:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 352,738,010
Активни 979
Страници 37,516
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

А. М., разбира се, е герой, ама защо да се трошат столове?*

Бойко Ламбовски
Една от големите масови заблуди на съвремието ни е, че предците ни са били много по-героични и достойни, а днес живеят само дребни душици, мизерници, продажници. Друга масова заблуда е, че държавността и националната гордост имат някакъв важен смисъл освен осигуряването на повече свободи и по-достоен живот за отделните граждани. Докато за поддържането на втората заблуда принос имат властите - при това не само у нас, а навсякъде по света, то за първата ми е по-трудно да разбера отде идва. Тя се появява като рефрен - най-вече в кратки интервюта на хора по големи празници или от внушения на слаби историци със силен националистически плам в очите, или от помпозни речи на незначителни политици по важни дати. Горе-долу се изчерпва със следното:



"Какви юнаци и какви герои сме имали,



а сега - тц, линее наш'то поколение..." Това е крайно невярно. Твърдя, че огромната част от нашите предци са били по-суеверни, по-примитивни, по-груби със себеподобните си, по-склонни към насилие и по-манипулируеми. Но феноменът с идеализирането на миналото също не е наш, български, а общочовешки. Немски, английски и френски класици са вплели подобни мотиви в произведенията си, особено в епохата на индустриалния разцвет и буржоазния подем. Спомням си Лермонтовото внушение чрез негов герой от стихотворението "Бородино" - как едно време са живели богатири, а не такива като вас днес - тоест клефаци разни. (Това той е писал преди средата на деветнайсети век за началото му, а по-късно за неговото - лермонтовото време, така пък ще пишат новите класици.)

Както вече упоменах, трудно ми е да си обясня това първо внушение, но ще опитам. То, според мен, е свързано с нуждата от морален и граждански еталон, по който да равняваме себе си и съвременниците си, за да имаме обяснение за разочарованието си от тях, от себе си и от обкръжаващата ни действителност. Съвсем нормална, впрочем, нужда. И съвсем грешен избор на такъв еталон. Защото за еталон вземаме някаква христоматийна емблема, имаща малко общо с действителната личност, носила нейното име, и героизирана впоследствие за нуждите на националното строителство, както и за различни



очеркови монументалистики в началната и средната педагогика



Тази дума - "монументалистика", ми се изплъзна уж случайно, но това "уж" е привидно. Всъщност повод за по-горните разсъждения е медийната и политическа какофония, забумтяла при нашите комшии от югозапад по повод прословутия "договор за добросъседство" между България и Македония. В парадоксалния си, почти мазохистичен нагон за етнически солипсизъм някои списователи и политици у комшиите видяха и в този обтекаем и невинен документ заплаха за "етничката самостийност на владата". Това ми напомни потреса, който изпитах при първия си досег с новия център на Скопие и който при неотдавнашното ми посещение там вече се смени с дълбока тъга. Смея да твърдя, че в Скопие има интелигентни и симпатични хора, които са ни много близки по манталитет, и тъкмо затова си мисля, че те са малцинство, което губи битката постоянно. И че онова тъжно нещо, което става там, може да се случи и при нас, макар засега да изглеждаме по-застраховани. Няма да се спирам подробно на този исторически Дисниленд, построен от властите в центъра на Скопие, защото мнозина са го виждали, а и много е изписано. Освен това вероятно някои го и харесват; то и Дисниленд си има много фенове, хеле при децата и инфантилите. Само ще кажа, че тъгата ми произтича от едно особено чувство, което ме парна изневиделица при съзерцанието на героите, позлатените левове и коне, които съставляват основното в този крупен монументален комплекс. Изпитах усещане за паника, запечатана в тези паметници. Паника на някакъв псевдоплеменен дух, който се е вкопчил в миналото, предвид разочарованието си от настоящето и интуитивния си усет за липсата на бъдеще. Огромните бликащи фонтани и налягалите край тях просещи турчета и албанчета сякаш казваха: "Това тука е само горчива бутафория на величието, драги пътниче, не сме го мислели така, ама така стана, не придиряй. Сгрешихме, а вече няма връщане."

Героизацията на миналото поначало



е сляп вектор в логиката на цивилизационния процес,



поне както ни изглежда той днес. А обсебващата монументална героизация на миналото е синдром - за някаква идеологическа, политическа, дори демографска агония. Много нации в света са в обсега на тази зараза - някои големи и раздути като жаби от манията за собствено величие, други ситни и склонни към капсулизация.

Ние също не сме застраховани от тези девиации и в случая само можем да се поучим от отрицателния пример на комшиите - впрочем не с надменност, а с тъга и приятелство.

----

*Цитат от "Ревизор" на Гогол по повод разговора за даскал, склонен да се пали прекомерно при преподаване на историческия материал пред питомците, например в урока за Александър Македонски.
27
4035
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
27
 Видими 
31 Юли 2017 20:16
Слабо! Нерде Левски и Ботев вчера, нерде футболните отбори и фенове днес...
31 Юли 2017 20:22
.
Едничкото нещо в стаята на тримата митнишки стражари в Али Анифе, бедна и съвсем гола стая, каквито са всички казармени жилища, върху което погледът може да се спре с повече любопитство, бяха петте или шестте големи старовремски сабли, изправени в кьошето до камината. Тия сабли не бяха на стражарите. Техните, "шашките" им, както ги наричаха, друга направа и много по-малки, сякаш детски играчки при ония, големите, бяха окачени на стената, гдето бяха шинелите и карабините им. Големите сабли при камината бяха останали от по-рано, още от руската окупация, бяха сабли, носени едно време. И наистина, като гледаше човек тия ръждясали вече ножници, тежки, прави, извънредно дълги, за които е трябвало ръстът и снагата на исполини, тия ръкоятки с цвят на змийска кожа, защитени с пръчки от лъсната мед, които е можела да обхване само голяма и силна ръка, не беше мъчно да се разбере, че хората, които са носили тия сабли, принадлежат вече на миналото.
.
31 Юли 2017 20:45
Аз не погледнах саби като описаните от Йовков. Сравних днешната статия с творбите на Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Паисий, Ботев, Гео Милев... И разбрах - няма мит за "линее нашто поколение". Реалност си е...
---------------------------
Сайтът на Генек
31 Юли 2017 20:53
.
"Македонската история е любим обект на присмех от страна на нашенските си народообразуватели. Само че те го правят не в Македония, а пред наша аудитория. Абсолютно същото правят техните македонски колеги спрямо българската пропаганда, но отново само за вътрешна употреба. Освен че е много по-безопасно и доходоносно, това си има и конкретна политическа причина. И тя е, че нашите и македонските историци не се борят, а си помагат."
.
Иван Д. Стоянов, Ролята на "историята" в българската история
.
31 Юли 2017 20:56
.
"Македонският въпрос ми е близък по рождение. Родът ни е от Мелнишко и от най-крехките си години помня шумните дискусии, които се случваха сред многобройните роднини и приятели при всяко отиване на село. Когато пораснах малко повече, разбрах че се дискутира точно той. А като пораснах още, проведох измежду своите си роднини нещо като проучване. Попитах ги – какви сме ние?

Баща ми каза че сме чисти българи. Родният му брат пък каза, че не сме никакви българи, а чисти македонци. Другите отговори бяха по-засукани – македонски българи, български македонци и какви ли не още версии. В резултат на което тази тема спря да ме интересува. Видях че тя просто няма обективна основа. Днес разбирам защо. Това е могло да се получи по една единствена причина – изначална липса на установено национално самосъзнание.

Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и стават повод за националните борби в областта от началото на 20-ти век. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия. Същността на борбите в Македония от началото на 20 век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна.

Тази аморфна маса е била нещо като бял лист хартия, на който всяка балканска държава е искала да изпише своето име. България е проиграла своите шансове. Днес този лист е изцяло запълнен и написването на нещо ново, както и преправянето на вече написаното е невъзможно."
.
Пак там
.
31 Юли 2017 21:06
.
"Съперничеството между балканските държави в този регион много прилича на това как по-големите сили са си съперничели за влияние над самите Балкани. По отношение на Македония България се оказва в същата роля, каквато Русия е изиграла за нас. Тя е положила огромни усилия и е дала големи жертви, за да включи страната ни в своята сфера на влияние. Разбира се, те са били представени като борба за освобождение на един братски народ от друг. Но формираният с тази външна помощ местен политически елит вместо благодарности предпочете да се откъсне от нейното влияние, да установи собствен режим и да се грижи за себе си. Най-вече с помощта на съперничещи с Русия държави.

Абсолютно същото се е случило и в Македония. Много български усилия и жертви, поява на местни политически елити, противоречия с другите балкански страни – и ето го резултатът: не само отделна и независима, но и не много дружелюбна към нас държава. Която в много отношения повтаря нашенския си път. Най-очевидната прилика е спешното създаване на собствена народообразуваща пропаганда. Както и у нас тя е скритата под формата на история. Както и у нас очевидните ѝ слабости се компенсират чрез лъжи и истерия. Правилото слабите аргументи да се изговарят на висок глас важи за всички."

Пак там
.
31 Юли 2017 21:25
Това на което се смеем или порицаваме в Македония си го имаме в България. Още едно доказателство че сме един народ разделен на две нации.
А добри и лоши е имало и в героичното и в позорното минало. Да не спорим кога колко.
31 Юли 2017 22:54
Де ги добрите днес, Неверний? Посочи поне едно име.
31 Юли 2017 23:00
"Населението на Македония се състои от българи, гърци, власи, турци, арнаути и сърби. Мнозинството или малцинството на някоя етническа група в даден район и в цяла Македония стават повод за раздори между Балканските страни и стават повод за националните борби в областта от началото на 20-ти век. Основен проблем представлява факта, че голяма част от българоезичното население (славянофони) не се самоопределя по национален принцип. Според традиционната гръцка и българска наука то е или гръцко или българско, без значение дали е предано на Цариградската патриаршия (българи патриаршисти или гъркомани) или Българската екзархия. Същността на борбите в Македония от началото на 20 век е борба за спечелването на тази аморфна маса на гръцка, българска или сръбска страна.

Тази аморфна маса е била нещо като бял лист хартия, на който всяка балканска държава е искала да изпише своето име. България е проиграла своите шансове."

***
Tо че е проиграла - проиграла е, НО ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОИГРАЕ И СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ И КУЛТУРА С ЦЕНАТА НА НЯКАКЪВ ДОГОВОР КОЙТО И В МОМЕНТА НЕ Е ПРИЕТ В БюРМ И щЕ БЪДЕ ИЗПОЛЗУВАН САМО КОГАТО НА "МАКЕДОНЦИТЕ" ИМ СЕ ПРИИСКА НЕщО?
31 Юли 2017 23:59
В най-могъщата страна в днешно време - САЩ, живеят и благоденствуват представители от почти всички народности в света.Едва ли някои от тези народностни групи се чувствуват онеправдани поради своя призход или пък която и да е държава да има претенции каква история изповядва която и да е от тези народностни групи в САЩ.Но всички тези народностни групи се чувствуват горди, че са граждани на САЩ!!
Ако всички съседни на днешна Македония държави проявят мъдрост да оставят народностните групи в тази държава, гражданите на тази държава сами да избират какво е тяхното минало и настояще, дали при едно бъдещо мирно добросъседско съжителство няма да отпаднат настоящите каквито и да било претенции към историята на тази държава??!
А дали такъв един подход да не бъде първата стъпка към едни бъдещи Балкански Съединени Щати??!!
01 Август 2017 03:09
stru - а дали си давате сметка какво сте написали?
01 Август 2017 07:59
Gringo
31 Юли 2017 20:56


Не знам дали сте наясно, че цитираният от вас Иван Д. Стоянов не е историк. Представих си го за момент как развива за тезата си за "белия лист" на неподходящо място (то пък къде ли би намерил подходящо), някъде в началото на 20-ти в. и как няколко чифта ръце, като описаните от Йовков на "хора от миналото", се надпреварват да го удушат, заколят или да му проветрят кратуната с два изстрела.
01 Август 2017 08:06
Чудесно!!!
Този материал трябва да се препрочете от такива, като Щурчо, минимум 10 пъти.
01 Август 2017 08:09
.Едва ли някои от тези народностни групи се чувствуват онеправдани поради своя призход или пък която и да е държава да има претенции каква история изповядва която и да е от тези народностни групи в САЩ.
Да бе, освен негрите и индианците. Много от тях живеят в САЩ, защото там са си намерили прехраната, ама едновремено с това мразят САЩ. Знам го от лични познанства.
01 Август 2017 08:32
И е така и не е така, "Герои на нашето време" винаги има, но и времената не си приличат. В едно сложно структурирано общество голяма част от задачите в мир са рутинни, процесите -продължителни, а оценката на резултатите - постфактум, При война, революция, социална промяна на обществото- катаклизъм на битието, решилите новата задача в кратко време остават като митове, Загубилите се забравят.Затова обръщайки се към отминала епоха е по-лесно да откроиш малцината титани- но това е шепата от едно цяло поколение,

И това ако предходните са успели да си решат проблемите и обществото не е загинало,При това обикновено остават водачи на мобилизирани маси, ярки индивидуалности или някой извършил нещо надхвърлящо обичайното в необичайна ситуация. Остават като велики герои или злодеи, Ако прибавим и творци- прави впечатление цикличността с която се появяват талантливи поколения следвано от творчески застой,

Ако погледнем времето на Прехода- имаме две фигури- още са живи, противоречиви, неедносначно приемани, и двамата провалили се поради неспособност да дефинират правилно задача и поради това нямаше как да намерят правилно решение при сгрешени условия- Костов и Виденов. Тъй че едва ли ще останат като "герои". "Успелите" са Мамин и Ко, Но това не е успех на обществото, тъй като задачата която сарешавали е лична във време на промяна при която не сме заети с развитие, а с демонтаж Тъй че няма нищо голямо и епично в личното плюскане.
Ако прибавим Доган-хидролоха уфолог и изчерпахме списъка.

Не се сещам и за творец оставил нещо изключително което ще се превърне в образец след сто години,

И има простичко обяснение- труповете на обществата се разграждат от хиени, чакали и червеи, Гниенето не се нуждае от герои-гиганти
01 Август 2017 10:51
Да бе, освен негрите и индианците. Много от тях живеят в САЩ, защото там са си намерили прехраната, ама едновремено с това мразят САЩ.

И циганите са така. Мразят българите, но нямат нищо против социалните помощи и да живеят без да плащат разходи.
01 Август 2017 11:44
"Изпитах усещане за паника, запечатана в тези паметници. Паника на някакъв псевдоплеменен дух, който се е вкопчил в миналото, предвид разочарованието си от настоящето и интуитивния си усет за липсата на бъдеще. Огромните бликащи фонтани и налягалите край тях....."

Разходете се в градинката с фонтана срещу Градската минерална баня (сега музей на София, разбира се). Не е необходимо да се ходи до Скопие.

За разведряване на атмосферата: когато ходих до Скопие преди време (преди създаването на монументалния исторически резерват) на покрива на къщата (която беше в същност семеен хотел в който бяхме отседнали) видях следната украса - две статуи 2-3 метра високи - едната на войвода някакъв, другата копие на Статуята на свободата.
01 Август 2017 11:45
дух, който се е вкопчил в миналото, предвид разочарованието си от настоящето и интуитивния си усет за липсата на бъдеще.

не мога да отрека верността на подобни наблюдения.
01 Август 2017 12:46
Към Michael_P .
В същия хотел имаше статуи на Сталин и Тито,
а в ресторанта бяха Кирил и Методий. Вдигнатата
ръка на Кирил се беше врязала в тавана (явно
правен допълнително).?...
01 Август 2017 13:35
Като изключим Васил Левски, всички национални герои са имали и недостатъци като личности, които обаче не намаляват значимостта им в историята на България ... Обективно погледнато, след 09.09.1944 г. у нас няма държавни мъже, а само измекяри на чужди интереси, било то СССР, САЩ, ЕС или Турция. Нямаше и няма политици "с топки", които да действат водени най-вече от интересите на България (Bulgaria first ! ). А когато е така, обикновените хора са само разменна монета и дойна крава за местните майцепродвци и външните им господари - хиени...

Жална й майка на България, стопяваща се демографски всеки ден за сметка на цигани, мигранти и други навлеци и търтеи.
01 Август 2017 16:21
България над всичко! А с'я да видим, на кой не му харесва тази мисла? Според германския химн, Германия е над всичко. Според Дончо Т. пък, Америка е над всичко. Което, в крайна сметка, няма никакво фундаментално значение.

Бъдете здрави!
01 Август 2017 16:28
Според германския химн, Германия е над всичко.
цъ. германският химн е само третия куплет.

горе-долу както вече москва не е с нас в мир и в бой
01 Август 2017 16:52
България над всичко? При Стамболов е имало по-хубав девиз - България за себе си.
01 Август 2017 17:59
Защото за еталон вземаме някаква христоматийна емблема, имаща малко общо с действителната личност, носила нейното име, и героизирана впоследствие за нуждите на националното строителство, както и за различни

очеркови монументалистики в началната и средната педагогика


едно е сигурно, вие не можете да пишете. дали ги разбирате тези неща или не, си е ваша работа, ваш проблем, но пишещ човек с претенции не може да мисли така. не ни трябват идеализации, идеологии и героизация, трябват ни истини. така доникъде няма да стигнете.
01 Август 2017 20:31
Вкопчването в миналото се корени в страха.
Страхът с главно С. Страхът от неизвестността на бъдещето. Това е основата. Всичко останало е производно
на този страх. А миналото е балагодатната среда за всичко
останало.
03 Август 2017 01:30
Много си е вярно написаното. Само оскотелите интелектуално се връзват на великия непогрешим героизъм на дедите (как го докарах, а?) Простата логика разправя , че нема как хора разполагащи с много по-малко и много по-некачествена информация да превъзхождат днешните. Дали са били по успешни във времето в което са живели, от тези днес, е съвсем друга раздумка.
05 Август 2017 19:02
>>><<<
Тоя, егашния клоун клоун ли е ли е? - истински пенис...
Едно време какви пениси имахме - истински клоуни!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД