:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
След аферата "Фипронил" се обмислят промени в системите за предупреждение за опасни стоки
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
СТАТИСТИКИ
Общо 349,304,516
Активни 659
Страници 4,568
За един ден 1,302,066
Минало непредсказуемо

Един век американска намеса в Европа

Иван Илчев
Залети от американската културна и икономическа вълна, от американски филми - някои от които дори хубави; от американски книги - много от които хубави; не си даваме сметка колко скорошно е от историческа гледна точка американското присъствие, а още по-кратка - активната американска намеса в европейските дела.

В началото на XX в. девойки от по-заможни американски семейства тръгваха на културна обиколка из Европа. Обзети бяха от чувствата, които вълнуваха млади англичанки и германки, когато тръгваха да посетят японските и китайските храмове. Очакваха да видят друга култура, нещо непознато, романтично, изостанало. И друго бе общо. Озоваваха се сред хора, чиито езици те рядко говореха, а местните пък не говореха техния. До Първата световна война английски език се учеше в малко училища и минаваше за екзотичен. В Европа предпочитаха френски, немски, та дори и италиански. За американска литература да не говорим. Като изключим вероятно Марк Твен, тя си оставаше непозната.

Старият континент не заемаше прекомерно място и в американската политика. От 20-те години на XIX век насетне Съединените щати полагаха всички усилия да станат не само решаващият, но ако може и единственият фактор в Западното полукълбо. Още с доктрината "Монро" през 1823 г. бяха предупредили европейските правителства да не се месят в американските дела - независимо дали ставаше въпрос за Мексико или Аржентина. Те пък сами си бяха дали свободата да се месят. През 1867 г. закупиха Аляска и изтласкаха Русия от континента. От 1890 до 1914 г. изпращаха войски - най-вече морска пехота - в Аржентина, Чили, Хаити, Никарагуа, Доминиканската република, Панама, Хондурас - да не изброяваме всички. Оттук романтиката, която обкръжаваше морските пехотинци. Отделно Испанско-американската война, след която присъединиха Пуерто Рико и Вирджинските острови и поставиха Куба под пълен контрол. Поглеждаха и на запад към просторите на Тихия океан. Тук за първи път влязоха в конфликт с Германия и Великобритания за островите Самоа и анексираха Хавайските острови и Филипините. Храна за тази експанзия дадоха теоретическите занимания на адмирал Алфред Махан, че "този, който владее моретата, в крайна сметка ще спечели всеки конфликт". За него с достигането на бреговете на Тихия океан възможностите за експанзия по земя бяха изчерпани, а за експанзия по море бе нужна силна флота.

В началото на XX век



започнаха да говорят за "доларова дипломация"



Преведено, това означаваше, че морската пехота, случайно или не, се озоваваше там, където имаше опасност за американския капитал.

Когато Първата световна война започна, начело на страната стоеше принстънският професор Удроу Уилсън. Той ласкаеше сам себе си като голям идеалист. Специфичният път на Америка бил родил истинската демокрация, а тя направила нейната политика по-морална от тази на европейските страни. От устата му се сипеха красиви фрази за демокрация, за идеали. Хвалеше страната си: "Америка е единствената идеалистическа нация на този свят". По-прагматичен от авторите от тези години, пишеше, че Америка без усилия може "да съчетае своя идеал с националния си интерес". Разбраха го в Куба, за чието освобождение започна войната с Испания и над която бе установен своего рода протекторат. За да "се внесе цивилизацията". Или в публичното съзнание завладяването бе трансформирано в "мисия", интервенцията - в "наказване на злонамерените", войната - в "кръстоносен поход".

В началото на "Голямата война" настроението в Съединените щати беше за неутралитет в световния конфликт. Това, което по-сетне нарекоха "изолационизъм". За пълен неутралитет бе държавният секретар - сиреч министърът на външните работи, златоустият Уилям Дженингс Брайън. За неутралитет бяха и милиони американци с произход от Германия и Австро-Унгария. Пък и Щатите вече бяха първа икономическа сила в света. Бяха си самодостатъчни. Не се интересуваха чак толкова от пазарите, за които се бореха в Европа. Войната трудно можеше да мине и за "кръстоносен поход" в името на демокрацията. Пречеше присъствието на царска Русия в Антантата. Пък и армията бе несравнима като брой и мощ с тези на европейските страни. През 1912 г. бе от 62 хил. души - същата година България бе мобилизирала към 400 хил. души за войната с Турция.

Позицията на самия Уилсън бе по-нюансирана. По принцип и той бе



за неутралитет, но при определени условия



Най-важното бе Централните сили да не станат прекалено силни. Предпочиташе да се запази равновесието между двата блока. Докато тържествено прокламираше неутралитета си, пращаше американски войски в суверенно Мексико да преследват Панчо Виля - смес от революционер, Робин Худ и коравосърдечен разбойник.

От друга страна, още през 1887 г., четвърт век преди да стане президент, той мечтаеше за световен съюз на държавите, воден от САЩ, разбира се. По-късно това изкристализира в убеждението, че САЩ трябва да осъществят идеала на свободата, да дадат модел за демокрация, да защитават морални принципи и така да "водят света".

Германските военни и дипломати направиха непростими грешки. Преди войната военните не се и бяха замислили как ще действат, ако американците се намесят във войната. Когато тя започна, немските подводници обявиха ловен сезон за корабите на неутралните страни. Под предлог - често пъти справедлив - че пренасят муниции за Антантата. На 7 май 1915 г. потопиха лайнера "Лузитания". От 1200 загинали 128 бяха американски граждани. Това даде началото на бавното, но сигурно хлъзгане на Щатите към намеса в конфликта. Когато това стана ясно, военните реагираха панически - обявиха неограничена подводна война. Възможно най-глупавото решение. Дипломатите не изостанаха в глупостта. През януари 1917 г. предложиха на Мексико да се намеси във войната, като щедро му обещаха голяма част от загубените в средата на 19-ото столетие територии - Тексас, Аризона, Ню Мексико. Англичаните разшифроваха телеграмата, т. нар. "Цимерман" по името на министъра на външните работи - парадоксът бе, че тя бе изпратена с американска дипломатическа поща - но и на тях самите предложението им звучеше толкова невероятно, че се колебаха дълго как да уведомят американците. Страхуваха се, че ще ги обвинят в груба манипулация. Не си даваме сметка, но всъщност Февруарската революция в Русия през 1917 г. подбутна американската намеса.



Вече нямаше морални скрупули



- зер предполагаше се, че нова Русия ще е демократична държава.

Войната бе обявена на 6 април 1917 г., но дълго си остана на книга. Доброволци от рода на Чарли Чаплин обикаляха цялата страна да призовават младите мъже да се записват в армията.

Самото американско участие бе по-скоро бъдеща заплаха, отколкото реална опасност. Командването дълго и упорито обучаваше предвидения за изпращане във Франция експедиционен корпус. Първо в лагери в Щатите, после в лагери във Франция и Великобритания. В първите сражения влязоха едва през септември 1918 г. - два месеца преди капитулацията на Германия. Бъдещият главнокомандващ във Втората световна война Дуайт Айзенхауер също трябваше да бъде прехвърлен във Франция, но мирът го превари. Не успя да събере боен опит. В битките загинаха малко над 50 хил. американци, над 60 хил. умряха от болести.

Общо през есента на 1918 г. в Европа се оказаха два милиона янки - повече американци се изсипаха от параходите, отколкото въобще бяха посещавали Стария континент през цялата история на Щатите дотогава.

Колкото и странно да звучи,



България извлече полза от американската намеса



В началото Вашингтон не обяви война на Австро-Унгария, а докрай запази дипломатически отношения с България и Турция. За България помогнаха американските мисионери на Балканите, които се бяха превърнали в най-добрите посланици на София в американската столица. Българските водачи в тази война се оказаха по-умни от наследниците си в следващата и не обявиха война на Щатите. Получиха отплата. Американският дипломатически представител в София Доминик Мърфи помогна за сключването на Солунското примирие от 1918 г. на по-изгодни условия, отколкото искаха съседите ни.

След замлъкването на оръдията започна трагикомедията. Старите европейски дипломатически вълци снизходително пренебрегваха призивите на американците за "мир без победители". Не им направиха впечатление и прословутите 14 точки на Уилсън. Нито пък вопълът, че "светът трябва да е безопасен за демокрацията". Мирът беше отмъстителен. В Щатите се почувстваха излъгани и унизени.

Неслучайно през втората половина на 30-те години непрекъснато се връщаха към предишната война, търсейки поуки и насърчения. Един от изводите беше, че са действали прекалено меко. Не повториха грешката нито в Ялта, нито в Потсдам. За "морални устои" говореха пред журналистите, които пишеха статии за доверчивите балъци. В разговорите между "тримата големи" разписваха съдбата на следвоенния свят и разделянето му на сфери на влияние.

 Испанско-американската война роди и един медиен герой - Теодор Рузвелт, който по-късно стана президент на страната.
 Германците предлагаха Тексас, Аризона, Ню Мексико и част от Калифорния - области, в които мексиканците вече бяха малцинство.
 В сраженията участва и един от бъдещите президенти на страната - Хари Труман.
44
4195
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
44
 Видими 
14 Май 2017 19:34
И защо трябва да отбелязваме един век американска намеса в Европа?
Или текстът е чисто и просто, и само исторически очерк за събитие с годишнина?
14 Май 2017 19:42
Претоплена манджа. Нищо ново не е написал Илчев.
Прочее, американците създават училища по нашенско юще преди 150 годин...
14 Май 2017 19:54
Претоплена манджа. Нищо ново не е написал Илчев.

Е ти какво "ново" искаш? Това е история!
14 Май 2017 19:57
Е ти какво "ново" искаш? Това е история!

Е, да де - именно! За Щурчо историята трябва постоянно да се модернизира. И границите на Тракийската цивилизация да се отместват все по към "Арктика с Антарктикой". Мдам.
14 Май 2017 20:06
Това е история!

Даже и в историята има нещо като научен принос.
При Илчев е нулев...
14 Май 2017 20:15
Ама аз наистина не мога да разбера защо Илчев е пуснал този текст във вестника. От него става ясно, че влизането на САЩ в Първата световна война не допринася съществено за нейния край в полза на европейската Антанта. Ми що го е писал тогава? Или може би точно с тази цел. Да се чуди човек на чия оценка за американското участие във войната да вярва - на Илчевата, или на Ремарковата. Гати тенденциозното матрялче!
14 Май 2017 20:18
Ся иде седми сезон на дотраките. За теб е наука.
14 Май 2017 21:19
Темата е важна!
Ще си я маркирам и тия дни ще прочета текста на спокойствие!
14 Май 2017 21:27
Залети от американската културна и икономическа вълна, от американски филми - някои от които дори хубави; от американски книги - много от които хубави; не си даваме сметка колко скорошно е от историческа гледна точка американското присъствие, а още по-кратка - активната американска намеса в европейските дела.

14 Май 2017 21:50
Гуглирах на американски и нищо заслужаващо внимание не ми излезе на първите няколко страници. Сред дребния улов има статийка на Уики, жалка -- мизерията на западната манипулация
https://en.wikipedia.org/wiki/United_States_and_the_Russian_Revolution

Обаче на руски...
Сега ще се начета. А пуснах само скромното:
сша революция 1917
14 Май 2017 22:06
илчев 0 като ректор а тука -минус/ като дописник.

15 Май 2017 00:24
Тц,темата не е важна,важна е последната снимка.На нея Труман е напълнил гащите...
15 Май 2017 08:53
mercury 14 Май 2017 20:15
Ама аз наистина не мога да разбера защо Илчев е пуснал този текст във вестника.
Защото му се е въргалял нахвърлян някъде по чекмеджетата. Въпросът е защо вестникът няма никаква цедка, различна от "аз на тебе, ти на мен".
15 Май 2017 09:02
Един век, ама с последици колкото ония 500 години!
15 Май 2017 09:04
Германските военни и дипломати направиха непростими грешки. Преди войната военните не се и бяха замислили как ще действат, ако американците се намесят във войната

По закон няма такива големи тъпанари като германците. Да видиш две войни срещу всички. Още повече , че имат примера на България от 13та година. Все пак сме първи в тъпанарщината макар и с намаляващата вината обстоятелство - цар германец. Така , че първенството е лекинко компрометирано. Сега за трети път се хванахме с тия и резултата е пълна разруха във всичко.
15 Май 2017 09:19
Хареса ми статията. проф. Илчев. Прегледът на събитията от преди един век изглежда не задоволява форумните историчари и за тях е "претоплена манджа", но за мен си е съвсем достатъчен и интересен.
15 Май 2017 10:14
Така определената тема неминуемо предполага подобен твърде общ скеч, който да даде повод за лоботомизирани мнения под него. Досега сравнението с "ония 500 години" води сред написаните глупости с неподправената си тъпота.
Може би ако Илчев беше малко по-подробен и бе концентрирал вниманието си към Балканите, нямаше да четем СЕГАшното нещо като нищо. Може би - ако бе написал няколко реда за Карнегиевата комисия и нейната първа изява в Европа, разследването и "Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни" непосредствено преди избухването на Първата световна война, ако бе посочил връзките на Уилсън с Канрнеги, както и факта, че неговите "Точки" са изготвени с прякото участие на Института Карнеги, а представители на института съпровождат американския президент в Европа непосредствено след войната - тогава може би по-ясно щеше да проличи разминаването между идеалистичната американска позиция и "отмъстителния" подход на европейските - преди всичко френските - дипломати.
Апропо, историческата секция на тази газета би спечелила от един текст за протестантските мисионери по нашите земи през 19ти в. - първата половина на 20 ти в. и си мисля, че би било добре ако за написването му Илчев изпревари Петрински.
15 Май 2017 10:59
американците са щели да ни освободят от турско робство но са нямали корпус за бързо реагиране. тогава все още нямало самолети, как да прехвърлят стотици хиляди тюлени на балканския полустров?!
15 Май 2017 11:04
два пъти дори три пъти през миналия век америка спасява европа от гибел. и не само спасява но и си развързва кесията и помага на икономикат. плана маршал например, благодаение на който европа се изправя на крака за нула време, докато в 1946 година победителят СССР е ударен от голодомор от който загиват милиони. след края на студената война спасиха източна европа от голодомор и придумаха западна европа да ги приеме в ес. благодарение на този прием сега източна европа се движи с гиганстки крачки към просперите.
15 Май 2017 12:48
Старите европейски дипломатически вълци снизходително пренебрегваха призивите на американците за "мир без победители". Не им направиха впечатление и прословутите 14 точки на Уилсън. Нито пък вопълът, че "светът трябва да е безопасен за демокрацията". Мирът беше отмъстителен. В Щатите се почувстваха излъгани и унизени.

С което европейските страни-победителки направиха огромна грешка. На победената Германия бяха жестоки условия в мирния договор, което по-късно доведе до възхода на националсоциалистите, "призвани" да поправят историческата неправда.
15 Май 2017 13:19
Федаин,

Не сме първи в тъпанарщината.

От професор Илчев за първи път в едно предаване чух , че Парагвай са водили война с всички свои съседи наведнъж - Бразилия, Аржентина и комай Уругвай или Боливия , не помня третия.

Естествено Парагвай губи зловещо едва ли не половината си население и територии или некви подобни мащаби...

Така, че световните балъци са трима :

Германия, България и Парагвай....

15 Май 2017 13:33
О, американската намеса в Европа е доста по отрано. С цялото ми уважение към професионалния историк, но нека не пропускаме синсинатите ...

The Society is named after Lucius Quinctius Cincinnatus, who left his farm to accept a term as Roman Consul and served as Magister Populi (with temporary powers similar to that of a modern-era dictator). He assumed lawful dictatorial control of Rome to meet a war emergency. When the battle was won, he returned power to the Senate and went back to plowing his fields. The Society's motto reflects that ethic of selfless service: Omnia reliquit servare rempublicam ("He relinquished everything to save the Republic".[2] The Society has had three goals: "To preserve the rights so dearly won; to promote the continuing union of the states; and to assist members in need, their widows, and their orphans."

Within 12 months of the founding, a constituent Society had been organized in each of the 13 states and in France. Of about 5,500 men originally eligible for membership, 2,150 had joined within a year. King Louis XVI ordained the French Society of the Cincinnati, which was organized on July 4, 1784 (Independence Day). Up to that time, the King of France had not allowed his officers to wear any foreign decorations, but he made an exception in favor of the badge of the Cincinnati.

George Washington was elected the first President General of the Society. He served from December 1783 until his death in 1799. The second President General was Alexander Hamilton. Upon Hamilton's death due to his duel with Aaron Burr, the third President General of the Society was Charles Cotesworth Pinckney. In 1808, he ran unsuccessfully for President of the United States against James Madison.

Its members have included notable military and political leaders, including 23 signers of the United States Constitution.


Факт е, че само държавническата мъдрост на Джордж Вашингтон и авторитетът му на командващ офицер и ветеран от Войната за независимост възпира офицерите-ветерани, членуващи в обществото, от т. нар. "износ на революция" в Европа, включително Франция - по петите или дори на раменете на бойните им френски другари, сражавали се с тях срещу англичаните. Както и от нездрави идеи в посока установяване на милитокрация, вместо демокрация, в младите САЩ. Идеята да се намеси в Европа и европейските дела е рождена за САЩ. Връстница е на американската демокрация.
15 Май 2017 13:40
ЗИП 15 Май 2017 13:19
Парагвай

Малко далечко от Европата е Парагвай, но се твърди, че там са кръстосвали шпаги между двете Световни белогвардейска Русия и Германия.

Русско-немецкая война в Парагвае
Спустя всего лишь 14 лет после окончания Первой мировой войны русским и немецким командирам представился случай «переиграть» минувшие события. Только театром военных действий стала далекая Южная Америка.

http://nnm.me/blogs/ni_figa/russko-nemeckaya-voyna-v-paragvae/

---
Беля́ев Ива́н Тимофе́евич (исп. Juan Belaieff; 19 апреля 1875, Санкт-Петербург — 19 января 1957, Асунсьон) — русский генерал, почётный гражданин Республики Парагвай. Участник Первой мировой, Гражданской (в России) и Чакской (парагвайско-боливийской) войн. Исследователь области расселения, языка и культуры индейцев чако, борец за права и просветитель парагвайских индейцев.
...
Последние годы жизни[править | править вики-текст]
Во время Второй мировой войны Беляев поддержал СССР в борьбе с нацизмом.
Беляев скончался 19 января 1957 года в Асунсьоне. Страна на три дня погрузилась в траур. Тело покойного отпевали в Колонном зале Генерального штаба с отданием воинских почестей как национальному герою. У гроба, сменяя друг друга, несли дежурство первые лица государства. Во время похоронной процессии за катафалком следовали толпы индейцев, буквально запрудившие улицы Асунсьона. В знак уважения к религиозным воззрениям своего верховного вождя они осеняли себя крестным знамением и распевали «Отче наш» в переводе покойного. Такого столица Парагвая не видела ни до, ни после этого печального события.
По завещанию генерала Беляева, его тело было передано совету старейшин гуарани для погребения на территории индейских поселений в специально устроенном по такому случаю саркофаге. Хоронили Ивана Беляева с воинскими почестями как генерала, почётного гражданина Парагвая, почётного администратора индейских колоний.
15 Май 2017 13:45
Ганий,

Аз говоря за войната от 1864 - 1870 г !



https://en.wikipedia.org/wiki/Paraguayan_War



Виж кво пише там :


It particularly devastated Paraguay, which suffered catastrophic losses in population – almost 70% of its adult male population died, according to some counts – and was forced to cede territory to Argentina and Brazil. According to some estimates, Paraguay's pre-war population of 525,000 was reduced to 221,000, of which only 28,000 were men.[8]


15 Май 2017 13:49
Дорис 15 Май 2017 09:02
Един век, ама с последици колкото ония 500 години!


Не си права. Уилсън прави много за България. А САЩ имат решаваща помощ за победата над нацистка Германия.
15 Май 2017 13:52
ЗИП
15 Май 2017 13:45

По всички континенти е имало множество кръвопролитни войни, но ний, понеже сме европейци, повече дърпаме чергата към наште, затова и повечето конфликти извън Европата остават недостатъчно осветени.
Има и друга причина - и по тия години белите, демократични, напреднали и просветени европейци са си пъхали гагите навсякъде, затова и се премълчава, щото ще стане дума за недотам изтънченото им певедение - политическо, военно и икономическо.
15 Май 2017 13:56
Един век, ама с последици колкото ония 500 години!

A beee... Тя и Аврора уж гръмнала - и то с халосен - сал един път, ама йощ кънти у главите на некои
15 Май 2017 16:03
Като специалисти по робствата можем да заявим - американското е най-доброто.
15 Май 2017 16:23
Може би ако Илчев беше малко по-подробен и бе концентрирал вниманието си към Балканите, нямаше да четем СЕГАшното нещо като нищо.
Може би, но не това е темата. А темата се вижда с просто око - стремежът на САЩ към световна доминация, налагана с военна сила и с военен натиск, с цел изсмукване на ресурсите на държавите.
Казано е в прав текст:
В началото на XX век започнаха да говорят за "доларова дипломация"
Преведено, това означаваше, че морската пехота, случайно или не, се озоваваше там, където имаше опасност за американския капитал.

Темата е, че това, което се случва и понастоящем ( макар и видоизменено - да си спомним откровенията на Джордж Фридман от февруари 2015 в Чикаго ), има своите исторически акпекти и е продължение на ясни политически цели и амбиции, формулирани и отстоявани не от вчера или оня ден.
Затова темата не се харесва на определен кръг читатели и са налице опити тя да бъде омаловажавана ( "Нищо ново като наука" ) или измествана към други теми, сами по себе си интересни. Но други.
15 Май 2017 16:36
А темата се вижда с просто око - стремежът на САЩ към световна доминация, налагана с военна сила и с военен натиск, с цел изсмукване на ресурсите на държавите.
Казано е в прав текст:
В началото на XX век започнаха да говорят за "доларова дипломация"
Преведено, това означаваше, че морската пехота, случайно или не, се озоваваше там, където имаше опасност за американския капитал.

Глупости:
Доларовата дипломация е метод, който най-общо взето е сързан с изолационизма - епохата, когато американската политика изобщо няма претенции за "световно господство", а се простира до западното полукълбо - най-вече Латинска Америка, източния Пасифик и "освобождаването" на народите там от "колониално господство". С други думи - продължение на т.нар. "политика на канонерките".
15 Май 2017 16:46
letec55
15 Май 2017 16:23


Де съ губиш, бе! Липсваш! Непоряд!
15 Май 2017 17:16
Глупости:

Като не четете или не виждате постовете на форумните колеги до край, само потвърждавате, че темата по някакви съображения не ви харесва...
15 Май 2017 17:20
Де съ губиш, бе!
Бе и ний душа носим... Малко да отпуснем и свят да видим...
15 Май 2017 18:45
Онзи да ни пази от приятелите , а ние ще се пазим и от тях , но как да се опазим от слугинажа ?
15 Май 2017 21:01
Проф. Илчев да беше казал и по една дума за Сониксен, Баучър, мис Стоун и други "незнайни" американци... А статията - като шопска салата. Всичко нахвърляно и забъркано като ... все едно писана на коляно.
16 Май 2017 00:01
Една от най-смислените и обобщаващи статии, написана изумително умело -- без да обиди никой, но кара умните хора да се замислят за случващото се по света и корените му ...
Добро и поучително четиво
16 Май 2017 00:19
бонго-бонго 15 Май 2017 16:36
Глупости:
Доларовата дипломация е метод, който най-общо взето е свързан с изолационизма - епохата, когато американската политика изобщо няма претенции за "световно господство
Глупости . Американците използват една стара, древна технология -- гениално проста и безотказно работеща -- стъпка по стъпка. Неща като доларова дипломация, изолационизъм и прочие способи (методи) са т.н. малки крачки -- укрепване и завладяване близкото пространство.
Стъпките често не се проумяват. Размахът им е величествен -- едната стъпка може да е в настоящето, следващата, след 30 години, при следващото поколение, дори повече. Малко хора разбират какво става и че всичко е подчинено на една последователна политика.... така се получава и т.н. ефект на сварената жаба (подобно на нашенското "само главичката" )
С подобен способ, някога Рим стана империя, по късно Ислямска държава на Осман фамилия използва същия подход -- гадаейки делата на владетелите на Балканите сякаш изобщо не отчитат Османлиите, дори многобройните феодали зверски воюват помежду си.

Това е истинска стратегия, с дълбочина и размах десетилетия, поколения, дори столетия, провеждана последователно и целеустремено поколения наред, от хора просветени и приемници на предишните ...

Отделен е въпросът, че истинската история -- движещата сила в историята, са парите и стопанско-икономическите изгоди. Естествено зад това стоят свръхбогати кланове. Войната за тях е особен вид инвестиция -- влагаш пари -- правиш войска и война -- печелиш пари ... Инвестицията във войска трябва да се възвърне...
Войните, почти винаги са заради грабеж на земя, води, поданици, рудници и суровини, и всякакви други богатства. Сам Удроу Уилъсн твърдеше на всеослушание., че причината за войните са икономически
Така че, в делата на САЩ няма нищо идеалистично, а сметки, безскрупулни сметки... 2 милиона войници стоварени в Европа -- инвестицията е пресметната и печеливша за САЩ.

С такава политика една страна постепенно се превръща в Световна сила,. И ако няма още няколко като нея, а Свръхсилата остане Единствена, пътят към глобален тоталитаризъм е сигурен.
16 Май 2017 02:34
16 Май 2017 06:30
" За американска литература да не говорим. Като изключим вероятно Марк Твен, тя си оставаше непозната."

Илчев вероятно не си пада по готическата поезия, но вероятно поне като дете е чел криминална литература или фантастика. Баща и на двата жанра е Едгар Алън По, оказал несравнимо по-голямо влияние върху изкуството въобще от автора на "Том Сойер". Бял кахър. Това е втори материал на Илчев, който чета в газетата, и си признавам, че съм доста озадачен - от няколкото му ТВ изяви, на които съм попадал инцидентно, бях останал с отлични впечатления и ми е много трудно да го свържа с посредствените му писания тук.
16 Май 2017 06:54
Малко далечко от Европата е Парагвай, но се твърди, че там са кръстосвали шпаги между двете Световни белогвардейска Русия и Германия.


Тази война се води 80-ина г. след катастрофата, за която говори ЗИП-а и остава в историята като войната за Гран Чако. Прегледай предисторията ѝ - дори и крут и обръгнал разобличител на "проробовладелщината" като теб ще занемее от фактите около този конфликт. Иначе наистина е така - парагвайската армия е била командвана от руски офицери - бяло емигранти, а боливийската - от немски.
16 Май 2017 11:14
За американска литература да не говорим. Като изключим вероятно Марк Твен, тя си оставаше непозната."

Илчев вероятно не си пада по готическата поезия, но вероятно поне като дете е чел криминална литература или фантастика.


Е.А. По става доста популятен в съседна Румъния през последната четвърт на 19 в., благодарение на превода на "Гарванът" на Еминеску от френски. Повече от 20 превода - преди всичко поезия на По - от френски и немски издания на румънски се появяват през 80те го на 19 в. в Румъния.
В Гърция пък превеждан бил Х. Мелвил и поради факта, че посещава страната по време на европейската си обиколка.
Но, преди По, още през 50те г. на 19 в., "Чичо Томовата Колиба" е преведена на 20 езика, вкл. на словенски , а към края на същия век - и на китайски. За тогавашните условия, книгата се превръща в бестселър. Първият превод на български е този на Димитър Мутев "Чичева Томова колиба", издаден в Цариград в 1858 г. Иначе
първият американски авторпреведен на български е Бенджамин Франклин. Неговата "Мудрост добраго Рихарда" на Бенджамин Франклин, превод от френски на Г. Кръстевич се появява през 1837 г. във Влашко.
http://rarebook.onu.edu.ua:8081/handle/store/2494
16 Май 2017 19:53
Американска култура? Правилно е да се казва американска суб култура, квази култура, или популярното поп култура.
16 Май 2017 21:01
Maximus II
16 Май 2017 19:53


Субкултурните явления от '20-те, '30-те, '40-те, '50-те, '60-те, '70-те, '80-те и '90-те отдавна са се превърнали в неделима част от официалната култура. Нещо повече - без тях тя е немислима и изпразнена от смисъл и живот. Факт е, че до не толкова отдавна Естадос Унидос бяха мощен културен генератор, роля от която сякаш доброволно абдикираха. Джаз, суинг, рокабили, пънк, глем, алтърнатив, гръндж - какво би представлявала музиката на 20в. без тях? Или литературата от втората половина на 20в. без Н.Мейлър, Вонегът, Дж. Хелър, У. Уортън. За киното без Холивуд мисля, че е абсолютно безпредметно да говорим, макар, че вероятно има хора, за които Фелини и Пазолини са достатъчни.
18 Май 2017 16:23
плана маршал например, благодаение на който европа се изправя на крака за нула време, докато в 1946 година победителят СССР е ударен от голодомор от който загиват милиони.

Америка, т.нар. "голодомор" в СССР е 15 години по-рано и причината му е разгромът на "кулачеството" при насилственото създаване на колхозите. След войната също не им е било лесно на руснаците, но чак до умрели от глад не се е стигнало. Тогава изобщо в цяла Европа не е било лесно. Даже и Великобритания е била на купони до 1948-ма.
А планът Маршал наистина е помогнал за изправянето на крака на Европа и е щял да помогне и на СССР, но руснаците са го отказали заради поставените условия които за тях са били идеологически неприемливи.
Но е твърде наивно да се приеме че тази помощ е плод на някаква идеалистична филантропия. Войната е помогнала на американската икономика да се възстанови от голямата рецесия на 1930-те. Само че напечатаните за военното производство долари е трябвало да се пласират някъде след края на войната. Идеалният случай е да се изнесат навън при което ще се елиминира опасността от инфлация, а като съпровождаща полза получавате финансова зависимост на реципиентите на помощта. Отделно войната е довела до разпадане на големите империи със съответна загуба на позиция на техните валути - британския паунд и френския франк - като основни средства в международните разплащания. Оттогава насам икономиката на останалия свят играе ролята на покритие на щатския долар.
Изобщо както казват евреите: "Каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари" !
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД