:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обсъдени са търговски и военни аспекти на сътрудничеството между Русия и Турция
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
СТАТИСТИКИ
Общо 359,942,656
Активни 391
Страници 19,557
За един ден 1,302,066
Интервю

Тежки времена настъпиха за качествената журналистика

Много е важно към всяко дете да има индивидуален подход в училище, защото така то ще се чувства личност, казва британският изследовател на историята на печата Антъни Смит
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Антъни Смит е бивш журналист, продуцент, преподавател и автор на 17 книги за историята и проблемите на медиите. Седем години (от 1988 до 2005 г.) е бил президент на Магдалин колидж в Оксфордския университет. Участвал в създаването и управлението на телевизия "Ченъл 4" (1981-1985 г.) Бил е директор на Британския филмов институт (1979-1988 г.) Десет години е бил член на Тръста за Камбоджа, чиято задача е да се грижи за жертвите на противопехотните мини. Бил е председател на Образователната фондация "Ян Хус", подпомагала чешки и словашки интелектуалци след Кадифената революция през 1989 г. Сега е член на Фондация "Дончев" и се занимава с обществено полезна дейност.
- Г-н Смит, има ли бъдеще качествената журналистика?

- Точно за нея настават все по-трудни времена. Така например, "Гардиън" е в много тежка ситуация.

- Вестникът, който е най-добре представен в интернет пространството?

- Да, защото няма достатъчно абонаменти, рекламите намаляват. Мисля, че нито един вестник в англоговорящия свят не прави добър рекламен бизнес в интернет. Слаба е рекламата и в хартиените версии на вестниците. Така че икономиката на печата е наистина под натиск. "Гардиън" опита нова формула: той е безплатен в интернет, но създаде "членство" в изданието - можете да станете "приятел" на "Гардиън" срещу 5 лири месечно. Това помага на вестника да запази качествения си образ и да развива в частност разследващата журналистика, която стана невъзможно скъпа за много издания, например за американските вестници. В САЩ възникват частни фондации, които дават пари на вестниците, за да правят разследвания. Има такива опити и в Англия.

- Когато вестниците не могат да се самофинансират, нима трябва да заменят медийния бизнес със събиране на помощи, както правят църквите?

- Ако погледнете историята на печата, ще видите че всички качествени вестници са имали и нематериални мотиви да излизат. Някои хора субсидират изданията по политически причини, други, защото искат обществото да получава добра информация, което лично за тях е загуба на пари. Има случаи, когато големи медийни групи печелят от телевизии и насочват от тях средства и към свои печатни издания.

- Но това означава, че хора извън медийния бизнес придобиват влияние върху него. Какво гарантира тяхната добра воля?

- Така е, понякога те имат добра воля, понякога - не. Но ако се върнем към "Гардиън", ще видим, че се управлява от тръст, а не от отделни лица, които са собственици. Тръстът притежава други вестници, главно регионални, които имат повече рекламни приходи и помагат на лондонското издание да оцелее. Но и това не е достатъчно. Освен на помощите от "приятели" "Гардиън" не може да разчита на външен бизнес, който да го крепи.

- Възникна ли в света друг механизъм в ерата на интернет, който да финансира медиите, след като потребителите свикнаха да получават безплатно медийните продукти?

- Медийният пазар стана изключително труден. Малцина показват финансов интерес да подкрепят качествената журналистика. Във Великобритания, например, медии преминават в ръцете на чужди граждани - руски джентълмени като г-н (Евгени) Лебедев, който притежава лондонския "Ивнинг стандарт", "Индипендънт" - достъпен вече само по интернет, - както и вестник "Ай" (i).

- Как обществото може да очаква отговорно поведение на медиите, след като самото то отказва да носи отговорност за тяхното оцеляване?

- Това е съвременен проблем. Вестниците губят възможност да изпълняват своята обществена мисия. Мястото им трябва да заемат може би други медии. Но не можете да разчитате да се осведомявате само от телевизията, ако искате да бъдете информиран гражданин.

- Възможно ли е вестниците да се превърнат в нещо друго - вместо медии да станат институции за пиар?

- Не, ще загубят смисъла си. Обществото винаги ще има потребност от качествена журналистика, проблемът е как тя да се инвестира в медиите. Вече не може да се инвестира във вестници само с мисълта, че те ще донесат по-добра печалба отколкото друг бизнес би донесъл. Тези времена отминаха. Необходим е допълнителен мотив - например, в служба на общественото благо.

- Знаем, че властите имат най-голям интерес да упражняват влияние в медиите. Не създава ли това заплаха за тяхната същност?

- О, да. Върху журналистите пада огромна отговорност да останат безпристрастни - това включва също редакторите и издателите. За тях вече е много трудно да вършат работата си, без да се поддават на външно влияние. Но трябва да се стараят.

- Как, след като властите решават какви пари към коя медия да се насочат?

- Няма държава, където журналистите да са напълно независими, а властите да са толкова добродетелни, че да не се опитват да влияят върху печата.

- Къде е границата?

- Тя се чертае ден за ден между двете страни. Когато властите желаят да се свали неудобна за тях публикация, вестникът има интерес да я остави, за да не губи интереса на читателите. Това е труден избор. Няма перфектно равновесие между властите и журналистиката.

- Възможна ли е саморегулация на печата, когато самофинансирането му вече е невъзможно?

- Възможна е, но стана по-трудна, защото през 21-ви век медиите са под заплаха. Необходима е смелост, за да запазят образа си. Преди две години имаше огромен скандал във Великобритания с политици, вземали неголеми суми, които не им се полагат за работата като политици. Аферата бе разкрита от разследващи журналисти на "Дейли телеграф", който иначе е проправителствен вестник. Консервативната партия понесе най-големия си удар от печата. Това показва, че журналистиката е жива въпреки трудностите, през които преминава.

- Как британският печат постига равновесие между саморегулация и регулация. Покрай скандала през 2011 г. с "Нюз ъф дъ уърлд" бе създадена нова система за саморегулация. Тя работи ли по-добре?

- Бих казал, че не променихме достатъчно системата. Тя все още е под наблюдение. Но медийният скандал показа ясно, че някои от най-лошите нарушители на правилата са изключително влиятелни в Комисията за жалби от печата. Докладът на съдията Брайън Левесън очерта серия критерии, по които да функционира една нова система за оплаквания от публикации във вестниците.

- Беше ли създадена?

- Не. Комисията за жалби трябва да бъде независима както от правителството, така и от вестниците. Преди да излезе докладът на г-н Левесън, тогавашният министър-председател Дейвид Камерън обеща, че какъвто и да бъде, правителството ще приложи препоръките му. Но не стана така. Освен това вестниците започнаха да се оплакват от засилен правителствен натиск.

- Етичният кодекс на българските медии, приет през 2004 г., взе за модел професионалния кодекс на Би Би Си. Смятате ли това за добро решение?

- Правилно сте постъпили. Би Би Си има много добро поведение сред информационните медии. Във Великобритания не сме създали перфектна система за осъждане на нарушенията в печата. Би Би Си има връзка с правителството чрез Офком (Службата за телекомуникациите), която наблюдава всички електронни медии без вестниците. За печата е необходима отделна система, но тя трябва да се ползва с неговото доверие. Невъзможно е да има саморегулация, ако вестниците не се доверяват и мразят органа, който ги наблюдава. Освен това политиците, съдът и правителството трябва да чувстват, че това е справедлива система.

- Трябва ли да има държавна регулация на медиите в интернет?

- Това е нов проблем. Обръща му се внимание, но не е намерено решение. Възниква въпрос дали "Фейсбук" и другите социални медии са издатели, или са просто обществени преносители на информация. Струва ми се, че трябва да имат издателска отговорност, защото онова, което пренасят, трябва да е законно. Хората трябва да се убедят, че социалните медии носят морална и наказателна отговорност за онова, което отразяват.

- Като дългогодишен преподавател какво мнение имате за журналистическото образование?

- Не вярвам много силно в него. Имаме много такива учебни заведения в Англия, Шотландия и Уелс. Журналистите трябва да бъдат добре образовани хора от различни сфери. Но специфичните професионални умения трябва да се придобиват в практиката. Медиите трябва да поемат отговорността на журналистически школи. Качественият вестник е като колеж по журналистика.

- Имате ли впечатления от образователната система в България?

- Запознах се с работата само на едно училище, което е частно - "Българско школо". То е чудесно. Осигурено е с всичко за учебните си нужди. В Деня на Кирил и Методий (11 май по стар стил) видях как децата изпълняваха народни танци и колко бяха доволни. Разбрах, че към всяко дете има индивидуален подход, и това е много важно да се чувстват личности. Хубаво е да се показват добрите практики.
14
2626
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
12 Май 2017 19:46
Магдалин колидж в Оксфордския университет.

Модлин колидж, не "Магдалин".
12 Май 2017 20:04
Г-н Терзиев, Вие сте изключително качествен журналист, защото смело защитихте режима на г-н Борисов и г-н Цветанов по времето на корумпирания Орешарски, и храбро подкрепихте протестите срещу Орешарски. Свалям ви шапка!
12 Май 2017 20:18
Качествена журналистика... Това дали е синоним на честна, полезна за публиката? Щото за качествен се счита джебчия, който умело пребърква. Или качествена врачка - можеща да лъже... В тоя смисъл днешната журналистика има още да се учи...
------------------------
Сайтът на Генек
12 Май 2017 20:22
Забелязах в интервюто да се споменава няколко пъти "качествената журналистика", но без да се определи коя журналистика е качествена. Самочувствието, че стоката ти е качествена и необходима, обаче клиентите ти са глупаци и затова не я оценяват и купуват, е доста сигурен път към фалит. Мина времето, когато да стигнеш чрез медиа до публиката беше скъпо начинание, достъпно за малцина, а горката публика купуваше кавото ѝ се предлага. Във времето на интернет всеки много евтино може да стигне до публиката. Конкуренцията е голяма, който оцелее, ще оцелее.
12 Май 2017 20:37
Конкуренцията е голяма, който оцелее, ще оцелее.

Когато оцеляването се субсидира от данъкоплатеца, какъято е случаят с Би Би Си, няма нито конкуренция, нито качествена и безпристрастна журналистика.
12 Май 2017 20:42
Антъни Смит...
Сега е член на Фондация "Дончев" и се занимава с обществено полезна дейност.
12 Май 2017 20:45
Тъй наречените "масмедии" отдавна вместо инструмент за информация са инструмент за манипулация, промиване на мозъци и бездуховност и няма място за никакво качество. Сорософският "комунизъм" е агресивна фарисейщина и масово оглупяване и опростачаване.
12 Май 2017 20:46
Медийният пазар стана изключително труден. Малцина показват финансов интерес да подкрепят качествената журналистика. Във Великобритания, например, медии преминават в ръцете на чужди граждани - руски джентълмени като г-н (Евгени) Лебедев, който притежава лондонския "Ивнинг стандарт", "Индипендънт" - достъпен вече само по интернет, - както и вестник "Ай" (i).

Качественият журналист дава един единствен пример за британски вестник в чужди ръце и то става дума за руснак.
Което налага извода, понеже не е даден друг пример, че единственият чужд гражданин, който притежава британски вестник е руснак.
Няма други!

----
Алекса́ндр Евге́ньевич Ле́бедев (род. 16 декабря 1959, Москва) — российский предприниматель. Председатель Совета директоров ЗАО «Национальная резервная корпорация», бывший депутат Государственной думы. Депутат Слободской районной думы (с 2011 года). Владелец британских газет Independent и Evening Standard[2], а также лицензии на спутниковый телевизионный канал London Live. Крупнейший частный акционер и инвестор «Новой газеты»[3]. Член Совета по внешней и оборонной политике.
...
2006 — передал Фонду имени Раисы Горбачёвой свою долю акций в российской компании по аренде воздушных судов стоимостью около ста миллионов фунтов (примерно 190 млн долларов США)[9].


Лебедев, Евгений Александрович (род. 8 Мая 1980) председатель совета директоров и владелец издательства Evening Standard Ltd,[1] выпускающего газету Evening Standard, купленного в январе 2009 года,[2] и Independent Print Ltd, выпускающего газеты Independent и Independent on Sunday, купленных в марте 2010.[3]
Сын российского олигарха Александра Лебедева.
Под руководством Евгения Лебедева, Evening Standard стала первой бесплатно распространяемой многотиражной газетой в Британии, тиражом в 600,000 копий.[4]

Евгений получил британское подданство в октябре 2010 года.
12 Май 2017 21:49
Медийният пазар стана изключително труден. Малцина показват финансов интерес да подкрепят качествената журналистика. Във Великобритания, например, медии преминават в ръцете на чужди граждани - руски джентълмени като г-н (Евгени) Лебедев, който притежава лондонския "Ивнинг стандарт", "Индипендънт" - достъпен вече само по интернет, - както и вестник "Ай" (i).

Да се върнем на темата...
Чужденците, ако купували нещо в някоя страна - било лооооооооооооооооошо, много лоооооооооошо - така излиза от цитираното...

Пък наште продажници-отродители крещят колко било хубаво, че чужденци купували у нас - пр. телевизии, вестници и пр. - били чуждестранни инвеститори и направо божества...
12 Май 2017 22:01
Запознах се с работата само на едно училище, което е частно - "Българско школо". То е чудесно. Осигурено е с всичко за учебните си нужди. В Деня на Кирил и Методий (11 май по стар стил) видях как децата изпълняваха народни танци и колко бяха доволни. Разбрах, че към всяко дете има индивидуален подход, и това е много важно да се чувстват личности. Хубаво е да се показват добрите практики.

Чие ли е това школо?
12 Май 2017 22:20
Сега е член на Фондация "Дончев" и се занимава с обществено полезна дейност.

Ща е та?
13 Май 2017 09:03
Цялото интервю е основно за обективност на журналистиката, как да се прави независима журналистика и пр. Накрая обаче идва и последният въпрос, който за мен тотално дискредитира идеята в интервюто:

- Имате ли впечатления от образователната система в България?
- Запознах се с работата само на едно училище, което е частно - "Българско школо". То е чудесно. Осигурено е с всичко за учебните си нужди. В Деня на Кирил и Методий (11 май по стар стил) видях как децата изпълняваха народни танци и колко бяха доволни. Разбрах, че към всяко дете има индивидуален подход, и това е много важно да се чувстват личности. Хубаво е да се показват добрите практики.


Пита се във викторината.
Това училище е собственост на
1. Община София;
2. Министерството на културата;
3. Сашо Дончев.

13 Май 2017 10:51
Съгласен съм с твърдението в заглавието. И то не само защото не се пише за безобразията на управляващите, а и поради политическата коректност, която замита под килима и прикрива неудобни истини за мулти-култи обществата. Факт е, че университетите се промиват мозъците на студенти от леви и либерално настроени преподаватели. Публичните личности с политически "некоректно" поведение са подложени на медийни атаки и принуждавани да се разделят с постовете си. Една невинна реплика или шега може да бъде изтълкувана като расова или етническа обида. Атаките срещу Тръмп са добро доказателство, че либералите (да не кажа политически некоректната дума, която най-точно ги характеризира!) не зачитат волята на избирателите или мнозинството граждани, когато тя не съвпада с техните виждания. Те са дотолкова са убедени в правотата си, че искат да я наложат (и го правят!) като норма в обществата.
Ето една интересна статия по въпроса:
А на Запад комунизмът още си е cool
Големият Лебовски
http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_1220286659_A_na_Zapad_komunizmat_oshte_si_e_cool
14 Май 2017 08:29
" Седем години (от 1988 до 2005 г.) е бил президент на Магдалин колидж..." - я пак!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД