:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Те ще бъдат съдени за въоръжен грабеж и опит за убийство
Няма магическо ново име, което може да се появи отнякъде, трябва политическа воля, заяви международният посредник
Отсрочката е временна - до приключване на общественото обсъждане на плана за управление
Под възбрана попадат само 4 медикамента за редки заболявания без алтернатива, заяви зам.-министър
СТАТИСТИКИ
Общо 360,070,968
Активни 1,264
Страници 147,869
За един ден 1,302,066

Кметът трябва да бъде на първия ред на всяка премиера

Сцените в провинцията да се борят за своята идентичност, препоръчва актьорът и директор на Театър "София" Ириней Константинов
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Ириней Константинов
Роден на 23 март 1949 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" през 1972 г. при проф. Гриша Островски. Работи във Варненския театър, НДТ "Сълза и смях", а от 1984 г. е в трупата на Театър "София". Има многократни участия в радиотеатъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър. В киното е запомнен с ролите си в "Петимата от Моби Дик", "Зарево над Драва", "Борис I", "Последният бей на Балканите", "Дубльорът" и др. , Носител на Литературната награда на град Варна. От юли 2008 г. е директор на Театър "София".

----------



- В последните години участвате главно в чужди кинопродукции. Не ви ли канят в наши, родни?

- Все по-малко, а и аз вече не приемам всичко. Още при покана за кастинг си давам сметка кое е за мен. Имам достатъчно друга работа, но киното винаги ще ми липсва. Човек винаги живее с надеждата, че следващата покана предстои. Българското кино напоследък търпи динамично развитие. Вероятно много хора си казват: "Какво толкова се случва, я виж съседите какво кино правят - румънци, сърби, чехи." Ние имахме един голям вакуум след промените, смениха се поколенията; но хора от старото поколение трудно дадоха път на младите, а те са доста оправни, прагматични и си извоюваха правото да работят. Бих им казал: "Вървете с рогата напред, сами хвалете собствените постижения, за да ви забележат - времето е такова".

Не всичко следя, не от всичко съм доволен. Бих отделил двата филма на Вълчанов и Грозева - "Слава" и "Урок", харесват ми. Аз съм работил с Петър и имам прекрасни впечатления от него. Човек трябва да погледне и документалното ни кино, което върви много добре; да се радва и на анимационното ни кино, което също изпадна в голям вакуум и прекъсна. Но в сила е все още това, което казах за нашия театър по повод 50-годишнината му - както духът на големия Театър "София" е затворен между стените, той се усеща навсякъде и инспирира сегашните ми колеги, така и духът на голямото българско кино не може да изчезне. Натрупаните успехи, отправените послания през годините не могат да излетят, те някъде кръжат и всеки взима от тях повече или по-малко според таланта си.

- Почти от 10 години сте директор на театъра, имате и "Икар" за най-добре управлявана трупа. Защо и как се заехте да менажирате и ръководите над 100 човека?

- Ами, защо се заех. Театърът беше доста закъсал - и за публика, и финансово. Аз обичам този театър, не ми беше безразлична съдбата му, особено в такъв момент. И си казах - можеш ли? Наясно ли си? Знаеш ли какво искаш? Ако можеш - направи го! Въртях се няколко нощи и казах "Да, длъжен си да се пребориш". Слава Богу - мисля, че вървим напред.

- Все така на българския театър липсва здрава, истинска и умна реформа, все така няма държавна културна стратегия. Как да не се съсипват театрите?

- Болезнени въпроси, затова се протака и бави работата. И който се заеме, става черната овца на съсловието. Аз знам много добре - нито един артист не трябва да бъде унизяван, съкращаван или по някакъв начин да бъде отделен от работата. При нас, артистите, работата е съдба. От друга страна, си казвам, толкова много енергия разпилявана в толкова много пространства, в толкова много театри. Един път изразих становище по този повод в предаване по телевизията и чух много въпроси от колегите си: "Ти наистина ли мислиш, че не е нужен този или онзи театър?" Не, всеки театър е нужен! Но аз имам друго мнение. Не може всички да бъдат еднакви, да си приличат. Всеки театър трябва да има своя образ, своята идентичност.

- По-конкретно се обосновете.

- Моето мнение е, че трябва да има няколко водещи сцени в големите градове, както е било в първите години на миналия век, а останалите да търсят и да се борят за своята идентичност. Мисля, че служебният министър Рашко Младенов застъпваше тази идея. По-малките театри, по-отдалечените театри да се развиват, изхождайки от особеностите на региона, състава на местното население, климатични условия и много други показатели, които да определят дейността им, времето на работа (сезона), репертоара, а защо не и да обсъдят продукцията си със съседните театри наблизо, да направят съвместна постановка, с която да обикалят региона? Първото нещо, което един директор на театър трябва да направи, е ясно да отчете мястото, града, традициите на театъра, вкуса и желанието на хората какво искат да гледат, колко са децата от различните възрасти, останали ли са младите в града и пр. и бавно просветителски да ги приобщава към театър с добър вкус и интересни заглавия. Тези театри трябва да бъдат финансирани по друг начин; да бъдат наблюдавани и обгрижвани. Винаги съм казвал, че кметът на града трябва да бъде на първия ред на всяка премиера, всички да го виждат и да следват примера му, да помага със средства от общинския бюджет, а не само със средства от Министерството на културата. Знам всички трудности, знам, че общинските бюджети се ниски, но нека потърсят и подкрепа от местния бизнес.

- Неотдавна при един кастинг се отказвате, "тъй като финансовите параметри не са подходящи" - не от лакомия, а като своеобразна форма на протест.

- Разказвал съм и друг път една случка. Беше преди години в телевизията. Бяха ни събрали група актьори за някакъв сериал. Стояхме в една стая, всички бяхме възбудени, очакваше ни работа. И влизахме един по един да си уговаряме хонорара. Никога не питам другия за колко се е спазарил, нито казвам собствената си уговорка - принцип, научен от баща ми. Излязох и казах на другите, че съм се отказал и не съм се съгласил на заплащането. Приповдигнати коментари, одобрение, всеобщо чувство за достойнство, а един колега най-шумно защитаваше такава позиция и споделяше създаващото се мнение за съпротива. Същата вечер разбрах, че той първи се е съгласил да работи срещу още по-малко пари, а ролята беше важна и принципно беше унизил и останалите. Аристотел казва: "Ние сме онова, което повтаряме непрекъснато".

- А в чуждестранните продукции как се чувствате? Начинът, по който се работи там, и отношението към актьора - по-различно ли е?

- Аз винаги съм се чувствал много добре, предполагам и другите колеги. Пак е въпрос на достойнство и собствена взискателност. Ние нямаме наши агенти, които да отидат и да се пазарят вместо нас и да ни спестят това неудобство, ние самите го правим. Но когато вече си започнал една работа и предварително всички условия са уговорени и решени, работят много професионално, много точно. Актьорът за тях е не пръв между равни, той е над всички. От режисьора до последния служител, актьорът е свещената крава на снимачната площадка. Точността, уважението, пестенето на време е задължително, а празното разпиляване на енергия - невъзможно.

- На пробни снимки сте избран за Ран от "Момчето си отива", по-късно за хан Аспарух, но и двете роли отиват при други. Считате ли го за загуба и какво мислите за пропуснатите шансове в кариерата на актьора?

- Искам да уточня, за хан Аспарух бях на пробни снимки само, даже още ми стоят снимките вкъщи. Колкото за Ран, Георги Мишев търсел не такова градско момче, скоро се видяхме и пак се смяхме на тази тема. Знам само, че Филип Трифонов се справи чудесно. Сигурно съм щял да имам друга съдба, друга кариера, но все едно, това е моят път. Срещата ми с Невена Коканова беше в последния филм на мъжа й Любчо Шарланджиев - "Трите смъртни гряха". Той почина по време на снимки. Тя също участваше във филма и го довърши и като режисьор. Това бяха нашите запомнящи се срещи.

Сигурно много са пропуснатите шансове, но ако човек вярва в себе си, друг шанс се задава и не знаеш кое е по-доброто, което ти е отредила съдбата. Ако живееш със спомените, с пропуснатите възможности, неосъществените мечти, не оставяш място на другите, които кръжат около нас.
5
2060
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
14 Юли 2017 19:40
Кметът гастролира в Столичната община, оставете го на мира!
14 Юли 2017 20:44
Няма я Людмила, осиротяха и огладняха. Без паника и хленчене, свиква се ! Ние цял живот така я караме.
14 Юли 2017 22:36
кметът на града трябва да бъде на първия ред на всяка премиера

Редом с областния управител (губернатор), владиката, местния поп съответно ходжа, шефа на полицията, шефа на пожарната, прокурор, съдия и двма-трима нотариуси за заверка на събитието.
14 Юли 2017 23:51
Много симпатичен пич. Армеец - гласът зад кадър в "Люлка на шампиони" е негов.
15 Юли 2017 00:59
Всички с мярка за неотклонение - на втория ред. Хем кмета на първия ред да се сеща, хем културата да се развива.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД