Мюнхен. В средата: От началото на XVIII в. - макар да съществуват податки и за по-ранно споменаване в изворите - нощните гърнета на изисканите дами (до края на века дами и кавалери все още съществуват) променят формата си за да бъдат използвани навсякъде, където от тях би имало нужда; съвсем нагледно предназначението на овалните преносими дамски "нощни вази" е показано в картината "Безсрамен поглед" на френския художник Франсоа Буше (1703-1770), рисувана през 1742 г. или в самото начало на 60-те години на XVIII в.; маслени бои, платно, дърво; частна колекция. Вдясно: Първите театрални и оперни сгради не се отличават твърде от околните къщи нито по големина, нито по външен изглед. Общинският театър в Амстердам, след откриването му на 26 декември 1637 г. и до първото му преустройство през 1665 г., е дело на архитекта Якоб ван Кампен (1596-1657) - външен (горе) и вътрешен (долу) изглед; в него зрителната зала се състои от три части - подпокривна галерия със седящи места, ложи в два реда и обширно пространство за правостоящи между сцената и ложите (вж. още в Simon Tidworth, Theatres: An Illustrated History// L., 1973// рр. 76-78).
(Продължение от миналия четвъртък)



Макар и твърде отгоре-отгоре - понеже такива са възможностите тук - направихме опит да очертаем поне приблизително състоянието на хигиенните навици на обитателите на западните покрайнини на Европа в предреволюционните времена. Сега нека ни е позволено да представим една хипотеза за промяната в хигиенните навици на Запада; тази промяна е обективно наблюдавана отдавна, но някои съпоставки ни карат да се съмняваме в пълнотата на досегашните обяснения за причините, довели до известно подобряване на санитарното състояние на западните европейски покрайнини. Както трябва да е станало ясно - днес също ще стане дума - не трябва да се очакват цялостни изменения в навиците; следите от средновековните хигиенни обичаи там още могат да се наблюдават.

* * *

Сигурно ще прозвучат неочаквано следващите мисли, но съпоставката на събитията по дати - които подозрително съвпадаха - ни наведоха на мисли за свързаност на положителните промени в хигиенното състояние на Запада и възникването и масовизирането на оперното изкуство. Да, ясно е, че подобна съпоставка звучи стряскащо, но историческите съвпадения никога не са (съвсем) случайни; те имат своята обективна основа.

Накратко, идеята ни се основава на едновременната поява на операта и на началото на началото на процеса на хигиенизиране, документиран в един фламандски правен справочник - Praxis rerum criminalium на Йоост де Дамхуде (вж. Изображението).

През втората половина на XVI в. в масовата музика на Европейския запад (по-долу трябва да стане ясно защо именно масовата, а не "високата" дворцова или религиозна музика ще ни занимава сега) царуват необезпокоявани трубадурите; те живеят трудно, неспирно обикалят западните градове, пеят масови любовни и героични песни, печелят оскъдно, гладуват често - само някои от тях, предимно тези, които са поканени в аристократичните замъци и дворци, водят по-задоволен живот.

Ще установим, че именно втората половина на XVI се размножават неимоверно пътуващите музиканти; някои от тях продължават да се обличат в дрехи, оцветени в особено зелено - назовавано "селадон"* по името на един особено известен средновековен трубадур. Изглежда и заради широкото разпространение на уличните музиканти - те са всъщност първите, които бродят неспирно по улиците на средновековните градове извън тържищата и заработват там (вж. Изображението в първата част на този текст) - става наложително правно да бъде регулирано безконтролното изхвърляне на нощните гърнета от прозорците на домове в средновековните градове на Европейския запад. Изглежда, че всичко се корени във вероятността минувачът да бъде уцелен от нечистотиите - именно уличните музиканти, поради тяхната многобройност - най-често могат да попаднат под "дъжд" от отпадъци; те работят по улиците. Вероятността обикновени минувачи да бъдат засегнати от проблема е в пъти по-малка.

Хигиенните промени обаче съвсем не се изчерпват с изхвърлянето на човешки нечистотии от прозорците на градските домове; това просто е най-набиващото се на очи. Нечистоплътността е къде-къде по-масова; смрадта от екскременти, урина и нечисти тела покрива средновековните градове като плътно покривало. Дворецът "Версай" дори може да бъде определен - на основата на достъпните ни извори - като най-обширният нужник в човешката история; всеки ъгъл в огромната сграда, всеки храст там, всяка полянка, всяка китка уханни цветя крият неприятни "изненади" от изхвърляните непрекъснато и безконтролно нощни гърнета.

От началото на XVII в. известни - много плахи - промени в хигиенния статус на западните градове се споменават в историческите извори. И ето това е най-подозрителното историческо съвпадение; на 6 октомври 1600 г. във флорентинския дворец "Пити" е първото представление на първата същинска опера - "Евридика" на Якопо Пери (1561-1633).

Впрочем, това събитие има няколкодесетилетна история; през 1573 г. отново във Флоренция се създава музикален кръжец - Флорентинската камерата, който има за задача да въздигне съвременното му музикално изкуство до равнището на античната драма; Якопо Пери е активен негов участник в крайния етап от съществуването на кръжеца и именно под влиянието на безконечните разговори сред участниците в сбирките написва първата опера през 1598 г.

Сигурен съм, че още не е станало ясна връзката между средновековната западна смрад и операта; и това ще стане.

"Евридика", разбира се, остава "високо", дворцово изкуство; същинското масовизиране на операта ще настъпи след няколко десетилетия - Клаудио Монтеверди (1567-1643) ще превърне оперното представление в наистина демократично и масово забавление; негова е първата опера - "Орфей" (1607), която ще се радва на безчислена публика. Успехът ще затвърдят по-сетне "Завръщането на Улиса в родината" (1640) и особено "Коронацията на Попея" (1642) - всички те изпълнявани често и в наши дни; освен това между тях композиторът написва няколко мащабни произведения, които не са се запазили до наши дни. И докато "Орфей" все още е писана за двора в Мантуа, то последните му две опери се играят вече в нарочно построени оперни сгради.

През първата половина на XVII в., и около средата на века, във Венеция - която впрочем по това време не е западен град, а е част от Европейския изток; градът е в границите на Охридската архиепископия и тамошните златари изработват на границата на XVII в. и XVIII в. прочутата двулистова корона на Охридските архиепископи на "цяла България" с 260 бирмански рубина, 56 изумруда, 75 бирила, 8 лейкосапфира и 4 граната - се изграждат няколко огромни оперни театъра, всеки от тях с по хиляда места, приблизително. Модата на оперните представления се разпространява бързо и залива Европа. Строят се - особено през втората половина на XVIII в. - безумно количество театри, които трябва да задоволят масовата нужда от едно наистина демократично изкуство.

Развръзката вече наближава; първите оперни театри (вж. и Изображението) не се отличават твърде нито по-размер, нито по външен вид от околните домове. В същото време те побират огромен брой правостоящи зрители; изпълнението на често виртуозните барокови арии, писани предимно за кастрати - и изпълнявани днес от редки гласове като контратенори и контраалти - изисква изключително напрежение на изпълнителите. В условията на всеобщата средновековна смрад, певците биха се давили непрекъснато, особено при обилието на виртуозни арии и дуети.

Ето защо смятаме, че съвпадението на времето на хигиенните промени в западните европейски покрайнини и появата и развитието на операта никак не са случайни. Освен това оперните произведения от Монтеверди насетне - и даже в известен смисъл от Пери - обозначават масовото навлизане на хомофонията, която, сама по себе си, предполага преобладаване на личната изява на певците.

Можете и сами да се убедите в правотата на това предположение. Поканете някой ваш приятел/ка и се опитайте да изпеете - не, не нещо виртуозно, а например** завършека на първо действие на Хенделовата опера "Юлий Цезар в Египет" (1724) дуетът между Корнелия и Секст "Son nata a lagrimar" - в средата на жарко лято в препълнен автобус, водещ към някое от софийските или пловдивските гета***; хващам се на бас, че ще изкарате до първото легато, когато ще започнете да се давите неудържимо в собствените си вътрешни течности.

* * *

Връзката между хигиената и операта не е безусловна; ако попаднете по време на антракт в оная част от Виенската опера, която е предназначена само и единствено за мъже, ще установите с погнуса, че значителна част от посетителите не мият ръцете си преди излизане от това място; средновековните западни хигиенни привички очевидно са достатъчно жилави, за да преживеят до наши дни; и ще бъдат още дълго май.

Така че наистина трябва да се пренебрегва - колкото по-често, толкова по-добре - оня отвратителен западен обичай да се поздравява чрез ръкостискане; никога не съм разбирал смисъла на опипването по ръцете при среща и на раздяла като символ на благоразположение...

____________

*Порцелановите съдове - китайски или сполучливите им сирийски имитации - в този зелен цвят са изумително скъпи през XIV в. и се назовават и днес по името на този средновековен музикант; няколко от тях - особено едно голямо блюдо от археологическото проучване на Двореца на българските царе на Царевец - са в сбирките и на българските музеи.

**Примерът не е съвсем случаен.

*** Такава предполагаема обстановка може да даде бегла представа за миризмите в един късносредновековен театър.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=867269

("Винаги и навсякъде в градовете цари ужасяваща мръсотия")



Следващ текст по темата:

Приказните бани на Европейския изток

36
27729
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
36
 Видими 
16 Август 2017 20:24
А с появата на Олимпиадите и футбола процесът е продължил вече не с крачки, а с овчарски скокове.
16 Август 2017 22:54
мдаммммм
17 Август 2017 00:44
Иван Петрински
17 Август 2017 00:45
Генек и компания
17 Август 2017 04:40
Образоващо четиво. Не се сещам за по-интересна статия на Петрински, освен може би онази легеднарна статия за прабългарина, коня му и славянина с козите,
17 Август 2017 08:08
Хора, къпете се!
17 Август 2017 09:27
И друг път е било несвързано, но сега - тотално.
17 Август 2017 10:23
Има ли лекари във форума?Колеги,диагноза?
17 Август 2017 11:08
Откровение Варухово 17 Август 2017 04:40
Образоващо четиво. Не се сещам за по-интересна статия на Петрински, освен може би онази легеднарна статия за прабългарина, коня му и славянина с козите,

Напълно споделям! По-интересно и образоващо четиво от това на тав. Петрински, досега не бях чел! Расте като писател всеки четвъртък!
17 Август 2017 11:09
Винаги съм се чудел защо на доста хора, повечето мъже, им се иска да си пеят с пълно гърло оперни арии (на мен също и съм го правил дори) в банята, докато се къпят. Май не е само заради акустиката; може би човек се радва, че е чистичък и му се допява от кеф.
17 Август 2017 14:37
Г-н Петрински продължава да ни весели всеки четвъртък. Браво на него. В скучното ежедневие, неговите писания малките радости в живота.
Петрински Да илядиш!
Дворецът "Версай" дори може да бъде определен - на основата на достъпните ни извори - като най-обширният нужник в човешката история; всеки ъгъл в огромната сграда, всеки храст там, всяка полянка, всяка китка уханни цветя крият неприятни "изненади" от изхвърляните непрекъснато и безконтролно нощни гърнета.

От толкова много споменаване на "ножно гърне" в писанията на любимия автор, неволно се сетих за една книга, която четох наскоро. Казва се "Тайните на Втората световна война" - Лорънс Рийс. Там се описма епизод от нахлуването на Червената арми в Помша през 1939г. В полско семейство са разквартировани съветски офицери със съпругите си. Един ден една от нях се върнала от пазара и се хвали на съседката си. " Виж каква хубава каструля си купих от пазара". Погледнала неволно и домакинята и какво да види. Рускинята сържала в ръцете си ...... ножно гърне!
Пък се говореше, че съветските офицери редовно ги водели на опера!?!?!
17 Август 2017 14:55

Аз на мястото на Петрински бих добавил и цитати от литературни произведения от времето на географските открития и Колонизацията, как "туземците" от новите земи се възмущавали от вонята и ниската хигиена на "великите" европейски цивилизатори.
17 Август 2017 15:03
Пансионер 17 Август 2017 11:08
Откровение Варухово 17 Август 2017 04:40
Образоващо четиво. Не се сещам за по-интересна статия на Петрински, освен може би онази легеднарна статия за прабългарина, коня му и славянина с козите,

Напълно споделям! По-интересно и образоващо четиво от това на тав. Петрински, досега не бях чел! Расте като писател всеки четвъртък
!

За форумци, който не са чели класическа литература и история, постове като твоя са разбираеми.
От много Холивуд митове и легенди ...... стереотипите и знанията на средностатистическият европеец са жалки
17 Август 2017 15:12
В условията на всеобщата средновековна смрад, певците биха се давили непрекъснато, особено при обилието на виртуозни арии и дуети. Ето защо смятаме, че съвпадението на времето на хигиенните промени в западните европейски покрайнини и появата и развитието на операта никак не са случайни.
????
17 Август 2017 17:01
Що ни наказват с това !? По същия начин можеше да свърже хигиената в средновековието с потенцията на мъжката видра, и нямаше да е по убедително! Смрад!
17 Август 2017 17:36
По същия начин можеше да свърже хигиената в средновековието с потенцията на мъжката видра, и нямаше да е по убедително!
Не си прав. По-убедително щеше да бъде.
17 Август 2017 18:17
17 Август 2017 18:34

Има ли лекари във форума?Колеги,диагноза?


Диагнозата е ясна, но случаят е много занемарен и поради това пациентът е неизлечим.
17 Август 2017 23:33
Диагнозата на НПО-то е много холивудски филми, МТВ-та, напудрени кухи лейки и измислени фалшиви "атлантически" ценности.
19 Август 2017 09:04
"Така че наистина трябва да се пренебрегва - колкото по-често, толкова по-добре - оня отвратителен западен обичай да се поздравява чрез ръкостискане; никога не съм разбирал смисъла на опипването по ръцете при среща и на раздяла като символ на благоразположение..."

Ако това е жалък опит за смешка или пък провокация за "разлайване на кучетата" в стил ДИ, би могло да мине за безобидна заводска тъпня - бай Петрински всяка седмица ни убеждава, че "чувство за хумор"( и за мярка), за него е нещо за ядене. Но ако наистина се чуди относно символиката на този сигурно най-древен жест, чиито смисъл интуитивно схваща и петгодишно дете, то очевидно вече е изпушил напълно.
20 Август 2017 00:41
Отново ще спомена предишното си мнение, че за влошаването на личните хигиенни навици на европейците голяма роля изиграва Черната чума. Преди нея са се къпели... вярно далеч не толкова често колкото римляните, но все пак... Струва ми се Марко Поло беше даже шокиран от откритието си, че монголите езичници се къпят само 4-ри пъти... 3 пъти, отчасти ритуално, непосредствено в първите часове и дни след раждането си... и още веднъж, но вече пост-мортем /при тях това правило е било по сугубо религиозни причини- да не цапат с мръсотията си водата. Най-вероятно причините за това своеобразно табу върху къпането се крият, в оскъдицата на чиста питейна вода в родината им/.
Иначе теорията за ролята на операта е чудесна , но все пак подобно съвпадение има и със засилването на контактите на западноевропейците с народи, при които къпането по него време, не е било чак такава рядкост...
21 Август 2017 22:49
Тез несвързани брътвежи не заслужават дори коментар по същество.
21 Август 2017 23:05
Иначе теорията за ролята на операта е чудесна , но все пак подобно съвпадение има и със засилването на контактите на западноевропейците с народи, при които къпането по него време, не е било чак такава рядкост...


Голема рядкост, наистина. Напр. манастирът Св. Гален има 4 бани - по една за болните, за послушниците, лична баня за абата и баня с перално помещение за монасите. План от 9 в. Натисни тук

Човек само трябва да прочете гнусливата критика на Еразъм Ротердамски за обществената хигиена в Англия, за да разбере колко грешна е хронологията на Петрински, да не говорим за отвратителния "западен" обичай за ръкостискане , толкова чужд за Балканите:
http://www.getty.edu/art/collection/objects/10752/unknown-maker-grave-stele-of-philoxenos-with-his-wife-philoumene-greek-attic-about-400-bc/
22 Август 2017 01:03
Радвай се народе, туземният манипулатор Бонго пак е тук, но в нова премяна. Разправяха другите форумци, че туземецът се е преродил, ама аз не, та не, не можело да се нарушават правилата на форума.

СЕГА вече съм напълно убедена в прераждането на туземеца, като чета долнопробните манипулации на Памфуций/Бонго.

Никъде в статията не става дума за манастирската хигиена, а само за градската такава.
И второ, на стелата с Филоксен и Филомена са представени СЪПРУЗИ, които държат ръцете си, а не "ръкостискане".

Та така, манпулаторе жалък.
22 Август 2017 01:06
Защо ли се занимавам. Несвързаните му брътвежи не заслужават коментар по същество.
22 Август 2017 01:18
Сигурен съм, че още не е станало ясна връзката между средновековната западна смрад и операта; и това ще стане.

22 Август 2017 09:11

Памфуций
21 Авг 2017 23:05
Мнения: 691
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

Не е изненадващо, нивото на личната хигиена в някои западноевропейски манастири... принадлежащи особено на по-стари монашески ордени, да е било относително по-високо от характерното за останалата част от обществото. Не е някаква тайна, че бенедектинците, а оттам и много от отцепилите се от тях или от имитиращите ги...де факто са се нагърбили със задачата, да са посредника съхранил и пренесъл през т.нар. Тъмни векове... колкото се може повече от наследството на Рим. Защо това да изключва и някои хигиенни навици?
Еразъм и той е бил в манастир... вярно не бенедектински, а августински, но според мен августинците са всред имитаторите на бенедектинците, тъй че отново не виждам проблеми. Ако беше дошъл от някои доминикански, може би щеше да е малко по-странно, но при това положение...
22 Август 2017 09:20
Никъде в статията не става дума за манастирската хигиена, а само за градската такава.
И второ, на стелата с Филоксен и Филомена са представени СЪПРУЗИ, които държат ръцете си, а не "ръкостискане".


Тя картинката е достатъчно ясна, че представлява δεξίωσις
Това пояснява и анотацията към картинката на стелата, но нерде кураторите на Гети Музеум, нерде световноизвестният класицист Мика:
Philoxenos, a warrior with armor and shield, solemnly shakes hands with his wife Philomene on this stele, or gravestone, from Athens. Their names are carved above the figures' heads, and the figures were originally elaborated with painted details. The handshake was a symbolic and popular gesture on Classical gravestones: it could represent a simple farewell, a reunion in the afterlife, or a continuing connection between the deceased and the living. The fact that it is often difficult to tell which figure represents the deceased further emphasizes this connection of the worlds of the living and the dead. On grave markers of the late 400s B.C., the living rarely display sorrow or grief. Instead, their calm, expressionless faces reproduce the idealized features and detachment that prevailed in the sculptural style of Athens at this time.

За дексиосиса - - https://en.wikipedia.org/wiki/Dexiosis
Че не иде реч само за изображения, както пише у уикипедията, си личи от следния пасаж у Плутарх, Александър, за посещението на Демарат от Коринт у Филип II:

ἐν τούτῳ δὲ Δημάρατος ὁ Κορίνθιος, ξένος ὢν τῆς οἰκίας καὶ παρρησίας μετέχων, ἀφίκετο πρὸς Φίλιππον. μετὰ δὲ τὰς πρώτας δεξιώσεις καὶ φιλοφροσύνας ἐπερωτῶντος τοῦ Φιλίππου πῶς ἔχουσιν ὁμονοίας πρὸς ἀλλήλους οἱ Ἕλληνες, ‘πάνυ γοῦν,’ ἔφη, ‘σοι προσήκει, Φίλιππε, κήδεσθαι τῆς Ἑλλάδος, ὃς τὸν οἶκον τὸν σεαυτοῦ στάσεως τοσαύτης καὶ κακῶν ἐμπέπληκας.’ οὕτω δὴ συμφρονήσας ὁ Φίλιππος ἔπεμψε καὶ κατήγαγε πείσας διὰ τοῦ Δημαράτου τὸν Ἀλέξανδρον.

В превода на Б. Богданов:
"след като се
поздравили
и изказали един на друг обикновените любезности"
За градската хигиена коментирах предишния път и там дадох картинки. А репликата ми за манастира беше към Емо, не към пасквилчето на Петрински. Впрочем откриха ли средновековната канализация на Киев
22 Август 2017 10:37
Еразъм и той е бил в манастир... вярно не бенедектински, а августински, но според мен августинците са всред имитаторите на бенедектинците, тъй че отново не виждам проблеми. Ако беше дошъл от някои доминикански, може би щеше да е малко по-странно, но при това положение..


Айде стига глупости! Дори в папския Рим публични бани са реконструирани и администрирани в диаконии и в най-"тъмните" 7ми и 8ми векове са били отворени за къпане в четвъртък. Епископската баня в лангобардска Павия е построена през 711 година , според надписа , в своебразно съперничество с кралската, която е в близост до двореца; в Рим в близост до св. Петър е реконструирана и отворена баня в средата на 9ти в, макар папите да си имали собствена баня за тях и курията на Латеран.
Ранносредновековната литература е пълна с топоси-и (или топой, ако предпочитате) за опасностите, които могат да те сполетят в банята или около банята: Розамунда отравя бившия си любовник, убиеца на съпруга и Албоин, след като го чака да излезе от банята; на един му влязъл сапун в очите и щял да умре от страх, когато в тоя момент някой го докоснал по гърба, защото мислел, че е покушение; Лиутпранд от 10 в., има една известна сцена за Хю в банята; англосаксонски поклоннички в Рим отиват на баня със свитата си и т.н. и т.н.
22 Август 2017 10:59
Ама уважаеми Памфуций,
моята теза е, че чак след Черната чума, нещата драстично са се влошили. Вие пък все ми давате примери отпреди нея. Ми не, и сам нямам възражения за тези времена, поради което и споменах за Марко Поло...
22 Август 2017 11:03
Кой?... Кой ... Кой питаше за НЗОК? Тук съм, бре?...
22 Август 2017 22:41
Памфуций, *********************
22 Август 2017 22:54
Барми,то верно "здравни пътеки" сякакви,ама чак пък за къпане ...
23 Август 2017 13:35
Снощи нямах сили и време да отговарям на нахалството на Панфуций, та се ограничих в просъница само с един кратък закодиран израз.

Съвременното ръкостискане като поздрав няма нищо общо в Древна Гърция, понеже възниква самостоятелно в Западна Европа предположително в късното Средновековие. Оттам то се пренася в България веднага след Освобождението, значи масово преди около век и малко. Така че авторът е прав за западноевропейския произход на този нехигиеничен ритуал.

Примерите за бани в Италия са абсолютна манипулация. Едва ли има учудени, че именно фаворизираният от редакцията Панфуций/Бонго я прилага. Италия до разцвета на Средновековието е част от ИЗТОЧНА, а не от Западна Европа, ако не политически, то географски във всички случаи. До 10-11 век Апенините са чиста Византия, та е напълно в реда на нещата да има и бани.

Та те така, те!
23 Август 2017 14:20
Да се коментира тази статия за миризмите ми намирисва на няколко месеца в места отдаленнъйе, така че само ще спомена нещо. Първо, мислех си че всички учени би трябвало да са запознати с грешката "Cum hoc ergo propter hoc", но явно не е така. Второ, във Виена има поне четири оперни театъра. Ако приемем, че "Виенската опера" се отнася до най-известния - Щатсопер, то мога да уверя автора първо, че тоалетната не е само една - "оная част от Виенската опера, която е предназначена само и единствено за мъже", второ, че мъжете масово си мият ръцете преди излизане, нищо че умивалниците са бая старички, а пък за избърсване има едни механизми с навито на руло платно, които другаде не съм виждал.
23 Август 2017 17:49
Снощи нямах сили и време да отговарям на нахалството на Панфуций, та се ограничих в просъница само с един кратък закодиран израз.

Съвременното ръкостискане като поздрав няма нищо общо в Древна Гърция, понеже възниква самостоятелно в Западна Европа предположително в късното Средновековие. Оттам то се пренася в България веднага след Освобождението, значи масово преди около век и малко. Така че авторът е прав за западноевропейския произход на този нехигиеничен ритуал.

Примерите за бани в Италия са абсолютна манипулация. Едва ли има учудени, че именно фаворизираният от редакцията Панфуций/Бонго я прилага. Италия до разцвета на Средновековието е част от ИЗТОЧНА, а не от Западна Европа, ако не политически, то географски във всички случаи. До 10-11 век Апенините са чиста Византия, та е напълно в реда на нещата да има и бани.


Хубаво е да сме прецизни вместо да се пишат глупости наизуст. Има една тънка разлика между налагането на ръскостискането в модерния етикет някъде в епохата на Наполеоновите войни и представянето му като "оня отвратителен западен обичай да се поздравява чрез ръкостискане" - както илюстрирах, обичаят нито е западен, нито е измислен тогава, а е популярен още в античността, вкл. и в Рим, откъдето той преживява западното средновековие, както може да се види от гравюрата на срещата на срещата на Хенри II с Томас Бекет от втората половина на 12 век (снимка: натиснете тук) или (снимка: натиснете тук) .
Що се отнася до твърдението, че баните в средновековна Италия оцелели благодарение на Византия, това е смешно. Те са наследство от Рим, вкл. в самата Византия. В западна Европа, както и Италия, това римско наследство се пренася в Средновековието. Не случайно дадох пример с лангобардска Павия. Подобно на готите преди тях, ломбардите приемат значителна част от римското наследство , без да се нуждаят от византийското посредничество във всеки детайл. Същото се отнася и до франките, впрочем.
Впрочем и в "Живота на Карл Велики" четем:
Обичаше парите на топлите минерални води и често упражняваше тялото си с плуване, и плуваше толкова добре, че никой не можеше да се мери с него. По тази причина построи двореца си в Аахен и там прекара без прекъсване последните години от живота си. Канеше за къпане не само синовете и дъщерите си, но и благородници и приятели, понякога дори множество хора от свитата и телохранители, така че нерядко с него се къпеха по сто и повече души.

Това е реконструкция на двореца на Карл Велики, снимката е от блога на уважаемия д-р Кирилов:
(снимка: натиснете тук)
Това описание силно прилича на онова за сина на херцога на Салерно, Лупино, в Chronica Salernitanum,който ходел на баня със свитата си, или описанията на Павел Дякон за лангобардските знатни жени , които отивали на баня , за да се изфукат с положението си, или за епизода, в който готска благородничка още преди това, имала благоразумието са отиде на баня със свита по-голяма от готската кралица. Т.е. римският възглед за банята като важно ссоциално средище, неразривно свързано престижа, остава валиден за западното средновековие.
Във парижкия еквивалент на ромейската Книга на епарха, Etienne de Boileu, Livre des métiers (1270), специално се споменава за задълженията на съдържателите на бани, които изглежда са били в гилдия.
Жорж Дюби, в поредицата https://www.amazon.com/History-Private-Life-set/dp/B00BA20KOI
".Among the dominant class at least, cleanliness was much prized. In the eleventh and twelfth centuries, the Cluniac monasteries and houses of the lay nobility continued to set aside space for baths...No formal dinner (that is, no dinner given in the great hall with a large crowd of guests) could begin until ewers had been passed around to the guest for their preprandial abulutions. Water flowed abundantly in the literature of amusement -- over the body of the knight-errant, who was always rubbed down, combed, and groomed by his host's daughters whenever he stopped for the night, and over the nude bodies of fairies in fountains and steam-baths. A hot bath was an obligatory prelude to the amorous games described in the fabliaux. Washing one's own body and the bodies of others seems to have been a function specifically ascribed to women, mistresses of water both at home and in the wilderness.
Bathing and grooming were regarded with suspicion by moralists, however, because they unveiled the attractsions of the body. Bathing was said to be a prelude to sin, and in the penitential of Burchard of Worms we find a full catalog of the sins that ensued when men and women bathed together... Lambert of Ardres, the historian of the counts of Guines, describes the young wife of the ancestor of his hero swimming before the eyes of her household in a pond below the castle, but he is careful to indicate that she is wearing a modest white gown. ... [Public baths] were suspect because they were too public; it was better wash one's body in the privacy of one's own home. Scrupulous, highly restrictive precautions were taken in . . . monasteries. At Cluny the custom required the monks to take a full bath twice a year, at the holidays of renewal, Christmas and Easter; but they were exhorted not to uncover their pudenda."
Я ама Дюби пише , че си миели ръцете преди (и по време на ядене) ядене тези мръсни скотове - "западняците".
Цитатът е взет от тук:
http://gallowglass.org/jadwiga/herbs/baths.html , ама нерде Дюби, нерде Петрински.

Там специално се споменават полските и чешките бани през 14 и началото на 15 век, т.е. в периода и непосредствено след "черната смърт". Това за емо и неговите теории.
Като цяло пасквилчето на Петрински разчита на липсата на данни за нашите земи , като ги противопоставя на изобилието на всякакви данни (използвани тук
напълно безкритично) за Западна Европа и "западняците". Само за съпоставка - в началото на 14 в., в Париж (който бил по-малък от Търново , според друга фантазия на Петрински) имало 26 бани, обединени в гилдия. За Търново има предположение за една сграда, че е била баня, за цяла средновокевна България имаме данни за 15 - пак според Петрински в предишната част на тоя пасквил), но "истинският историк" си позволява да прави някакви съпоставки.
Говорейки за 16 и 17 век, френският пътшественик Жан Форензиен през 1582 отбелязва, че тукашните жени били "твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти, че никак не са желани."

За "нощните вази" и гърнета - да имаме подобни сведения за редица градове в Западна Европа, както имаме и документи за редица опити да бъде третиран този проблем - има дори акт на лондонския парламент. Но ние не знаем как са третирали фекалии и урина в средновековна България. Във всеки случай средновековно Търново не е имало канализация.

Иначе, като говорим за псевдонимите, хубаво е, че след Иродиада тук се появи Мика.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД