:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Комунизмът навлиза в нова ера, каза президентът Си Цзинпин
Четирима са ранени. Президентът Порошенко се опитва да отговори на исканията на протестиращите
Българинът обяви, че остава претендент за титлата на IBF
СТАТИСТИКИ
Общо 352,307,779
Активни 1,231
Страници 66,060
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Потресения - 8

Калин Донков
ЛЮБЕНИЦА

Било е отдавна, щом синът ми Георги трябва да беше пет-шестгодишен. Мотахме се по пазара край Римската стена и попаднахме на купчина дини - огромни, леко продълговати, обещаващи. Либийски, обясни, продавачът. Донесли семе от Либия и ги развъждат край Марица. Той казваше "любеница" и Георги озадачено се кокореше, думата му беше непозната. Домиля ми, имаше такива дини и в България, даже и всякакви други дини имаше преди, но кооперативното земеделие бе натъркаляло из страната само едни и същи кръгли, мътнозелени и с повяхнала сладост "мичуринки" . Това, което всяка власт си мечтае да стори с хората, онази го бе постигнала с дините: еднакви, непретенциозни, безлични. Тези бяха различни: дружелюбни, нестандартни, зовящи. Мислих кратко, важно избрах една, изследвах жълтото петно, почуках я за авторитет и я понесох. Ако искаш да ядеш, ще носиш...

По пазара, по улицата зад него, в трамвая гъмжеше от познати. Свършил бе работният ден в радиото, петляеха се и други колеги в началото на Лозенец. Пъшках героично - шареното туловище бе поне десет килограма, отгоре на всичко и страшно неудобно за носене. Сменяхме трамваи и автобуси и - отлично помня - асансьорът в "Младост" не работеше. Търкулнахме пленницата във ваната и седнахме да чакаме кога ще се върне стопанката от дежурство. Динята възнагради всичките ни надежди. И някакво минало, от което хабер имах единствено аз, сякаш се завърна в нашето панелно гнездо. Може би това е бил първият знак, че нещата отиват към промяна, но кой да ти каже тогава!

А телефонът онази вечер и на сутринта не можа да намери покой. Обаждаха се познати и непознати (те бяха повече) и всички питаха ехидно: зряла ли беше тая диня, дето я носихте през цяла София? Не че бяха злобари, ами така, да се посмеят. Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.

След време, в чакалнята на едно посолство, симпатичен непознат ми призна: обаждал се тогава да пита за динята. Накарал го спортният радиожурналист М.Д., негов роднина по женска линия, видели ни с Георги от трамвая. Не казвам, че станахме първи приятели с господин Захари, но в трудните времена цели два пъти получих ценна помощ от него, а и сега понякога можете да ни видите в кафето пред Народния театър. Нещо бистрим или нещо мътим, според случая. Тези дни ми припомни как някога българинът се дивеше, че в Европа дините се продавали на резени. Сиреч не можели европейците да си купят цяла. Нашенецът се тюхкаше, жалеше ги. Сега ги стигнахме - заключи Захари накрая, - най-после в нещо да ги настигнем...

И такъв аспект има в цялата галиматия...



ЗАРЗАВАТ

Бай Ламбо си е дошел от неговото предбалканско селце и коментира жегата в столицата. В кафенето, по права линия има-няма на няколко километра от Витоша, неговите заключения не са много убедителни, но той е длъжен да изведе темата до позитивен край. Той е твърд привърженик на управляващите, това е в неговата душевна програма, "в платката му е", както би казал моят приятел капитан далечно плаване Иван Ненчев. (Сетих се за Иван, да е жив и здрав, защото и бай Ламбо, макар и не капитан, е бил моряк известно време.) При спор едва не стига до ръкопашен бой с невинните квартални дисиденти. Не го познавам достатъчно отдавна, за да кажа дали е такъв привърженик и опора само на сегашната власт. Запознати свидетелстват, че така е било и при други правителства, а сигурни източници твърдят, че има и дългогодишен стаж в БКП. Като не му виждам печалбата на Ламбо да е все на страната на управниците, аз отдавам това на най-банален конформизъм - вроден или невинно придобит в десетилетията български живот.

И ето го сега Ламбо, появил се от лятната си резиденция, като не среща в компанията подкрепа за предимствата на селския климат, ни облива с пропаганда за разцвета на българското селско стопанство. На пазара в близкото градче можело да се намери всичко, хората изнасяли за продан всякакъв "зарзават". Само заради тази изчезваща дума съм готов да му простя заблудата, в която се опитва да ни вкара. Имало добър асортимент, всичко било достъпно и цените народни. Не казва има ли и други купувачи и дали пазарът не отваря специално и единствено за него.

Правим опит да го убедим, че онова, което бабите гледат по градинките пред къщи, не може да се нарече селско стопанство, но той ни отрязва: сега може да си купи всичко на място, а при тройната коалиция и картофи си носел от София. Нямал вече затруднения с тенджерата. Помисли малко и добави: и с гювеча.

Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Самолетите с ягоди и малини, излитащи към градовете на цяла Европа. Консервните фабрики, които присъстваха на трапезата в десетки държави, а сега са в руини. Готов съм да му го припомня, запалвам се, вдъхновявам се. Но утихвам, отказвам се. Трябва да сме реалисти: онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновено е невъзможно и невероятно бъдещето. Неговите скромни трудови, "градивни" картини кой знае защо изглеждат странни, нереални, някак дори величествени. Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни. Натикани в реализма на тенджерата, днес в него трябва да търсим своите радости, своите стремежи, а мнозина - и своя път.

Е, Ламбо го е постигнал, намерил го е този път. Не знам дори на какво съм се ядосал. На това, че такъв му го сочат? Или на това, че той такъв го е приел?



ЛЕДЕНИКА

Не беше грип, каза после доктор Кондзеровски, но се наложи почти цяла седмица да пазя стаята - точно когато всички се изнесоха навън в първите хубави пролетни дни. Утрините си бяха студени, но после кварталът се раздвижваше, смъкваше шалове и шапки, флиртуваше с мартенския вятър. Момичетата от близкото училище, които в топлите месеци пушеха на изпочупената пейка пред блока, се завърнаха като ластовичките. Но сега пейката рядко бе свободна - непознат гражданин обикновено се разполагаше там, с кафява пластмасова бутилка, изправена до него. Гледах го от прозореца - тежкото му палто заемаше цялата пейка, топлата му шапка скриваше главата му. От четвъртия етаж въобще не се разбираше има ли в това палто и под тази шапка някой, а за това какво този някой прави и струва на пейката, дори да не говорим. Мъже с такива бутилки не липсват наоколо, навъртат се около кофите и по автобусните спирки. Но от известно време циганинът, който държи района, ги прогони, намаляха. Този циганин, "кварталният" по боклука, идва с един музеен автомобил и като всяко началство си има шофьор - жълто изрусена дама на средна възраст с бежово бомбе и мръсни ботуши. Именно от нея местните клошари безропотно се разпръсват.

Когато си изпих антибиотика и започнах да излизам, човекът на пейката бе съблякъл палтото, разполагаше се по яке, продължаваше да прегръща бутилката, надвесен над електронно устройство, което вкъщи наричаме "киндъл", а купешки му казват "електронен четец". (А то не чете все пак, него го четат!) "Киндъл" всъщност бе първото ми устройство, едно русначе стъпи върху него на плажа в Малта. Но разговорно и в магазина, и в сервиза на всичките марки им викат така. Та седеше си този гражданин, поне 60-годишен джентълмен, и благопристойно си четеше, хич дори не надигаше бутилката ("Леденика", два литра) и въобще не беше ясно има ли въобще бира в нея. Четеше и не вдигаше очи към света, може и никога да не забеляза колко заинтересувано го разглеждам. Стараех се да не го правя, самият не обичам да ме зяпат, като навиря киндъла в метрото. Хората приемат спокойно баби с избелени и парцаливи дънки, но се чудят на белокос мъж, който чете от електронна книжки като студентите. Тук човекът се бе приютил добре и можех само да гадая какви автори и какви заглавия "гълта" под джанката пред входа. Парадоксално, но приличаше на читател на класика. Само че отлично знаех колко несъстоятелно е външното впечатление - и мен в метрото едва ли някой би ме разпознал като любител на изтънчени криминални романи. Хвърлях му по едно око на минаване, сякаш се страхувах да не го уплаша. Трудно е да се подплаши читател, потънал в книга, но един ден той все пак изчезна.

Беше късно да гадая: кой бе той, какво го доведе пред нашата панелка. Изглеждаше самотен като бездомник, но пък не беше облечен подобаващо. Нещо свързвало ли го е с нас, та седеше като целодневна стража пред входа, къде е сега, жив ли изобщо? Много от нас, като изчезват за малко, всъщност изчезват завинаги. Гложди ме нещо, липсва ми равнодушният му, погълнат от четенето образ Разправях за тези си тревоги в кафенето и един, Радослав се казва, ме успокои: нищо му нямало на човека. Сега четял при чешмичката под сухото езеро в парка в "Младост". Може да не е той, рекох, не сме само двамата с него. Как разбра, че е той?

- "Леденика" - обясни Радослав. - Два литра.....







Снимка: БГНЕС
Искам да припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища.
37
3793
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
10 Август 2017 20:01
Като не му виждам печалбата на Ламбо да е все на страната на управниците, аз отдавам това на най-банален конформизъм - вроден или невинно придобит в десетилетията български живот.


Ми като няма печалба, не е конформизъм, а позитивно мислене.
10 Август 2017 20:03
Аз отначало бях много озадачен от тая Леденика, щото нея и клошарите не я пият. Накрая разбрах, авторът ни помага да разберем идеята, че бирата е маскировка, да не го заподозрат човека, че си чете безпричинно.
10 Август 2017 20:16
Киндъл, разбира се, може да бъде "четец"--не знам дали има създаден български текст ту спийч енджин, но английски такъв има. Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси. Ето и инструкциите как да активирате четеца:

To access Text-to-Speech, follow these steps:
Open the document that you want your Kindle to read to you.
Press the Menu button.
Select Start Text-to-Speech from the Menu options.
10 Август 2017 21:17
Хубаво!
10 Август 2017 22:06
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете. Става въпрос за седемдесетте и насам години. А тогава имаше и продълговати любеници. Е, не чак толкова големи като сегашните, но имаше в селата по бостаните. А от "тъмните и мътни мичуринки" имаше и доста жълти, не червени. Случайното попадане на такава, носеше радост и възклицания, все едно бяхме попаднали на бисери при отваряне на миди. И напротив всички бяха сладки. Незнам защо автора ги критикува.
Но, за пореден път авторът пише хубаво, цветно, мило, завладяващо, трогващо нас, свидетелите на богатството по градини, поля, бостани!
А за по-долните негови думи му благодаря!! Да, така беше, да с няколко думи авторът даде характеристика на цял един период от живота ни,


Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни.

10 Август 2017 22:17
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Самолетите с ягоди и малини, излитащи към градовете на цяла Европа. Консервните фабрики, които присъстваха на трапезата в десетки държави, а сега са в руини. Готов съм да му го припомня, запалвам се, вдъхновявам се. Но утихвам, отказвам се. Трябва да сме реалисти: онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновено е невъзможно и невероятно бъдещето. Неговите скромни трудови, "градивни" картини кой знае защо изглеждат странни, нереални, някак дори величествени. Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни.


Е, то и ние тук снощи ги припомняхме на едни безпаметни бакари ... Истинските неща.
10 Август 2017 22:20
кооперативното земеделие бе натъркаляло из страната само едни и същи кръгли, мътнозелени и с повяхнала сладост "мичуринки" .


10 Август 2017 22:23
щурчо, не знам как си със зеления цвят, но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки
10 Август 2017 22:24
Абе, вие и двамата състемно се подхилвате - единият в зелено, другият в синьо.
10 Август 2017 22:26
А бе като бяхме малки - всички дини бяха слаааадкииии... "Ломска лубеница" беше "cool_тово" название. Особено жълта с черни семки, леб и сирене....
За либийската диня - верно, страхотна диня, сладка, сочна. Беше ми много интересно, как в Либийската пустиня отглеждат такива чудесии. Разбрах, че те се отглеждат в един особен пояс от пустинята, с много поливане и системата е направена от ... български специалисти. Евалла на неизвестните растениевъди , направили Либийската пустиня в приказен рай. Имаше и чудесни домати, пак отглеждани с наша помощ и напътствия...
10 Август 2017 22:28
Малка динка в туршийка.Радост за вкусовите усещания.Искам вече есен.
10 Август 2017 22:29
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско.
А Любен Каравелов (nomen omen) е писал нещо в "Мамино детенце"...:
Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чбрдже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Голямата лебеница се повдигала нагоре и отпускала се надоле твърде затруднително, а когато произходило това, то на малката лебеница се отваряла някаква си дупка, над която стърчели две дълги бяло-черни урезалки козина, поимала и изпускала воздух и клокала така поетично, чегато в голямата лебеница се намира цял вулкан. Но малката лебеница имала още две приемущества: на нея стърчели три червени подлоги, които носили название уши и нос, и две черни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите - светила. Изведнаж черните точки, които до това време били сънливи, шавнали насам-нататък, и издупката изскокнали няколко потока лава, между които се зачули следующите думи:
- Иване бре, ела сам!
Каравелов е същи врачанин.
10 Август 2017 23:06
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки

Теа дедо ми ги даваше на овцете...
10 Август 2017 23:42
..онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновенно е невъзможно и невероятно бъдещето.


Онова минало, е бъдещето!
10 Август 2017 23:46
Теа дедо ми ги даваше на овцете...

След като ти ги докарваше в къщи, нали.
Когаато бях овчееерче ........ Нема лошо, чист въздух, чиста храна , дай боже всекиму
11 Август 2017 00:03
Теа дедо ми ги даваше на овцете...


От (корите на) теа баба ми правеше сладко.
11 Август 2017 00:10
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете.


Диня се казва на пъпеша.
11 Август 2017 00:13
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища.


Такива товари са тръгвали към дунавските пристанища още по времето, когато българските земи са били османска провинция. Описани са в много мемоари, особено в прекрасната книга на Димитър Маринов за Лом и околията..

И сега тръгват, милиони тонове пшеница се изнасят. Дини също не липсват:

Български ром е най-големият производител на дини в Европа
https://www.24chasa.bg/Article/2673935
11 Август 2017 00:22
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки


Личи си всепознавачът

Дините на снимката са от сорта "Кримсон суит", а "мичуринки" казват на дини от сорта "Мраморна"
11 Август 2017 05:04
'Ако искаш да ядеш, ще носиш...
Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.
Тези дни ми припомни как някога българинът се дивеше, че в Европа дините се продавали на резени. Сиреч не можели европейците да си купят цяла. Нашенецът се тюхкаше, жалеше ги. Сега ги стигнахме - заключи Захари накрая
при тройната коалиция и картофи си носел от София. Нямал вече затруднения с тенджерата. Помисли малко и добави: и с гювеча.'


'Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.' - Уникално, за всеки от ДС.
11 Август 2017 05:37
Пошъл Тошев 10 Август 2017 20:16
"Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси."

Пошъле, наистина ти се е получило глупаво и пошло, но не някакси, а много. Само пиздонимът ти е удачен.

Явно като не ти харесва текстът, искаш да уязвиш автора с някаква допусната техническа неточност, но и за това не те бива. Да, възможно е да не е бил истински „Киндъл”, ако това искаш да кажеш, но какво от това? Променя ли същността на нещата? Конформизмът така повече ли ти харесва?

А ако беше толкова отворен да даваш препоръки на автора на тема „Text-to-Speech”, щеше да знаеш, че от 20 години има създадени български „Text-to-Speech” приложения. Последното, което разглеждах при един почти сляп мой близък, е доста по-добро от това на „Киндъла” от гледна точка на интонация, четене на числа и т.н.

Пожелавам ти здраве и благодаря на г-н Донков за удоволствието!
11 Август 2017 07:13
Симеонеее, вместо да си блъскаш акъла какво съм искал да кажа (разбирам, непосилна за теб задача), гледай там някой да те научи как се сглобяват няколко изречения в що-годе свързано изказване. Щото хич, ама хич не ти се получава, да знаеш. Особено пък с тези задъхани въпросителни изречения навървени три едно след друго... Много емоционалност, много нещо--направо една широка руска душа. Дерзай, ей!
11 Август 2017 07:31
Диня се казва на пъпеша.

Да, на руски.
11 Август 2017 07:33
И още нещо, Симеонеее--онази думичка, която си употребил... Не ти ли мина през ума главата, че може и някое дете да хвърли поглед на коментарите? Ммм? Не, не е духовито да употребиш такава дума в публичен форум--просташко и вулгарно е. А псевдонимът ми е вариация на едно истинско име--Тошо Тошев, известен бивш вестникарски бос и, както гледам, твой духовен събрат. Жалка история сте, да знаете.
11 Август 2017 08:32
>>><<<
Както и да го въртите думата лЮбеница си означава някакъв секс. Може би само сладки целувки,
а може и до бебе да го докара. Хубаво нещо е лЮбеницата!
11 Август 2017 08:37
>>>><<<<
Малейиии, ако и бачо Калин смени ударението, кой знае какви историйки може да потекат от чашата тънкостенна...
Ама не се нервим, само се утешавам с това...
11 Август 2017 09:21
>>><<<
Бачо, извини ме за провокацията с думата "секс", защото ( и дано е винаги така) не може да кажеш "сексирам,.. сексирам те безкрайно и т.н"
Просто исках да изведа думата лЮбеница в друга орбита, там, където хората се обичат.
11 Август 2017 09:27
От малък помня и "карпуз". Не знам дали са били мичуринки, но бяха сладки; в Силистренско от сока им варяха "маджун".
11 Август 2017 09:30
Диня се казва на пъпеша.Да, на руски.


И на северозападен български.
11 Август 2017 10:42
А бе, къде пък изчезнаха мичуринките? Светлозелена кора с по- тъмнозелено,но не на ивици като сегашните. Отвътре бяха розови, а не червени, но си бяха много сладки. Вероятно този сорт на раетата дава по- висок добив, ама пак не е разнообразие- сортът пак е 1.
11 Август 2017 11:17
Евала г-н Донков. Върнахте ме в моето детство. Благодаря ви.
11 Август 2017 15:37

Благодаря, авторе!
---
Амазон имат къде десетина модела Киндъл, накои са въобще без звук, ма пусти мерак да се заядеш. Или да се пишеш разбирач. И в двата случая, излагация.
11 Август 2017 16:23

В Градо на динята казваме лубеница . А на продълговатите - гръцки лубеници. На пъпеша , пипон.
11 Август 2017 16:52
Диня и любеница са синоними - и двете думи идват от праславянския, само че на руски, сръбски, словенски, чешки "диня" е със значение "пъпеш".

Мойто либе болно лежи,
.., и си сака усред зима,
усред зима жълта диня,
жълта диня, любеница.


Карпуз(а) и каун са заемки от турски и не се използват само в Хасковско, а и в доста други говори - и в Югоизточна България, и в Родопите, и в Беломорска Тракия.

Нах Драма мислем да идам —
там имам братче хапусче,
юкухчек да му отнеса:
.., шаръшабанска карпуза.
11 Август 2017 16:58
Карпуз(а)


Карпузи (ед.ч.) и карпузя (мн.ч.), от турски през черноморски гръцки
11 Август 2017 17:03
По моя край ги наричат карпузи. Сиреч много хубави, сладки, едри и сочни, с поглед се свалят.
11 Август 2017 17:04
Току-що приключих един голям , добре изстуден резен от онова, дето не сте сигурни дали е диня, любеница, карпузка и т.н. Много вкусно беше
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД