:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Мислех да му кажа: "Разкарай се, плужек такъв!", пише в своя книга неуспялата кандидатка за президент на САЩ
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 344,864,156
Активни 380
Страници 8,963
За един ден 1,302,066
Реконтра

Летен лайф с внучето

Суджук суджуку черво не вади.
На море ме заведе внучето и наистина няма по-щастлив дядо от мене. И колкото да ми е готино, доста на размисъл ме избива.

Моите двама дядовци така и не видяха море през живота си. Рано си отиде единият, а другият беше шивач, ама частник - къде ти време за почивка. А и на мене и през ум не ми мина да го водя на море.

За рано отишлия си мой дядо спомените ми са много смътни (видях го веднъж, като му гостувах в провинцията; миришеше на чесън; доста по-късно разбрах, че тогава са вярвали в свойството му да лекува рак) - бях на 4-5 години, когато татко мина покрай седмичния ми детски дом и беше с черна летничка на ревера. Попитах го какво е това, а той ми каза, че е починал дядо ми. Като малък плачех за какво ли не, ама никога не бях плакал за смърт - не знаех какво е, сигурно заради това не съм ревнал.

Другият ми дядо почина навръх рождения ми ден, след като излязох от казармата. Вече знаех какво е смърт. И макар че бях възмъжал, се разплаках.

- Дядо - пита ме внучето, - ти кога за първи път отиде на море?

- Ооо, много малък. Бяхме на квартира във Варна. Помня, че си играех в пясъка. Но повече си спомням хазяина бай Иван. Всяка вечер в двора той клякаше до мене на плочника и рисуваше огромна баница. А в средата, казваше, ще има кисело мляко. От тогава май обичам и баница, и кисело мляко.

Татуиран бабанко хуква към морето и катурва чадъра ни, дето го нося от София за по-евтинко. Добре, че и нас не прегази. Мъкааа, ама нали е курорт, търпим.

- По-ясни спомени обаче имам от Китен - намествам чадъра. - Вече ходих на училище. А в Китен бяхме на палатка. На плажа нямаше почти никой, особено при устието на реката.

- Кога това? - не може да повярва внукът ми.

- Средата на 50-те години.

В този момент някаква дунда си изтръска хавлията от пясъка и успешно ни пълни очите. Мъкааа, ама нали е курорт - търпим.

- И нямаше курортисти? - чуди се внукът ми.

- Не беше гъчкано като сега - просълзявам се - да няма къде да си туриш хавлията. До нашия плаж имаше лагер на лекари. Бяха с големи палатки, като офицерските. А до другия плаж бяха на лагер корейчета. Като питаш някое от тях как се казва, всяко отвръщаше: Ким. Сирачета от войната. Това бяха курортистите.

- А вие на палатка - усмихва се внукът. - На къмпинг, а?

- Нямаше къмпинги тогава. На поляна я бяхме опнали до едно лозе. Тате даде шише ракия на собственика и той остана много доволен.

- Остава да кажеш - кокори се внукът ми, - че тогава е нямало ни "Натура", ни еколози...

- Нямаше - клатя глава - натури, нямаше матури! Нямаше еколози, социолози, да не говорим за политолози! Зеленчуци си купувахме направо от градината на ТКЗС-то. Береш и плащаш на изхода. А какво си хапнал междувременно, не се брои. Но пък и ние не проявявахме лакомия. Стана ли ти ясно защо все говорим за доброто старо време?

- Да. Като си помисля сегашното ни какво е...

- Не бой се - успокоявам го. - След време и вие ще говорите за него като за доброто старо време.

- Ега си перспективата - казва той.

Отиваме да се топнем в морето. А през рамо аз току поглеждам към чадъра ни. Вчера на внука му свиха слънчевите очила. Верно, че много се краде в държавата.

Мъкааа, ама нали е живот - търпим. И нали сме във Варна, а Варна е пристанище на Шумен, нощеска имах чувството, че от паметника на Тодор Колев там долита песента: "Сто кила суджуци давам само да го притежавам Николинчето Ангелкова..."
801
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД