:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
В същото време ще бъде пуснат ремонтираният от годинаи четири месеца тунел на Витиня
Депутатите отхврълиха досегашния проект
В Москва бе открит паметник на Михаил Калашников
Тя твърди, че съдебното решение е смешно, че е нарочена и че ще обжалва
Военните нарекоха новината "глупост и провокация"
Кирил Добрев призова Патриотите да не подкрепят доклада за нац. сигурност
СТАТИСТИКИ
Общо 348,318,562
Активни 1,343
Страници 97,050
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Ние природа ли сме?

Бойко Ламбовски
Два пъти се впечатлих на риболов в леко философски аспект. Единият път беше в ранни детски години, сигурно съм бил на 8-9. През лятото гостувах на село при баба, и сегиз-тогиз дядо ми ме вземаше привечер със себе си за риба. На около две седмици го правеше, по икиндия. Първо бъркаше в дълбок долап и вадеше мълчаливо тежка, макар и малка мрежа с олово по краищата. Правеше се привечер, защото дядо бракониерстваше. Тоест ловеше риба в местната неголяма река със серкме. Това по новите закони беше забранено, но дядо ми - иначе законопослушен човек,



нямаше чувство да прави нещо лошо.



Серкмето си той бе изплел сам и ловеше в реката край дома си така, както беше виждал, че го прави неговият баща, и както вероятно неговият баща беше виждал да го прави пък неговият баща, тоест дядото на дядо ми. Мисля, че гледаше на този риболов като тях - начин да се разнообрази семейното меню с прясна риба. Тоест като на обикновен принос към препитанието. Освен това в местния хоремаг прясна риба не докарваха, само консерви имаше. Та така. Дядо ми хвърляше обратно в реката съвсем ситните рибета, които попадаха в мрежата, а едрите заедно вадехме от серкмето и прибирахме в едно канче. Един път в серкмето попадна голям шаран! Такава риба по принцип не се въдеше в реката. (После се оказа, че просто от местния язовир - след пробив в стената, били "изтекли" шарани в малката бара...) Е, дядо ми (лека му пръст) направо пощуря. Помня, че се хвърли като тигър връз шарана, който бе изпаднал от мрежата и за малко да се хлъзне обратно във вира. И го захлупи, а после - блед и развълнуван, се почуди какво да прави... Шаранът не се побираше в канчето. Накрая дядо си извади ножа, уби голямата риба и я изчисти направо там, на реката.

Сигурно съм имал сащисан вид при този внезапен касаплък, защото той ми подхвърли някак извинително:

- Абе, голем е, да не изпадне, докато минаваме барата, и да не избега... (Наистина често се налагаше да прекосяваме малката река и да джапаме из нея, та това си беше реална опасност.)

Другият случай беше сравнително наскоро. Ловях риба с приятел на голям язовир, когато ни дойде като зяпач един много възрастен, доста изискано облечен за водоема мъж. Той излезе от хубав джип заедно със съпругата си. Край рибарите често минават зяпачи, но чудното при този беше, че стоя край нас почти два часа, без да приказва, без да досажда. Наблюдаваше ни малко странно, като че съпреживяваше, нещо като носталгия излъчваше. Когато сетне се поразговорихме, се оказа, че е бивш запален въдичар, който е спрял да лови. Минал му меракът. Защо му минал ли? Ами



станало било много изкуствено по водоемите -



и такъми, и неизвестно чия собственост, и екомодата да се пуска рибата обратно, и таксите, и правилниците, и автомобилите... Хората били станали много, а рибата станала малко. И спрял. Бил достатъчно заможен да си купи каквато риба му трябва, от магазина. Пък да лови и да пуска надупчените риби обратно във водата му се струвало неестествено.

Е, явно меракът не ти е съвсем изтлял, щом седя като кибик два часа край нас, помислих дискретно. Но не подхванах темата. Не я подхващам и сега, защото ми се ще да кажа друго.

То е, че тези двама мъже, за които ви разказвам, са илюстрация на следното. Ние - в рамките на две-три поколения, дори на едно, крачнахме от период, в който човек оцеляваше трудно, в непрестанен двубой с природата - та крачнахме към друг, при който тя - природата, се оказа стеснено, уязвимо от нас самите обиталище. Това стана бързо, в еволюционен план почти светкавично. (То не значи, че човек пак не оцелява трудно, но сега вместо да го дебне звяр в гората или змия в градината, в мегаполиса го дебнат безработица, стрес и депресии.)

Та следя скандалите - за Натура 2000 и Калиакра, за белоглавия лешояд и водния дърдавец, и нещо ми се струва объркано. Тоест не че не трябва да пазим природата, пази боже - просто нямаме друг избор. Само че френетезмът ни в опазването на видовете е такъв, че Творецът сигурно се държи за корема и се смее с висок глас. Биологичното разнообразие не е номенклатурен списък, създаден по височайши каприз, а съществува вследствие видова борба и свободно развитие на живота в течение на милиони години. През които години обаче, забележете, човекът е бил само маймуна, може би малко по-умна от другите, но не по-малко уязвима от тях. Днес не е така. Човекът доминира по начин, който прави това разнообразие невъзможно, защото то е продукт на условия, които ние променихме драстично. Другояче казано,



лешоядът е белоглав и дърдавецът е воден



не защото така ги е нарисувал Демиургът от скука, а защото са се развили така с цел по-лесно оцеляване при условия, които днес дори не можем да си представим. И ще ги пазим, разбира се, но за да се върнат те на магистралата за свободно еволюционно развитие, ние би трябвало да се качим пак по дърветата.

- Що не... Стига в клоните да има хубава къщичка, интернет и пълен хладилник - промърморва синът ми, докато гледа какво пиша.
16
2478
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
14 Август 2017 20:35
Да, два свята, единият е излишен. Няма да стане хем да се качим на клона, хем там да има интернет и хладилник.
14 Август 2017 23:24
Има едно морално правило и то е, че не бива да биеш слабия. Човекът (в ролята на силния), трябва да прави (или поне да се опитва) всичко за да защити застрашените видове. Какво общо има еволюцията в едно целенасочено тровене на хищници и орли със стрихинин, с паленето на горите за да се изнася дървесина и още хиляди подобни дейности? Просто силният унищожава слабия...докато не се появи още по-силен.
14 Август 2017 23:37
"То е, че тези двама мъже, за които ви разказвам, са илюстрация на следното. Ние - в рамките на две-три поколения, дори на едно, крачнахме от период, в който човек оцеляваше трудно, в непрестанен двубой с природата - та крачнахме към друг, при който тя - природата, се оказа стеснено, уязвимо от нас самите обиталище."

***
Авторът май е крачнал директно в темите на Бочев. Което в крайна сметка си е своеобразен напредък. Не е лесно да се разкъсваш между Андрешко и Маргаритка дето така и не си намери майстора.
15 Август 2017 07:04
И ще ги пазим, разбира се, но за да се върнат те на магистралата за свободно еволюционно развитие, ние би трябвало да се качим пак по дърветата.

Или да напуснем планетата.
15 Август 2017 09:33
Добро е...
15 Август 2017 15:11
LeDoyen, типична грешка.
Има едно морално правило
моралните правила не са природни закони. Природен закон е "закона за гравитацията", няма значение дали Нютон вярва, че закона съществува или не вярва.
Моралните правила са правила в рамките на човешкото общество и еволюират исторически. Но и самата история е разказ за човеците.
Човешкият вид, в рамките на сравнително кратката си история е причина за безвъзвратното изчезването на хиляди животински видове, включително и на няколко други човешки вида.

Където стъпи "Кроманьонския човек", започва геноцид на животинските видове. Това е станало в Австралия преди 60 000 г., в Северна и Южна Америка преди 12 000 г., Мадагаскар преди 2000 г. Това е още преди земеделската революция, опитомяването и скотовъдството.
15 Август 2017 15:46
По всичко личи , че еволюцията на животинските видове на земята ще продължи точно както досега. Когато някой вид се разсели прекалено условията в определен момент намаляват драстично броя му. После всичко отначало. Не се кахърете. Тогава няма да сме живи вероятно. Но не е сигурно.
15 Август 2017 15:55
Ние на Балканите не сме проблем. Какво ще стане когато индийците, китайците, нигерийците започнат да живеят като средните американци.
Население на Нигерия 1960 - 45 милиона души, 2016 г. - 186 милиона.
Население на Индия 1960 г. - 450 милиона 2016 г. - 1346 милиона.
15 Август 2017 17:08
>>><<<
Ами вместо да се катерим по клоните, не може ли да берем плодовете със стълба?
А и защо, след като ги оберем, трябва да стоим горе, като няма интернет все още?
15 Август 2017 17:10
>>><<<

Маргаритка дето така и не си намери майстора.


Клюки!
15 Август 2017 19:07
О.К. - щом си го е намерила...
15 Август 2017 21:47
О-хооо!
Ами че това е МРАК! -- би казала Елочка, людоедката.

Отвртителна теза.
Съответно и писаницата е за боклука.
Съжалявам, мразя да критикувам, но животът ми, т.е. този на планетата, ми е по-мил от авторовите недомислици.


ВСИЧКО МИ ГОВОРИ

на Никола Фурнаджиев

Бях дете и моят свят бе малък:
аз общувах с чайника и шкафа,
с дюлите и абажура.
Те стояха зли и безразлични
като идоли огромни
в древен храм.

Първата си крачка аз направих:
дворът бе зелен, зашеметяващ.
Толкова цветя и пеперуди,
птиците, шуртящата чешма.
Нежни обръщения им казвах!
Как опитвах с тях да се сближа.
Те загадъчно мълчаха.

После се отдадох на звездите,
на морето, на леса и канарите
и на всички живи същества.
В тайната им исках да проникна.
Не можах.

Заживявах с хората,
стремях се
да ги разбера и да ги следвам.
С тях в окопите лежах
и в съседни болнични постели
сплитали сме стонове предсмъртни,
а останали сме чужди.

А сега какво ми предстои?

Остарявам ясно, осъзнато.
Остарявам властно, облекчително.
Лошо ли е да си весел, предизвикващ залез?

Сетивата стават ненаситни
и превръщат всяка багра в мисъл,
всеки жест и всяка реч в идея.
Всичко ми е толкова познато,
всичко с мен споделя свойте тайни.
Мога да осмислям вече всичко!

Всичко, всичко, всичко ми говори.
Ала аз не мога да говоря.

Вече се превръщам на природа.

1964
16 Август 2017 00:18
Симплициссима - поклон от мен за стихотворението.
16 Август 2017 00:26
Радой само това стихотворение да бе оставил,
пак щеше да заслужи паметник в сърцата
16 Август 2017 00:47
Или да напуснем планетата.

То така ще стане. Човешката еволюция вече е социална и научна. Ще поблагодарим на планетата, ще я направим музей и ще се пръснем из космоса. На човек не му трябва да живее по планети. Зметресения, бури, зарази, бързо размножаващи се съседи които не понасяш, тажка и нерегулируема гравитация...

Мисля си че накрая ще създадем огромни дизайнерски станции, с природа, георафия и условия за живот идеални за човека и закотвени близо до източници на ресурси.
18 Август 2017 07:57
Не зная как се казва болестта характерна със скачащи от тема на тема мисли. Но очевидно мисълта на автора е много подобна на мисълта на ген, Деси, която от котката, през ветеринаря стигна до хомосексуалистите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД