:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Парите няма да се върнат, потънали са в неефективни проекти, просто са изхарчени, твърди още тя
Полицията отхвърли версията за терористична атака
Бившият директор на двореца не вярва в обективността на комисията
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,741,922
Активни 1,472
Страници 105,557
За един ден 1,302,066

Германия – лятна приказка 3. Путин и Тръмп в Хамбург, или отчуждаване почти по Брехт

Димитър Денков
През пушек образа си връща

градът полуопожарен;

подобно пудел недостриган

е тъжен Хамбург тоя ден.

Х. Хайне, "Германия - зимна приказка", гл. ХХI

Надали някой знае какъв е сценарият за срещата на G-20 в Хамбург, чиято подготовка започна преди няколко години. Но откъм образователната и политическата традиция в Германия може да се допусне, че за Ангела Меркел, както и за щаба й, той се е движел донякъде по метода на Бертолд Брехт за "отчуждаването". Няма значение дали това е преднамерено или не, защото образованието и културата обикновено имат следствия, рядко осъзнавани или признавани от хората. Тук следва да се припомни, че като член на Свободната немска младеж в Академията на науките на ГДР младата Меркел е отговаряла в групата си за пропаганда, агитация и култура с особен интерес към обсъждания на театрални постановки. Подобен опит е неоценим и за върховна канцлерка, както вече я наричат във Федералната република.

В немския, а и в нашия език отчуждаване има смисъла и на откъсване от обичайното, усет за преходност, загуба на илюзиите, та чак разлюбване; често се отчуждава семейната и любовната двойка; човек може да се отчужди от предишни верски, политически, естетически и пр. схващания, които някога е споделял, и т.н. Драматургията на Брехт се основава на тоя обичаен ефект, за да се противопостави на традиционното и лигаво вживяване и на актьора, и на публиката в действието. Тук очевидно има пръст старата Платонова присъда над изкуството като заблуда, но също и марксисткият икономико-философски смисъл на отчуждението: господстващата идеология крепи илюзиите за истински живот, като в най-грабителските общества нагло се налагат образци за евтини храна, секс и почивка+перилни препарати. Културно-медийната среда по света и у нас е очеваден пример за това. Затова Брехт предлага класическите сюжети да се поставят с "отчуждаващ ефект". Примерно чрез произведения на Маркс: героите носят табелки "капитал", "стока", "фетишизъм", "пари", "власт" и т.н., за да се подчертае историческата преходност на образите, но и непреходността на човешките отношения. Актьорите също коментират действията и се обръщат към публиката, за да спорят с нея какво всъщност е станало и какво би могло да стане. Освен в театъра ефектът се използва и в киното. Класически пример е филмът "Куле Вампе, или кому принадлежи светът?" (1932) по сценарий на Брехт и Ернст Отвалт. Основната тема е финансовата криза през тридесетте години на ХХ век. Куле Вампе е името на палатков квартал, където на социални помощи живеят безработни и загубили собствеността си дребни буржоа, по днешному - представители на малкия и среден бизнес; на берлински сленг е и "празен тумбак". В края на филма спорят изгладнели надничари и охолно живеещи граждани. Работник подхвърля, че светът няма да се промени, тъй като охолно живеещите не искат. Един от последните пита: "Кой тогава ще го промени?" Главната героиня отвръща с тривиалното, но винаги вярно: "Тия, на които не им харесва такъв." И зазвучава химнът на солидарността, писан също от Брехт:

Черни, бели, жълти хора,

спрете с вашите войни!

Щом народи заговорят,

бързо ще се единим.

Поради ярката комунистическа пропаганда филмът е забранен в Германия още преди Хитлер. У нас не е забраняван, но е малко известен. Макар да минава за един от шедьоврите на киното, няма шанс тук да влезе в никакви "лачени обувки", дори когато се отбележи, че режисьор е българинът Златан Дудов. Не по-малко важно е да се каже, че този, а и други актове на "истинското изкуство", се подчиняват още на следващата година на действителността. В нея решава въоръженото насилие, а не лозунгите за междучовешка солидарност и песните за международно единство.

Методът на "плакатното изкуство" помага да се разбере както сценарият, по който се проведе Хамбургският форум на най-развитите икономически страни, така и затулилата я среща на президентите на военно най-силните сред тях. Първоначално сценарият със сигурност е бил вътрешно немски, към който накрая се явиха главните герои, за да покажат най-откровено принципа на реалността. Персонално един от тях в началния етап на подготовката на срещата бе напълно неизвестен, защото и най-сериозните социологически агенции, и най-смелите фирми за залагания в Макао и Хонконг не котираха сериозно шансовете му, както и тия за Брекзит. А и никой не би предположил, че ще дойде отчуждаващият ефект на разлюбването в икономически почти единното семейство на 20-те след финансовата криза и относителната липса на войни преди "арабската пролет". Интересно би било да се окачат като табелки проблемите над отделните страни, защото G-20 изобщо не говори нищо в свят, където господстват наднационални компании. Трудно може да се постигне единство, когато у едни има сериозни мигрантските проблеми, но и някаква икономическа предвидимост (Германия, Франция, Италия, ЕС изобщо, отчасти САЩ); други се тресат от криза в легитимността на властта, удържана къде силово, къде с квазиюридически хватки (Турция, Индонезия, Бразилия, Мексико); трети зависят от борсовите котировки на природни богатства и продукти (Русия, Саудитска Арабия, Аржентина, Индия); четвърти - свръхпроизводство, чието транспортиране до богати пазари се спира от случайни или нарочни конфликти (Китай, Южна Корея, Япония), а пети са си "по-общи" в британското самосъзнание (Обединеното кралство, Канада, Австралия, Южна Африка). Разбира се, табелките може и да се сменят, както и да се правят различни групирания в множеството, чието единство е илюзорно. Да не говорим, че по други критерии в G-20 могат да влизат съвсем други страни, включително офшорни зони и дори Северна Корея. Дотолкова срещата бе и си остана безинтересна с общи фрази за миграцията, вредните емисии и климата.

Отдавна се знаеше обаче, че през септември 2017 г. в Германия ще има парламентарни избори. Знаеше се, че освен роден град на Меркел Хамбург е град със социалдемокартически и леви традиции, където от 2011 г. кметува Олаф Шулц от СПД в съюз със Зелените. Знаеше се, че социалдемократът Зигмар Габриел е и ще си остане някакъв министър, че и вицеканцлер, колкото и голямата коалиция да не е приятна за нито един от членовете й. И най-накрая се знаеше, че управляващите леви ще изпаднат в трудното положение да се справят с множество предимно леви и анархолиберални протестиращи, които се изливат на подобни срещи, особено ако са из Западна Европа. В други региони антиглобализмът от глобален произход не е често явление вероятно поради недостатъчната наситеност с представители на дигитален пролетариат и хуманитарно студентство. Това е една сравнително добре живееща прослойка в големите градове, на която всяка смяна на програмите и офисите напомня, че тъй търсените днес "компетентности" съвсем скоро ще отидат на кино. А в живота ще започне нов филм, почти по сюжета на "Куле Вампе", докато в кината се показват все повече трансформъри и компютърно анимирани героично-сантиментални бози за миналото и бъдещето. Още с обявяването на Хамбург за домакин на G-20 тия представители на прогреса разкриха намеренията си и започнаха завидна организационна работа, чиято безкористност буди съмнения при инсценирани и случайни палежи, в блокирането на улици, трошенето на витрини и медийно внимание. При това никой не даде отговор на простия въпрос "Защо не протестират така яростно най-напред в страните си, а после - на международни форуми"? Е, не можеше да се пресметне, че тъкмо Габриел ще ги нарече "неонацисти", макар да не палеха синагоги и да не биеха евреи и комунисти, а предимно полицаи, но това е бонус към ония 5% отгоре, които Меркел и ХДС/ХСС ще получат на изборите през септември. Към тях може да се прибавят и тия проценти, които ще дойдат от решението за еднополовите бракове, горещо подкрепяно именно от СПД и Зелените. Казано накратко, срещата на G-20 в света се използва, за да се подготви предизборното отчуждение на двойката в голямата коалиция в Германия.

Дотолкова интересът към тая среща имаше вътрешни измерения, макар да бе прикрит с вълнения за общи споразумения и снимки. Те бяха тълкувани по начина, по който някога тънки познавачи на социализма гадаеха по подредбата на Политбюро на КПСС върху мавзолея на Ленин. Ако е до подобни тълкувания, червеното сако на "върховната канцлерка" Меркел до другаря Си Дзипин вляво разкрива интересни политически тенденции.

Тълкуването на жестове и снимки обаче стигна до неподозирани висини в срещата, която затъмни важността на сбирката G-20: ръкуването и разговорите между Путин и Тръмп (подредбата е по азбучен ред на лични и фамилни имена, а не заради някакви субективни предпочитания). Поради липса на информация за двучасовия разговор и няколкото мижави споразумения за зони в Сирия и евентуални по-нататъшни разговори за Украйна взаимното харесване и единодушие взе да се търси в жестове. Журналистическата херменевтиката роди нови образци в представянето на ръкостискането на Тръмп като скрит масонски жест, а насоченият показалец на Путин към американския президент се оприличи на характерния за шоубизнеса и мафията поздрав към съмишленици. Не че не са. В мисълта, че страните им стоят над другите 18 и всички останали по света, Путин и Тръмп са единни. Това убеждение се основава тъкмо на ролята на реално силния дори тогава, когато Русия се нарича Горна Волта с ракети, а САЩ - велика сила, избрала да я управлява шут. Затова тая по същество безрезултатна среща имаше познатия резултат: показа кой все пак определя "дневния ред на международната общност" от Втората световна война насам. А що се отнася до личното харесване, то не попречи САЩ да изпратят в Украйна за специален посланик анализатора от ЦРУ и близък до ястреба Маккейн Кърт Волкър, а Русия да заплаши, че все пак ще изгони 30 дипломати в отговор на подобно решение на администрацията на Обама. Дотолкова и в тая двойка отчуждението е разбираемо дори след куртоазните ръкостискания и продължаващите атаки срещу Тръмп, че бил избран с решаващата помощ на Русия. Прочее една типично фалшива новина според ентусиазираните за пореден път поляци, които преди срещите в Хамбург горещо уверяваха как са намерили в негово лице съюзник срещу Русия и Германия, а и бил избран всъщност с решителната подкрепа най-вече на полската диаспора в САЩ. Едно достойно признание, което внася необходимия според теорията за отчуждението хумор във всяка трагедия, както и надежда във всеки разпад.

Иначе е малко тъжно, когато човек се връща към София по магистрали в ремонт и строежи почти в стил "Ранен Трети райх" от Хамбург чак до родното място на Златан Дудов Димитровград/Цариброд, а след Калотина пътят си остава непипнат, макар тъкмо за магистрала да отчуждаваха някога ниви за по 0.10 лв. м/кв. Но и това е познато, родно и близко, ако и да сме съгласни по принцип с Хайне за хода на историята:

Цъфтяха някога у нас

най-прекрасните явления

на вярност и добри души;

а днес - отчаяни съмнения.

Х. Хайне, "Германия - зимна приказка", гл. ХХI

Снимки: ЕПА/БГНЕС
Г-20 в Хамбург
 "Работник подхвърля, че светът няма да се промени, тъй като охолно живеещите не искат. Един от последните пита: "Кой тогава ще го промени?" Главната героиня отвръща с тривиалното, но винаги вярно: "Тия, на които не им харесва такъв."
 Журналистическата херменевтика роди нови образци в представянето на ръкостискането на Тръмп като скрит масонски жест, а насоченият показалец на Путин към американския президент се оприличи на характерния за шоубизнеса и мафията поздрав към съмишленици. Не че не са.
14
3239
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
14 Юли 2017 21:19
Общата валута се печата у Франкфурт.
Сичко друго е мижи да те лажем...
15 Юли 2017 01:56
„Куле Вампе или На кого принадлежи светът„!
Преди 5-6 години гледах този филм в един малък киносалон за стари филми на комунистическа тематика. Беше година, посветена на творчеството на Бертолд Брехт.
Салонът беше препълнен от правостоящи.
Не само режисьорът Златан Дудов, но и почти целият технически екип са българи.
Бях изненадана, но и много горда.
15 Юли 2017 05:28
Господин Денков, моите почитания!!!
Вие сте един от малцината, които не ме разочароваха - от далечните времена, когато ни водехте упражнения по естетика в началото на 80-те, та до днес.
15 Юли 2017 08:05
а САЩ - велика сила, избрала да я управлява шут.

Денков,
Какви са тези глупости? Тръмп е всичко друго, но не и шут! Пускаш се по повърхността и грешиш. Явно наблягаш на сороските медии. Все пак Тръмп още не е направил щуротиите които направиха храсталаков и кениеца. Пиша щуротии, но по-подходящо е престъпления. Но има време да се "поправи".
BTW, Тръмп не е моят човек, нямам мой хора милиардери.
15 Юли 2017 09:16
Иначе е малко тъжно, когато човек се връща към София по магистрали в ремонт и строежи почти в стил "Ранен Трети райх" от Хамбург

Денков, претенциите са едно, литературата съвсем друго, да не продължавам....
15 Юли 2017 10:48
...велика сила, избрала да я управлява шут.
По-добре шут, отколкото мафиот! Смеха е за предпочитане пред плача, нали?
15 Юли 2017 11:50
15 Юли 2017 20:57
Поради ярката комунистическа пропаганда филмът е забранен в Германия още преди Хитлер.

Айде бе! Ами в СССР да не би да са го давали! Ами вижте първо кога са го давали там и в какъв вид.
Съветската цензурата тогава казва: Какъв е този безработен, който притежава велосипед и часовник, какви са му проблемите. Какъв беден е! От какво е отчаян. Пак някаква буржоазна подлога! Защото същият преди да скочи от прозореца си сваля часовника, а преди това търси работа няколко дни с колело из Берлин! Смехории!
Да беше избягал в СССР като австрийските шутцбундовци - място в ГУЛАГ е щяло да се намери толкова. А! И като Танев и Попов.
15 Юли 2017 21:19
Смонтированный фильм столкнулся с серьёзными цензурными проблемами в СССР; в конце концов, в апреле 1932 года, он был выпущен в прокат, но в урезанном виде. В мае 1932 года Дудов и Брехт демонстрировали фильм в Москве.
И какво точно е изрязано: колелото, часовника, пълната маса с ядене на годежа на Ани и Фриц (той пък олицетворение на богатите). Тия неща са известни по думи на Конрад Волф по повод съветската цензура на негови филми за в СССР.
За капак за Златан Дудов се носеха слухове из ДЕФА, че руснаците са му взели мярката при Фюрстенвалде - голям гарнизонен град на СА източно от Берлин в посока Франкфурт (Одер). И го вярвам, защото той пристига от Швейцария след войната, където живее със семейството си след като го изгонват от Франция. Загива в автомобилна катастрофа в страна без автомобили.
16 Юли 2017 08:00
Nickolas,
16 Юли 2017 08:45
Ой, какъв познавач! Но предимно на цензурата.
Собствен размисъль - нула!

Брехт е бил марксист, не и комунист.
Нещо като сегашните дейци на ЕС, въпреки, че още в началото на 90г е обявено "световно" , че Маркс е сгрешил, теорията- недействителна. Доказателство - "икономическият крах" на социалистическите икономики" и и провалът във формирането на СЪЗНАНИЕТО на новият човек.

Филмът е ценен с това че показва метаморфозата, промяната на съзнанието на средната класа, превърнала се в пролетариат. Разбира се, не всеки прегръща марксистките идеи. Зараждащото се фашистко движение също разполага с привлекателна идеология, дава им самочувствствие и решение на проблемите. Но както се видя временно и с много висока цена.
Ето тук е отчуждаването, или разделението.
Кой път ще избере обеднелият европеец, в случаят - германецът, ще видим на изборите наесен.
В Европа отдавна няма средна класа. Някои казват, че такова понятие не съществува.
Всички са пролетариат, щом продават своя труд срещу заплащане. От директора на банка до общинският работник в "Чистота" та. Но тези, които вземат някаква заплата, смятат себе си за средна класа, и съответно отработват буржоазно съзнание.
Накъде ще поеме тази маса е въпросът.
16 Юли 2017 10:31
Брехт, казват, никога не е бил комунист. Но и че Брехт е преследвал винаги стратегията да пласира на всяка цена между хората поетическия си потенциал – при което по-късно инструментализира комунизма, както например в началото Аугсбургстата преса 1914 г. Пласирането започва с писането на националистически текстове, макар че войната за него няма значение. След това пише и веднага пренаписва драмата Баал като вижда, че пиесата (и куплетчетата на песничките в нея) няма да бъде публикувана в първата версия – независимо че ще пострада литературното качество. После следват няколко версии. При него постоянните промени в правилната посока са …. цял живот.
За него последният шеф на ДЕФА (G.G.) в последното си интервю, самият той евреин – приятен човек, с много хумор и високо интелектуален, каза: Те като взеха да се завръщат, престанаха да бъдат евреи, а се титулуваха комунисти. Това по повод Брехт. А самият Брехт казва на едно място: щом те са комунисти и аз съм комунист. Но го казва не пред комисията за антиамериканска дейност, от която избягва чак в Шейцария, а едва в източната зона. При комунистите трябва да се „циментира”, защото в западните окупационни зони му е забранено да влиза, той е немски автор, а Хелене Вайгел вече е платила първия наем на Берлинер Ансамбъл.
16 Юли 2017 11:26
12 или 13 година беше година, посветена на творчеството на Б. Брехт. Постановки в театрите, негови филми, поезия , цитати. Едва ли не, общественно обсъждане на творчеството му.
В България, разбира се, това не се и чу. И защо да се чува! Творчеството на Брехт е посветено на класовото общество и класовата борба.
В България няма класово съзнание. В България всички ,които вземат някаква заплата смятат ,че са буржоазия. А които са без работа, хванаха пътя за чужбина. Те пък са „богаташи„ , според някаква такава перверзна пропаганда за вътрешна консумация.
Та този Брехт в България нито може да бъде разбран, нито има място.
18 Юли 2017 17:42
...
макар тъкмо за магистрала да отчуждаваха някога ниви за по 0.10 лв. м/кв.


да си технически неграмотен и математически некомпетентен, не е повод за гордост. ... дори когато бориш "комунистите" ....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД