:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Комунизмът навлиза в нова ера, каза президентът Си Цзинпин
Четирима са ранени. Президентът Порошенко се опитва да отговори на исканията на протестиращите
Българинът обяви, че остава претендент за титлата на IBF
СТАТИСТИКИ
Общо 352,307,820
Активни 1,223
Страници 66,101
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Отглеждане на бизнеса цаца

Емил Хърсев
Излязоха статистически данни за структурата на българския бизнес, които не бяха обяснени, а описани в комичен план. Към половината регистрирани фирми били "неактивни", а половината от активните - около 340 хил. фирми - нямали нито един нает работник. 15% от действащите предприятия имат над 4 работници на трудов договор. Екстремна "детска смъртност" в бизнеса: само 5% от новоучредените фирми успяват да навършат 5 години, другите изчезват от пазара. Под 30 хиляди са предприятията с над 10 работници. Те са най-устойчивите, но от тях няма и 3 хиляди фирми, които надхвърлят летвата за "малки и средни предприятия". Изобщо - жалък пейзаж на трудно оживяващ, едва оцеляващ, дребен и незначителен бизнес. Всъщност картината не е нова, НСИ изследва демографията и жизнеспособността на предприятията всяка година и данните са неизменни, поне от световната финансова криза насам. Всъщност през 2016 г. има ясен прогрес, активните предприятия са се увеличили с близо 2%, ръст имат всички показатели за жизнеспособност на фирмите. И най-важното: колкото дребен и недъгав да е българският бизнес, той дава работа на 2.5 млн. души. Броят на заетите бавно, но расте, безработицата гони исторически минимум. Имаме очевиден дефицит на кадри. Но данните за фирмите трябва професионално да се обяснят, за да не се пълнят ефирът и страниците с глупости, а и за да помислим какво е нужно, за да видим една различна и оптимистична картина на бизнеса. Някои от мерките са невероятно прости.



Първо: да почистим регистъра



Нашият търговски регистър има проблем с отделителната система. Особено след като паднаха изискванията за минимален капитал и фирма може да се регистрира и без пари, масово се регистрират отделни дружества за щяло и нещяло, голяма част от новорегистрираните фирми така си остават на книга, ако пропаднат идеите, за които са били създадени. По-евтино и безгрижно е да оставиш ненужната фирма "да виси" в регистъра, вместо да подаваш документи и да плащаш такси за ликвидация (а има да чакаш и писмо от данъчните, на които законът дава невероятно дълъг срок). А "висящите" фирми трябва да се заличават автоматично. Добър пример можем да вземем от търговския регистър на Англия и Уелс. Всяка фирма е длъжна да актуализира данните си и да подаде финансов отчет (дори да няма дейност) веднъж годишно. Ако закъснее до една година, я глобяват, а ако втора поред година не подаде отчет, направо я заличават от регистъра. Без да питат данъчната служба. Така фирма може да "виси" максимум 3 години - и край.

Да отделим спящите фирми. Трябва да е ясно, че част от търговските дружества се регистрират с ясната цел никога да нямат дейност - като контейнери, в които държат отделни активи или обща собственост на съдружниците. Регистрираш фирма, за да купиш и държиш недвижим имот. Като продаваш имота, само прехвърляш фирмата и пестиш данъци и такси съвсем законно. Такива фирми са "спящи" и е добре да са ясно отделени. Те не са "неактивни", "без дейност", нито непременно "кухи". Смисълът им е да съществуват като пасивни правни опаковки.



Трудно се въди бизнес цаца



и със сигурност - въпреки всички заклинания, политически програми и милиардите, вложени по всякакви "европейски" и национални проекти - в България нямаме ясна идея как да отглеждаме дребен бизнес за фураж и за висок скок. У нас се счита за достатъчно държавата да осигури добри общи условия, оттам всеки да си прави фирма и да се оправя сам. Хиляди потенциално успешни бизнес проекти пропадат или ги удушава конкуренцията в най-ранна фаза само защото не могат да преодолеят прага на устойчивост и да влязат във фаза на органичен растеж - не могат да наберат достатъчно капитал, за да постигнат автономност, да се стабилизират и да могат да растат. Трудно се разбира, че не е нужно всяка успешна фирма непременно да се напъва да стане пазарен лидер. Напротив, най-рентабилно е да отглеждаме бизнес бройлери.

Единици на хиляда са корпорациите, които разчитат на плавен и устойчив собствен (органичен) растеж. Нямат време. Глобалните компании растат, като поглъщат вече съществуващи фирми с добър бизнес. Така за година-две някоя финансово атрактивна корпорация успява да набъбне до глобален гигант: тя разполага с капитала да придобие и обедини стотици, дори хиляди успешни фирми. Но гигантите имат ясни изисквания към бройлерите, който поглъщат.



Не всяка фирма става за фураж на световните лидери



Тя задължително трябва да е автономна и устойчива, т.е. да може да работи сама, без личното участие на собствениците. Поглъщат се предимно фирми, които произвеждат материален продукт или масови, стандартни услуги с широк пазар. Никой не купува търговски фирми, които препродават чужд продукт, не се търсят и консултантски компании - колкото да са добри, те пропадат, когато собственикът ги продаде и хване пътя. Купуват се рентабилни фирми, т.е. които имат смислена и постоянна печалба. Поне три години назад фирмата трябва да има доказано устойчиво развитие, с ясни парични потоци, пълна отчетност и независим одит, за да стане атрактивна за поглъщане. И да има смислен обем. Сериозните корпорации бягат от тежката процедура на придобиването за фирми на стойност милион-два. Придобиване под 10 млн. евро нетна стойност не е интересно за тях. Орелът не лови мухи.



Ферми за фирми са нужни в България



Някой ден частният капитал може би сам ще ги създаде, но ще минат десетилетия. Става въпрос за финансови институции, които инвестират в дялов капитал, купуват собственост във фирми с потенциал, осигуряват им нужния капитал за растеж, променят организацията на дейността и управлението така, че да станат желана цел за придобиване. В успешния случай отглеждането във фермата за фирми трае три-пет години, след това фирмата бройлер се продава на някой лидер в бранша. А ако се окаже, че е отгледана фирма, която сама може да бъде (национален или регионален) лидер на пазара, тогава тя се трансформира в публично дружество, акциите й се продават на борсата.

Разумните държави не чакат частният капитал сам да организира развъдници за бизнес, те нарочно подпомагат създаването на фондове за дялов капитал, като влагат държавни средства или поемат част от риска на фермата за фирми. У нас имаше съвсем бегли опити за създаване на такива фондове, без видим успех. Но това е бъдещето. Нелепо е да чакаш чуждестранни инвеститори, ако няма в какво да инвестират. Рядкост са инвестициите на зелена ливада. Глобалният бизнес инвестира, като поглъща готови, добре работещи фирми. И ги плаща на истински добри цени.
БГНЕС
Всъщност през 2016 г. има ясен прогрес, активните предприятия са се увеличили с близо 2%, ръст имат всички показатели за жизнеспособност на фирмите. И най-важното: колкото дребен и недъгав да е българският бизнес, той дава работа на 2.5 млн. души.
9
7349
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
06 Август 2017 20:42
В 13-та глава на книгата "Преводачи и агенции" е обяснено много по-добре, какво означава "бизнес" (преводачески) и как той "дава работа" (на преводачите): http://softisbg.com/library/harry/prevodachi_i_agencii/prevodachi_i_agencii_13.pdf
06 Август 2017 21:23
Хърсев е прав за размерната структура на бизнеса - тя не е изненада, и е толкова типична, колкото и за повечето страни от ЕС.
Метафорите му обаче не отразяват реалността - никой никъде не се вживял в ролята на фермер. Затова и липсват примери за т.нар. ферми.
07 Август 2017 04:05
Добре се е изучил на чифутски да хортува.... Значи бизнесът е смислен само ако може да се продаде, на по-големия, глобалния бизнес, на колонизаторите, пардон "инвеститорите". А това дали произвежда нещо полезно за обществото, дали създава хляб и удовлетворение в работещите в него, хич не е и важно... Че то по таз логика банкерският е най-успешният и най-смисленият бизнес. Затова у нас вси банки са чуждестранни и банков клон има на всяко кьоше.
07 Август 2017 08:19
Така и не разбрах защо е написан горният текст...
Малко статистика, опит за анализ и нищо конкрентно...
Някой знае ли авторът има ли някакъв бизнес?
07 Август 2017 09:05
Общо взето ми е ясно за какво говори Хърсев. Е, липсват ми някои плочки от пъзела. Например, тази. Жизненият цикъл на "захранката" се определя на от три до пет години. В добрия случай тя е усвоена от гигантите тъй, както във ферма за крокодили мятаме пилета за радост на публиката. Дотук добре. Питам се, обаче, какво става с парите от продажбата. И къде тук е кярът на държавата, инвестирала в пилетата? Щото, за разлика от фермата за крокодили, не знам държавата да е одрала някоя зъбата корпорация за ... чанти и чепици.
07 Август 2017 09:52
На запад за старите фирми с имена има бонуси.. в България не е така.

Неизвестна фирма може да спечели милионна обществена поръчка и после да си остави ръцете.

Това е немислимо за стара фирма която държи на името си.

Та тук е заровено кучето. Малките и нови фирми са удобни за еднократни удари.. дали да се открадне ДДС.. дали да не се плати данък.. дали нарочно да се фалира фирмата с много дългове. Дали да се продаде на клошар.

Всички тия далавери секват, ако старите с успешно завършили проекти фирми имат предимство в обществените поръчки.. а и не само там.
12 Август 2017 10:58
Размечтал се е господин Хърсев за едни Capital investments, LBO, M&A etc

Какъв бизнес да се препродава като интересните отрасли отдавна са подарени на мутри или милиционери

Тези същите ли да leverage-рат EBITDA ?
26 Август 2017 21:33
Бизнес цацата сте вие г-н Хърсев, а западните акули ще ви изядат с парцалите, нищо че им викате партнери, всичко ще ви вземат, въпрос на време е.

Не злорадствам, тъжно е, Западът е една голяма тъга, опакована много лъскаво. Запомнил съм думите на един западногерманец, от малцината избягали на изток: Който иска пъстротата на Запада, ще получи неговата безнадеждност! Тогава не го разбрах. Не случайно на запад хората гълтат тонове антидепресанти.
26 Август 2017 22:13
Западът е една голяма тъга, опакована много лъскаво. Запомнил съм думите на един западногерманец, от малцината избягали на изток: Който иска пъстротата на Запада, ще получи неговата безнадеждност!


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД