:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Епицентърът е на 20 км югозападно от Парма
Заедно с операциите в Ирак, Сирия и други страни са похарчени 1,6 трилиона.долара
Предсрочни избори не са необходими
Подготвяният над година и половина нов закон за храните противопостави производителите на бутилирана вода - минерална, изворна и трапезна
СТАТИСТИКИ
Общо 356,816,518
Активни 1,159
Страници 76,904
За един ден 1,302,066
Реконтра

Карай без мнение

***
Уж сме на истински излет, ама стигнахме само до полянката край гората.

- Това - вика приятелят ми - е нашето място! Тука сядаме.

Забравяме, че сме тръгнали на дълга разходка сред природата, разпъваме трапеза на тревата и вадим напитките. Тъкмо наливам в чашите, и чувам приглушен вой някъде отпред.

- Да се връщаме - викам на приятеля ми, - това сигурно е вълк!

- Нищо опасно няма, просто отдавна не си идвал насам. Ще свикнеш - вика.

- С какво да свиквам, бе? Не го ли чуваш, ей сега ще дойде и ще ни изяде заедно с обувките!

- Не се бой! Това не е звяр или животно.

Воят става нетърпим. Питам го:

- Какво е тогава?

- Личното мнение. Хората започнаха да оставят личното си мнение в гората, за да им е мирна главата. Личното мнение вие и стене така! Това е.

Пак седнах на поляната и си напълних чашата догоре.

- Стига бе! И как така го правите!

Приятелят ми припалва лулата си.

- Нямаш представа колко тежък е животът на село. Реколтата увяхва, млякото се пресича, а дърветата изсъхват, щото ние се занимаваме само с едно нещо - отбраняваме се. Нощем от гората излизат духове и ни плашат, а през деня от града идват всякакви държавни служби и ни заставят и доят. Нощем не можем да спим, а през светлото даваме отчети и пишем оправдания. Наобикалят ни данъчни, инспекторати, депутатство и най-обикновени политици. От сутрин до вечер всеки ни пита дали сме с него и обичаме ли го. Лъжем ли, или сме честни и почтени? Ние за властта ли сме, или против нея?

Воят от гората утихва. Оглеждам се на всички страни и го питам:

- А вие как се оправяте с всичките тези беди?

Приятелят ми клати глава:

- С нощните призраци в гората свикнахме, а през деня лъжем и мажем! Когато от нас се очаква да, казваме да. Искат ли да чуят не, казваме твърдо и категорично не.

- Леле! - викам му. - Това не е живот.

- Да - съгласява се той, - и затова сме взели такова решение. Личното ни мнение да е далече от нас. Оставили сме го в гората, на произвола на природата. Само се оправя.

- И не ви ли е жал за него? - питам го.

- Никак! Даже съжаляваме, че не го направихме по-рано. Личното мнение само пречи, от мен да го знаеш!

Питам го:

- И сега какво - то клечи от гората и вие от глад и самота, така ли?

- Реве от скука - категоричен е приятелят ми. - Личното мнение си е наше, ние гладно не го оставяме.

- Какво му давате? - питам аз.

- Много хранителни за него са чуждите успехи. Само да ги подуши и отваря ей такава уста! Дъвче и плюе, а ушите му плющят. Никак не обича успели и богати, за секунда може да ги лапне. По принцип мрази хората. Много се дразни от успехите на политиците. Защото са едни такива никакви, само кожа, рога и копита. Няма мазнинка в тях, хрущяли някакви. Личното мнение ги плюе. Мръщи се и на политическите новини - само люспи и бурени са. Не ги ще. Много е трудно да поддържаш личното мнение, но важното е, че е далече от нас, да ни е мирна главата.

- А вие как се оправяте без личното си мнение? - питам го.

- Никакви грижи нямаме - вика, - по-лесно се живее, защото никой не иска и да чуе за личното ни мнение днеска. Покажем ли го обаче - живи ще ни изядат, да знаеш!

- Добре сте го измислили! - казвам.

Той разпалва лулата си:

- Сега се чудим как да се отървем от още неща и тях да натирим в гората. Патриотизъм например или чувството за дълг. Далече от нас да са, а ние да живеем живота си.

- И кое първо ще пратите в тъмната гора? - питам го.

- Не знам, още не сме решили - вика, - много неща ни взеха, други ни дадоха, но най-важното е от какво ние сами ще се откажем. Че от тази демокрация ей до тука ни дойде!

Той вдига ръка и посочва с нея докъде му е дошло - до гушата! Пълним чашите, пием и гледаме природата, а воят отсреща ту се усилва, ту заглъхва.
777
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД