:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Лондон ще разгледа отмяната на европейското законодателство на 7 септември
Предложението на ГЕРБ за 5000 лв. не мина
Нападателят Недю Г. от Оризаре сам съобщил в полицията за случилото се
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,193,549
Активни 1,305
Страници 89,828
За един ден 1,302,066
Репортаж

Вълшебницата, която превърна бетона в градина

Сред грохота на столичния град има един цветен оазис, създаден от ръцете на Теодора Драгулева
Снимка: Юлиян Савчев
Когато цветята говорят, и съседите мълчат.
Това не е паркът на луксозен спа център. Това е пространството около блок 230 в столичния квартал "Борово". В този блок Теодора Драгулева живее от 20 години. Първите 10 от тях прекарва омерзена от мръсотията наоколо и безхаберието на гражданите, които сякаш не обръщат внимание на средата, в която живеят. Докато един ден не решава да поеме облагородяването на пространството в свои ръце. Така започва изграждането на приказната градина, която преди броени дни взе първото място за частна инициатива в озеленяването на столицата в конкурса на проекта Homemade Green Sofia, осъществяван в партньорство с "Овергаз".

"Свекър ми беше мъдър човек - разказва за началото Теодора Драгулева. - Той казваше, че



в живота си човек трябва да направи три неща



- да създаде семейство, да отгледа дете и да направи нещо даром за обществото. И тези три неща си имат възраст. Вероятно моят момент е дошъл точно тогава, преди девет години - да направя нещо за хората. Никога не съм понасяла мръсотията. Изграждането на градината започна всъщност с почистване на съседските боклуци, които се изхвърляха от балконите, с разчистване на плевели. Няколко пъти плащах на хора да окосят тревата около блока, за да има мястото по-приветлив вид. Човек обаче трябва да има очи за красотата. Ако ги има, тогава започва да я търси."

Създаването на градината започва за Теодора със собственоръчно разчистване на строителни отпадъци, останали при изграждането на блока. "В началото нямах никакъв опит - връща лентата г-жа Драгулева, която е икономист по образование. - Никога не съм знаела как да обработвам земята, но изведнъж почувствах потребност да докосвам почвата. Първите ми опити, разбира се, бяха гротеска. Толкова неподходящи растения съм засаждала, толкова цветя съм загубила от неумение да ги отглеждам, но опитът учи."

Любопитствам колко растителни видове съдържа този "оазис сред бетона". "Не съм ги броила точно - казва Теодора, - но са над 200 вида. Засадила съм и много диви растения. Нашата страна е едно райско място. Толкова много красиви диви форми имаме, че всъщност, ако някой реши да ги популяризира и изнася по света като декоративни подвидове, вероятно ще натрупа състояние. Просто над нас



природата е изсипала съкровища".



Розовите храсти са един от акцентите в градината в "Борово". Теодора обяснява, че се е спряла на това растение, от една страна, заради традиционната любов на българина към него, и от друга - заради безпроблемното му отглеждане. Засаждаш розата, след една година тя е добре окоренена и оттам насетне е нужно само напролет да се подрязва - според вида й - и да се оформя. Не е нужно и да се полива често.

Последното обстоятелство е решаващо, защото водата е огромен дефицит в градината. Драгулева се сблъсква с този проблем едва когато след три-четири години експерименти започва смислено да проектира ландшафтните решения. Така че насочва вниманието си към сухоустойчиви растения, които да изискват минимални грижи. Поливането тук става с 50-метров маркуч, който се включва в един извод от мазето, направен отстрани на блока. Една голяма част от съседите през последните години имат претенции да не участват в плащането на общата вода, което е около 5 лв. на семейство годишно. Но пък има достатъчно други живеещи в блока, които нямат против да поемат този разход срещу удоволствието да разхождат децата си сред природата, пресъздадена около техните жилища.

"Всеки, който започва сега да прави градина в междублоково пространство - обяснява Теодора Драгулева, - да знае, че първата една година, колкото и сухоустойчиво да е едно растение, то се нуждае от периодични поливки, докато укрепне. Едногодишните растения не са решение, въпреки че те дават огромно количество цвят, но изискват много вода, от една страна, а от друга - се засаждат всеки сезон. Докато многогодишното растение дава цвят веднъж в сезона, но се купува еднократно и ни радва години наред, така че е по-добра инвестиция. Освен проблема с водата всички околоблокови пространства имат и един много по-сериозен проблем. Това са заритите строителни отпадъци, останали от времето, когато е строена сградата. Ще се сблъскате с остатъци от бетон, хоросан, железа и всевъзможни други боклуци, които правят почвата много бедна, затова трябва да се търсят растения, които оцеляват при екстремални условия".

Градината около блок 230 изобилства от пътечки, пейки, декоративни огради. Първоначално Теодора инвестира в скъпи материали като метални арки например, които изчезват още на следващия ден. "Нищо, което е от желязо, няма да оцелее пред блока", споделя горчивия си опит тя. И съветва бъдещите ентусиасти да заложат на така наречените отпадъчни продукти. Във всяка дъскорезница предлагат на безценица ненужни или нестандартни дъски, от които може да бъде сглобена градинска мебел за обществени нужди.

Градинарката от "Борово" твърди, че най-милият жест, който е получавала, идва от страна на възрастна дама, която често се отбива да почете книга на една от пейките. Старицата успяла да спести от скромната си пенсия два лева, които дарила за нови придобивки в любимото си за отдих място. Тези жестове са важни за Теодора не заради материалната им стойност - тя самата за 9 години е вложила хиляди левове лични средства за разсади, семена, торове и препарати за растителна защита - а заради стимула да продължи работата си и да могат всички да живеят в по-естетична среда.



Първоначално съседите са ентусиазирани,



пренасят камъни за алпинеума, помагат при засаждането на розите или просто дават съвети, но постепенно свикват с мисълта, че има кой да се грижи за градината. "Блокът е с 95 апартамента, около 30% от тях откликват, ако ги помоля за помощ - казва Теодора - и една цяла леха е направена с техни средства. Сега този процес някак замря. Вероятно ако се обърна с призив, ще откликнат, но никой доброволно не е слязъл да ме попита как да помогне. А обгрижването на една градина е ежеседмично."

Питам дали общината съдейства с материали и пособия на частната инициатива в озеленяването на града - както например е в Германия, където и най-малката община следи гражданите да поддържат добре пространствата около домовете си. Не - е отговорът. "Още първата година, когато започнах да правя градината - отговаря г-жа Драгулева, - участвах с идеята си в проекта "Зелена пролет", но моята концепция не беше одобрена, без обяснения. Точно тази липса на обяснения на отговори на въпроса "защо" демотивира много хора да се захванат с озеленяването на София."

Липсата на комуникация между частната инициатива и общините може да бъде илюстрирана със следния случай. Преди две години спукан кран на "Топлофикация" през деня налага да се вземат спешни мерки и цяла част от градината е изорана, а по средата й - изкопана огромна дупка. Нито едно от растенията не е повдигнато с багера и сложено отстрани, за да може отново да се засади. Розовите храсти са изпочупени, многогодишните растения - изкоренени. "Все си мисля - казва Теодора, - че тези организации, които идват да отстраняват битов проблем, би трябвало да се съобразят и с ландшафтния дизайн. Какво пречи на общините да предупредят например домоуправителя, че се налагат изкопни работи или че някъде ще леят бетон. Аз щях да намеря начин да съхраня растенията и после, след като проблемът е отстранен, да ги засадя отново. Но засега няма съгласуваност между хората, които облагородяват градската среда, и общините. Няма и механизъм за такава съгласуваност. В нашата община "Красно село" - според мен, една от най-мудните общини - трудно се вземат решения. Преди години, когато правех една от пейките, моя съседка каза, че ще отиде до общината да поиска дървен материал. Отишла тя, а там й рекли: "Напишете си молба, защото има много желаещи за дървен материал". "А кога ще получа отговор?" - пита съседката. "Най-рано след три години" - отвръщат общинарите. Три години за една пейка, която струва едва ли повече от 30 лева!"

Въпреки тази липса на съдействие от съгражданите Теодора Драгулева се радва на постигнатото. С годините нейната градина в "Борово" става събирателно място за всички, които имат нужда от малко природа в сърцето на столицата. Скоро тази градина ще се оживи от още едно присъствие. Теодора Драгулева ще използва наградата си от конкурса, за да приобщи към своя проект деца, страдащи от аутизъм. Красотата, която, както знаем, ще спаси света, ще помага на малчуганите с проблеми да се приобщят към природата, да общуват по-добре с околните и да се радват на здравословен труд на открито.
Снимка: Личен архив
Дивите форми са особено подходящи за градски градини.
Снимка: Личен архив
Пейка може да се сглоби и с подръчни средства.
Снимка: Личен архив
Градината винаги е пълна с деца.
9
3542
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
04 Юли 2017 22:24
Винаги съм се чудила как в Германия е възможно общината да задължава собствениците да поддържат имотите си и около тях, а тук не става. Защо?
05 Юли 2017 00:57
а тук не става. Защо?
Просто е. Когато задължаваш някого с нещо, трябва и да следиш дали го изпълнява, после да налагаш и събираш глоби ефективно. Но в България има десетки закони, наредби, вкл. общински, които са само тонове хартия, понеже чиновниците ги мързи да си свършат работата до край. А за несвършената работа никой не ги санкционира. Тоест и тях никой не ги глобява. Как ефективно се събират глоби могат да се поучат от чуждия опит. Нужни са усилия, но мързелът ги е завладял и никой не може да ги мръдне.
А за Теодора - поздравления!
Не само в София липсва координация между доставчиците - идват ВиК Бургас и копаят. Късат кабелите на ел. захранване на квартала и... нищо. Или кабелите за интернет. И това не са единични случаи, а системна практика. Нагло безобразие, без санкции, затова е и практика.
05 Юли 2017 02:59
Винаги съм се чудила как в Германия е възможно общината да задължава собствениците да поддържат имотите си и около тях, а тук не става. Защо?

Ай ся, сал туй правило липсваше. И без туй се навъдиха много правила, и вместо да помагат, почнаха да тормозят и пречат.

За Теодора и за всички направили 3-те велики неща:
- създали семейство
- отгледали деца
- направили нещо за обществото

05 Юли 2017 08:22
Мдаа.. най-много Теодора да отнесе някоя глоба за самоуправство.. че нашите чиновници работят наобратно. Щото откъде на къде ще прави нещо в общинска собственост. Пък бил то и красиво нещо. Чиновниците в България си пазят монопола.
05 Юли 2017 10:13
Да, ако се спазваха общинските наредби - Теодора отдавна трябваше да бъде глобена и градинката ликвидирана. Понякога е добре че не се спазват.
Поздравления за Теодора!
05 Юли 2017 10:24
Тина, в Германия нещата са организирани по друг начин. Собствениците на апартаменти плащат такса /която никак не е малка - за среден апартамент е около 200 евро на месец/ за поддръжка на външната част на жилищния блок и околностите. С тези пари се плаща на фирма, която поддържа растителността около жилищата. Колкото до къщите, дворчетата си ги поддържат сами според вижданията си.
05 Юли 2017 12:25
В САЩ собствениците също плащат, за да се поддържат зелените площи пред имота им. Тук, в България също има ентусиасти, които поддържат градинки пред блоковете. Освен с разкопаването от Топлофикация, те се сблъскват и с крадци на цветя и на цели растения. Моа близка насади клематис в градинката пред блока и когато той започна да цъфти, някой го изкопа и открадна. Та освен слепи за красотата, сме и крадливо племе.
05 Юли 2017 14:19
Познавам тази жена по физиономия и честоминавам покрай нейната градинка. Градинката наистина създава много приятна атмосфера и когато минавам оттам, почти винаги си откъзвам някое листенце от лавандулата.
Всеки ден минавам ипокрай още една подобна градинка в кв Лагера,направена иподдържана от друга млада жена,направена смного вкус. Там жената собственоръчно нареди плочки ина преките пътеки. Такива неща наистина ме зареждат с енергия!
07 Юли 2017 14:18
Поклон на хора като Теодора.
И защо общината не й помага?

п.п. намерих снимки от градината тук Натисни тук

Много усет, вкус и красота. И това съчетано с изискването да е нещо, което ще издържа на суша и няма да е много атрактивно за крадците - още веднъж голямо браво!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД