:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Документи се приемат до 7 ноември, а изпитите ще са през февруари догодина
Обиди като "Отивай в сибир" и "хлебарка" е модел, придобивал най-яркия си образ в лицето на ГЕРБ, твърди червената лидерка
СТАТИСТИКИ
Общо 352,828,312
Активни 367
Страници 14,094
За един ден 1,302,066

Бюджетният излишък се използва главно като реклама

Отчитането на милионни и милиардни превишения на приходите над разходите се превръща в самоцел. Обществото продължава да не знае какви точно капиталовложения прави държавата
Христина Вучева
Министерството на финансите за пореден месец се похвали с постигнат значителен бюджетен излишък - 1746.7 млн. лева към 30 юни. Съобщи и предварителни данни, според които към края на юли излишъкът ще е почти 2 млрд. лева. Това са данни по консолидираната фискална програма. Изпълнението на Закона за държавния бюджет, което трябва бъде водещо, се споменава между другото. Но размерът на излишъка не винаги е повод за гордост и не означава еднозначно добри новини за икономиката.

Според публикуваните данни към 30 юни изпълнението на приходите спрямо одобрения закон за държавния бюджет е 50.5%.Това е много добър резултат, при условие че нямаме съмнения относно предвидения в закона размер на приходите. Сравнението с приходите от същия период на предходната година ни убеждава, че резултатът към средата на годината е наистина добър и това е безспорно за преките данъци. НАП заслужава да бъде похвалена - изпълнението спрямо годишния план за корпоративния данък е 58%, а за данъка върху дохода на физически лица - 51.8%. Приходите от акцизи обаче изостават - към 30 юни са събрани 45% от определеното в Закона за бюджета. Изпълнението на разходите и трансферите също е ниско - 45%.

Данните за изпълнението на приходите и разходите показват, че



излишъкът не се дължи на събрани повече приходи,



а на изразходвани значително по-малко средства от тези, които законът за държавен бюджет е предвидил. Въпросът е какво означава това - висока ефективност при разходването или планиране на разходи, по-големи от необходимото. Трудно е да се отговори еднозначно в средата на годината. Но е смущаващо, че при предвидени общо 2.078 млрд. лева капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.

Полезно е да се установят причините за намалените разходи, както и дали това не се отразява неблагоприятно на изпълнението на съответната бюджетна политика. Кои са разходите, чието намалено изпълнение е довело до значителния по размер излишък?

Да се върнем към капиталовите разходи. При приемането на бюджета за 2017 г. не бе представена информация за какви видове разходи се отнася предвидената сума. Не стана ясно и какви цели ще се решават с това разходване на публични пари. Може да предположим, че сумата е нещо като резерв на правителството и не е свързана с конкретни проекти и намерения за действителни разходи.

Този подход - да се предвиждат повече от 2 млрд. лева по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от сумата, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение - там сумите за резерв на правителството - 1 млрд. лева, и сумата за капиталовите разходи - също милиард, са разписани отделно. През другите години не се предвижда резерв, а само около два милиарда за капиталови разходи. Съмнението, че това не се свързва с реални проекти, се потвърждава и от отчетните данни за капиталовите разходи в периода 2009 - 2017 г. За 2016 г. се отчита 78% изпълнение на капиталовите разходи, за 2015 г. - 65.5%, за 2014 г. - 60%. Единствено през 2010 г. извършените капиталовложения надминават предвидените в закона средства. Но отново няма информация в какво са инвестирали бюджетните звена. Не става ясно и при дискусиите за приемането на годишните бюджети в парламента. Впрочем от години не се е случвало отчети за изпълнение на държавния бюджет да се обсъждат на пленарни заседания в НС, което само по себе си е нарушение на Закона за публичните финанси и на добрата европейска практика.

Заслужава да се върнем на данните за изоставането с около 300 млн. лв. при приходите от акцизи.

Хвалбите за големи успехи в борбата с контрабандата не се потвърждават



от постигнатото през първите шест месеца. Възможно е да има някакъв фактор, който до края на годината да бъде отстранен, и предвидените 5.038 млрд. лева да бъдат събрани. За съжаление управляващите не казват нищо по въпроса. Коментар няма и от новия шеф на Агенция "Митници". Ако имаше, обществото можеше да научи каква е неговата концепция за управление и ограничаване на кражбите и всички действия, които свикнахме да обобщаваме с думата контрабанда.

МФ, което ръководи общата методология по данъците, би трябвало отново да прегледа наредбите за контрола върху продажбите на горива, особено в т.нар. ведомствени бензиностанции, както и всичко свързано със зареждане от подвижни устройства.

Друг дефект на управлението на разходите е, че от централния бюджет се превеждат средства към общини и други звена в размери, които превишават предвидените по закона. Така се създават излишъци по консолидираната фискална програма - например към 30 юни общият излишък е 1746.7 млн. лева, като в него се включва и излишък на общините в размер на 368 млн. лева. Това се получава, защото за полугодието централният бюджет е превел на общините не 50% от годишния размер, а 55%.

Всичко това показва защо е важно оценките и изводите за приходите и разходите на държавата да се свързват основно с изпълнението на държавния бюджет, а данните по фискалната програма да имат помощно значение и роля. Само така усилията на администрацията за ефективно управление на публичните средства ще получат своето полезно насочване, без да се стига до самоцелна реклама на големите излишъци по консолидираната фискална програма.

Ефективното управление на публичните пари ще се улесни значително, ако управляващите преразгледат и променят някои текстове в Закона за публични финанси, като ползват опит от прилагането на закона в продължение на 4 бюджетни кампании. Продължават честите изменения през годината на бюджетите на отделните ведомства - с разместване на разходи както по видове, така и от едно бюджетно звено в друго. Това е свързано с предвидените в закона права на министъра на финансите и на Министерския съвет да прекрояват закона за държавния бюджет, приет от Народното събрание. Малко вероятно е да се намери време за подобни промени до съставянето на бюджета за 2018 г., а и липсва обществен натиск за такива промени. Вече се е приело за нормално с решения на МС да се раздават допълнителни бюджетни пари, както и да се променят бюджетите на различните министерства и агенции. Добре е медии и анализатори да се интересуват повече как се изпълняват бюджетите на отделните институции през годината.



БЕЗПОЛЕЗНО

От началото на 2014 г. според изискванията на новия закон за публичните финанси започна утвърждаване на отделни бюджети за всяко министерство и ведомство и по елементи на приходите и разходите, и по бюджетни програми. Но на практика ползата от това сериозно нововъведение засега е нищожна. Програмните цели, по начина, по който са определени за повечето министерства, показват единствено формализъм, който започва още с безсмислените названия на програмите. Наложително е всичко това да се осмисли и да се сложи край на формалните програмни бюджети, или да се направят промени, които да напълнят със съдържание тази част от бюджетния процес.

Разбираемо е, че програмно-целевите бюджети изискват много време, за да се направят подходящи изменения. Но има и други, сравнително по-бързи и лесни промени към друга форма на представяне на елементите на разходите. Нашето предложение е да бъдат установени разходи, които ще улеснят анализа и оценката на използването на средствата. Това предполага задължително разписване като приложение към закона за бюджета на капиталовите разходи, различните субсидии, "други трансфери" и т.н. Така ще се постигне и изискващата се в Директивата за бюджетните рамки висока степен на прозрачност на бюджетния процес.
Снимка: БГНЕС
Борисов е много доволен от финансовия си министър.
5
1904
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
08 Август 2017 22:36
Ама то е очевидно! След като капиталовите разходи с години са били рязани, налага се да изчакаме и да видим кой тунел или мост ще се срути, а също дали ще утрепе хора при тоя процес, за да установим къде са приоритетните обекти. Да не мислите, че правителството предварително ги планира тия неща?
09 Август 2017 09:31
Но е смущаващо, че при предвидени общо 2.078 млрд. лева капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.


Защото вече напълно преднамерено и целенасочено, Бойко насочва инвестициите предимно към София и Южна България. Това няма как да се толерира от ЕС и затова се налагат големи еквилибристики на герберската власт , за да излъжат партньорите от Европа.
09 Август 2017 10:31
Абе все излишъци докладва, ама държавата не си плаща задълженията. На мен ми дължи 600 лв. Трябваше да се изплатят 1 месец след предаване на рецензиите, а вече мина половин година.
09 Август 2017 14:42
Ако владеехме силата като Дарт Вейдър, тия двамцата от снимката отдавна щяха да са убити с поглед.
Ама на, пусто, имал да пати още изстрадалия български народ.
Да пати и да търпи.
09 Август 2017 15:20
За да се направи качествен бюджет е необходимо преди всичко хората, които участват в изготвянето му, много добре да разбират целия процес на работа на съответното звено. А с този "нисък административен капацитет" е ясно какви бюджети се правят.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД