:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
Не се знае кога топлоподаването ще бъде възстановено, но времето се затопля
Дойде време политиците на Прехода да отстъпят, твърди членът на Националния съвет на БСП
СТАТИСТИКИ
Общо 359,847,955
Активни 1,379
Страници 78,001
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Трупите в театрите тънат в нищета в очакване на кариерно развитие

Ситуацията е огледална на обществото ни, смята младият актьор Зафир Раджаб
Снимки: Личен архив
Зафир Раджаб
Зафир Раджаб е една от младите надежди на Народния театър "Иван Вазов". Роден е през 1989 г. във Варна. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г., в класа на проф. Стефан Данаилов. Лауреат е на годишната награда "НАЙ-НАЙ-НАЙ" на НАТФИЗ за най-добър актьор.

Зад гърба му са вече много постановки, между които "Ничия земя" в НТ "Иван Вазов", "Майстори" и "Добри хора", "Последното изкушение", "Жана" и др.

----



- Г-н Раджаб, какво ви привлече към театъра?

- Израснах с филмите на Чаплин. Като дете ме водеха много на куклен театър.От малък съм привлечен от актьорската професия. Първите представления за възрастни, които гледах на варненска сцена, бяха "Двубой" и известният "Марат/Сад" на реж. Явор Гърдев. Тогава бях на 14 години.

- Доста ранна възраст. Значи родителите имат пръст, че са ви водили...

- След това започнах да ходя на театър постоянно, даже бягах от училище, за да го правя.

- Направо обсесия си е било!

- Ами нямах други интереси!. Не след дълго попаднах в театралната школа на актьора Валентин Митев, който ми даде А-то и Б-то, вдъхнови ме и ме изпълни с мечти. Там реших за себе си, че ще е или актьорската професия, или нищо друго. Станах максималист.

- Трябва ли да си максималист, за да си професионалист? Дори майстор. Ето правите силна роля в "Майстори". Разбрахте ли за себе си, с какво плаща човек за майсторлъка?

- Мисля, че знам за себе си. Смятам, че съм платил и ще плащам скъпо и занапред. Според мен рядко хората разбират колко много са трудностите и гледат на твореца като на лековат, вятърничав човек, на когото трудно се угажда. Лишенията са много. На мен не ми пречат, поне засега.

- Какви са тия лишения? А формула има ли някаква?

- Мисля, че моята формула за това е силно себеотдаване, голяма упоритост и търпение. Обичам работа си, върша я с удоволствие, а доколко тя е качествена и добра, корективът винаги ще бъде публиката.

- Говорите като педагог почти... Но виждате ли се като човек, който ще остане цял живот на сцената? Вече доста роли имате.

- Не мисля, че са чак толкова много. Но имах късмета и удоволствието да се срещна с доста голям и сериозен контингент от топрежисьори и актьори с голям опит. Това ми даде добра почва за развитие, а това е много важно и ценно за един прохождащ актьор. Научих много от тях и придобих опит. Виждам се като човек, който ще остане цял живот на сцената, или поне се надявам да имам късмет да се задържа там възможно най-дълго.

- А може ли да се печели добре днес в тази професия? Социалното разслоение е факт и между актьорите. Тоест едни са богати, други бедни, без това винаги да е свързано с таланта. То разслоява ли гилдията?

- Разбира се, завистта е част от човешката природа. Парите са доста сериозна причина за разслояването на една общност, но не и единствената. Има много други фактори за това.

- А имате ли врагове, макар и съвсем млад?

- О, не виня никого. Аз лично винаги съм се стремял да се държа на страна от конфликтите в гилдията. Искам да си върша работа спокойно, никак не ме занимават интригите и завистта.

- За успеха важно ли е да завършиш при майстор? Вие например сте от класа на Ламбо...

- Майстор е точната дума, с която бих определил проф. Стефан Данаилов. Вярвам, че срещата ми с него като мой учител и ментор е повратен момент в развитието ми и е голям късмет. Научих много от него, не само за професията, но и за живота. Професионализмът, на който той е способен да те научи, е рядкост. Ще перифразирам Рачо Стоянов: "Един е майстор Ламбо из целия Балкан!"

- Това е добре, че цените педагога си. Някои млади не го правят, мислят, че от тях почва светът. А какво е мнението ви за българския театър днес? От какво страда той?

- Страда от апатията на българското общество. А това е страшно. Няма как театърът и въобще изкуството да съществуват нормално в общество с евтини мечти, в общество, лишено от активно развитие. Общество крайно бедно, неграмотно и болно от комплекс за малоценност. Общество, което успява да изрази себе си само чрез злоба и омраза. Общество, полуфабрикат на прехода. За какво му е на него изкуство? Изкуството не храни, изкуството не е дискотека, не е скъпа кола, скъпа вила, хубава жена. Изкуството е нерентабилно. За какво му е?

- Направо го разбихте обществото ни. Но как да "прелъсти" театърът една такова общество? Нормално ли е доходът на театъра да зависи от посещаемостта, или трябва да има и елитарни, макар е слабо посетени постановки?

- Така и не разбрах в какво се изразява театралната реформа освен делегираните бюджети, но се убедих, че очакванията на държавата театърът сам да генерира своите доходи без нейното активно участие в това убиват изкуството. Театрите трябва да се чувстват спокойни в работата си. А когато директорите са притиснати задължително да продават билети, за да изкарват пари, които едва стигат за заплати и режийните на театъра, излизат евтини пиеси, чийто живот в най-добрия случай е сезон, сезон и половина. Търсят се популярни лица от телевизията, за да вкарват публика, междувременно трупите в театрите тънат в нищета и в очакване на кариерно развитие. А така наречените елитарни спектакли страдат от друго според мен. Слабата посещаемост не се дължи на материала, тук ще се повторя, а на ниската образованост и липсата на апетит за изкуство в обществото ни. Смятам, че за държавите на запад да имаш система от добре функциониращи театри, е въпрос на чест и гордост. Докато в България това се смята за прищявка на някаква си там шепа хора - "арт-дрън дрън".

- Тежки присъди за театъра. При условие че му се клехте във вярност. А киното привлича ли ви?

- Много. Луд съм на тема кино. Много харесвам филмите на Триер, Кубрик, Тарантино, Копола, Форман, Фелини. Силно ме вдъхновяват. Не съм имал късмета да се снимам много. Но се надявам това да се промени. Харесвам много българското кино от последните години. Мисля, че е във възхода си. Има много добри филми с добри режисьори, добре заснети, със силни сценарии, прекрасни актьори.

- Извинете, сега един по-личен въпрос. Името ви издава небългарски произход, може би турски. Как гледате на политици, които непрекъснато търсят междуетническия конфликт?

- Не, българин съм, роден съм във Варна, наполовина сириец. Майка ми е българка, а баща ми е от град Хомс. Бил съм в Сирия два пъти като малък. Красива страна с много мили хора, интересни традиции. Жалко че я унищожиха. Мисля, че процесите там са трудно обратими. А колкото до политиката тук, трудно коментирам такива теми. Нямам желание.

- Имате ли идоли в театралното изкуство?

- Радвам се на много мои колеги, възхищавам се на труда им, упоритостта им, професионализма им, уча се от тях, но никого не идолизирам. Не съм такъв.

- А с какво разпускате? Изглеждате амбициозен, работохолик направо, но сигурно имате хобита?

- Малко си падам домошар. Обичам, да чета, наскоро попаднах на една много интересна книга - "Ако светът не беше лудница", военния дневник на Астрид Линдгрен, препоръчвам я! Почивам си, като гледам кино и като прекарвам време с най-близките си хора. Обичам много историята, това ми е втората любов след театъра. Основно историята на ХХ век. Има толкова събития от близкото минало, които намирам за много интересни и важни.Често черпя вдъхновение от тях. Рядко ходя по купони, зависи от компанията. Намирам самотата за романтична.
3
4382
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
12 Август 2017 11:49
Трупите в театрите тънат в нищета в очакване на кариерно развитие


Е, ако трупите играят в НДК, а не в театрите, въобще няма да тънат в нищета.
13 Август 2017 10:49
За съжаление НДК е резервиран за цирковата група от Брюксел.
13 Август 2017 10:57
трупите в театрите тънат в нищета

А какво да кажем за трупите в дъскорезниците??
Явно професор Ламбо е преподавАл и български език, освен театрална режисура
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД