:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
На среща на шефовете на софийските РПУ и вътрешния министър е обсъдено усилване на патрулите
18-годишният Антъни Иванов влезе сред първите 8 на 200 м бътерфлай
35 са загиналите и 40 ранените
С посредничеството на ООН Израел е махнал металдетекторите, но е сложил камери
Според МВР боят е по хулигански подбуди
НФСБ стовари отговрността за избора на Велева на местната структура
Според него Западните Балкани не бива да са приоритет на правителството на Борисов
"Спрете!“, написа американският президент в Туитър
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,956,022
Активни 409
Страници 21,014
За един ден 1,302,066

Журналопи и мердии

Ако ви се гади от журналистиката, най-вероятно ви трови ментето й
Светослав Терзиев
Френските социални мрежи произведоха нови думи - журналопи и мердии. Първата е съчетание от "журналист" и "мръсница" (salope), а втората е комбинация от "медия" и "л@йно" (merde). И двете изразяват ясно отношение към професионалната журналистика. Измислени бяха в словесната лаборатория на крайната десница, която от години се оплаква от "медийната каста", че я очерня.

Въпреки политическия си произход думите се сториха забавни на журналистите, които ги включиха в професионалния си жаргон. Вестник "Либерасион" им посвети статия на 5 януари (Comment "journalopes" et "merdias" se sont repandus sur les reseaux), а журналистката Елоди Сафарис от телевизия CNews (доскорошната i>Tele) предложи в "Туитър" да бъде избрана през 2017 г. първата "журналопа на годината". Възможно е във Франция да бъде посочен отделен призьор, но в България може да се даде само колективна награда. В държава, сринала се за 10 години от 36-о на 109-о място по медийна свобода (непосредствено след Габон), "заслугата" е на много хора. Докато другаде проблемът е във фалшивите новини (известни открай време като дезинформация),



у нас проблемът е във фалшивите медии



Не отделни автори (тролове, пиари, пропагандисти и пр.), а цели медии имитират, че правят журналистика. Издателите им се преструват, че са собственици, а главните им редактори дават вид, че правят редакционна политика. Тези медии толкова си приличат, че си имат обединяващ фалшив етичен кодекс, който през всичките си години не е произвел нито една забележка за публикация, нарушаваща професионалните стандарти.

На пръв поглед всичко им е професионално - технология, жанрове, обществено присъствие, - но ако усетите, че ви се гади, докато ги четете, гледате и слушате, значи най-вероятно сте в зоната на ментетата. Те са главните производители на журналопски талаш, който задушава последните остатъци от медиен пазар. По обективни причини в ерата на интернет медийният пазар не само в България, но и почти навсякъде линее, защото хората свикнаха с безплатния достъп до медийни продукти, чието производство обаче не е безплатно. Особено в сферата на печата се броят на пръсти изданията, които още успяват да се самоиздържат.

Във всички държави се търсят нови механизми за финансиране на медиите, защото интернет им дава не повече от 10% от приходите. Засега не е открит по-надежден метод от държавното финансиране, макар че води неизбежно към властово влияние в медиите. Относителна гаранция за медийна независимост може да има само при пряко финансиране от обществото (аудиторията).



Когато държавата плаща,



пак използва набрани от обществото средства - и затова пряко финансираните чрез нея медии най-често се определят като обществени - но властовите структури неизбежно слагат на предно място собствените си интереси за влияние върху обществото, а не интересите на обществото за контрол и обратен натиск върху тях. Затова няма обществени (държавни) медии, които да си позволяват неблагоразумна дързост. Въпреки нуждата от предпазливост те знаят, че в критични моменти могат да разчитат на своето единствено оръжие - публичността, за да призоват обществото за подкрепа. Това е възможно при публично финансиране, но не така стои въпросът за медиите, които се финансират скришом по държавни канали и се водят "частни".

Както е известно, в България има две държави. Едната функционира публично, а другата - задкулисно. Публичната формира управленските си структури чрез избори и по законодателен път, задкулисната - по мафиотски маниер. Едната дава вид, че се променя по волята на избирателите, а другата не си прави такова усилие, защото сама си разпределя ролите (и порциите) и сама си измисля правилата. Двете съществуват в симбиоза, като официалната държава не може да налага волята си, защото иначе би трябвало да разтури неофициалната, което очевидно не става и не предстои в близко време. За целта тя функционира като инвалид с парализирана съдебна система и с притъпени сетива (медии).



Разшумялата се "среща на кафе"



на главния прокурор Сотир Цацаров за вкарване в правия път на газовия бизнесмен и медиен собственик Сашо Дончев с посредничеството на "червения мобифон" Георги Гергов (по израза на покойния публицист Стефан Продев) бе рядък случай на изплуване в публичното пространство на върха на айсберга на задкулисната държава. Случката бе коментирана пред в. "Сега" от висш европейски дипломат по следния начин: "У вас има бели олигарси, които са черни овце". Вразумяването на Сашо Дончев е било наложително не толкова заради основния му бизнес, за който по думите му е бил похвален от Цацаров ("хубав и подреден бизнес"), а заради ролята му на издател на в. "Сега" (критичен и с лоши карикатури срещу когото не трябва), при това заподозрян погрешно, че има финансово участие и в други медии. Цитираният западен дипломат каза, че от всекидневниците чете само "Сега", а от седмичниците - "Капитал", защото другите вестници не му помагат да се ориентира какво става в страната, а и освен това много си приличат по съдържание и стил.

България отбелязва през 2017 г.10 години членство в Европейския съюз. Но има още една 10-годишнина, която заслужава внимание - на



медийния монопол,



чието изграждане започна през 2007 г. с покупката на един вестник и постепенно се превърна в империя от придобити или подчинени медии чрез задкулисно финансиране. Грубо казано, медийната система в България се раздели на два типа - официални държавни (обществени) медии и скрито одържавени ("частни") медии. За обществените медии се грижи официалната държава, а "одържавените" се издържат и надзирават от задкулисната, която обаче ползва отклонени през държавата средства (български и европейски), а не свои. Извън техния кръг остават твърде малко неовладени медии и точно те играят ролята на смутители на пълното спокойствие в двуглавата държава. Извикването на Сашо Дончев "на кафе" в ЦУМ е заради тях. За натиска е избран задкулисен терен, но инструментът за сплашване е явен. Осветяването на симбиозата между задкулисие и публична институция е срамотията, заради която "изгоря" като бушон висшият партиен функционер Георги Гергов, а Сотир Цацаров влезе в неприятен обяснителен режим. За замазване на конфуза бе мобилизирана цялата армада на задкулисните медии, които чрез своето единогласие се идентифицираха публично като "един дол дренки" (или казано по френски, "мердии"). Нетърпимото положение налага



изсветляване на медийната среда,



което е невъзможно без изсветляване на нейното финансиране. Преди две години НАП направи пълна данъчна проверка на 58 печатни издания, при която не намери един лев отклонение в отчетите на в. "Сега" за целия 5-годишен период. Затова пък три четвърти от останалите издания, много от които се финансират по дълбоко заровени отходни канали, се оказаха данъчно задължени с неназовани суми (данъчна тайна). И досега не е известно дали са ги погасили, нито дали е сезирана прокуратурата.

Могат да се зададат още много въпроси, но всички се свеждат до един: докога обществото ще търпи да бъде оглупявано от манипулирани медии? Изкарването на манипулаторите на светло е първостепенна задача и за целта трябва да бъде принудена официалната държава да се дистанцира от неофициалната. Паническото потуляне на скандала "Цацаров в ЦУМ" показва, че проблемът е ключов.



...

 ...


19
4033
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
26 Април 2017 19:50
Дали да напиша откровено какво мисля за тази статия ....
26 Април 2017 20:10
Be careful !
26 Април 2017 20:24
А аз - при все свободата на словото - се боя да припомня българската дума "преститутки". Ех, ако не беше тоя страх...
-----------------
Сайтът на Генек
26 Април 2017 20:28
Дали да напиша откровено какво мисля за тази статия ....

Да!!!
====
А от мен - първата ми асициация беше с известните думи на пастора Нимюлер : Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.
Бих добавил - "Too little, too late" за един доктор по журналистика, че и председател на комисията по професионални стандарти на СБЖ.
26 Април 2017 20:41
Г-н Терзиев с тези изказвания да не Ви поканят и Вас от прокуратурата на кафе в някой МОЛ ? иначе
26 Април 2017 20:48
Скромно от моя страна, ама човек трябва да пише, за да не казва какво мисли. И после що имало чукчета, а не мислители... Та и СЕГА се сети и побара... през брюкселско...
26 Април 2017 21:02
абе ...
26 Април 2017 21:17
абе ...

А, де ... !
26 Април 2017 21:18
Дали да напиша откровено какво мисля за тази статия ....

Да!!!
====

Защо, нима всичко не е ясно и без думи ?
26 Април 2017 21:28
Цитираният западен дипломат каза, че от всекидневниците чете само "Сега", а от седмичниците - "Капитал"


26 Април 2017 21:43
Срещна ли се Дончев с Цацаров? Друг път!
А на следващия ден:
Срещна ли се Дончев с Цацаров? Не! Извикаха го.
Познато, да?

Колкото до твърденията, че Цацата бил привикал олигарха в частната кантора на червен милионер, за да му шока канчето, ми се струва, че не отговаря на истината.
26 Април 2017 22:43
А, де ... !


Е да, де
26 Април 2017 23:16
Официалната "журналистика" навсякъде по света е в такава дълбока дупка, че едва ли ще изпълзи скоро. Проблемът е, че паричните потоци към медиите не идват от публиката и съответно не отразява техните интереси. Медиите получават средствата си от лица, заинтересовани единствено от това да повлияят на нагласите на публиката. Интересно ми е г-н Терзиев, който аз харесвам като автор, да коментира поредицата материали в прослава на "Да, България". Едва след това ще му повярвам, че искрено се възмущава от "мердии".
27 Април 2017 01:09
Издателите им се преструват, че са собственици, а главните им редактори дават вид, че правят редакционна политика.
Този да не намеква нещо?
27 Април 2017 03:57
Хубави разсъждения, но пропускат основното, което следва от въпроса медиите бизнес ли са или не са ? Ако са бизнес, то те няма как да не следват разпределението на собствеността в икономиката. Да не би западните медии да пишат и говорят едни и същи тъпотии, при това всички, като под индиго, щото всичките им журналисти са тъпи ?

Електронните медии от самото начало са безплатни за клиентите. Печелят от реклами. Пита се кой дава рекламите и дали ги дава за да рекламира някакъв продукт или най-вече заради нещо друго под повърхността ?

В периода между 1990 и началото на новия век, имаше по-голяма свобода на словото, защото имаше няколко момента, които сега ги няма.

Първият, собствеността още не бе разпределена и преразпределена, а значи не бе и толкова концентрирана, което позволяваше от една страна повече различни рекламодатели, а от друга тези рекламодатели наивно вярваха в пазарните мантри и се опитваха да наложат продуктите си, включително и чрез реклами.

Вторият - тогава печатните медии бяха основно партийни. Това означава, че мотивите им бяха политически и идеологически, а не чисто бизнес. Това създаваше и плуралистична среда. Сега партийни вестници не останаха или ако ги има фактически ги няма.

Третият - все още ги нямаше в България механизмите на ЕС за корумпиране на медиите. Тези механизми са измислени за да се купуват медиите да нямат отрицателно отношение към ЕС и за да го пропагандират положително. Но пък самото раздаване на парите от "медийната част" от всеки проект и евродейност от министерства и бенефициенти, превърна медиите не просто във финансово заинтересовани, а направо в зависими от такива финансирания за самото си съществуване.
27 Април 2017 07:05
Дали да напиша откровено какво мисля за тази статия ....

Да!!!


"Какво правиш?Траем си."
27 Април 2017 08:56
В лек потрес съм как някакви си карикатури може да са във вниманието на сериозни хора. Това е все едно да се нервиш от надписи на футболни запалянковци по сгради или тоалетното творчество. И в. Сега и драсканиците на Комарницки са просто шум в всеобщата какафония. Кой им обръща внимание? Да тръгнеме от Подуене до п. на Левски и да питаме обикновенните граждани - може някой да се сети за Сега , а Комарницки съвсем няма да го знаят. Някъде другаде е заровено кучето , а на публиката пак димна завеса са пуска.
27 Април 2017 09:06
Сашо Дончев - жертва на репресия от страна на #Кой? Gimme a break!

Постарал се е доста Светослав Терзиев, но не звучи достатъчно убедително. Няма как.
27 Април 2017 10:27
Светослав Терзиев
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД