:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Той се занимавал с фитнес уреди и солариуми. Покушението било извършено докато разхождал кучето си
Техеран ще отвърне на новите US мерки
Гл. комисар Младен Маринов: Насочваме се по-скоро към престъпление от омраза
Украйна се жалва по всички канали и международни структури
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,998,830
Активни 1,477
Страници 63,822
За един ден 1,302,066
Истинската история

„От бога владетел”

Внимателното вглеждане в историческите извори ни убеждава, че в началото на 20-те години на ІХ в. изграждането на новата общопрабългарска религия трябва да е завършено в основни линии
Култовият комплекс под Мадарските скали е най-ранният прабългарски религиозен паметник. Триумфалните надписи около Мадарският конник, врязан в скалите, определят това място и като най-важното средище с общодържавно значение. Именно около Мадарския култов комплекс се установява през последната четвърт на VIII в., както показват археологическите проучвания през последните десетилетия, първата постоянна столица на България - Плиска; и това не само не е случайно, но е и достатъчно символично.
(продължение от миналия четвъртък)



В самото начало на IХ в. - или още в края на VIII в. дори - в България започват значими промени; променя се самата същност на старобългарската държавност. От съюзна държава - всъщност твърде хлабава федерация; даже конфедерация, както по всичко личи, след 681 г. и в следващите няколко десетилетия - в началото на IХ в. България се възправя като могъща империя, наравно с Византия и Франкската държава. Не от нищото, разбира се, или по волята на един единствен неин владетел - великият господар Крум (801-814), а поради натрупването на стаена мощ, освободена в новите държавни условия.

* * *

Мащабните изменения в старобългарската държава, които започват при владетелите Кардам (777-801) и Крум, имат и други съществени белези, освен преодоляването на съюзния характер на старобългарската държава - някои податки в изворите ни накараха да мислим, че наред с новото държавно устройство, или по-скоро именно заради него, в началото на IХ в. настъпват съществени промени и в религиозната организация у прабългарите, чиято аристокрация до този момент е поела вече отговорността да представлява на държавно и междудържавно равнище и двете основни народности в Съюзна България.

И това няма как да е странно, понеже имперската държавна организация се нуждае непременно от идеологическа постелка; самата българска имперска идея е създадена, както си мислим, под византийско и персийско влияние практически едновременно в Старата Велика България и у славянските племена около Солун, между Дунав и Стара планина и в отвъддунавските земи*. При великия господар Тервел (700-721), а може би и още при неговия предшественик - и както си мислим, негов баща - господаря Аспарух, този българска имперска идея се възражда и благодарение на благосклонността на съдбата - военните успехи и Тервеловата помощ, оказана на Юстиниан II, превръщат изведнъж току-що основаната ни държава в арбитър и първостепенен фактор в средищната част на Европа.

През последните две седмици (вж. [1] и [2]) имахме за задача да поставим времевата рамка на възникването на новата религия, създавана за да отговаря на новата имперска същност на старобългарската държава; и покрай това нямаше как да не се изявят и някои основни белези на тази нова религия; нарочно ще се спрем на тези промени друг път.

Изворовите данни по нашия проблем са твърде оскъдни, което никога не може да е радващо; въпреки това като terminus post quem се очерта (вж. [1]) втората половина на 816 г. Макар и поразтегнато във времето, terminus ante quem е създаването на Филипийския надпис - 837 г. (вж. [2]). Време е да видим дали няма да е възможно - при помощта на други изворови сведения - да изявим в този твърде дълъг времеви отрязък вътрешната структура на този процес.

* * *

Всъщност, две десетилетия не са много за историческата задача, която разглеждаме. Съществуват обаче възможности да откроим етапите в създаването на новата (обновената?) прабългарска религия; сега ще уточним още веднъж, че както по всичко личи, тези религиозни промени засягат само едната от двете основни народностни съставки в старобългарската държава - прабългарите**; да се мисли, че великите господари от Кардам или Крум насетне са си представяли религиозно приобщаване към тая нова (обновена) религия на славяните, които представляват подавляващото мнозинство от населението на старобългарската държава, е крайно необосновано - според археологическите находки приблизително 80 % от земите в старобългарската ни държава са заети от Славиниите, и едва една пета - от прабългарския дял, а ако се отчита количествено археологическият материал, то тогава разликата ще е не по-малко от едно към десет.

Тези възможности, за които стана дума по-горе, се крият във вече понатрупания значителен епиграфски материал. Наистина, далеч не всички изследователи са единодушни в неговата интерпретация, но ще направим опит да се опираме единствено върху безспорното и (почти) общоприетото.

Вероятно трябва да е станало ясно, че за основен белег на новата прабългарска религия приехме единобожието; при това по християнски модел, под византийско влияние очевидно. Макар масовото преминаване към монотеистични религии да е отличителен белег на Ранното Средновековие изобщо; пак във връзка с успеха на християнството, може би.

Характерът на Филипийския надпис от базилика Б (по Льомерл; вж. [2]) във Филипи, в землището на съвременното с. Храшче, Кавалско, е показателен - към 837 г. новата прабългарска религия е вече получила цялостен изглед. Нещо повече дори, поради строителните неблагополучия на самата сграда - самият разкопвач е категоричен, че базилика Б изобщо остава недовършена (вж. {5; рр. 194-199} в [2]); добавихме предположението си, че тя може би е придобила характер на старобългарско капище след присъединяването на част от Беломорското крайбрежие към България през същата 837 г. именно заради съмненията ни, продължение на Льомерловите мисли, че Филипийската базилика Б изобщо някога е действала като християнска църква***.

Десет други епиграфски паметника (по {1; №№ 1(III); 2; 3; 13; 15; 43; 46; 56; 57; 58 } в [2]) разкриват развитието на идеята за нова (обновена) прабългарска религия и по-точно за единобожието на тази религия; отново ще е редно да се подчертае, че не знаем - поради отсъствието на данни - дали преди това време вярата в Тангра е характерна за някоя част от прабългарското общество или тази идея е част от създаването на едно съвсем ново религиозно вярване в началото на IХ в.

Най-ранна опора за нашата идея намираме в надпис 1(III) до Мадарския конник. Надписът е най-общо от времето на кханасюбиги Омуртаг (814-831), но тук ще отдадем предпочитание на първите години - даже на първите месеци от неговото царуване; формата на владетелската титулатура именно от това време насетне - чак до царуването на Симеон Велики - няма да претърпи съществено изменение. В надпис 1(III) обаче стои несигурното o ek theou o Omourtag archon - с член именно пред името на владетеля, което е единствен случай, вместо обичайното o ek theou archon (Omourtag); за нас е несъмнено, че тази несигурност в иначе сигурната заемка от титулатурата на византийските василевси - "от бога Омуртаг владетел" ще стане навсякъде по-сетне "от бога владетел (Омуртаг, например)" - е следствие от идейна неовладяност. Особено трябва да се прибави и мястото, на което е направен надписът - след разказите на великия господар Тервел за участието му във византийските междуособици; точно това място показва явен стремеж да се демонстрира приемственост с ранните български владетели, но е и малко принудително - към средата на второто десетилетие на IХ в. наоколо просто не съществува друго място, освен Мадарският култов комплекс, върху което да се постави един толкова тържествен надпис, понеже самата Плиска при кханасюбиги Крум е с дървени градежи и няма нищо общо с това, което може би си представяме днес - каменните и тухлените сгради ще направи малко по-сетне именно самият Омуртаг.

Ето защо надпис 1(III) е първият, който ни осведомява за очертаващата се промяна в религиозната обстановка в България; след възраждането на българската имперска идея в нейната военна съставляваща при господарите Кардам и Крум. Следващият надпис е от Маломирово, Елховско, и макар там да се говори за по-ранни събития, свързани с кханасюбиги Крум, то неговото създаване в първите една-две години от царуването на Омуртаг едва ли може да се подложи на съмнение (вж. основанията в {1; № 2} в [2]). И в следващите надписи, които отделихме като важни в нашия случай, владетелската титулатура остава непроменена, но единният прабългарски бог вече осигурява - след 822/823 г. и здраве на владетелите ("да преживеят сто години"), той "вижда", "дава" и "прави"; досущ като християнския бог, така омразен именно на първите старобългарски имперски владетели.

Впрочем, заемките от Византия при съставянето на новата българска религиозна програма, са значителен брой; и не само във владетелската титулатера - и във външните белези на властта, но и в акламациите, във възприемането на кръста, в облеклото, строителството и пр., но всички те са преосмислени и напълнени с ново, съвършено различно съдържание; както е и във владетелската титулатура - само формата е заимствана от християнската на византийските василевси; в титулатурата на българските владетели богът е възможно да е само един и той никак не е християнският бог, а Тангра (вж. [1] и [2]; и въпреки{1; с. 70-73).



_________

* По тези въпроси този път няма да посочваме нито свързани текстове, нито книгопис понеже това е правено на тази страница вече многократно.

** Обещанието в [2] да се спрем на тяхната племенна разнородност в днешния текст беше самонадеяно и очевидно прибързано - днес едва ще успеем да разгледаме приемливо поне изворите, които да ни позволят да структурираме процесът на възникване и изграждане на новата прабългарска религия.

*** За да избягаме от сложната и ограничена археологическа понятийна система, ще назоваваме в бъдеще сградата, върху чийто южен стилобат е бил изложен Филипийският надпис, само като Недовършената базилика.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=852935

[1]("Бог вижда")

http://www.segabg.com/article.php?id=853775

[2](Небето-бог)

25
25259
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
17 Май 2017 20:09
Изглежда е било проява на зрелост и житейски опит това, с което Божидар Димитров затапи веднъж един свой опонент: "Е ти помниш ли как е било? Що па да не е било както казвам?" А тогава ми се видя смешно.
17 Май 2017 20:22
Бог иска лозари които да принасят дарове от добре поддържаното лозе
Бог е в рая и определя кои са за рая и ада
17 Май 2017 20:23
Любимото на петрински Кханасюбиги требе да се чете от старобългарски като:
Канас ю/у Бога или на днешен български:
Княз в името на Бога.
Прочее, титлата Канас или Княз е тракийска.
А Бог е Христос.
Никъде нема писмени извори или спомени, че българете са се кланяли на азиатски Тангра...
17 Май 2017 20:29
щурчо
17 Май 2017 20:23
Прочее, титлата Канас или Княз е тракийска.
Според един украинец (четох го мн.отдавна, а той още по-отдавна го е писал ) "Княз" е Кон-язд .. демек - конник ..
Напълно имаме аналогия в Рим, сред германците, саксонците, гърците, където "конник" е титла ..

мога да се разтърся .. ако има интерес.
17 Май 2017 20:33
щурчо
17 Май 2017 20:23
Никъде нема писмени извори или спомени, че българете са се кланяли на азиатски Тангра...
Писменото сведение съм го давал аз , ставаше дума за Лидерите на Протеста ..

Един от водачите - поетът и общественик Йоло Денев , споменаваше някъде за бог Тангра - сбирките бяха, ако се не лъжа , всеки четвъртък - в някакво помещение в Банишора май ..

Друго сведение - не съм намирал , но и това е достатъчно!
Култ към Тангра по нашите земи е доказан!

Всеки четвъртък - сбирка в Банишора , до спирката на тролея ! Малко ли е?
17 Май 2017 20:52
"Княз" е Кон-язд .. демек - конник ..

Такива тракийски плочи на бога-конник по нашенско с лопата да ги ринеш.
Ма той не е Тангра. Се пак...
17 Май 2017 21:03
Според мен, канас означава "който пие с каната", т.е. голям пияч и е оригинална, чисто българска титла, каквато нямат нито гърците, нито римляните, нито даже украинците!
17 Май 2017 22:20
щурчо 17 Май 2017 20:52
"Княз" е Кон-язд .. демек - конник ..

Такива тракийски плочи на бога-конник по нашенско с лопата да ги ринеш.
Ма той не е Тангра. Се пак...


.." Самая распространенная версия: общеславянское обозначение вождя племени "къnezь" восходит к древнегерманскому слову "kuning" . Действительно, у германской группы языков титул, схожий с княжеским, называется: "king" у англичан, "konig" у немцев, "konung" у скандинавов.
Некоторые лингвисты считают, что немцы заимствовали у прибалтов наименования вождей, так, слово "kungs" латышского происхождения и "kuningas" - литовского.

Часть исследователей склоняется к мнению, что слово "князь" восходит к слову "конь", то есть князь - человек на коне, в буквальном значении. “


" .. Отсюда титул кон аз (князь), то есть хранитель заповедей и их толкователь.
«Аз» - первая буква алфавита имеет глубокий сакральный смысл. На современный язык этот смысл можно перевести как «личность», не столько даже в физическом, сколько в духовном понимании этого слова.
Изначально кон аз (князь) избирался из жреческой касты и выполнял исключительно судейские функции. Кроме того он являлся олицетворением незыблемости божественных установлений и почитался окружающими как представитель бога или богов на земле. .."


Слово «князь» (праславянское *kъnęzь) — древнее общеславянское заимствование и восходит к древнегерманскому корню *kun-ing- ( по третьей (прогрессивной) палатализации [3], -g- сохранялось в образованиях вроде княгыни) , этого же происхождения германские слова König, king 'король', скандинавское «конунг» , означавшее старейшину рода .


Противоположная точка зрения, предложенная Ш. Ондрушем в 1977 г. , об обратном направлении заимствования (из предполагаемого слав. *kun-ingo- 'торчащий, выдающийся', от kъnъ, как в польск. устар. kien 'пень, колода', словинс. kno 'рукоять весла'[7], в германские языки) , признания не получила.

В некоторых славянских языках у этого корня есть дополнительные значения, разграничившиеся формально: в болгарском языке «кнез» — старейшина ('князь' — княз) , в чешском, словацком и польском knez, ksiąz — 'священник', ср. ксёндз (для значения 'князь' в этих языках используется слово с первоначальным значением 'сын князя', 'княжич').


Аз явно ще да съм чел Ондруш или Павло Сухан, в които те приемат, че Конунг, Кьонинг ,Кинг е при немците от Конь .. а княз е с произход "кон-яз" ..
между другото - такава заемка на германците от съседите им е разбираема .. Значението на думата е било в началото - конник.

"Ксендз" - свещенник (съвр. полски) ... въобще не може да се приеме за германска заемка, и е явно видоизменяне на древната титла, която ще да е имала и жречески функции .
17 Май 2017 23:03
Иван Петрински
17 Май 2017 23:04
Генек и компанията
17 Май 2017 23:16
Kotka
17 Май 2017 23:31
Следващият надпис е от Маломирово, Елховско, и макар там да се говори за по-ранни събития, свързани с кханасюбиги Крум, то неговото създаване в първите една-две години от царуването на Омуртаг едва ли може да се подложи на съмнение (вж. основанията в {1; № 2} в [2]).


Поглеждаме във въпросните текстове, където подобни основания за връзка на надписа с Омуртаг липсват. Текстът касае изключително Крум и завладяването на Сердика, Дебелт, Константин, Версиникия и Адрианопол, липсва каквато и да е връзка със събития след смъртта на Крум. Бешевлиев, с посочки към вече показани от Грегоар и Доукинс ромейски паралели на фомулировката, с основание допуска, че иде реч за християнския Бог, че победата на Крум е гарантирана от Бог.
Това е напълно естесвено като се има предвид, че завладените градове са християнски. Само от Адрианопол и околностите Крум отвлича около 15 хиляди християни. Значителна част от тях са компактно преселени на север като общност, начело със съплеменника им , арменеца-ромей Кордил, който - веднъж изменил на империята и преминал на страната на българите, впоследствие пък изменя на българите и спомага за евакуирането на това население обратно във Византия.
Та отново срещу идеята за "новата стройна монотеистична българска религия с бог Тангра" остава възможността, че българите се нуждаели от някаква акомодация на християнството заради християнските си пленници, роби, поселения и поданици. Това се потвърждава и от запазването на ромейските звания "стратегос" (Хамбарлийският надпис недвусмислено го показва), впоследствие въвеждането на ромейските "комитати" в административната структура, използването на ромейска християнска символика, акламации и прочее от Омуртаг насетне.
Изключително важно в тоя контекст е да посочим, че при всички податки от ромейски автори за преминали на страната на българите ромеи, ни един не е обвинен в това, че изоставил християнската вяра.


Впрочем, още по-груба и брутална става манипулацията:
Десет други епиграфски паметника (по {1; №№ 1(III); 2; 3; 13; 15; 43; 46; 56; 57; 58 } в [2]) разкриват развитието на идеята за нова (обновена) прабългарска религия и по-точно за единобожието на тази религия; отново ще е редно да се подчертае, че не знаем - поради отсъствието на данни - дали преди това време вярата в Тангра е характерна за някоя част от прабългарското общество или тази идея е част от създаването на едно съвсем ново религиозно вярване в началото на IХ в.


Конкретно за 43 , формулата "Бог истинен", че и с допълнение датировка според създаването на света в контраст с "бога Танга" от надписа на колоната от Мадара , би трябвало да изчисти всякакво съмнение от тезата на Бешевлиев, че иде реч за християнския Бог. Предвид, че се касае за препотвърждаване на договора с Византия, след възцаряването на Михаил, можем да сме сигурни в това. За българската страна текстът е изсечен в камък.

18 Май 2017 00:04
Уф,
Какви Велики господари/гасудари/ ,какви владетели , какви кханаси ,ханове , били са си князе.
Конеяздци.
Какъв Бог Тангра.Каква религия. Били са си езичници и на север и на юг със северни и южни окраски.На Север с източните магии на юг с тракийските магии.
Е в книгата Урантия пише че на юг от Дунав живеят кроманьонци които хич не ги еня за източната религия.Знаят си само своята вяра.
Ние и сега си влачим и мартениците и сурвакниците. И днес сме си езичници.Което значи че се е запазило повече южното , отколкото северното.
На север са били конеаздулците , с култ към коня.Какви прабъргари? Българи са си от как са изчезнали траките.

Е има наченки да станем ристиени ако не допуснем война в Европа.

Сега се сетих да питам защо на Земята са казвали Урантия? Дали заради урана, който ни плаши днес във водата? ?
18 Май 2017 08:22
Рорик

П.П
Нещо като култ на Тангра има при някои от Протестърите.
18 Май 2017 11:59
Да попитам и аз като профан специалистите - не се спори, че тенгризмът като религия не е монотеистична, по простата причина, че там налице е главно божество (при това с име, съвсем различно от Тенгри, според някои даже цели трима главни шефове: Умай, Улген и Хормузд), и други, по - низши. Всъщност само подопечените му второ- и третостепенни "божества" добавят към иначе различните си имена общата наставка "-тенгри" Дегере-тенгри,Милиян-тенгри, Монхе-тенгри, Ерхету-тенгри...чет нямат. Т.е. ако някой смята, че по нашите земи се е вярвала тенгристка религия, защо никой не обясни защо "титулярите" са субекти от втора и даже трета степен в божествената йерархия? Да ме поправи някой, но като че ли думичката при това като "тенгери" по нашите зами се среща само на едно място, при надпис на някаква полуизтрита колона под Мадарския конник, уж посветен на Омуртаг, където се среща текста "ОNTA.....ГГРАN" ама доста зорлем съчленен от различни и на различни места поместени срички/май Бешевлиев беше пишман съчинителя на това произведение/. Мен лично са ме учили разни още по-пишман историци че въз основана този надпис се прави генералния извод, че религията българска била тенгризъм... Не съм бил "там и тогава", ама само заради тази работа трудно ще ме убеди някой, че населението е вярвало при това, както отбелязахме, в богове - втора и трета категория.
18 Май 2017 13:55
Да ме поправи някой, но като че ли думичката при това като "тенгери" по нашите зами се среща само на едно място, при надпис на някаква полуизтрита колона под Мадарския конник, уж посветен на Омуртаг, където се среща текста "ОNTA.....ГГРАN" ама доста зорлем съчленен от различни и на различни места поместени срички/май Бешевлиев беше пишман съчинителя на това произведение/.

http://www.segabg.com/replies.php?id=293391&v=6782164#id_6782164
Иначе пренасянето на Та-НГРА в 5-6 редове на надписа следва пренасянето на АР-ХОНТ/О от редове 2-3.
18 Май 2017 14:20
През последните две седмици (вж. [1] и [2]) имахме за задача да поставим времевата рамка

Аз не съм участвал нито в поставянето на подобна задача, нито съм бил информиран, че ми е възлагана. Съмнявам се и някой от форума да е участвал на подобно мероприятие.

С нетърпение чакам изданието в четвъртък. Повечето от темите, които Петрински поставя, са ми доста интересни. С малки изключения, като например кулинарните аспекти на късното средновековие. Но не съдържанието им, което в повечето случаи е някаква форма на безумни спекулации и изсилване на фактите, а коментарите във форума са това, което ме привлича най-силно.

Шапо!
18 Май 2017 16:37
Бога владетел е водорода
18 Май 2017 16:44
Уважаеми Бонго, видях в препратката Ви, че и вие не споделяте въпросните Бешевлиеви съчинения. Изглежда генералния извод за върховното божество се крие само в една аналогия от сходно архонтско сричкопренясяне, няма що, желязна е логиката. Но дори и да му повярваме, все пак великият учен не отговаря на въпроса защо ще да са се кланяли на втородивизионни богове - всички с втора дума -тенгри са такива... То е като да не се занимаваме с божеството християнско, а да се разправяме с подчинените му ангели от различини марки и модел - елохим, нефилим, нефтохим и т.н.
18 Май 2017 16:50
ще направим опит да се опираме единствено върху безспорното и (почти) общоприетото
стои не на място под рубриката "Истинската история". Тоест, ще развенчаваме (общоприети) митове с материали, които се приемат еднозначно или почти??!!
Както показва историята на форума, в него често се представят мнения и аргументи, оспорващи тези на Петрински.

Интересно ми е какво ли са мислили и планирали водачите на българската държава, както и тези, на които са се опирали - пълководци и управляващи на различни нива. Аз не виждам пречка в съжителството на различни религии в една държава, дори и империя. До Константин Велики всички големи империи са били политеистични. Римската империя е имала свой официален пантеон, но е признавала и дори заемала боговете на другите народи. Това, което прави римската държавица империя са (култът към) законите и армията. Тук се включват и съюзните договори. Политическата система вътре в държавата се мени многократно. Римляните са били практици, а не мистици като юдеите. Религията по онова време е била отражение на обществения строй. Както на земята има покровители и подчинени, такова е и отношението между боговете и хората. Единствено ограничен кръг (понякога ръководен от владетеля) е имал правото да общува директно с божествата. Ако има разбирателство между първенците, то има и благословията на боговете. Хората изпълняват ритуали, оказват почести и принасят жертви в очакване на подкрепа и покровителство (на Земята). Ако покровителят е кекав, нормално е да се смени. Понеже земните първенци ппредставляват народа, както пред по-големите земни началства, така и пред небесните, то както се избира или сменя земен покровител, така е било възможно да се уреди смяната и на небесния. Дохристиянските религии не са обещавали вечен живот, рай или ад и затова е било трудно да се залъгват хората да търпят лишения и беди за тоя, дето духа.

В България наблюдаваме налагане на общ закон, което е ключово за осъществяване на ефективно държавно управление и налагане на влияние навън (имперски стремежи). Някой може ли да покаже конфликти на религиозна основа вътре в страната?

Дори и налагането на общ език на всички поданици не е толкова важно за успеха на държавата. Достатъчно е администрацията да има такъв, а военачалниците да могат да управляват подчинените си ефективно по време на бой. В много по-късни държави наблюдаваме използването на чужд език сред елита. Например латински в почти цяла католическа Европа, френски в английския двор и немски в руския. За латинския, гръцкия и многото регионални езици в Римската империя да не говорим. В много случаи владеенето на даден език е ограничено само до нуждите на ползващия го. Пък и в повечето случаи на ежедневния живот не е имало много абстрактни и философски теми за обсъждане и съответно не е имало нужда от точен превод на конкретните термини. Жестовете и мимиката са помагали много при решаване на практически задачи. Естествено, при официалните междудържавни отношения ситуацията е друга и там се е изисквало високо владеене на книжовната норма.
18 Май 2017 22:34
Интересно ми е какво ли са мислили и планирали водачите на българската държава, както и тези, на които са се опирали - пълководци и управляващи на различни нива. Аз не виждам пречка в съжителството на различни религии в една държава, дори и империя. До Константин Велики всички големи империи са били политеистични. Римската империя е имала свой официален пантеон, но е признавала и дори заемала боговете на другите народи


На политеистите нищо не им пречи да признават чуждите богове, те си приемат съществуването им и просто се надяват, че собствените им са по-силни от тия на другите. Те могат да се бият, да се сприятеляват, ти можеш да се прехвърлиш от един на друг, който да те покровителства, а ти да му даваш мръвки, вино, девици и каквото там друго обича, за да си гледа работата. Докато монотеистите признават един бог и съответно, другите остава да са ментаци и идоли. Между другото, поне в Стария завет няма нищо мистично, евреите просто приемат само своя бог, който им помага да трепат другите, щото тях няма кой да ги защитава, а когато нещо е сърдит на евреите, помага на другите да ги трепят, точно както правят и езическите богове. Но там, където има монотеизъм, няма други признати религии, включително при персите зороастрийци, които са преди Константин. Въпросът е, защо водачите на българската държава да са мислили и планирали българите да са монотеисти? А отговорът е, ми що па да не са.
18 Май 2017 23:36
шурчо: Любимото на петрински Кханасюбиги требе да се чете от старобългарски като:
Канас ю/у Бога или на днешен български:
Княз в името на Бога.
Точно. Незнайно по каква мисла * натаманиха Канасюбиги на
Хан / Кан сюбиги, а не на Канас ювиги, например.
Във филма Хан Аспарух, често се чуваше обръщението "ювиги"


-------------------------
* Мислата се знае --
На съчинителя на научната противобългаристика - Шльоцер, се дължи идиотското определение "псевдобългари" и "българи", изфантазирайки следното свободно съчинение : "Днешните българи СА БЕЗ СЪМНЕНИЕ СЛАВЯНИ, но старите, които дойдоха от Волга (?), без съмнение НЕ СА СЛАВЯНИ, а твърде вероятно турски народ.”
Немско-руският историк А. Шльоцер (18 в.) е титулован за "баща на източноевропеистиката" **
По сетне, 21 годишния сополанко -- студента Константин Йосиф Иречек (племенник на Павел Йосиф Шафарик), натаманява дисертация с гръмкото и нескромно за нивото му и за обхвата на една дисертация заглавие "История на Българите". За 2-3 години този нескромен момък, разгада и натамани историята ни. Фантасмагориите му бяха подхванати от Златарски .... Заоформи се як кръжец, прерастнал в цяла школа -- Иречеко-Златарска -- предимно из средите на масонирията. Омаяха много младеж по небивалиците си. Никой нямаше право ни крачка встрани от генералната линия на Иречеко-Златарския канон, иначе бе дамгосван и изхвърчаше от заниманията по история завинаги. С фантазиите за шепата жълтурчета тюрки, с образа на Мостич и ханът им, кланящи се на Тангра, претопени в славянското море, се произведоха доктори, професори, академици по История -- проповедници на школата им. Тези и немислещите им последователи тровят народностното ни общностно съзнание вече десетилетия наред ...

Тези историчари - масони, донесоха и беди на държавата ни: Когато Стамболийски протестира против Ньойския договор, му показаха исторически карти, съчинени от "бащата на българската история" -- Златарски -- според съчинените карти Тракия и Македония не са били.... български земи
Македонците пък, по никакъв начин не искат да оприличават себе си и предците си с образа на незнайно как възстановения череп на ичъргубоила Мостич и бяха просто принудени да създадат своя школа, неискаща да има нищо общо с Иречеко-Златарските фантасмагории за тюрско-жълтия ни произход.
--------------
** (Първи,който слага дамга "ЛЪЖА", на новосъздадената "теория - фантасмагория" за тюркския ни произход е Георги Раковски. Той я отрича като небивалица и дори посочва, с доводи, защо не е така, дава и източници за противното. Сетне това правят и други, като най-известен е Ганчо Ценов, имащ достъп до архивите на Ватикана.)

sim4o
19 Май 2017 11:58
хикса 18 Май 2017 22:34

Представям си как си пият кумиса на боилския съвет и обмислят, дали да правят перестройка или не.

Интересен е паралелът с руската/киевската Повест временних лет, където пише за изпращане на оценители до трите големи религии в съседство.

А също и с по-съвременната смяна на покровителя от СССР/СИВ/Варшавски договор към САЩ/ЕС/НАТО. При политеистичните религии е възможно заиграването с чужди богове, но при монотеистичното християнство - не. Едно време нашите прадеди са преминали от свобода/анархия към ред и стабилност, но и по-малко свобода. По подобен начин, мисля че новият ни господар (както предишния) е много монотеистичен и ревнив. Под неговата шапка имаме ред и стабилност (така ни обясняват), но много ограничена лична свобода.
19 Май 2017 21:28
Княз от/в Бога не носи религиозен заряд. Да се водят разговори какъв е бил Богът в титлата на Княза е нелепо. България е християнска от 1ви век — от Апостол Павел.
Титлата Княз от/в Бог показва суверенитета на България. В онези времена е било много строго следено от кого се получава/дава една титла. Да си Княз от/в Бог значи едно единствено нещо, че над тебе е само Бог, че България е била напълно суверенна държава.
22 Май 2017 18:03
Когато Стамболийски протестира против Ньойския договор, му показаха исторически карти, съчинени от "бащата на българската история" -- Златарски -- според съчинените карти Тракия и Македония не са били.... български земи

Имаш предвид отпечатаните в атласа на Ризов карти, може би ? Затото те са картите правени "по Златарски". Ти изобщо виждал ли си ги, че пишеш подобни долнопробни лъжи?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД