:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Еколози проведоха контрамитинг в София
Същия процент анкетирани харесват визитата на Борисов в Саудитска Арабия
Проектът за забрана на фосфатните добавки не получи мнозинство
Никой не му обяснявал защо за авиацията отишла такава огромна сума /СТЕНОГРАМА/
Председателят на Еврокомисията е заподозрян във фалшификации и незаконно подслушване
Христо Минков е бивш кмет на Свиленград, а синът му е смятан за тартор на разбита група каналджии
СТАТИСТИКИ
Общо 360,236,177
Активни 1,054
Страници 152,169
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Потресения - 8

Калин Донков
ЛЮБЕНИЦА

Било е отдавна, щом синът ми Георги трябва да беше пет-шестгодишен. Мотахме се по пазара край Римската стена и попаднахме на купчина дини - огромни, леко продълговати, обещаващи. Либийски, обясни, продавачът. Донесли семе от Либия и ги развъждат край Марица. Той казваше "любеница" и Георги озадачено се кокореше, думата му беше непозната. Домиля ми, имаше такива дини и в България, даже и всякакви други дини имаше преди, но кооперативното земеделие бе натъркаляло из страната само едни и същи кръгли, мътнозелени и с повяхнала сладост "мичуринки" . Това, което всяка власт си мечтае да стори с хората, онази го бе постигнала с дините: еднакви, непретенциозни, безлични. Тези бяха различни: дружелюбни, нестандартни, зовящи. Мислих кратко, важно избрах една, изследвах жълтото петно, почуках я за авторитет и я понесох. Ако искаш да ядеш, ще носиш...

По пазара, по улицата зад него, в трамвая гъмжеше от познати. Свършил бе работният ден в радиото, петляеха се и други колеги в началото на Лозенец. Пъшках героично - шареното туловище бе поне десет килограма, отгоре на всичко и страшно неудобно за носене. Сменяхме трамваи и автобуси и - отлично помня - асансьорът в "Младост" не работеше. Търкулнахме пленницата във ваната и седнахме да чакаме кога ще се върне стопанката от дежурство. Динята възнагради всичките ни надежди. И някакво минало, от което хабер имах единствено аз, сякаш се завърна в нашето панелно гнездо. Може би това е бил първият знак, че нещата отиват към промяна, но кой да ти каже тогава!

А телефонът онази вечер и на сутринта не можа да намери покой. Обаждаха се познати и непознати (те бяха повече) и всички питаха ехидно: зряла ли беше тая диня, дето я носихте през цяла София? Не че бяха злобари, ами така, да се посмеят. Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.

След време, в чакалнята на едно посолство, симпатичен непознат ми призна: обаждал се тогава да пита за динята. Накарал го спортният радиожурналист М.Д., негов роднина по женска линия, видели ни с Георги от трамвая. Не казвам, че станахме първи приятели с господин Захари, но в трудните времена цели два пъти получих ценна помощ от него, а и сега понякога можете да ни видите в кафето пред Народния театър. Нещо бистрим или нещо мътим, според случая. Тези дни ми припомни как някога българинът се дивеше, че в Европа дините се продавали на резени. Сиреч не можели европейците да си купят цяла. Нашенецът се тюхкаше, жалеше ги. Сега ги стигнахме - заключи Захари накрая, - най-после в нещо да ги настигнем...

И такъв аспект има в цялата галиматия...



ЗАРЗАВАТ

Бай Ламбо си е дошел от неговото предбалканско селце и коментира жегата в столицата. В кафенето, по права линия има-няма на няколко километра от Витоша, неговите заключения не са много убедителни, но той е длъжен да изведе темата до позитивен край. Той е твърд привърженик на управляващите, това е в неговата душевна програма, "в платката му е", както би казал моят приятел капитан далечно плаване Иван Ненчев. (Сетих се за Иван, да е жив и здрав, защото и бай Ламбо, макар и не капитан, е бил моряк известно време.) При спор едва не стига до ръкопашен бой с невинните квартални дисиденти. Не го познавам достатъчно отдавна, за да кажа дали е такъв привърженик и опора само на сегашната власт. Запознати свидетелстват, че така е било и при други правителства, а сигурни източници твърдят, че има и дългогодишен стаж в БКП. Като не му виждам печалбата на Ламбо да е все на страната на управниците, аз отдавам това на най-банален конформизъм - вроден или невинно придобит в десетилетията български живот.

И ето го сега Ламбо, появил се от лятната си резиденция, като не среща в компанията подкрепа за предимствата на селския климат, ни облива с пропаганда за разцвета на българското селско стопанство. На пазара в близкото градче можело да се намери всичко, хората изнасяли за продан всякакъв "зарзават". Само заради тази изчезваща дума съм готов да му простя заблудата, в която се опитва да ни вкара. Имало добър асортимент, всичко било достъпно и цените народни. Не казва има ли и други купувачи и дали пазарът не отваря специално и единствено за него.

Правим опит да го убедим, че онова, което бабите гледат по градинките пред къщи, не може да се нарече селско стопанство, но той ни отрязва: сега може да си купи всичко на място, а при тройната коалиция и картофи си носел от София. Нямал вече затруднения с тенджерата. Помисли малко и добави: и с гювеча.

Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Самолетите с ягоди и малини, излитащи към градовете на цяла Европа. Консервните фабрики, които присъстваха на трапезата в десетки държави, а сега са в руини. Готов съм да му го припомня, запалвам се, вдъхновявам се. Но утихвам, отказвам се. Трябва да сме реалисти: онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновено е невъзможно и невероятно бъдещето. Неговите скромни трудови, "градивни" картини кой знае защо изглеждат странни, нереални, някак дори величествени. Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни. Натикани в реализма на тенджерата, днес в него трябва да търсим своите радости, своите стремежи, а мнозина - и своя път.

Е, Ламбо го е постигнал, намерил го е този път. Не знам дори на какво съм се ядосал. На това, че такъв му го сочат? Или на това, че той такъв го е приел?



ЛЕДЕНИКА

Не беше грип, каза после доктор Кондзеровски, но се наложи почти цяла седмица да пазя стаята - точно когато всички се изнесоха навън в първите хубави пролетни дни. Утрините си бяха студени, но после кварталът се раздвижваше, смъкваше шалове и шапки, флиртуваше с мартенския вятър. Момичетата от близкото училище, които в топлите месеци пушеха на изпочупената пейка пред блока, се завърнаха като ластовичките. Но сега пейката рядко бе свободна - непознат гражданин обикновено се разполагаше там, с кафява пластмасова бутилка, изправена до него. Гледах го от прозореца - тежкото му палто заемаше цялата пейка, топлата му шапка скриваше главата му. От четвъртия етаж въобще не се разбираше има ли в това палто и под тази шапка някой, а за това какво този някой прави и струва на пейката, дори да не говорим. Мъже с такива бутилки не липсват наоколо, навъртат се около кофите и по автобусните спирки. Но от известно време циганинът, който държи района, ги прогони, намаляха. Този циганин, "кварталният" по боклука, идва с един музеен автомобил и като всяко началство си има шофьор - жълто изрусена дама на средна възраст с бежово бомбе и мръсни ботуши. Именно от нея местните клошари безропотно се разпръсват.

Когато си изпих антибиотика и започнах да излизам, човекът на пейката бе съблякъл палтото, разполагаше се по яке, продължаваше да прегръща бутилката, надвесен над електронно устройство, което вкъщи наричаме "киндъл", а купешки му казват "електронен четец". (А то не чете все пак, него го четат!) "Киндъл" всъщност бе първото ми устройство, едно русначе стъпи върху него на плажа в Малта. Но разговорно и в магазина, и в сервиза на всичките марки им викат така. Та седеше си този гражданин, поне 60-годишен джентълмен, и благопристойно си четеше, хич дори не надигаше бутилката ("Леденика", два литра) и въобще не беше ясно има ли въобще бира в нея. Четеше и не вдигаше очи към света, може и никога да не забеляза колко заинтересувано го разглеждам. Стараех се да не го правя, самият не обичам да ме зяпат, като навиря киндъла в метрото. Хората приемат спокойно баби с избелени и парцаливи дънки, но се чудят на белокос мъж, който чете от електронна книжки като студентите. Тук човекът се бе приютил добре и можех само да гадая какви автори и какви заглавия "гълта" под джанката пред входа. Парадоксално, но приличаше на читател на класика. Само че отлично знаех колко несъстоятелно е външното впечатление - и мен в метрото едва ли някой би ме разпознал като любител на изтънчени криминални романи. Хвърлях му по едно око на минаване, сякаш се страхувах да не го уплаша. Трудно е да се подплаши читател, потънал в книга, но един ден той все пак изчезна.

Беше късно да гадая: кой бе той, какво го доведе пред нашата панелка. Изглеждаше самотен като бездомник, но пък не беше облечен подобаващо. Нещо свързвало ли го е с нас, та седеше като целодневна стража пред входа, къде е сега, жив ли изобщо? Много от нас, като изчезват за малко, всъщност изчезват завинаги. Гложди ме нещо, липсва ми равнодушният му, погълнат от четенето образ Разправях за тези си тревоги в кафенето и един, Радослав се казва, ме успокои: нищо му нямало на човека. Сега четял при чешмичката под сухото езеро в парка в "Младост". Може да не е той, рекох, не сме само двамата с него. Как разбра, че е той?

- "Леденика" - обясни Радослав. - Два литра.....







Снимка: БГНЕС
Искам да припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища.
37
4400
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
10 Август 2017 20:01
Като не му виждам печалбата на Ламбо да е все на страната на управниците, аз отдавам това на най-банален конформизъм - вроден или невинно придобит в десетилетията български живот.


Ми като няма печалба, не е конформизъм, а позитивно мислене.
10 Август 2017 20:03
Аз отначало бях много озадачен от тая Леденика, щото нея и клошарите не я пият. Накрая разбрах, авторът ни помага да разберем идеята, че бирата е маскировка, да не го заподозрат човека, че си чете безпричинно.
10 Август 2017 20:16
Киндъл, разбира се, може да бъде "четец"--не знам дали има създаден български текст ту спийч енджин, но английски такъв има. Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси. Ето и инструкциите как да активирате четеца:

To access Text-to-Speech, follow these steps:
Open the document that you want your Kindle to read to you.
Press the Menu button.
Select Start Text-to-Speech from the Menu options.
10 Август 2017 21:17
Хубаво!
10 Август 2017 22:06
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете. Става въпрос за седемдесетте и насам години. А тогава имаше и продълговати любеници. Е, не чак толкова големи като сегашните, но имаше в селата по бостаните. А от "тъмните и мътни мичуринки" имаше и доста жълти, не червени. Случайното попадане на такава, носеше радост и възклицания, все едно бяхме попаднали на бисери при отваряне на миди. И напротив всички бяха сладки. Незнам защо автора ги критикува.
Но, за пореден път авторът пише хубаво, цветно, мило, завладяващо, трогващо нас, свидетелите на богатството по градини, поля, бостани!
А за по-долните негови думи му благодаря!! Да, така беше, да с няколко думи авторът даде характеристика на цял един период от живота ни,


Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни.

10 Август 2017 22:17
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища. Самолетите с ягоди и малини, излитащи към градовете на цяла Европа. Консервните фабрики, които присъстваха на трапезата в десетки държави, а сега са в руини. Готов съм да му го припомня, запалвам се, вдъхновявам се. Но утихвам, отказвам се. Трябва да сме реалисти: онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновено е невъзможно и невероятно бъдещето. Неговите скромни трудови, "градивни" картини кой знае защо изглеждат странни, нереални, някак дори величествени. Не беше много за похвала и онзи живот, но болките ни, липсите и трудностите сякаш бяха по-стойностни.


Е, то и ние тук снощи ги припомняхме на едни безпаметни бакари ... Истинските неща.
10 Август 2017 22:20
кооперативното земеделие бе натъркаляло из страната само едни и същи кръгли, мътнозелени и с повяхнала сладост "мичуринки" .


10 Август 2017 22:23
щурчо, не знам как си със зеления цвят, но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки
10 Август 2017 22:24
Абе, вие и двамата състемно се подхилвате - единият в зелено, другият в синьо.
10 Август 2017 22:26
А бе като бяхме малки - всички дини бяха слаааадкииии... "Ломска лубеница" беше "cool_тово" название. Особено жълта с черни семки, леб и сирене....
За либийската диня - верно, страхотна диня, сладка, сочна. Беше ми много интересно, как в Либийската пустиня отглеждат такива чудесии. Разбрах, че те се отглеждат в един особен пояс от пустинята, с много поливане и системата е направена от ... български специалисти. Евалла на неизвестните растениевъди , направили Либийската пустиня в приказен рай. Имаше и чудесни домати, пак отглеждани с наша помощ и напътствия...
10 Август 2017 22:28
Малка динка в туршийка.Радост за вкусовите усещания.Искам вече есен.
10 Август 2017 22:29
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско.
А Любен Каравелов (nomen omen) е писал нещо в "Мамино детенце"...:
Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чбрдже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Голямата лебеница се повдигала нагоре и отпускала се надоле твърде затруднително, а когато произходило това, то на малката лебеница се отваряла някаква си дупка, над която стърчели две дълги бяло-черни урезалки козина, поимала и изпускала воздух и клокала така поетично, чегато в голямата лебеница се намира цял вулкан. Но малката лебеница имала още две приемущества: на нея стърчели три червени подлоги, които носили название уши и нос, и две черни точки, които в общежитието се наричат очи, а по манастирите - светила. Изведнаж черните точки, които до това време били сънливи, шавнали насам-нататък, и издупката изскокнали няколко потока лава, между които се зачули следующите думи:
- Иване бре, ела сам!
Каравелов е същи врачанин.
10 Август 2017 23:06
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки

Теа дедо ми ги даваше на овцете...
10 Август 2017 23:42
..онова минало е невъзможно, невероятно, както обикновенно е невъзможно и невероятно бъдещето.


Онова минало, е бъдещето!
10 Август 2017 23:46
Теа дедо ми ги даваше на овцете...

След като ти ги докарваше в къщи, нали.
Когаато бях овчееерче ........ Нема лошо, чист въздух, чиста храна , дай боже всекиму
11 Август 2017 00:03
Теа дедо ми ги даваше на овцете...


От (корите на) теа баба ми правеше сладко.
11 Август 2017 00:10
Названието "любеница" беше много разпостранено в Северна България, по-специално в Монтанско и Видинско. За дини не съм чувал да се говори когато бях дете.


Диня се казва на пъпеша.
11 Август 2017 00:13
Искам да му припомня богатството и плодородието на онзи край, камионите с благословен от българското слънце товар, които от селските площади тръгваха към гарите в равнината и към дунавските пристанища.


Такива товари са тръгвали към дунавските пристанища още по времето, когато българските земи са били османска провинция. Описани са в много мемоари, особено в прекрасната книга на Димитър Маринов за Лом и околията..

И сега тръгват, милиони тонове пшеница се изнасят. Дини също не липсват:

Български ром е най-големият производител на дини в Европа
https://www.24chasa.bg/Article/2673935
11 Август 2017 00:22
но можеш да погледнеш на снимчицата по-горе ... дребните мътнозелени мичуринки


Личи си всепознавачът

Дините на снимката са от сорта "Кримсон суит", а "мичуринки" казват на дини от сорта "Мраморна"
11 Август 2017 05:04
'Ако искаш да ядеш, ще носиш...
Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.
Тези дни ми припомни как някога българинът се дивеше, че в Европа дините се продавали на резени. Сиреч не можели европейците да си купят цяла. Нашенецът се тюхкаше, жалеше ги. Сега ги стигнахме - заключи Захари накрая
при тройната коалиция и картофи си носел от София. Нямал вече затруднения с тенджерата. Помисли малко и добави: и с гювеча.'


'Попарвах ги отмъстително: зряла и много сладка, кървавочервена.' - Уникално, за всеки от ДС.
11 Август 2017 05:37
Пошъл Тошев 10 Август 2017 20:16
"Препоръка: проверявайте, преди да пишете. Иначе се получава глупаво някакси."

Пошъле, наистина ти се е получило глупаво и пошло, но не някакси, а много. Само пиздонимът ти е удачен.

Явно като не ти харесва текстът, искаш да уязвиш автора с някаква допусната техническа неточност, но и за това не те бива. Да, възможно е да не е бил истински „Киндъл”, ако това искаш да кажеш, но какво от това? Променя ли същността на нещата? Конформизмът така повече ли ти харесва?

А ако беше толкова отворен да даваш препоръки на автора на тема „Text-to-Speech”, щеше да знаеш, че от 20 години има създадени български „Text-to-Speech” приложения. Последното, което разглеждах при един почти сляп мой близък, е доста по-добро от това на „Киндъла” от гледна точка на интонация, четене на числа и т.н.

Пожелавам ти здраве и благодаря на г-н Донков за удоволствието!
11 Август 2017 07:13
Симеонеее, вместо да си блъскаш акъла какво съм искал да кажа (разбирам, непосилна за теб задача), гледай там някой да те научи как се сглобяват няколко изречения в що-годе свързано изказване. Щото хич, ама хич не ти се получава, да знаеш. Особено пък с тези задъхани въпросителни изречения навървени три едно след друго... Много емоционалност, много нещо--направо една широка руска душа. Дерзай, ей!
11 Август 2017 07:31
Диня се казва на пъпеша.

Да, на руски.
11 Август 2017 07:33
И още нещо, Симеонеее--онази думичка, която си употребил... Не ти ли мина през ума главата, че може и някое дете да хвърли поглед на коментарите? Ммм? Не, не е духовито да употребиш такава дума в публичен форум--просташко и вулгарно е. А псевдонимът ми е вариация на едно истинско име--Тошо Тошев, известен бивш вестникарски бос и, както гледам, твой духовен събрат. Жалка история сте, да знаете.
11 Август 2017 08:32
>>><<<
Както и да го въртите думата лЮбеница си означава някакъв секс. Може би само сладки целувки,
а може и до бебе да го докара. Хубаво нещо е лЮбеницата!
11 Август 2017 08:37
>>>><<<<
Малейиии, ако и бачо Калин смени ударението, кой знае какви историйки може да потекат от чашата тънкостенна...
Ама не се нервим, само се утешавам с това...
11 Август 2017 09:21
>>><<<
Бачо, извини ме за провокацията с думата "секс", защото ( и дано е винаги така) не може да кажеш "сексирам,.. сексирам те безкрайно и т.н"
Просто исках да изведа думата лЮбеница в друга орбита, там, където хората се обичат.
11 Август 2017 09:27
От малък помня и "карпуз". Не знам дали са били мичуринки, но бяха сладки; в Силистренско от сока им варяха "маджун".
11 Август 2017 09:30
Диня се казва на пъпеша.Да, на руски.


И на северозападен български.
11 Август 2017 10:42
А бе, къде пък изчезнаха мичуринките? Светлозелена кора с по- тъмнозелено,но не на ивици като сегашните. Отвътре бяха розови, а не червени, но си бяха много сладки. Вероятно този сорт на раетата дава по- висок добив, ама пак не е разнообразие- сортът пак е 1.
11 Август 2017 11:17
Евала г-н Донков. Върнахте ме в моето детство. Благодаря ви.
11 Август 2017 15:37

Благодаря, авторе!
---
Амазон имат къде десетина модела Киндъл, накои са въобще без звук, ма пусти мерак да се заядеш. Или да се пишеш разбирач. И в двата случая, излагация.
11 Август 2017 16:23

В Градо на динята казваме лубеница . А на продълговатите - гръцки лубеници. На пъпеша , пипон.
11 Август 2017 16:52
Диня и любеница са синоними - и двете думи идват от праславянския, само че на руски, сръбски, словенски, чешки "диня" е със значение "пъпеш".

Мойто либе болно лежи,
.., и си сака усред зима,
усред зима жълта диня,
жълта диня, любеница.


Карпуз(а) и каун са заемки от турски и не се използват само в Хасковско, а и в доста други говори - и в Югоизточна България, и в Родопите, и в Беломорска Тракия.

Нах Драма мислем да идам —
там имам братче хапусче,
юкухчек да му отнеса:
.., шаръшабанска карпуза.
11 Август 2017 16:58
Карпуз(а)


Карпузи (ед.ч.) и карпузя (мн.ч.), от турски през черноморски гръцки
11 Август 2017 17:03
По моя край ги наричат карпузи. Сиреч много хубави, сладки, едри и сочни, с поглед се свалят.
11 Август 2017 17:04
Току-що приключих един голям , добре изстуден резен от онова, дето не сте сигурни дали е диня, любеница, карпузка и т.н. Много вкусно беше
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД