:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
След аферата "Фипронил" се обмислят промени в системите за предупреждение за опасни стоки
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
СТАТИСТИКИ
Общо 349,304,073
Активни 657
Страници 4,125
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Първи май. Парабола

Калин Донков
Приближаването на Първи май, емблематичната дата от миналото, не вълнува гражданството. Добавят се съботата и неделята, но за свикналия на периодични кратки ваканции българин три дни вероятно изглеждат малко. А вълненията около самия предмет на този празник, свободния и съзидателен човешки труд, отдавна са се разнесли в небесната шир. Трудът отдавна не е всепризната енергия на живота, в него никой не се кълне, а и малцина вярват. Отношението към труда днес е като към някой строг диктатор, от когото сме се освободили. Смята се, че той не възнаграждава, наградите идват от хитрост, от приватизация, от мениджмънт, от кариера в политическа партия или подходящо НПО, та дори от участие в телевизионно риалити. Дори на празника никой не споменава мястото му в нашия свят, не проповядва почит и вярност към него. Двусмислено е днес положението на някогашния господар на живота: нито е всесилен, нито е благодатен. Повечето съвременници не вярват, че можеш да се уповаваш на неговата мощ и подкрепа. Времена. Заблудите не са това, което бяха.

Като потърся спомени, отделни спомени като че нямам.



Някак обобщено се явява Първи май в паметта ми



Манифестация - задължително с дъжд. И банкет - това вече по-ясно. Кадрите с банкетите са от детството - тогава татко беше счетоводител в плевенския "Наркооп", предприятието държеше повечето магазини и ресторанти в града, гуляят се състояваше неизменно в най-просторния - "Червено знаме", и веселбата се чуваше из целия град. Винаги съм се чудел защо така се вихрят татковите колеги, защо така отчаяно, като за последно, сипят тостове и пеят песни. След време проумях: това бяха кръчмари и търговци, крадяха от чекмеджето на провала, чакаха си реда за панделата и се отдаваха на предчувствията си без контрол. Бяха им взели дюкяните и гостилниците, сладкарниците, млекарниците и хотелчетата и ги бяха назначили в тях - да ги управляват на заплата. Тази нова реалност ги объркваше: парите в касата им изглеждаха техни собствени, а ги харчеха като чужди, каквито си и бяха. Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки. В града имаше песен за това, на първомайските банкети тя задължително се изпълняваше. Пееше я Гайтана - гласовит, артистичен, мощен. Вечер от терасата на същия този ресторант "Червено знаме" изкуството му озвучаваше целия град.

Банкетът по странен начин приобщаваше народните маси към идеологията на ранния социализъм. Първомайски, деветосептемврийски, новогодишен - бяха събития, към които всеки се отнасяше добродушно, без нерви и омрази. Днес бихме ги третирали поне като пропаганда или като демагогия, като изблици на популизъм.. А може би тогава пропагандата и демагогията си бяха част от играта. Ако е така, то банкетите бяха от най-вкусните части. По селата ги наричаха "народна трапеза" и когато съм се допрял до такава трапеза, винаги съм го запечатвал в детската си памет - цяло село, пременено и чинно омита купища храна под звуците на духова музика. Имаше нещо скрито в тази картина, знаех още тогава, но сега вече е късно да го открия.

Асоциациите неизбежно ни отдалечават от датата. Някак естествено бе днес да се плъзнем по параболата на този вид "мероприятия", практикувани от онази държава. След доста години социализъм тя се опита да разработи и приложи политика на социалните отдушници. Нищо не излезе - просто времето не стигна. Но в първите години действаше доста уверено, макар и елементарно: започна именно с народни трапези, банкети, екскурзии, спортни празници и излети. Странно,озадачаващо, но разпространено бе посещението на Пловдивския панаир. Това събитие бе много популярно, желаещите никога не свършваха, предприятията и текезесетата не се скъпяха на бензин. Големи групи селяни пътуваха в открити камиони стотици километри. По своя си причина тези хора намираха нещо вълнуващо в това пълно с неудобства пътешествие. Може би тези екскурзии са били първообраз на разпространените днес тиймбилдинги за сплотяване и за комуникация в колектива.



Трудно е да си припомня сега всевъзможните хрумвания по тази линия,



наистина въображението на директори и културномасовици бе неизчерпаемо. Но отлично си спомням перлата на плевенската наркооповска фантазия - пътуването до Моста на дружбата. В онези години този мост (всъщност днешния Дунав мост) бе сравнително нов (открит е през 1954 г.) и притегляше интереса на хиляди българи. Импозантен, голям строеж, извършен само в две години и посветен на някаква дружба, която никой не определяше по-точно. Дали с Румъния, дали със Съветския съюз (през Румъния), дали дружба въобще с прогресивната част на човечеството, не беше ясно. Думата бе набъбнала в речника: имаше фабрики, имаше курорти, жилищни комплекси - все дружби. Днес тази мода се отля. Нямаме с кого да дружим. А и мостът вече има друга слава.

До Сомовит пътувахме с влакче, на пристанището имаше кебапчийница и обядвахме. Кюфтенца в четвъртина топъл бял хляб. Много вкусно. После идваше корабът който се случи. (Бяха три: "Александър Стамболийски", "Георги Димитров" и "Димитър Благоев".) В кораба възрастните минаваха на салатки и питиета. И така - до Русе. Това бе сплотяването и заздравяването на колектива. Вън две държави минаваха пред нас. Край румънския бряг чакаха нещо шлепове, натоварени с блестящи черни дини. Влекачи дърпаха срещу течението огромни претоварени корита. По бордовете съхнеше пране, разхождаха се дечурлига. От водата тежки дънери протягаха зловещи ръце. Радиоуредбата бълваше хубави стари парчета - тогава нови. Русе стигахме по здрач. Напред по течението се виждаше мостът.

Нощувахме в малки, старомодни хотели. Веднъж млада двойка от счетоводството бяха забравили личните си карти. Нямаха никакъв документ, че са семейство, и не искаха да ги настанят. Разправяха се дълго, дойде човек от милицията и накрая той спаси положението: може да преспят, но в стая с други хора, задължително семейство. Вероятно реши, че едно семейство ще гарантира морала в нощувката. Семействата обаче се разсейваха, младите хора стояха притихнали и тъжни. Майка отиде при татко и му каза нещо на ухото.



Уреди се въпросът



Преспали сме някак. На другия ден с речно катерче сме отишли до моста, завъртели сме под подпорите и сме се върнали по обратния път: Русе - кораба - Сомовит - влакчето - Плевен. На гарата в Плевен мъжът от младата двойка целуна ръка на майка. Всички стояха и гледаха. Такива неща в онези години не се случваха.

Много ли, малко ли след това татко го извикаха в милицията. Дойде милиционерът вкъщи и го отведе. Тревожихме се кратко, той се върна скоро. Нашите "квартиранти" от русенския хотел избягали в Западна Германия. Трябвало спешно да се съберат показания. Помислихме, че това е загдето ги приютихме, но после татко каза, че цялото счетоводство са "писали" в милицията.

След много години в Западен Берлин се зазяпах в една грандиозна цветарница. Трябваше да "убия" почти цял час и се посветих да разглеждам цветя от целия свят, които виждах за първи път. От стъклена кабинка излезе възрастен мъж, огледа ме хубаво и се заинтересува на български дали не съм момче на Георги Донков. Това непрекъснато ме питаха в Плевен като малък - наистина силно приличах на баща си. А сега ми се случи в Германия, когато татко вече не беше жив. Оказа се мъжът от онази разсеяна двойка, която се бе оказала в Русе без документи. Изненада се, че си спомням епизода. Попита може ли с нещо да бъде полезен, не можеше.

Заведе ме в магазинче за кафе - там правеха хубаво еспресо. Тогавашната му жена се върнала в България, но той не посмял. Сметнал, че като е полагал военна клетва, с него ще бъдат по-строги. Достигнал до управител в цветарница - добра кариера за имигрант. Има семейство, пътува. На раздяла ми даде клонче трендафил, обсипано с цветове. Каза, че това е най-хубавото в магазина. Вероятно му докарваше носталгия, но на мене - не. Повече бих се зарадвал тогава на някоя орхидея...

Снимка: Архив
Първомайска манифестация през 60-те години
51
4573
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
51
 Видими 
27 Април 2017 20:24
Така беше. Господи, минали са някакви 40 - 50 години, а сякаш си спомням за Римската империя...
27 Април 2017 20:24
Ахасфер,ти ли си?!
27 Април 2017 20:50
Напоследък откликвам на 'Воланд'
27 Април 2017 20:57
значи всичко си спомняш и хубаво го описваш калине, а главното? за него всички мълчите. защото главното е това което не се е случило. и вие дори не искате да го осъзнаете. днес няма писатеели които да искат да знаят за миналото онова което не се е случило и да видят причините.
27 Април 2017 21:04
главното? за него всички мълчите. защото главното е това което не се е случило. и вие дори не искате да го осъзнаете
Раздуй, де.
27 Април 2017 21:20
Майстор...
------------------------
Сайтът на Генек
27 Април 2017 21:31
27 Април 2017 21:54
В различни Българии сме живяли с автора.
Ние с нашата България се гордеехме, и сега се гордеем с България, която беше.
Трагедията на такива като автора е, че оная България не била „тяхната„, но и друга не изградиха, нито ще изградят. Т.е., нито имаха, нито ще имат своя България. Нещо като безродници. Хленчещи и плюещи върху руините на миналото, но некадърни да одухотворят каквото и да е ново. Те бяха „интересни„, в Онази България и станаха излишни, когато тя си отиде.
Жалко, че авторът не е останал в Германия. Поне нямаше да сме принудени да го „оценяваме„ сега.
27 Април 2017 21:59
gluhar4e 27 Април 2017 21:54

за някой който няма биография...
и измислиците представя за факти и реалност....
написаното е срам .
27 Април 2017 22:00
Напоследък откликвам на 'Воланд'


Не си ли Иван Бездомный - безродный - dépayser?
28 Април 2017 09:05
Господин Донков,
Особено за Русе, трите кораба, моста, хотела. И всичко останало, макар и бен тровато - на място. Благодаря.
28 Април 2017 10:04
"Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки."

Нищо ново под слънцето - само дето мотоциклетите не са вече "Ява" и не се возят акушерки и шивачки.
28 Април 2017 10:06
Мда, интересно написано..
Трудът отдавна не е всепризната енергия на живота, в него никой не се кълне, а и малцина вярват
Съвсем друг тип хора се виждат на снимката - в сравнение с хората на тяхната възраст, в днешно време. И "да се трудиш" нерядко се е изменило на - "да печелиш"..
28 Април 2017 10:09
Защо да си мълчи Калин Донков? Ето:

"Бяха им взели дюкяните и гостилниците, сладкарниците, млекарниците и хотелчетата и ги бяха назначили в тях - да ги управляват на заплата. Тази нова реалност ги объркваше: парите в касата им изглеждаха техни собствени, а ги харчеха като чужди, каквито си и бяха."

28 Април 2017 10:16
Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки.


Сещам се за една поговорка за въпросния град, от по-късно време: "Над Плевен и със самолет да минеш - трипер ще хванеш". Имаше там едно полувисше училище за медицински сестри! Също така носталгично!
28 Април 2017 12:16
Ех, gluhar4e
27 Април 2017 21:54
Четете по-внимателно преди да пишете.
Безумна е тази поляризация напоследък... Във всяка тема, с повод и без. Тъжно. Като параболите ти, Авторе
28 Април 2017 13:11
С удоволствие си спомням какво беше преди.
Удоволствието ми е предизвикано от факта, че е минало и няма да се върне...

28 Април 2017 13:11
Аман от "недоклатени" хейтъри в тоя форум ! Джимо пише за миналото - и добре пише човекът, все някой ще го оплюе. Донков майсторски пише - пак го плюят... Засрамете се, БЕ !

За автора !
28 Април 2017 13:18
gluhar4e
27 Април 2017 21:54
В различни Българии сме живяли с автора.
Ние с нашата България се гордеехме, и сега се гордеем с България, която беше.
Трагедията на такива като автора е, че оная България не била „тяхната„, но и друга не изградиха, нито ще изградят. Т.е., нито имаха, нито ще имат своя България. Нещо като безродници. Хленчещи и плюещи върху руините на миналото, но некадърни да одухотворят каквото и да е ново. Те бяха „интересни„, в Онази България и станаха излишни, когато тя си отиде.
Жалко, че авторът не е останал в Германия. Поне нямаше да сме принудени да го „оценяваме„ сега.
28 Април 2017 13:24
Всичко е така, както го е описал авторът. И не намирам да е с лошо чувство към онова време.
А за славата на Плевен :

- Абе то в Плевен само футболисти и курви се раждат - вика един.
- Жена ми е от Плевен - обажда се друг.
Кратък конфуз, неловко мълчание. После пак първият:
-Така ли ? Тя в кой отбор играе ?

За несведующите - в САЩ има поне 3 градчета с името Плевен. В Лондон - десетина улици с това име. Мисля дори, че и в Австралия има Плевен, или Плевна / както е на турски / , но не съм сигурен. В Москва, разбира се - един от най-знаковите паметници.
Ще питате - ма как така. Ми така - заради сраженията, епопеята. И руският император е бил в Плевен. И Хрушчов. И Гагарин. И Брежнев. И Чаушеску, а преди него и Георги Георгиу - Деж. И много други.
Само Папата нещо се мота още......
28 Април 2017 13:24
А по моста на Дружбата минаваше влака на Дружбата, пак за там, накъдето беше насочена дружбата.Румънците не се
брояха.
28 Април 2017 13:31
Национализиран собственик да стане материално отговорно лице, в нашия Югозапад такова животно немаме. Бяха каменоделци, хамали или общи работници.
Имаше само един бръснар - Коле Глуото лека му пръст, голям левскар и човек.
28 Април 2017 13:47
После пак първият:
-Така ли ? Тя в кой отбор играе ?
Браво, много ми хареса, не го бях чувал. Великолепно измъкване на първия.
28 Април 2017 14:52
Доста неподходяща снимка е избрал К. Донков
Хората отразени на нея нямат нищо общо със споменатите бивши дюкянджии, гостилничари, търговци и пр. еснефи и последвалите ги по-късно кадровици, пропагандатори и демагози!
Грозно е да се твърди, че тези отрудени хора пропити от надеждата на новия ден отиват на банкет, трапеза, екскурзия или друго мероприятие, старателно но безцветно описани от автора!
28 Април 2017 14:55
В Букурещ има Calea Plevnei, както и Calea Griviței. Не се разпознават веднага заради родителния падеж.
В Шлема (Малта) пък има хотел Плевна и т.н.
28 Април 2017 15:58
За автора
За ЕГАТИ, Глуарчета и тем подобни Явно не са дорасли....
28 Април 2017 19:58
На бай Коле зета беше футболист.
28 Април 2017 20:39
Камачо на Норчето мъжлето .
28 Април 2017 22:29
Не очаквах от г-н Донков такова писание. Остава блудкавото чувсткво за нещо фалшиво.
28 Април 2017 22:49
Бай Калине, !
За несведующите - в САЩ има поне 3 градчета с името Плевен. В Лондон - десетина улици с това име. Мисля дори, че и в Австралия има Плевен, или Плевна / както е на турски / , но не съм сигурен. В Москва, разбира се - един от най-знаковите паметници.
Ще питате - ма как така. Ми така - заради сраженията, епопеята.

В Букурещ има Calea Plevnei, както и Calea Griviței. Не се разпознават веднага заради родителния падеж.
В Шлема (Малта) пък има хотел Плевна и т.н.

Преди две години ходих на конференция в Тампере, Финландия, и там в чаршията попаднах на разкошна кръчма-пивоварна "Плевна". Ей тук може да я видите как изглежда:

https://media-cdn.tripadvisor.com/media/photo-s/08/78/1f/d9/panimoravintola-plevna.jpg

http://static1.visitfinland.com/wp-content/uploads/plevna_baari-400x300.jpeg
29 Април 2017 08:58
Даскале, а покрай тоз магазин в центъра на Тампере минавал ли си?
http://www.putkatattoos.com/en/etusivu/general-info/location-and-parking/
29 Април 2017 10:00
Даскале, а покрай тоз магазин в центъра на Тампере минавал ли си?


А червената точка къде е ? Де СЕМ, дее.....
29 Април 2017 15:28
>>><<<
Гаспадин Воланд, благодаря ви, че изложихте мислите ми кратко и стегнато! и, да ви кажа, не бяха 40-50 , а, ъъъъ повече години от точно тези спомени, нейсе
Бачо Калине, перото ти е щик, меч и пЕро паунОво.
29 Април 2017 15:34
>>><<<
Даскале, онази Плевна не иде ли от тяхното плевна=плевник=barn?
Де да ги знаеш там къде са си варили и пили биричката западните траки.
30 Април 2017 08:35
Даскале, онази Плевна не иде ли от тяхното плевна=плевник=barn?

Не. Идва от Плевен/Плевна където са загинали и много финландци.
И кой ти каза, че на финландски / език от угрофинската група / "плевник" е "плевна"?
30 Април 2017 08:55
*
30 Април 2017 09:29
Който е ходил от банкет на банкет - това си спомня ! Който е работил през целия си живот си спомня , че преди Девети не е празнувал , освен за Великден и Коледа и то ако имало с какво . И че след Девети е празнувал , и официални и неофициални празници , защото макар и малко , но е имало . Че преди Девети много са работили за чорбаджията и са получавали , колкото да не умрат от глад . След Девети са работили за Държавата , която ако не високи заплати , им е осигурила безплатно обучение , образование , безплатно здравеопазване , редовно изплащане на заплатите , работа , редовна годишна отпуска - много неща които сега ги нямаме ! Колко плащате за образование - висше ? Колко плащате за доктори ? Колко плащате за зъболекари и от кога не сте ходили на преглед ? Я си покажете зъбките ! Малииий , като цигански плет ! Колко от вас не са си получили последната заплата ? Колко от вас не са си получили заплатата за няколко месеца ? Колко от вас няма и да си получат заплатите за бая време ? А?? Мълчите ! А тия дето могат да се оплачат нямат и компютър , и интернет , и пари да си платят тока и парното ! А може и за хляб пари да нямат !***
30 Април 2017 14:25
sluncho6
29 Април 2017 15:34
Даскале, онази Плевна не иде ли от тяхното плевна=плевник=barn?
30 Април 2017 08:35
Dax
Не. Идва от Плевен/Плевна където са загинали и много финландци.

Точно така - идва от нашенския героичен Плевен. На фасадата на кръчмата отляво има червена табелка "1877".

Влизаме с Даскалицата в кръчмата. Вътре е уютно и весело, стените са облицовани с тъмнокафяво-червеникаво дърво, таванът е от греди. Дълъг тезгях-бар с множество ръчки на помпи за наливна бира.

По начало, когато попадна в интересна кръчма, първата ми работа е да отида на бара и да разпитам бармана за две неща – какви местни бири се предлагат и кои са типичните местни гозби. В случая ме интересува и трето – защо кръчмата се казва «Плевна». Барманът е стар кръчмарски вълк, русоляв, мустакат и във висша степен дружелюбен. Когато му казваме, че сме българи, направо изпада в умиление. И така научаваме следната любопитна история. Кръчмата се помещава в тухлената сграда на бивша тъкачна фабрика. Самата фабрика била построена от шотландски предприемач през 20-те години на XIX в. През 1877 г., когато се водят най-тежките боеве край Плевен, в Тампере се строи нов плетачен цех на фабриката. Цехът е завършен точно в деня, когато Плевен пада и Осман паша предава сабята си на руснаците в знак на капитулация. Тъй като от фабриката имало десетки работници, които се сражавали в редиците на руската армия в България, фабрикантът нарекъл новия цех «Плевна» в чест на Плевен. Оттам впоследствие дошло и името на кръчмата. И още един любопитен факт: плетачният цех «Плевна» е първата промишлена сграда във Финландия, която е осветена с модерната тогава електрическа крушка на Едисон.

По препоръка на бармана си поръчваме «Siperia Imperial Stout». Това ще рече «Сибирски имперски стаут». Ние си падаме по силните бири. И като начало за мезе – крем-супа от сьомга с цели парченца сьомга – Lohikeitto. Барманът се оказва прав – съчетанието е великолепно. Следващият съвет е да опитаме типичната финска и по-точно тампереска Mustamakkara. Това ще рече буквално «черна кървавица». Или, казано малко по-жизнерадостно – «тъмен бахур» (Ловкий, мараба!). Сервира се леко запечена на сух тиган, с възкисело сладко от червени бровинки. Отново приятна кулинарна изненада, но това вече са лакърдии за друга тема.
____

Бай Кaлине, да живейш!
01 Май 2017 23:17
лозунги от времето на комунизма https://vesti.bg/lyubopitno/istoriata-pomni/naj-absurdnite-lozungi-ot-vremeto-na-komunizma-6068542
02 Май 2017 10:06
Тогава на панаира се ходеше не толкова за тиймбилдинга, а да изплакне човек очи със стоки и да ти замирише на "Запад" - лъскавите неща бяха само в корекомите.
02 Май 2017 14:07
Първомайски, деветосептемврийски, новогодишен - бяха събития, към които всеки се отнасяше добродушно, без нерви и омрази.


А жените си шиеха или им шиеха нови дрехи за манифестациите, вероятно и за банкетите...
Няма лошо.


Имаше пътешествия по Дунава за деца или по-скоро ученици с кораба "Радецки" (от това пътешествие помня само стъкленицата със сърцето на Щастливеца); вуйна ми пък всяка година ходеше с кораб по Дунава до Виена; значи го е имало и това.


02 Май 2017 14:09
а да изплакне човек очи със стоки и да ти замирише на "Запад" - лъскавите неща бяха само в корекомите.


Любопитен елемент бе и това, че деца събираха или по-точно направо обираха брошурите, вкл. за най-скучните машини, та не оставаха за специалистите...
03 Май 2017 00:07
Интересно, без спор, и истинско. Но някак много по-различно от това, което съм чел досега.
03 Май 2017 00:49

gluhar4e
27 Апр 2017 21:54


... Но със задължителната в случая уговорка, че за ТОЗИ автор това не е така.

Преди дни имах странно преживяване. Гледах един, според мен хубав, филм за Пеле - Birth of a legend. Във филма има документални кадри от мачовете на бразилците. Тези черно-бели кадри ми спомниха годините на детството. Има един епизод във филма, когато треньорът на шведите, на пресконференция, преди финала, нарича бразилците отбор от инвалиди, изброявайки осакатяванията или малформациите им. Всъщност, на вечните легенди на футбола. Гледах и се ... разревах. Ревах си с глас. Добре, че ги нямаше моите у дома, че щяха да си изкарат акъла. Ревах, щото получих просветление за много важни неща. Четвърт век ме яде и съсипва дива мъка за тази България, която беше. Изведнъж осъзнах, че съм ... щастливец. Щастливец. Щото имах шанса да се родя и да израсна в години, когато нещата бяха истински, със стойност. Истински спортисти, истински писатели, истински книги, истински актьори и режисьори, истински филми, истински певци, истински песни, истинска музика. Истински хора. Не тези палячовци и окаяни бездарници с претенции, дето щъкат наоколо. Щастливец. Тези двадесет и малко години на младостта ми се оказаха достатъчни, за да оцелея и да преведа семейството си през цялата мерзост на последните три десетилетия. Боже, каква мерзост! И ... горко ново поколение. То не знае нищо истинско, горкото. Как да люби, тачи и милее! Кое? Къде? Мисля, вече мога да доживея отреденото ми спокоен. Без мъка за отнетото ни, с благодарност за даденото ни. На цялото поколение на родителите ни и това на техните родители.
03 Май 2017 08:39
След време проумях: това бяха програмисти, меринджей и т.п. Те нямаха свои фирми и бизнеси, но ги бяха затворили в бизнес паркове, като ги бяха назначили в тях - да ги управляват на заплата, а те правеха "аутсорсинг" и други такива, като по жицата веднага го пращаха навън, вместо да управляват своята държава, в която цели райони пустееха. Тази нова реалност ги объркваше: парите им изглеждаха техни собствени, а ги харчеха като чужди, каквито си и бяха. Бръмчаха из кайлъците с бързи мотоциклети "Ява", обгърнати през кръста от палави шивачки и акушерки....

2035 г.
03 Май 2017 09:47
Много сте прав, Firmin,
03 Май 2017 21:53
Firmin 03 Май 2017 00:49

измислиците на този автор представяни като собствени преживявания отблъскват.
в нета няма нито една дори частична Истинска биография за да може човек да съпостави- живота и лъжата.
03 Май 2017 21:58
я, вий тука и дискусия сте направили! изтървал съм.
03 Май 2017 22:03
егати, егати егатито си........
чети повече бе
04 Май 2017 12:23
чета бе чета :има един автор дето пише свои спомени обикновено в сряда и друг дето имитира стила
има един автор дето го плюят ,ругаят и явно псуват и друг дето дори незначителна критика и следва бан.
има свещени бонзи и автори.

авторите са малцинство тук.

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД