:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
Не се знае кога топлоподаването ще бъде възстановено, но времето се затопля
Дойде време политиците на Прехода да отстъпят, твърди членът на Националния съвет на БСП
СТАТИСТИКИ
Общо 359,848,479
Активни 1,394
Страници 78,525
За един ден 1,302,066

Защо най-цитираните български учени предпочитат чужбина

Когато няма ясни и стриктни правила, популизмът в науката се извращава в задържане на статуквото
СНИМКА: "СЕГА"
------
Един далечен спомен ме връща много години назад. Аз и още един колега, млади научни сътрудници в един от химическите институти на БАН, бяхме излезли от лабораториите си за кратка почивка и си бъбрехме в коридора. Вече не помня повода, но и двамата изведнаж избухнахме в неудържим, безгрижен смях. По това време край нас мина, запътил се към кабинета си, световноизвестният учен академик Димитър Иванов, откривателят на "Реакцията на Иванов". Той се спря, приближи се и се обърна към нас със сериозен тон: "А бе вие защо така приятелски се смеете? Вие би трябвало да сте скарани! Какви учени ще станете?" След това се усмихна благосклонно и отмина.

Иронията и чувството за хумор на стария академик, работил в най-реномираните лаборатории на Европа, ми направи силно впечатление. Всички знаехме за обособените групи от повечето от водещите ни учени и за непримиримите борби между тях. По-късно виждах и разбирах колко голяма роля играе завистта в научното ежедневие, как амбициите и съперничеството пораждат интриги, наблюдавах много непочтени ходове. Още по-късно, когато имах сам възможност да работя в реномирани лаборатории в Германия и САЩ, разбрах, че и извън България си подливат вода, правят си какви ли не мръсотии, убедих се, че почти няма разлики в човешката природа.

Дали това е неизбежен спътник на всяко творчество? Нима всеки Моцарт има своя Салиери, всеки Тесла - своя Едисон? Завист и нечестно съперничество наблюдавах навсякъде - и като че ли те бяха дори по-големи точно където и когато ставаше по-значимо творчество.

В БАН обаче голямо творчество не ставаше,



научните изследвания бяха твърде бюрократизирани,



партийният контрол стимулираше уравниловка, нямаше стимули да се гонят високи постижения. Докато на Запад забелязвах подлостта и омразата, продиктувани от индивидуализъм и жестока конкуренция, у нас ежедневно наблюдавах завистта на колективната посредственост, която внимателно следи някой да не се надигне малко над колективното посредствено ниво и бърза да го дръпне назад. Изглежда, че завистта на индивидуалиста и завистта на колектива имат различни измерения. Некадърността и посредствеността се поддържат, талантите и способните - не. Колективът по природа се стреми да принизява изискванията, да примитивизира, да размива индивидуалната отговорност.

Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в БАН (а и в други български научни институции), която дава възможност на некадърния да налага мърлячеството си, а способният, организираният, независимият - да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваря път на безскрупулните; да анализирам некадърната посредственост, която се надушва и подкрепя, самонарича се "колектив", иска да експлоатира кадърните, мрази свободното независимо мислене, превръща се в терор над търсещите и можещите, изхвърля безскрупулни личности на административни постове, инспирира котерийни борби, прегърбва се пред "силните" - на цялата тази атмосфера, която задушава развитието, убива талантите. Която води до формирането на управленска върхушка, бранеща статуквото на своите поддръжници, закоравяла в учрежденски бюрократизъм, лишена от полета на научната мъдрост. Безспорно голямо значение има наследеното социалистическо мислене и социалистическа уравниловка. Но истинската ежедневна храна научната посредственост, псевдонаучната котерия получават от това, че



няма точни правила,



точно формулирани изисквания и контрол. Няма подробен, издържан правилник за атестиране, който стриктно да се спазва, няма ясни изисквания за научните степени и длъжности, няма срочни трудови договори и мобилност, няма ясно формулирани отговорности.

В БАН съм наблюдавал случаи, когато колективът нехае, че всички закъсняват за работа, излизат в работно време, но става веднага обезпокоен и подозрителен, ако някой от членовете му започне денонощно да работи под напора на някаква творческа идея. Peer review - процесът (системата за рецензиране) е силно подчинена на принципа "аз на тебе - ти на мене", неотговарящи на международните стандарти публикации не могат да бъдат спрени, дисертационни защити на некадърници минават формално с безмълвно съгласие, непригодни за наука хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране. Спомням си как един завеждащ секция предлагаше да приемем неофициално решение, всеки да пише в подготвяните от него публикации всички останали от секцията за съавтори. Спомням си изказвания по директорски съвети от рода: "Аз вече две години не съм излизал в чужбина, а XY ще излезе за трети път".

Колективът на научната посредственост генерира враждебност към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в БАН учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка - шестима от десетимата най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.

Зад уравниловката на бюрократизираната наука в БАН стои порочен модел на управление. Популистката изборност отдолу-нагоре води до защита и поддръжка на посредствеността. Научният сенат на "най-мъдрите" е заменен с общо събрание на представители на най-широкия научен състав. Често научните качества се преценяват не по научни приноси, а по "брой на получени гласове". Затвореното самоуправление обвива звената със завеса, зад която окото на обществеността не може да проникне.

Когато няма ясни и стриктни правила популизмът в науката се извращава в ретроградно задържане на статуквото. Този популизъм се яхва от амбициозни кариеристи без покритие, на негова почва се ражда и разцъфтява управленска върхушка, която започва да се олицетворява с институцията, с българската наука.



Тази върхушка уважава административния пост,



а не научните постижения, въздига в култ административната власт, а не научния авторитет. Тя мрази публичността, чувства се в свои води в условията на непрозрачност и задкулисни игри. Произлезли от посредствеността, членовете на тази върхушка крият научните си биографии, или пък ги пълнят с изкривени и преувеличени данни. Те нямат изгода от ясно формулирани изисквания и отговорности. Тези ръководители "менте" се срастват с властта, придобиват чувството на недосегаемост и ненаказуемост. Отъждествявайки се с институцията, със самата наука, те задушават всякаква критика.

Спомням си думите на един партиен секретар в БАН по времето на тоталитаризма: "Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят". Сега научната посредственост в БАН съвсем не е беззащитна. Тя избира своите управляващи, така че да защитават нейните интереси. Те зорко пазят някой да не повдигне летвата, да не поиска реформи. Убеден съм че ако нобелов лауреат поиска да работи в БАН, "колективните органи" ще умуват, ще въртят и сучат, и ще намерят начин да го отклонят.

------------------

Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.
19
2351
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
13 Август 2017 19:01
Спомням си думите на един партиен секретар в БАН по времето на тоталитаризма: "Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят".
изменил е максим горки: "талантът е крехък и трябва да му с е помага докато посредствеността сама си пробива път"
13 Август 2017 19:04
и защо не работи вае още в ам. университет? отговорът е: отказали са му tenure
13 Август 2017 19:27
"Да помогнем на по-слабите, способните сами ще се оправят"
Хехе, в интерес на истината това го чувам и от хора, които бегло помнят соц-а. Некадърници, които само могат да мечтаят да бъдат "посредствени". Правила има, просто никой няма интерес от спазването им.
13 Август 2017 19:38

Защо най-цитираните български учени предпочитат чужбина


Колко много думи за нещо елементарно. Отговорът: Ами защото предпочелите чужбина български учени са най-цитираните. Те затова.
13 Август 2017 21:07
Аман, и Сега ли падна дотам да публикува ЛЛ

Пенсионерът ЛЛ от години се бори с БАН, заради някогашни лични разправии с института си, възникнали след заминаването му за Щатите.
Яростно подкрепяше Дянков/Игнатов в опита им да унищожат академията, после малко зави в друга посока...

Не че няма проблеми в БАН, но да му се чудиш на менторския тон на ЛЛ - проверка в основните бази с наукометрични данни дава за химика Lazarin Lazarov съвсем посредствени резултати.

13 Август 2017 21:11
комар
13 Авг 2017 21:07

Основната задача на нашта проробовладелска преса е денонощно да бълва срещу България, Българите и Българското!
Задача над задачите! Денонощно! 365/365 и 366/366 (при високосна година)
13 Август 2017 21:24
Този гений преди да обвинява всички български учени в посредственост първо да покаже своята гениалност. Интересувам се какъв принос в науката има. Има точни количествени показатели - статии, монографии, цитирания (импакт фактор). Това че е работил в няколко университета, но никъде не са го задържали не е добра препоръка. Даже обяснява популяризаторската му дейност.
А професионалната ревност има навсякъде. И при учените, и при артистите, и при писателите. От нея най-често се оплакват непризнатите. Соцът няма нищо общо.
13 Август 2017 22:08
Отговорът: Ами защото предпочелите чужбина български учени са най-цитираните.

Харесва ми този начин на мислене.
13 Август 2017 23:56
преди 7-8 години се опитах да направя проект с бан (те имаха идея, парите от нас, печалбата щяхме да я делим). нищо не стана, разбира се. тесногръдие и поглед не по-далеч от носа, да гепнем стотинката сега и да зарежем хилядарката след 2 месеца. мъка. от тогава като чуя бан - нищо друго не ми идва на ума освен да падне една неутронка там и с тез идиоти да се приключи.
14 Август 2017 00:27
Баси, да се обръща внимание на лл е като да се чете бобърчето по темата БАН :-) То четене иди дойди, но уж сериозен вестник да го публикува?
Предлагам на редакцията за следващия брой да ни представят някое от творенията на стефан д-р ... :-)
14 Август 2017 09:41
Хексе,
Аз съм почти сигурен, че ЛЛ си има регистрация във форума
14 Август 2017 09:44
да се обръща внимание на лл е като да се чете бобърчето по темата БАН :-) Т

Да бе, ама нали трябва да се пусне нещо наплювателско, то повече се харчи. Я си представи, че се публикува един хвалебствен материал за БАН - какви коментари очакваш да има ?
14 Август 2017 10:55
Чудно що Бобърчо още го няма? Я, кво дебело дърво за гризане му е подхвърлил ЛЛ.
14 Август 2017 11:19
В БАН обаче голямо творчество не ставаше,научните изследвания бяха твърде бюрократизирани,
партийният контрол стимулираше уравниловка, нямаше стимули да се гонят високи постижения.
Олеее Боже, повече не може. А защо Лазаринчо не вдигна нивото на БАН? Разбира се, че нямаше уравновиловка. Едни бяха по-така от другите. По-така беше и наш Лазаринчо, щото беше любимец на професор Гергина Ангелова-партизанката. Тогава само тези по-така можеха да отидат на специализация по Хумболт. Аз не можех да отида, защото в едно донесение пишеше, че баща ми бил чиновник в Популярна банка преди 1944г.,, а в институтската партийна организация казали, че баща ми имал банка. Ама Лазаринчо отиде. След 1989г. разбира се оплю професор Ангелова, защото стана демократ. Кога стана сиганин, кога му почерня задникот. Той пишеше някъде, че поради еди каква си причина разбрал, че след това няма бъдещо развитие. Ама това съвсем не беше така. На конкурса за старши научен сътрудник той беше в конкуренция с жената на професор Борисов, н.с. Теребенина, и май тя спечели конкурса. Обаче се обадиха отнякъде и Ланзиринко стана и той старши научен сътрудник. Знаеше се, че него го готвят за виш ръководен кадър в Земеделския съюз. Тогава беше по-трудно да влезеш в него отколкото в БКП. Някои пишат за агентурно име "Лазурит", аз не съм сигурен, обаче.
Иска ми се да опиша нездравата, душна атмосфера в БАН (а и в други български научни институции), която дава възможност на некадърния да налага мърлячеството си, а способният, организираният, независимият - да се свива в ъгъла; атмосфера, която отваря път на безскрупулните; да анализирам некадърната посредственост, която се надушва и подкрепя, самонарича се "колектив", иска да...............................
ха, ха, ха.... Сега да ви открехна кои са тези които дава възможност на некадърния да налага мърлячеството си, а не допускат способния, организирания, независимия, демек Лазаринчо. Това е неговата група, която не го искаше в редиците си, когато той се завърна, защото си го знаят много добре.
Няма подробен, издържан правилник за атестиране, който стриктно да се спазва, няма ясни изисквания за научните степени и длъжности, няма срочни трудови договори и мобилност, няма ясно формулирани отговорности.
айде бе, кой те излъга в това. Ти не си бил член на съвет на ВАК, ама аз съм бил. Имаше стрикно определени минимални изисквания, колко цитата, колко статии, колко от тях с импакт фактор. Едва кога оня египетолог Игнатов, като миникстър, като размъти яко водата, и досега не могат да определят минималните изисквания. Перефразирайки Радой Ралин ще кажа "Не ме е страх от министъра на образованието и науката, страх ме е от образованието на министъра“" А сегашния министър на образованието и науката има образование на счетоводител.
Peer review - процесът (системата за рецензиране) е силно подчинена на принципа "аз на тебе - ти на мене", неотговарящи на международните стандарти публикации не могат да бъдат спрени, дисертационни защити на некадърници минават формално с безмълвно съгласие, непригодни за наука хора се хабилитират за хатър пред пенсиониране.
Наш Лазаринчо пише откровени глупости, понеже тогава дисертациите се разглеждаха от комисии на ВАК със състав 20-22 души, чрез тайно гласуване. Така, че аз на тебе, ти на мене не можеше да има. Хубаво е да не пише в минало време, а в сегашно време, защото сега защитаващите сами си избират удобните рецензенти.
Колективът на научната посредственост генерира враждебност към открояващите се от него, прокужда знаещите и можещите. Колко прокудени от потискащата атмосфера в БАН учени са пръснати по университетите на света? Преди десетина години бях направил една сметка - шестима от десетимата най-цитирани български учени от биологическите науки работеха в чужбина.
Демек прокудения Лазарин от неговия колектив. Я питайте колегите му защо е прокуден. Когато се върна той постави неизпълними условия на ръководството на института. По едно време в САЩ той продаваше сирене и ски. А причините за напускането на най-цитираните учени не са тези, които Лазаринчо изтъква, а изключително ниското заплащане в БАН. Асистент започва със заплата на чистачка. Сега доцент ще взема по-малка заплата от учителка в средното образование.
Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.
В сайта наш Лазарично налага пълна цензура. пуска само съобщения, които му харесват и заявява, че това билл негов сайт.
Сега на въпроса "Защо наш Лазаринчо е толкова лют към БАН". Защото в БАН имаше практика, за да отиде някой в чужбина за по-дълго време да плати определена сума. И той е платил 2000 долара, ама като се връща, неговата група не го иска и затова те са посредствените, а той е "великия" учен.
Лазаринчо един съвет: "Кога маймуната започва да се качва много нависоко по палмата, червеният и задник лъсва. Така, че по-добре си стой под палмата. Излагай мислите си наум, а не по вестникарските чаршафи."
14 Август 2017 13:01
Предлагам на редакцията за следващия брой да ни представят някое от творенията на стефан д-р ... :-)
кой е тоизи Стефан д-р .... бе Hexce?
14 Август 2017 13:11
Предлагам на редакцията за следващия брой да ни представят някое от творенията на стефан д-р ... :-)

Mrx 14 Авг 2017 13:01
кой е тоизи Стефан д-р .... бе Hexce?

Предполагам Чолаков...
Ти май никога не си навлизал в потайностите на ИнтернетЯ!
14 Август 2017 13:19
Ти май никога не си навлизал в потайностите на ИнтернетЯ!
Д-р Стефан Чолаков от Швеция ли? Къде се загуби този образ?
14 Август 2017 13:49
Mrx
14 Авг 2017 13:19

Е, знаеш ги потайностите! Но първоначално ме подлъга.

Даже има форум... Май ще се префърлям натам!

http://www.stefan-tcholakov.com/

http://www.stefan-tcholakov.com/forum/index.php?board=4.0
14 Август 2017 19:53
Основната задача на нашта проробовладелска преса е денонощно да бълва срещу България, Българите и Българското!
Задача над задачите! Денонощно! 365/365 и 366/366 (при високосна година)

А при много високосна година - даже 367/367.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД