:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Германка е първата съперничка на Пиронкова
Смята се, че това може обаче да затрудни неговата екстрадиция от САЩ
При това става дума само за последните 2 години
Президентът на САЩ просто следвал схемата за подреждане за снимка, според Белия дом
СТАТИСТИКИ
Общо 332,445,658
Активни 1,214
Страници 83,576
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Крайно неуместният зеленчук

Калин Донков
За най-глупав скандал на седмицата в бирария "Мариана"* обявихме гневния изблик на стария активист Манолов, плод, както се оказа, на банално недоразумение, породено от възрастови смущения на слуха и от някои несъвършенства на демокрацията. На масата течеше разговор за мезета и разядки и обикновено мрачният подполковник Стоилов разказваше за изчезналия вече сорт люта червена капия, любимо мезе на каруцарите и рибарите от неговия силно идеализиран в спомените му роден град Никопол. Но разказваше сочно и с отношение (слушателите изпитваха това по засилената си стомашно-чревна активност), всички виждаха ясно чинията с обелените тлъсти, печени тъмночервени чушки, поръсени с чесън и оцет, и се мъчеха да си представят парливия им, неподражаем вкус след ледената глътка гроздова. Не знам как си го фантазираха, защото единствен аз, освен разказвача, бях опитвал този изчезнал вече сорт, и то по времето, когато не можех да го оценя в комбинация с питието - бях дете, когато тези чушки се затриха. Но ги помня, те действаха с изненада и изглеждаха досущ като сладките, та който се бе веднъж мамил, после винаги внимава.

Манолов на този сладокусен разказ не присъстваше, той бе излязъл да говори нещо поверително по телефона и се върна ядосан, накипял, но чул-недочул (той си и недочува) яхна чадъра: пак тази социалистическа носталгия, пак какви красоти и благини имало, дето днес ги няма, не разбраха ли, че демокрацията е победила, пак изтъкват, пак заблуждават, пак се домогват... Гласът му се извиси, изгуби модулацията си, зазвуча автентично кавгаджийски, съседните маси млъкнаха, някои се изправиха на крака. Станко от бара прати едно момиче да напомни, че изборите току-що са минали и гюрултията в заведението е вече прекалена. Предупреждението нямаше успех, човекът беше възбуден, електричеството му преливаше, беше зареден до отказ. До отказ от какво? От обяснение, от компромис, от помирение. Нямаше шанс да се изясни заблудата му, нито шанс да се заменят червените чушки със сини, положението бе неспасяемо.

Опитах се да помогна, вметнах, че



лютата капия не е между сладостите на социализма,



напротив, тя още през социализма се загуби. Но бе отхвърлено без внимание. Тирадата продължаваше, набираше гняв и ярост. На това аз му викам бездарно стечение на обстоятелствата - от нищото се завихрят такива междуособици и ако не бяхме въоръжени единствено с чаши и спомени, сигурно щяхме да окървавим бирарията. Но само така изглеждаше.

Компанията е от врели и кипели мъже, някои са дошли в нея от политиката, били са в управата на партии, били са в бордове и надзори, били са в посолства и представителства, в агенции и управления, в министерства и издателства. Видели са държавата от птичи полет, видели са я и от жабешка перспектива. Така лесно от нерви не излизат, нито налитат на кавга. Обикновено тук се разказват спомени за избирателни кампании, за знакови приватизации, за незабравими салтоморталета на партийни водачи, следи за които може да се намерят само в пожълтели вестници от минали десетилетия.

Доведе ме на тази маса младият колега Коларов, който има професионален интерес към миналото на прехода. Твърди, че компанията около масата е една съвсем представителна извадка на това минало. Отбивам се понякога и се потапям в него. Разказите и на левите, и на десните актьори са поучителни, изстрадани и смирени. Времето лекува или по-скоро умъртвява, както се умъртвява болен зъб. Изригването на Манолов е необяснимо и екзотично. Според съседа ми, енергичен приватизатор от началото на века, причината не може да е в злополучния зеленчук, който се коментираше на масата. Червени чушки, голяма работа! Отдавна червеното не разярява биковете на демокрацията, не им докарва пяна на устата.

Междувременно подполковникът се бе изнизал, отвратен от тъй грубото политизиране на невинната му изява. Манолов се бе отпуснал на освободения стол, виковете му бяха преминали в упорито ръмжене. Свадата се уталожваше, но масата се раздигаше. Ако стояха още тук, то бе, за да му дадат време да се успокои. Накрая Коларов предложи да го закара вкъщи и след кратка съпротива буйният Манолов се съгласи.

Изпълнението му бе напълно необяснимо и остатъкът от компанията предпочете да не го коментира. По начало инцидентът не следваше никаква логика, приличаше по-скоро на пристъп, на медицински случай. Мъжете - и леви, и десни - изглеждаха еднакво загрижени, дано не е нещо сериозно. Реших, че може би ги смущавам - не присъствам редовно, мяркам се инцидентно на масата им. Сбогувахме се вяло и си излязох. Но все със същата мисъл: дано не е нещо сериозно...

Не беше. Или пък беше? Преценете сами. Надвечер младият колега Коларов, който отведе Манолов вкъщи, се обади да ми доразкаже историята. Манолов си доизлял гнева, колкото бил останал, в колата. Това било сюжет по-скоро за мене, отколкото за него самия, каза колегата. Актуално е. Той реставрира миналото, а случката е съвсем гореща. Аз също обичам да надничам зад годините - колкото са по-отлежали, толкова по-достоверни са нещата, истините са се оголили, поуките са избликнали, чувствата са проверени. Но тази история можеше да се завърши и в движение - поне реших да опитам.

Манолов планирал да получи един договор - не за себе си, за зет си - от една агенция с много пари.



Оставката на кабинета, служебното правителство -



това забавило нещата, но уговорките му били железни. Той е такова име в демокрацията, че думата му не се оспорва, държи конците поне на дузина кукли. Но сега ненадейно сменили министърката, а после, вече в "Мариана" или по-скоро на тротоара пред кръчмата, един стар съратник му съобщил по телефона, че начело на агенцията застава някакъв червен шеф. Това било подъл и незаслужен удар. Изключено било да получат поръчката. Манолов веднага можел да каже кой точно ще я вземе. Рухнал хубавият план заради каприза на съдбата. Червен директор - това никой не можел да го предвиди. Явно демокрацията дава дефекти. Разлюлял се, едва останал на крака.

Влязъл вътре, а там... червени чушки. Отдавна вече при червено не му причернява, но този път не издържал. Разговорът, както си го представял, му се сторил многозначителен, едва ли не заради него започнат. Отключил се свещеният му гняв и повече не помни. Изглежда, едните чушки му дошли в повече. И не защото били чушки, а защото били червени. Крайно неуместен се оказа този зеленчук.

Подобна случка не бих се осмелил да измисля. Не и аз. Мисля, че и животът, когато ги съчинява такива, не си вярва докрай. Но не ги зачерква, нито къса страницата.

Коларов го оставил вкъщи и се прибрал у дома си да се чуди. Разказа ми го да се чудя и аз. А аз се чудих, чудих, пък после се сетих: напоследък има едно обяснение, което приляга за всички загадки. Когато нещо не можеш да проумееш, или когато нещо не можеш да си го представиш, или когато го виждаш, но не вярваш на очите си - обикновено става дума за пари. Или дори за много пари.

Което е твърде убедително.

---------------

*Всички имена са променени
 "Изглежда едните чушки му дошли в повече. И не защото били чушки, а защото били червени. Крайно неуместен се оказа този зеленчук. "
20
4965
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
11 Май 2017 19:22
11 Май 2017 20:11
Цялата НИ демокрация се оказа една измама.
11 Май 2017 20:37
Fake democracy !
11 Май 2017 21:14
Само нашата демокрация?
Тя навсякъде е измама.
11 Май 2017 21:31
Цялата НИ демокрация се оказа една измама.

Само нашата демокрация?
Тя навсякъде е измама.

Затова пък тоталитаризмът навсякъде е автентичен. При него измама няма.
11 Май 2017 21:40
И какво - да избираме между истински тоталитаризъм или прикрит зад маската на демокрацията?
А тоя Манолов наистина е избухнал за пари - смятал е вече далаверата опечена, може и печалбата да е разпределил кое къде, пък... Ами то и други печелели? Което не понесъл... Низко - дори под политиканстването...
За автора -
-----------------------
Сайтът на Генек
11 Май 2017 22:40
*Всички имена са променени

се пак е художествена измислица..така да се запълват колконки
12 Май 2017 03:49
обикновено става дума за пари. Или дори за много пари.

А където са многото пари, гарантирано акълът е малко...
12 Май 2017 08:15
Както беше споделил преди време Б.Борисов , важно е качеството на "материала" ,а системата , каквато и да е ще зависи като резултати от него .Второ , ограниченията , които се налагат на непартийни кандидати са такива , че участието и м в избори е безсмислено. И трето , системата отдавна се възпроизвежда сама , което си има своето логично обяснение , защото и в " третия свят " за 28 години все нещо се променя....Така , че първо да се помисли как да проработят институциите на държавното устройство , което за тези години показват неучудваща немощ и постоянство.
12 Май 2017 10:04
Случката не е измислена, само леко доокрасене.
Къде е Цицерков да се самосезира?
(Фамилията на главният прокурор умишлено е променена)
12 Май 2017 12:54
Тъжно. Много тъжно. Много, много тъжно е българското общество.
Майсторе,
12 Май 2017 17:56
Няма нищо по- лесно от това да отгледаш люти чушки. Садиш наблизо чушлета и хоп, ето ти люта капия. Аз кръстосах зад блока лобода и коприва, та какво октава за чушките. А къдравата коприва комшийката я оскуба.
Случват се и такива неща.
Leonard Cohen - Democracy
https://www.youtube.com/watch?v=DU-RuR-qO4Y
12 Май 2017 18:12
Еееех, авторе... Ама тая пуста демокрация верно отне много от вас, партийно изградената, идейно убедена художествено-творческа интелигенция...? А бай Тошо колко много ви беше дал...
12 Май 2017 18:12
///
12 Май 2017 19:10
И "демокрация" и дъвка, все започват с "Д" има и други, по-красноречиви думи за сравнение. Най-големият виц за демокрацията е, че в същност думата от гръцки описва сегашната мантра много точно:
- В родината 'и по оно време, само свободните, имащите, са я упражнявали на агората. А другите - робите и жените , са я издържали с труда си да се не сгромоляса. Така и със сегашната по аналогия - същото.

И да, нея сега я подкрепят само хлевустите дечица на лейт. Шмидт. Или по-правилно - точно тези, като и при соца - свикналите и потомците им да се облажват за сметка на народа чрез демагогия, подлизурство, лъжи. Вече се боядисаха окончателно и сега са най-първи и върли "демократи"...

За уважаемият Автор: - хубав опус и този път!


Чушката ли? - Да, тази изчезна и не само тя. Колко неща се затриха - като се започне от проспериращата държава тогава, та все надолу - към по-незначителните неща.

И плебса и плебса, да го не забравим!
13 Май 2017 07:54
интересно как така на едни хора моралът, видиш ли, им се променил при демокрацията, пуста и опустяла
а преди - морал да искаш, морал и люти капии
18 Май 2017 11:31
Маестро, това ми напомня за бабите, дето си говорели, че топлият хляб го изнасяме за Виетнам
20 Май 2017 11:09
"Democracy"

It's coming through a hole in the air,
from those nights in Tiananmen Square.
It's coming from the feel
that this ain't exactly real,
or it's real, but it ain't exactly there.
From the wars against disorder,
from the sirens night and day,
from the fires of the homeless,
from the ashes of the gay:
Democracy is coming to the U.S.A.
It's coming through a crack in the wall;
on a visionary flood of alcohol;
from the staggering account
of the Sermon on the Mount
which I don't pretend to understand at all.
It's coming from the silence
on the dock of the bay,
from the brave, the bold, the battered
heart of Chevrolet:
Democracy is coming to the U.S.A.

It's coming from the sorrow in the street,
the holy places where the races meet;
from the homicidal bitchin'
that goes down in every kitchen
to determine who will serve and who will eat.
From the wells of disappointment
where the women kneel to pray
for the grace of God in the desert here
and the desert far away:
Democracy is coming to the U.S.A.

Sail on, sail on
O mighty Ship of State!
To the Shores of Need
Past the Reefs of Greed
Through the Squalls of Hate
Sail on, sail on, sail on, sail on.

It's coming to America first,
the cradle of the best and of the worst.
It's here they got the range
and the machinery for change
and it's here they got the spiritual thirst.
It's here the family's broken
and it's here the lonely say
that the heart has got to open
in a fundamental way:
Democracy is coming to the U.S.A.

It's coming from the women and the men.
O baby, we'll be making love again.
We'll be going down so deep
the river's going to weep,
and the mountain's going to shout Amen!
It's coming like the tidal flood
beneath the lunar sway,
imperial, mysterious,
in amorous array:
Democracy is coming to the U.S.A.

Sail on, sail on ...

I'm sentimental, if you know what I mean
I love the country but I can't stand the scene.
And I'm neither left or right
I'm just staying home tonight,
getting lost in that hopeless little screen.
But I'm stubborn as those garbage bags
that Time cannot decay,
I'm junk but I'm still holding up
this little wild bouquet:
Democracy is coming to the U.S.A.

Lenard Cohen
20 Май 2017 11:49
20 Май 2017 12:06
Дорис
20 Май 2017 11:09


Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД