:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Много е лесно да се изказваш против Ердоган, но какво от това?!, заяви премиерът
Либералите провалиха преговорите за коалиционно управление
Според адвоката на обвиняемия за убийството на Георги в Борисовата градина, на местопрестъплението нямало никакви следи от клиента й
СТАТИСТИКИ
Общо 356,918,032
Активни 1,489
Страници 59,500
За един ден 1,302,066

Чува ли България какво дрънчи в европейската каса?

От петте сценария за бъдещето на ЕС нито един не ни върши работа без реформи
Зинаида Златанова
Каква ще бъде Европа през следващите пет години разбираме от промяната на бюджетната политика на Европейския съюз след 2020 г. Публикуваният тези дни документ за бъдещето на финансите на Европейския съюз чертае пет варианта за приходите и разходите. Те са направени така, че да отговарят на същия брой варианти за политическото бъдеще на Европа, които председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи по-рано през годината. Да си ги припомним - Вариант 1: Продължаваме както досега; Вариант 2: Правим по-малко заедно; Вариант 3: Някои правят повече; Вариант 4: Радикално преструктуриране; Вариант 5: Правим много повече заедно.

Документът за размисъл за бъдещето на финансите на ЕС се базира на по-раншния документ на Европейската комисия и обяснява как тя вижда финансовото осигуряване на Съюза при всеки от тях. Единствените реалистични варианти за политическото бъдеще са два: 1. "Продължаваме както досега" или 3. "Някои правят повече". Всъщност най-подходящият вариант е комбинация от двата - някои ще правят повече заедно, а други ще продължим както досега. Или не съвсем. Защото за страните като България, които не напредват в интеграцията, запазването на статуквото би било "успех", но едва ли ще може да се постигне. Ето как изглеждат вариантите на



бъдещата разходна част на европейския бюджет



При всички сценарии делът за финансиране на конкурентоспособността на европейската икономика се увеличава. Това означава по-голям дял на финансовите инструменти и на фондовете, отпускани централно на база на обща конкуренция между 27-те (като плана Юнкер), и в научни изследвания и технологии, образование, наука. В структурата на финансовата рамка 2013-2020 тази област на финансиране има общ дял от 13% .

Бюджетните разходи за икономическо, социално и териториално сближаване (кохезионните фондове) варират от по-малък дял до по-малка сума, като номиналното намаление ще зависи от размера на одобрения бюджет.

Селското стопанство и в петте сценария намалява и като дял, и като сума за финансиране от общия бюджет. Което вероятно означава по-целенасочена подкрепа на инвестициите, драстично намаляване на плащанията на "метър и килограм" с цел по-справедливо разпределение между фермерите, повече опазване на околната среда и по-голяма устойчивост на сектора. Това е традиционно най-големият дял от многогодишната рамка, възлизащ на 39% за периода 2013-2020.

По бюджетните линии сигурност, миграция и отбрана и петте предлагани варианта предвиждат увеличение на разходите, в някои случаи значително. Тук обосновката с днешна дата е ясна. Сигурността, външна и вътрешна, е тема номер едно за европейските граждани. Същественото увеличение е логично и на фона на скромните 2% дял в сегашния бюджет.

По отношение на външната политика или подкрепа за ролята на ЕС като глобален фактор вижданията на ЕК са основно в посока увеличение на разходите.

За първи път само в два от възможните сценарии се предвижда отделно финансиране на еврозоната и евентуалният и фискален капацитет.

Интересното е, че за три от големите условни части на европейския бюджет - сигурност, миграция и отбрана и външна политика, както и евентуално отделно финансиране на еврозоната, ЕК допуска и частично финансиране само от желаещи и/или участващи държави.

Това допускане ЕК не налага с особено голяма убеденост засега, но очевидно отразява настроения в някои държави членки, които имат потенциала да превърнат финансирането на ЕС в нещо съвсем различно в средносрочен план. Ето нещо, което българските политици трябва да започнат да обмислят отсега.



В приходната част на бюджета



особени изненади няма. Не се очаква недостигът от липсата на британската вноска да бъде покривана от другите държави членки. Не се очаква и икономически растеж, който да направи тези вноски чувствително по-големи. Възможните варианти за намиране на допълнителни собствени приходи в системата на собствените ресурси на ЕС са известни отдавна. Неотдавна подробно и професионално бяха анализирани от фискална гледна точка в доклад на група на високо равнище, председателствана от Марио Монти. Тези потенциални собствени ресурси варират в диапазона от координиране на корпоративното данъчно облагане, през данък върху финансовите трансакции до такси за вредни емисии на автомобилите. Осъществяването на тези нови приходи е много малко вероятно, защото политическата им приемливост за голям брой страни членки е по-малка дори от директно намаляване на парите за сближаване. Но дори въвеждането на някои от тях не би увеличило директно размера на европейския бюджет, тъй като страните членки веднага ще започнат да се пазарят за намаляване на вноските, базирани на брутния им национален доход.

Ето как, погледнато през бюджетното огледало, изглежда близкото бъдеще на ЕС. За България



запазването на статуквото ще е невъзможен "успех"



Един от принципите, прогласени от регионалния комисар Корина Крецу във връзка с бъдещия бюджетен период е, че нито един регион не трябва да бъде изоставен. Това е послание към държави като България, чиято единствена цел в последните години е да не бъде изоставена, при което решенията са изцяло някъде другаде. Европа на много скорости отдавна е факт и в това няма особена драма, стига да се бележи някакво придвижване напред. България е в най-бавната скорост, в аварийната лента. Ако иска да излезе оттам, трябва да поиска нещо повече от това да не бъде изоставяна и да не й бъдат орязвани парите.

Вероятно новините за намаляване и преориентиране на еврофинансирането ще бъдат посрещнати с хладно безразличие от повечето българи. За съжаление еврофондовете станаха синоним на недобри европейски практики, а ефектите им (които без съмнение са значителни) се виждат трудно с просто око. А и погледите отдавна са насочени към реалните политики, които създават реална икономика. За сметка на това в непосредствения ни съсед Румъния са разчели доста по-отдавна тенденциите и перспективите в Европа и света. Сега там се вдигат заплати, регистрира се рекорден икономически растеж, а румънската икономика никога не е разчитала изцяло на животоподдържащи системи във вид на еврофондовете.

Европейски пари няма да липсват въобще, а ще липсват за непригодни и неподготвени обществени системи и за тези, които се страхуват от повече интеграция. Всъщност усвояването на програмния период 2014-2020 г. върви достатъчно бавно и на европейско ниво, за да е ясно, че дори и в него много страни влязоха неподготвени.

По прогноза за периода 2015 - 2017 около



50% от публичните инвестиции в България ще идват от еврофондовете



За сравнение - при Португалия и Хърватия стойностите са над 80%. Причината не е, че са по-бедни (напротив), а че изразходват по-ефикасно.

Дори и при осъществяване на сценария "Продължаваме както преди" с добри бюджетни размествания Европа може да отговори на предизвикателствата в краткосрочен план. За България дори и в най-малките предлагани обеми тези напасвания ще са драматични.

Тоест българското правителство има за задача или спешно да реформира обществените системи като наука, образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, за да могат да абсорбират новите по вид и размер инвестиции, или спешно да се обърне към възстановяване на действащата пазарна икономика, която да създава реални работни места, растеж и богатство за страната. И двата подхода означават едно и също - спешни реформи.

--------------

* Вицепремиер по еврофондовете и министър на правосъдието в правителството на Пламен Орешарски
Снимка: Преслужба на ЕК
Комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер (Германия) и комисарката по регионалната политика Корина Крецу (Румъния) представиха на 28 юни в Брюксел "Книга за размисъл" относно бъдещето на финансите на ЕС.
6
2019
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
04 Юли 2017 22:27
Тоест българското правителство има за задача или спешно да реформира обществените системи като наука, образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, за да могат да абсорбират новите по вид и размер инвестиции, или спешно да се обърне към възстановяване на действащата пазарна икономика, която да създава реални работни места, растеж и богатство за страната. И двата подхода означават едно и също - спешни реформи.

Реформи от българско правителство и то спешни реформи, все едно да чакаш от умрял писмо.
04 Юли 2017 23:22
- Дохтур, у меня не стоит
- Ну это и понятно, физиологически в 82 года сложно сохранить потенцию...
- Но сосид Мыкола кажет, чо стоит!!!
- Ну и вы ГОВОРИТЕ!!!

05 Юли 2017 07:26
...
05 Юли 2017 11:43
Engels
лейщата
10 Юли 2017 13:02
Аман от рИформи!!!
Провалите в рИформите на здравеопазването, пенсионната система, образованието, енергетиката в последните 27 години, не показват ли именно това? Кафа от рИформи......
18 Юли 2017 09:09
Каквото казаха от Америка и Брюксел всичко направихме, и повече, резултатът е България в кома...

Не вярвайте на жени с мъжко излъчване!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД