:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
От пътната агенция съветват да се използва магистрала "Люлин"
В Хърватия отново е в сила червен код за особено опасно време
Има и 13 арестувани заради предстоящия референдум
Няма доказателства, че двамата обвиняеми са свързани с "Хизбула", заяви прокурор Чапкънова
Пътната агенция вече сложи разделителни колчета в ремонтираната тръба
Капитанът Елица Василева обмисля да не играе повече в тима при такова отношение от федерацията
СТАТИСТИКИ
Общо 348,534,253
Активни 405
Страници 10,547
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Брак по сметка

Калин Донков
С възрастния мъж, който ме извика по име в двора на Александровската болница, не бяхме се срещали. Каза, че ме е познал "по спомени". Не бързах в този ден и имах време да съм любезен. Седеше в количка до прясно боядисана пейка, по-късно призна, че се изкушил да подиша миризмата. Не изглеждаше човек с подобни нестандартни желания, приличаше само на болен и много стар човек. И не приличаше, а беше. Очаквах да чуя защо ме извика, но направо нямаше защо.

Човекът, назова се Герасим, имаше неотложен проблем - да си плати сметките. Опасяваше се, че ще му откачат тока, че ще му заведат някакво скорострелно изпълнително дело и т.н. Трябваше да се изтъркаля някак до банкомата при входа на болницата и после до пункта за всякакви плащания през две преки. Е, нали нямах бърза работа, отидохме и платихме. Учудих се на мен самия. Но човекът дори не ме помоли. Просто сподели и толкова.

За себе си ми разказа на другия ден. Пейката беше изсъхнала, слънцето постоянстваше и някъде в дърветата се трудеше кълвач. На новия ми познат току-що бяха съобщили, че изписването му пак се отлага. Беше цяло чудо в наше време да държат човека в болница близо месец. Но това не го разстройваше - "навън" му беше скучно и студено. "Болестите - обичаше да казва някога старият доктор Косталевски - по начало са проблем. Но често могат да се окажат решение - само че на друг проблем." Нещо такова се бе получило и тук...

Старецът се гордееше с житейския си път, бе работил в националната, а после и в други банки, легенда в бранша. Вдовец бе отгледал двама синове, и те образовани и полезни граждани. Бе се противопоставял на съдбата по всевъзможни начини и бе я надвивал всеки път, когато й хрумвало да го пречупи. Каза, че никой никога не го е чул да се оплаква и намира, че е безотговорно да се пада духом. Опитвах да си го представя млад, но това не се получаваше. Беше един дълбоко възрастен човек, с абокат над китката и само близко бъдеще.

В годините на мъжка самота се сближил със симпатична дама, сестра на негов колега от банката. По-млада жена, умна и с лек характер. Огромната нужда да споделят съкровени неща циментирала връзката им задълго. Библиотекарка в читалище, жената била страхотен събеседник, открил, че нейният свят му е липсвал цял живот. (Именно в една от книгите в дома й видял снимката ми. Запомнил я, както помни всичко от годините с нея. С тоя спомен ме и разпознал.) Навлизали в старостта заедно, той по-напред, тя - след него. Каквото останело от пенсиите, отивало за някоя книга, за театрални билети, за евтини неделни екскурзии. Това поддържало нивото им сред околната бедност и нищета. Всъщност ставало благодарение на неговата добра пенсия, нейната служела само за оскърбление.

Започнал да мисли по-често как тя ще живее след смъртта му. Той е отговорен човек, поема дългове и ги изпълнява, никога не се отклонява и влага всичко от себе си. Този път нямало какво толкова и да се влага - една пенсия. Имало все пак възможност, но тя съществувала само за законните съпруги - те наследяват част от пенсията на мъжете си. Изглеждало странно след толкова години връзка да минат "под венчило". Така го казала жената, от което Герасим разбрал, че тя го е мислила неведнъж. Но и да го мислила, със сигурност го била отхвърлила, защото сега се съпротивлявала упорито. Било унизително да се "вземат" поради такава причина, чувствата си ще обидят. Наложило се с лист и молив да я убеждава, че това е най-добрият изход. Най-добрият и заедно с това единствен. Съгласила се със свито сърце. Нещата се подреждали...

Но и не се подреждали съвсем. Притежавал апартамент и малка къща във вилна зона. За да не създава бракът му усложнения, трябвало да ги прехвърли на синовете си. Извикал ги да поговорят. Експлозията от новината го изненадала и смачкала. Не ми го разказа в подробности, спомена само, че са били най-мъчителните дни след смъртта на майка им. Кипнали синовете му и направо се отказали от него. Малката снаха го упрекнала в брак по сметка. Не ги ощетил, не ги обидил, но не могли да го преглътнат. Така разбрал, че те отдавна са го отписали, че не му признават правото на някакво дори незначително бъдеще. Това просветление всъщност било жестоката цена на жеста, който замислял за своята приятелка. Платил цената. Но и това се оказало несполука.

Младоженката живяла съвсем кратко, отнесъл я банален грип. Герасим овдовял отново. Благородният му план се провалил. Жертвата му се оказала безрезултатна: връзката с децата му била разкъсана, обидата и разочарованието зеели между тях. Сега е сам и чака да го вземе Мракът. И даже като че ли с нетърпение го чака...

Тези дни научих, че Мракът е прибрал Герасим. Затова и ви разказвам за него. За неговите чувства и за неговия порив да се погрижи за любимата жена. И за злобния, отмъстителен живот, който го наказва, загдето е понечил да го надхитри. Наказва го по най-изтънчения начин - като обезсмисля неговата жертва. Някога великият професор Любомир Тенев ми беше казал, че и най-знаменити пиеси, когато бъдат преразказани сбито и без украса, се свеждат до банални житейски сюжети и съвсем не звучат възвишено или героично. Изреди ми няколко прочути трагедии - истина беше. Историйките се оказаха семпли, някои дори дребнави. Безсмъртието им идва от страстите, от болките, от чувствата и жертвите, с които този сюжет се пресъздава, както и от силата, с която той отеква в зрителя през столетията.

Така и житейската драма на Герасим, ако бъде качена на сцена, сигурно ще зазвучи епично, класично, дори антично. Но сцената не обича такива безизходни истории. Не ги обича и животът - не защото не са позитивни, а просто защото са му много. И всяка една му идва в повече...
35
8028
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
35
 Видими 
01 Юни 2017 19:55
01 Юни 2017 20:35
01 Юни 2017 20:50
01 Юни 2017 21:05
Чудесно написано и ... поучително. Имам предвид необяснимата реакция на възрастните синове на Герасим. Егоизъм?
01 Юни 2017 21:06
Така разбрал, че те отдавна са го отписали, че не му признават правото на някакво дори незначително бъдеще.


Да Ви дарява Господ с живот и здраве още дълги години, г-н Донков, а на човека - мир и покой.
01 Юни 2017 22:35
LeDoyen 01 Юни 2017 21:05
... необяснимата реакция на възрастните синове на Герасим. Егоизъм?

Обяснима, и за нещастие толкова честа. Особено у нас.
01 Юни 2017 22:58

01 Юни 2017 23:03
Отново:
01 Юни 2017 23:22
Някога великият професор Любомир Тенев ми беше казал, че и най-знаменити пиеси, когато бъдат преразказани сбито и без украса, се свеждат до банални житейски сюжети и съвсем не звучат възвишено или героично.
01 Юни 2017 23:45
Дано не прозвучи превзето, но бих казал-' Велико' на пасажа: Наказва го по най-изтънчения начин - като обезсмисля неговата жертва.
02 Юни 2017 00:13
Калин Донков е може би основнотo, заради което чета вестника.
Вечерите преди петъка винаги са наслада от неговата кратка, но толкова изящна приказка - уж за дребни житейски случки, а всъщност за наистина важни неща, които те карат да се замислиш...
Да е жив и здрав!
02 Юни 2017 01:05
02 Юни 2017 08:17
Сетих се за Герасим на Тургенев.
Прочетох отново Муму.
02 Юни 2017 08:38
02 Юни 2017 08:50
Сетих се за Герасим на Тургенев.
Прочетох отново Муму


Не мога да го чета без сълзи и целият ми ден е унил.
02 Юни 2017 09:23
Онзи от сряда, да се учи от този в петък!
02 Юни 2017 10:37
Исках да напиша нещо хубаво, но напънът е напразен.
Благодаря, Калине!
02 Юни 2017 10:58
Наказва го по най-изтънчения начин - като обезсмисля неговата жертва.

- Разбира се, че в цитата има цяло море за изфилософстване.

Съдбата не се съобразява с хепи-енд-ите. Дори точно обратното и това е по дефолт - достатъчно е да спомена "Последната врата" към Мрака. Всичко родено минава през нея. Дали обаче има не Мрак, а Светлина и множество учебни сцени за Душата, е спорен въпрос. Но дали вярваме или не в безкраят, това не е основание да не се придържаме, с повече или по-малко приближение към емфимерните критерии - сега отречени, стъпквани, осмивани от налагания "модерн свят".

А децата са егоисти, така като има и родители егоисти. Този тип деца смятат, че останалия жив родител трябва да остане непроменен в картинката из паметта им, на прежното семейство от щастливата им, безметежна младост. Трябва едва ли не да бъде препариран, натъпкан със слама и заврян в ъгъла на гостната им, като символ на "неувяхващите" им представи и собствената залисаност с техните семейства. Отделна е причината, че алчността на съвремието отдавна е обсебила критичната маса сърца...

Напълно същата, идентична история се разиграва с един мой близък, само името е друго.

Е, и Загрижеността му е все още жива и тя няма намерение да го предварва засега (да чукам на дърво...).

Г-н Донков, благодарности!!!
02 Юни 2017 12:30

Тъжна история! За съжаление понякога децата не разбират родителите си, а се интересуват само да не им бъдат засегнати материалните интереси. Пък и един нов брак е добър повод да се откажат от родителя си когато той има нужда от тях.
От друга страна има възрастни родители, които се вкопчват в децата си и изискват цялото им време и внимание, като за всяко дребно неразположение се ходи по болници и на изследвания. Капризите и оплакванията им нямат край.
Човек какъвто е като млад, такъв остава и на стари години.
02 Юни 2017 14:27
Тъжно и вярно...
02 Юни 2017 15:03
02 Юни 2017 15:28
Основният проблем на Калин Донков е, че ни предлага измислени истории
преразказани сбито и без украса, [които] се свеждат до банални житейски сюжети и съвсем не звучат възвишено или героично

които се опитва да продава за истински.

Не зная дали е от желание да придаде повече важност на себе си, един вид да извае образа си на избран от Бога своебразен хроникьор на "малкия човек", комуто той в лицето на безброй герои изплаква съдбата си (че и запомня от видени нявга снимки в книги), или заради не особено добри умения на писател. Но ето, има хора, които са пожелали "лека му пръст" на измисления бай Герасим.
И образите му някак плоски - тя, разбира се, няма как да не е библиотекарка, щом е "възвишена".
И социален елемент има - обсъден е, макар и с едно изречение, ниският размер на библиотекарските пенсии.
Изобщо има си от всичко по малко за едно форумно
02 Юни 2017 17:09
GeniusLoci
02 Юни 2017 15:28
Ми аз приех , че случката се гради на истински случай. Може би понеже зная за няколко подобни
02 Юни 2017 17:13
Всеки от нас знае за няколко подобни.
За жалост и всеки от нас е ставал свидетел на подобни в близкото си обкръжение.
Не дай боже някой от нас да е участник в такава случка, независимо като какъв.
Това не отменя виждането ми относно разказа на Калин Донков.
02 Юни 2017 17:51
виждането ми

02 Юни 2017 18:14
Пикаенето върху чуждото мнение е чудесна идея
02 Юни 2017 20:38
Когато проверих за последен път, Калин Донков все още се "водеше" писател.
Пише истории, много често измислени.
За да заинтригува евентуалния читател, да го накара да се замисли.
Тази колонка тука не е от раздела "Новини и Факти".
Така че - давайте НАПРЕД, г-н Донков!
Много хора четат електронното издание на вестника И заради Вашите размисли.
Поздрав от Ню Йорк.
03 Юни 2017 08:17
Основният проблем на Калин Донков е, че ни предлага измислени истории

които се опитва да продава за истински.

Аз отдавна писах за това но следваше фризера..да продаваш измислица за собствено преживяване е пошло

акцента е продава
03 Юни 2017 09:17
Именно в една от книгите в дома й видял снимката ми. Запомнил я, както помни всичко от годините с нея. С тоя спомен ме и разпознал

Тъй като Калин Донков е писател, а ние сме читатели, имаме право да оценяваме написаното вкл. благодарение на онова, що сме чели. Цитираното е пример за възможно най-слабо писателско обяснение на нещо, за което е станало дума мимоходом по-горе в текста.
Та ... Бай Герасим видял Калин Донков на алеята пред Александровска и го разпознал. Един вид това е причината изобщо да започне разказът.
Но Калин Донков знае много добре, че не е Чък Норис, Барак Обама или Димитър Бербатов. Неразпознаваем е за 99.9999999999% от населението на планетата. Трябва да измисли нещо, което да обясни как така някой ще да го е разпознал ей така от раз.
И съчинява следния казус - имало книга с негова снимка в библиотеката на възлюбената библиотекарка. Види се, с HD качество. И която е запечатала Вечния Образ на Калин Донков. Непроменимия. Неподвластния на времето. Разпознаваемия. Която бай Герасим видял. И запомнил. Така я запомнил, щото и с периферно зрение пред болницата да улови запечатания на нея образ.
Защо я е запомнил? Причина няма, естествено. Самият Донков, слава Богу, не е чак толкова тщестлавен, че да започне да обяснява как го прочел Герасим, пък как му харесало, пък как жигосал образа на вече любимия си писател в съзнанието си. Ето защо е нужно друго ...
И се налага бай Герасим да помни всичко от годините с библиотекарката, че да има как да е запомнил и тази случайно мерната за секунда-две снимка. Бай Герасим ще да помни не само снимката, но и образа и сумата на всяка сметка за ток, цвета на лявата перка на любимата й гупа, името на първата й котка ... ВСИЧКО! ...
Абсурд, естествено. И писателско неумение ... А можеше да е толкова по-просто - бай Герасим вика Калин Донков не по име (ех, пусто его), а с "ей, чш" или нещо друго тривиално и много по-реалистично. Например се заговарят като двама неознати в болничното кафене, единият за да си купи вестник, а другият сокче и вода за свиждане на близък ...

Не е лесно да се пише. Ето защо има редактори, коректори и издатели. И добре известно е, че поне половината от заслугите за хубавия текст са техни. Ако ги няма, резултатът е ясен ... Има да се каже нещо, но не може да му се придаде вид ...

PS Издателят поне щеше да плати на писателя дневна карта за градски транспорт да обиколи няколко читалища и да се запознае с няколко библиотекарки. За да избере на фината, възвишена и "с лек характер" дама друга професия.
03 Юни 2017 11:08
Някъде Ерих Кестнер пише "В литературата не е важно дали нещо се е случило. Важно е че може да се случи" (по памет). Да оспорваш текст с "що лъжеш че се е случило" показва неразбиране.
03 Юни 2017 11:11
Ееееех, нерде Ерих Кестнер, нерде Калин Донков ...
Нищо не оспорвам, просто обяснявам защо на мен написаното не ми харесва и ми звучи недостоверно, макар - както се отбеляза - подобни истории да са навсякъде около нас.
Проблемът е основно в (не)умението на автора да изгради обстановката около посланието си. Вкл. щото иска да е герой в разказите си. Не наблюдател, а участник. Е, не му се получава ...
03 Юни 2017 16:34
Тъжно...
04 Юни 2017 22:37
Ееееех, нерде Ерих Кестнер, нерде Калин Донков

Напълно са съпоставими. И да вземеш да си смениш ника - много е претенциозен и хич не ти отива.

Нещо гаче ли има във варовитата вода и острия континентален климат на Плевен. Или дали пък не са липите лятно време, дето те подлудяват? Или Кайлъка?
Не знам, ама много талант блика от тоя град.
Сега да не почне някой да ме задява за Цецка Цачева, Румен Петков, Московски и Слави. Или за Луканов.
Други хора имам предвид. Те се знаят.
05 Юни 2017 16:44
"Безсмъртието им идва от страстите, от болките, от чувствата и жертвите, с които този сюжет се пресъздава, ..."
Истинска история е, а дали се е случила е без значение.
Всъщност човекът е искал да прехвърли имуществото си приживе на децата си, а за госпожата да остане евентуалната песния - ето тук не разбрах защо децата му не са проявили разбиране - тук не стои имущество, което да разделя, а само статус "женен"-"неженен".
08 Юни 2017 13:17
АНУЛИРАЙТЕ МЕ КАТО ПОТРЕБИТЕЛ,МОЛЯ ВИ!!!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД