:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Борисов нареди ръководството на партията в Добрич и областта да бъде отстранено
Източникът на замърсяването не е установен
От банката са давани пари и на Д.П., твърдят адвокатите на Цветан Василев
Военният министър Красимир Каракачанов е пратил молба до руската компания да изчисли колко би струвала операцията
Спортният арбитраж отмени оправдателното решение на комисията към БОК
Той трябва да плати и 400 000 евро на роднините на загиналия
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,390,310
Активни 888
Страници 142,859
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Главната буква да се чува

Калин Донков
Поетът В.И. ми се оплака от поета Ст.В. Когато му се обажда със или без причина (а му се обажда почти всеки ден), колегата В. неизменно го пита: "Написа ли си вече стихотворението за днес?". Това изнервя И., защото той отдавна не е писал стихове, музата му, изглежда, старее заедно с него и също като него забравя. А и може би с възрастта е станала по-предпазлива, подбира вдъхновенията и не ги сипе като на младини. Дразни и това, че В., по всичко личи, наистина пише по стихотворение всеки ден, а може би и по няколко дори. Това не е престъпление срещу поезията, престъпно некадърни стихове се раждат и от автори, които не се трудят всекидневно. Но това "престъпно" идва от един стар жаргон, не се раждат престъпления от чистосърдечни поетически заблуди, нито от наивните амбиции за красота и слава. В. е известен стахановец в поезията, книгите му се трупат и зли езици предполагат, че, наредени една върху друга, купът им вече превъзхожда на височина дребничкия на ръст техен автор.



Този двусмислен въпрос "Написа ли си стихотворението?"



не е патентован от В. Задават го немалко поети на други поети. Едни, за да прикрият своето безпокойство, че самите те си губят времето и не работят както трябва за вечността. Други, за да смутят онези, които нямат съмнения в своето сигурно обезсмъртяване. Натрапчиво и пошло задаван, той загубва своя буквален, но и сакрален смисъл: дали въобще, досега, в живота си имаш написано едно истинско стихотворение, едно Стихотворение, което ще остане след теб, едно Стихотворение, което да влезе в Поезията? Написа ли си Стихотворението - не днес, а изобщо? Трябва кураж да се запиташ, но отговорът възможен ли е, кой да ти каже?

(В поезията предубежденията нямат никаква стойност. Велики поети са писали всеки ден, а може би и по три пъти на ден. Други поети са отронили по две-три десетици и така са останали в световната класика. Може би не бива да се драматизират отлитащите часове, отлитащият живот дори, навярно не е задължително и да се пълнят с куплети. Освен това не като поет, като читател ще кажа: ако имаш добри стихотворения, не ги затрупвай с други, незначителни, та после никой да не може да ги намери.)



Стихотворението е тема, избягвана в литературния свят.



Ще прочетете, че някой поет написал книга, но рядко - стихотворение. Прославят мастити поети за книгите им, но избягват да обсъждат стихотворенията в тях. Подробно разказват какво "разглежда" авторът в книгата си, но самите те не посочват и не коментират отделното стихотворение - силно ли е, талантливо ли е, има ли изобразителна стихия, има ли заряд, правда, очарование? Възможна причина за избягване на подобен критически поглед е това, че едно подобно взиране би обезсмислило безпринципните похвали в днешните откровено рекламни отзиви. Но така беше и преди: мнозинството разхвалени автори от миналото не оставиха и драскотина в съзнанието на читателя. Паметта се разтоварва от книгите, задържа стихотворения, когато са й нужни. "Написа ли си стихотворението" е въпрос съдбовен за всеки, който се препъва по това поприще...

Ако не съм ви още разказал за смешния епизод с поета Петър Алипиев, пропуснал съм. Сега се поправям. Петър Алипиев бе поет рядък, в много отношения неподражаем, изтънчен и органичен. Беше поет от Господа и не злоупотребяваше с това. Него не можеше да го попиташ дали си е написал стихотворението за днес. Не би ти минало дори през ума. Та Петър Алипиев обичаше да сe преструва на грандоман. (Дори и да не се е преструвал, отиваше му.) Бях младеж още и той реши да ме изненада. Пред куп други поети ме похвали: имал съм три-четири стихотворения. Не бях подвластен на неговото самочувствие и отвърнах с византийска любезност: благодарих му и му пожелах един ден той също да има някое и друго стихотворение. Избухна смях, някои дори изръкопляскаха. Приятно беше да му се натрие носът. Дори и да се правеше на безсмъртен, той все пак наистина превъзхождаше повечето от тях, те го съзнаваха и сега се забавляваха от сърце: Пешо най-сетне си намери майстора.

Той се отдалечи нацупен, но на другия ден ми каза, че мислил и решил, че съм прав. Цялата работа е да имаш няколко Стихотворения. Няколко Стихотворения, достойни да останат в Поезията. Беше сериозен, доброжелателен, дори ласкав.

Стори ми се, че изрича думата "Стихотворение" така, че главната буква да се чува...



ЛИСИЧЕ



Такава безпределна синева

май месец тука не познава.

Косачи крачат в меката трева.

Под облаците паяжина плава.

Дъхти на гюзум слънчевия ден.

Потръпва лайката, белее.

Един щурец, като листо зелен,

виси на сламчица и пее.

Сред тая вечна, мила чистота

и в тоя рядък миг, когато

светът е цял изпълнен с доброта,

с опалови отблясъци и злато -

косач, изправил чорлава глава,

изплашил пеещо до него птиче,

със вик работниците призова:

- У-ууу... насам, открих лисиче!...

И всички бързо, на табун голям,

нарамили коси и дълги вили,

се втурнаха след миг натам,

звяр в храстите и в себе си открили.

И тичаха, и викаха: "Бий, дръж" -

доде лисичето застена.

С коравите си пръсти дребен мъж

го тури мъртво до купена.

И легна то далече от света

в сеното също като живо.

Кадънки пееха във утринта

и се ухажваха щастливо.

Звънеше горе синият простор.

Летяха пухчетата бели.

И хората, с доскоро мътен взор,

стояха там, глави навели.



 В. "Черноморие", 2000 г.
8
3162
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
08 Юни 2017 19:48
Леда Милева - "Зайченцето бло", Георги Веселинов - "Хей, ръчички", Стамен Панчев - "Сине мой", Ст. Михайловски - "Върви, народе възродени", Цветан Радославов - "Мила родино"... Много са...
-----------------------------------------
Сайтът на Генек
08 Юни 2017 20:22
Някой беше казал, че от спорта, секса и писането е по-добре да се откажеш, докато още ги можеш, отколкото да станеш за посмешище.
08 Юни 2017 22:31
Манерко, от богоугодното занимание (второто!) не е редно да се отказваме!!!!
09 Юни 2017 11:47
Калине
и за стихотворението.
09 Юни 2017 12:50
Някой беше казал, че от спорта, секса и писането е по-добре да се откажеш, докато още ги можеш, отколкото да станеш за посмешище

Да станеш за посмешище пред кого? Да не правиш нещо заради кого ?
Манрико, ти съществуваш, защото някой те е допуснал до съзнанието си. Извади ли те от там, ти не съществуваш, ерго той не може да стане за посмешище пред теб, например.
А има и едни, които се присмиват и хихикат от страни, без да са направили нищо съществено през целия си живот. С тях ли да се съобразяваме?
09 Юни 2017 18:25
Поети имаме добри и не са никак малко, само дето ги заборавяме. Не става дума за почитание, а за възползувание. Това е от малкото случаи, когато ти дават без нищо да искат, взимай колкото можеш да носиш. Снощи си препрочитах Ваня Петкова. Днес -- Георги Борисов. Ами хубаво, Божа дарба, себераздаване.

Само да ги четем, друго не требе.
11 Юни 2017 09:07
Ботев ни е оставил 20, но вечни, Вазов стотици, но колко се помнят – не повече от 20...
12 Юни 2017 21:31
Вазов стотици, но колко се помнят – не повече от 20...


Вазов е оставил блестяща проза,публцистика и драматургия. И на Пушкин ценя по-високо прозата от стиховете.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД