|
| *** |
- Ало, господине - викна някой зад мен, обърнах се и видях полицай, покатерен на оградата, - много добре ви виждам, така че, нали, айде, ако обичаме, да отворим!
За родната полиция или добро, или нищо, затова станах и отидох да отворя, дори си пооправих и косата. Отвън чакаше униформен, а до него с белезници стоеше млад мъж.
- Добър ден - поздравих и двамата аз, - с какво мога да бъда полезен?
- С нищо, господине - усмихна се полицаят, - въпросът е ние, униформените, с какво можем да бъдем полезни на вас, обикновените хора! - след което посочи мъжа до себе си. - И за да не съм голословен, довел съм с мен току-що задържан апаш в малко населено място! - и го побутна, за да е сигурен, че съм разбрал за кого говори. - Ей го, с белезници е, задържан! Не ми мълчи, задържаният, говори!
- Да - призна си мъжът, - аз съм крадец, вилнял в малко населено място, но дългата ръка на закона ме докопа, господине!
- Дългата ръка на закона го докопа, господине! - повтори полицаят. - Ей тая ръка, вижте я добре! - и ми я показа.
- Браво! - поздравих го. - И просто минавате да ми се похвалите, така ли?
- Не само на вас! - усмихна се широко полицаят. - Обикалям от порта на порта в тая вилна зона, за да видят хората, че родната полиция работи навсякъде и безкомпромисно задържа апашите из селата!
- Задържа апашите из селата! - повтори като ехо мъжът с белезниците. - Безкомпромисно, господине!
Ситуацията малко започна да ми прилича на куклен театър, затова сбръчках вежди и попитах:
- Аз пък четох, че цялата тази тримесечна акция на правителството против борбата с престъпността из селата е приключила с уволнението на абсолютно всички назначени по нея, както и изхарчени около седем милиона лева...
Полицаят и мъжът с белезниците стреснато се спогледаха.
- Ма, имаме задържан, бе! - посочи го униформеният.
- Задържан съм, с белезници - потвърди и мъжът, след което за всеки случай вдигна окованите си ръце пред мен.
- Добре, хубаво - казах, - радвам се за вас, така де - не за вас с белезниците, а за полицая, че ви е хванал, но какво всъщност искате от мен?
- Искаме да кажете на колкото се може повече хора, че полицията функционира и по малките населени места, дето се вика - да тръгне мълвата, пък ти после обяснявай, че нямаш сестра!
- Чакайте малко - вдигнах ръка аз, - тоест, обикаляте из вилната зона, развеждате го тоя господин като мечка и искате от хората да разказват за това, така ли?
- Точно така! - потвърди полицаят. - По този начин хората ще са спокойни, че полицията ги пази дори в селата, а пък от своя страна полицията няма да бъде унижавана да се обяснява къде са потънали няколко милиона лева...
Внезапно се сепнах. Вгледах се внимателно в задържания, сякаш беше произведение на изкуството, и го попитах:
- Извинете, ама вие не сте ли онзи актьор от рекламата за шампоан?
Задържаният отведнъж грейна, просълзи се.
- Известен съм - прошепна, - разпознават ме!
Полицаят поклати глава и тъжно въздъхна.
- Казах им аз, че трябваше да вземем онзи от рекламата за гъбички на краката - измърмори си, - неговото лице поне не се виждаше толкова...
След което дръпна окования актьор, който точно опитваше да ми се поклони, и двамата заслизаха по баира към следващата къща.