:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 287
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Референдумът като воля и представа

В момента в България има вълна от местни допитвания. Провеждат се или се саботират по абсурден, често комичен начин
Снимка: БГНЕС
В Стара Загора бе организиран един очевидно незаконен референдум, който не събра и нужната подкрепа, но въпреки това кметът каза, че ще се съобрази с искането на гражданите
Ако някой още не е разбрал, в периода май-август 2017 г. в България има вълна от местни референдуми. Обществеността научи за Трън и Стара Загора, но допитване се проведе в Провадия, предстои в суворовското село Чернево. Местната власт саботира напълно законосъобразна процедура в Гърмен, опити за референдум има и на други места. За първи път в такъв кратък период са налице толкова много прояви на упражнена или поискана пряка демокрация - това е новина. Дали се дължи на инерция от последния национален референдум, или говорим за натрупване (местни през годините, още два национални), или причината е друга - не се знае. Но вълната е факт. И следва да бъде отчетена. Едни харесват референдума като форма на (само)управление, втори - не, трети го одобряват само когато е съобразен със собствените им представи за добро и зло (най-честият случай) - всичко това няма значение. Вълната е налице, интересна е за безпристрастните наблюдатели.

Всяка от процедурите бе различна по характер, но се открои една обща черта. Тя е, че



чудото "местен референдум" е действие изцяло зависимо



от волята на местната власт. Ако тя иска, ще го има, макар в противоречие със закона. Ако не иска, няма да го има, макар законът да повелява. Може да го организира така, че да го обезсмисли, а може при добро желание със задна дата да върне загубен смисъл. Или с предна да го заличи. Самият закон (за прякото участие на гражданите във властта) е много слаб, пълен с пропуски и противоречия, но това е маловажно, защото всичко зависи от начина на прилагане. Следва да се уточни, че право на свикване на референдум имат кметът, съветниците и гражданите чрез инициативен комитет, но от значение са само общинарите.

Най-напред да разясним какво точно се случва в Гърмен, защото казусът е много интересен. След размириците през 2015 г. жителите на село Марчево, което е съседно на общинския център, а на територията му е ромската махала, поискаха референдум - за или против устройствения план на землището. Планът узаконява и (или) насърчава още ромски постройки. Подписката акумулира нужната подкрепа, след което общинският съвет следваше да насрочи допитване. Това така и не се случи - един път решението не събра кворум, втори път не получи мнозинство и т.н. Последваха обжалвания от инициативния комитет, съдебни решения в негова полза, разпореждания на областния управител, с които местният парламент бе задължаван да насрочи дата и да гласува бюджет с нужните книжа... Но местният парламент така и не изпълни нищо. Въпросът постоянно, вкл. сега, виси в съда. Извън юридическите формалности е ясно, че местната власт в лицето на кмета Минка Капитанова не ще референдум, от което идва цялата галимация. Ако тя иска, допитване ще има, ако не - не.

За старозагорския парк "Бедечка" се писа доста в медиите, вестник "Сега" също подробно разясни и политическия, и юридическия оттенък. Страстите бяха големи, отзвукът и той, но между редовете остана най-важното - кметът Живко Тодоров



целенасочено организира абсолютно незаконен референдум



Едно от малкото буквално записани, недвусмислени и кристално ясни неща в закона за прякото участие, е, че на местни допитвания "не могат да се решават въпроси: 1. на общинския бюджет (...)". А поставеният от Тодоров въпрос буквално, недвусмислено и кристално ясно касаеше бюджета: "Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал "Бедечка" по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток - бул. "Хан Тервел", от запад - ул. "Иван Вазов", от север - алеята към предприятие "Труд", и от юг - ул. "Христина Морфова"? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк за сметка на бюджета или активи на община Стара Загора". Думичката "бюджет" бе вкарана в питането, за да може и слепият да провиди нередността... Въпреки очевадния автосаботаж и факта, че допитването не събра нужната активност, след гласуването Тодоров каза, че категорично ще се съобрази с волята на хората, тоест паркът ще се запази. Даже и премиерът Борисов мислел така... Но успоредно с това Тодоров тръгна да възлага на експерти "доуточняване на границите на парка", сякаш в дългия, тромав и да припомним - незаконен въпрос, не бяха изрично уточнени. Случващото се е от сферата на абсурда, сюрреализъм и кубизъм в едно. Но е факт, който отново показва, че



всичко е "иди ми - дойди ми"



Зависи не от правила, а от вътрешночовешки, външночовешки и космични воли и представи.

Тук трябва да бъде припомнено, че през 2015 г. община Самоков не позволи допитване за ново сметище, защото... темата касаела бюджета и местните такси (питанки за размера на данъци и такси също са забранени). Във въпроса обаче въобще не фигурираха "такси", най-малко размерът им, тълкуването на общинарите и съда впоследствие бе абсурдно широко (по същата логика референдуми въобще не бива да има, защото все някак темата опира в бюджет, данъци и такси). С една дума: законното се оказа незаконно в Самоков, в Стара Загора - обратното.

В Трън нещата общо взето бяха наред. Но след категоричния вот на жителите срещу бъдеща мина общинската администрация продължи комуникацията с инвеститора без нужната категоричност. В писмо до "Евромакс сървисиз" от 29 юни относно преработено задание по ОВОС (преработено преди референдума) временният кмет Цветислава Цветкова се произнася срещу проекта, но мотивирайки се главно с формални несъответствия в процедурата по ОВОС. В писмото дори е дала насоки какво да съдържа ново инвестиционно предложение. А вотът на хората бе пределно ясен, той не търпи "или-или". Те с произнесоха с "да" на питане: "Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?".

В Провадия също бе интересно. Там хората гласуваха да се запази ли местната болница (с възстановяване на родилното отделение) и да се разкрият ли наново солените минерални бани. Инициативата бе на граждански комитет. Жителите се произнесоха с категорично "да", но при 19% активност няма валидност. Като се извадят мъртвите души от избирателните списъци, като се добави очевидно немотивираното ромско население да се разходи до урните, активността си става съвсем представителна. Но всъщност определящото за нея бе, че кметът Филчо Филев не искаше допитване. Противопоставяше му се, а накрая склони общинският съвет да разреши. Принципът бе:



"като толкова искате - ще си го получите"



В една малка българска община волята на кмета, знае се, е със същото значение като на Путин за Русия.

Допитването в село Чернево, община Суворово, област Варна, ще е на 20 август. Въпросът е за или против депо за отпадъци на ТЕЦ "Девен" ("Солвей соди"). Отпадъците са класифицирани като "неопасни", обаче хората не вярват и успяха да издействат референдум. Той бе гласуван от общинския съвет на 29 юни. Пет дни по-рано инвеститорът показа депото и се оказа, че поне 1/3 от него вече е изградено. Кой, как и дали ще му плати пропуснати ползи, защо въобще е позволено строителство преди крайното решение, не се знае. Въобще не е известно и какво би решил евентуален съд на фона на самоковската история.

Всичко това, общо взето, са родилните мъки на местните референдуми. Нормално е да е трудно, ненормално е да се случва по толкова абсурден, често комичен начин.
Снимка: Юлиян Савчев
Референдумът, организиран от Слави Трифонов, за малко не стана задължителен. Но всъщност бумът е на местни референдуми.
Снимка: БГНЕС
Столичният квартал "Младост" също направи опит да организира референдум, но не събра нужния брой гласове
3
2244
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
16 Юли 2017 19:47
Липсва ми референдумът за Бургас Александруполис, който беше съвсем законен по вече решен въпрос.
17 Юли 2017 10:45
Специално за Гърмен някой май не е чел ЗУТ. Даже и да направят устройствен план на квартала, може да позволят бъдещо строителство, но трябва да го разчистят от съществуващите незаконни постройки. Няма начин да ги запазят и узаконят. Има една юридическа процедура- търпимост, обаче е за постройки на собствен парцел. А за подземните богатства- концесиите ги дава държавата, не общините. Какво като има референдум?
17 Юли 2017 15:04
За природните богатства заинтересовани лица (политици или конкуренти на инвеститора) наплашват хората с екологична катастрофа и използват страха, екологичното законодателство, вече и референдумите да не допуснат инвестицията. Въпреки че в повечето случаи ползите са очевидни за всички а вредите върху природата са незначителни. Местните власти им е по-лесно да яхнат насадения у хората страх и да откажат инвестицията вместо да разяснят за какво става дума и какви са истинските ползи и вреди. Защото приходите им са основно от държавни субсидии и не им пука за друго.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД