:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
След аферата "Фипронил" се обмислят промени в системите за предупреждение за опасни стоки
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
СТАТИСТИКИ
Общо 349,304,040
Активни 655
Страници 4,092
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Дървеници, въшки и войни

Димитри Иванов
България беше царство, София беше чист малък град, от който в югоизточна посока се излизаше по две шосета - "Цариградското" и към Дървеница и Симеоново, където беше американският колеж и баща ми ме заведе да ме запише. Закриха го, записаха ме във френския, който после също го закриха. Американския "комунистите" го направиха милиционерска школа, при "демократите" тя стана полицейска; първите национализираха, вторите приватизираха - все грабеж. Но американците си върнаха стария колеж.

От американския ми остана визитката на директора му. На нея пише Black и на кирилица Бляк; той прилежно изучавал български и на среща с местните хора в Дървеница предизвикал взрив от смях, понеже започнал словото си така:

"Драги дървеници и дървенички... ".

В България имаше много дървеници. Седнеш в купе във влака, полази те дървеница, занесеш я у дома неволно и после вкъщи стотици дървеници и дървенички. Появиха се и у нас, когато живеехме срещу Попа - паметника на Патриарх Евтимий. Купихме пулверизатори на флайтокс, заливахме креватите с вряла вода, нищо не помага.

БДЖ не можеше да се бори с дървениците, но успешно се бореше с въшките. Пуф-паф, пуф-паф, зададе се един парен локомотив и спря на гара Катуница след жп моста над река Чая. Вече съм обяснявал, че Катуница идва от цигански катун. С помощта на огняря машинистът отвори предния капак, катунарите си натикаха дрехите вътре. Котелът на парния локомотив е като чудовищна тенджера под налягане, pressure cooker; нито въшки, нито гниди оцеляват при високата температура и налягане. Дизеловите и електровозите не могат да изпълняват социалната функция на паровоза да обезвъшлява.

Той освен социална имаше и военна, ако войниците въшлясат, което на война се случва. С един финландец седнахме на финландска водка; той се развесели и каза: "Знаеш ли защо в съветско-финландската война устояхме толкова дълго на огромната съветска армия? Благодарение на въшките. Макар в полеви условия, ние си стъкмим някаква сауна и нашите въшки омаломощени от сауната, а съветските въшки стръвно смучеха красноармейците."

Преди да натикат дрехите си в локомотива, катунарите и катунарките си намазаха главите със смес от мас и газ, на другия ден ги измиха със сапун на река Чая. Не помня казвал ли съм, че живеех на самия бряг на Чая и във френския колеж в Пловдив съучениците ми казваха Джимо Чайски, а когато ме дразнеха - Джи Мочайски от ученическия лаф "Ходи мочай". Както и да е, в Катуница не въшлясах, макар че прекарвах дълги вечери край огъня на циганите, ами в София какво да правим с дървениците? Баща ми, следвал индустриална химия в Гьотинген, му намери колая. Вкъщи дойдоха двама с куфарчета. От едното куфарче извадиха ролки скоч, облепиха прозорците и черчеветата; аз, за да помогна, понечих да отворя другото куфарче и мигом ме изпъдиха. От него те извадиха цилиндрична кутия, на която пишеше "Циклон Б и.г. Фарбен " на латиница с готически шрифт, който аз можех да чета, понеже с моята "фрау гувернантка" четяхме илюстровани книжки с готически шрифт - "Хензел и Гретел" и други. Цялото семейство излязохме на стълбището. После излязоха двамата, облепиха и входната врата и баща ми я заключи. После няколко дни живяхме при леля Янка и доктор Кръстю Пенчев, който в Германия следвал медицина, докато баща ми химия, а мама и леля Янка - варненки, комшийки, приятелки от деца. При чичо Кръстю и леля Янка бях с децата им Мариана и Митко, но докато си играехме, аз слухтях какво си говорят големите. Ние имахме къща във Варна, на улица "Рила", Кръстю и Янка имаха две на улица "Македония" и разбрах, че ще летуваме заедно в една от техните, която беше най-хубавата от трите. Баща ми и чичо Кръстю плуваха навътре в морето не гръбно или гръдно, а странично, "индианско", както му викахме децата - крачна "ножица", загребвайки с една ръка. Двамата научили този плувен стил в Германия и той не бил индиански, а войнишки - като плуваш по хълбок и загребваш с едната ръка, с другата ръка можеш да си държиш пушката над водата. Понеже бях гледал филма "Тарзан" с Джони Вайсмюлер, казах, че най-хубав е "американският стил". Пак ме опровергаха - свободният стил кроул не бил от Америките, а от тихоокеанските острови.

Кръстю се смееше на баща ми: И той те скъса! - Скъса ме, смееше се баща ми, който продал една нива около Катуница и заминал да учи в Германия. Там нещо станало с парите и майка ми Дора му пращала колети с цигари, с които можел да си купи всичко; тя на френски и български пишела писма в кантората на цигарената фабрика "Асенова крепост" в Асеновград. На пишещата машина веднъж вместо "У нас се намира" написала "У нас се насира една ваша полица". Понеже с германските пари станало не знам какво, германците страшно закъсали и хер професорът по химия предложил на баща ми да живее при него на пансион, ако може да си плаща не с пари, а с цигари. Баща ми проговорил немски в семейна среда; хер професорът му обяснявал разни работи по химия, дъщерята на професора сутрин влизала в стаята му, носела му кафе от ръж или цикория, учела го да танцува модния тогава валс "Ох, ду либер Аугустин, Аугустин, Аугустин ... ". Залюбили се, хер професорът разбрал и нямал нищо против. И все пак скъсал баща ми на първия изпит. Германец, казваше баща ми с уважение.

Студентите в Хайделберг се дуелирали и по лицата си имали белези от шпага или рапира или сабя. Студентите в Гьотинген, за да им подражават, си порязвали лицата с бръснач. Както у нас през "прехода" излезе мода сред младите да си правят татуировки, пиърсинги, импланти, не знаейки, че нищо не се демодира тъй бързо както модното. Сега те са демоде и белязани със срамното подражателство.

Дъщерята на хер професора искала и баща ми да си направи белези, той не искал, скарали се, баща ми се върнал в България, оженил се за майка ми и затова съм роден в Асеновград.

Чичо Кръстю показа на баща ми нещо и каза: Виждаш ли, Коста? Аз също видях. Малък тоалетен сапун. Не с готически шрифт, а на обикновена латиница на немски "Чист еврейски сапун".

Аз бях малък български пикльо и вече знаех, че Хитлер - евреите - Циклон-Б и на сапун, а коскоджамити говорител на Белия дом, на US President Доналд Тръмп, каза, че дори Хитлер не употребил отровен газ както Башар Асад ... И се извини постфактум. Да се чудиш.

После Европейският съд в Страсбург осъди Русия да плати милиони евро за жертвите от Беслан, където чеченците държаха хиляда заложници. Пак не разбирам. Защо не осъдиха Русия в Хага, а в Страсбург? Обяснете ми, моля ви. Пък аз ще ви разкажа за Страсбург, където имаше лебеди в реката и една лодка за разходка се казваше "Ла бел страсбуржоаз", "Хубавата страсбуржоазка" и лодката спираше на Турския кей, "Ке де тюрк", където от стар склад беше направена чудесна кръчма и лебедите в реката ми напомняха за моите патки и гъски в река Чая в детството, само че лебедите не идваха при мен, а моите патки и гъски ме познаваха, откакто се излюпиха, и аз ги хранех и не знам как ме чуваха от два километра нагоре по Чая към Крумово, излитаха и цопваха при мен в моя вир за рибките, които им бях наловил, щом викнех "Па-па-па". Не виках "Гъс-гъс", щото "а" по-надалеч се чува от "ъ". Гъските, по-тежки, излитаха по-бавно, но летяха по-нависоко, набираха по-висока скорост и цопваха преди патките. Майка ми правеше страсбургски пастет (pate de fois gras) от гъши дроб, сега България изнася патешки.

Хубавите страсбуржоазки в кръчмата на "Ке де тюрк" ме питаха дали да е ситно или едро накълцано киселото зеле, с бекон или с наденички го искам, дали в зелето да има два картофа, малки, средни или големи да са и аз отговарях точно. Те не можеха да ми отговорят защо това хубаво място се казва Турският кей и аз сега не знам. Нито знаеха защо в Страсбург има улица "Пиер Лоти", пък аз знаех, понеже във френския колеж ни диктуваха текстове от Пиер Лоти и губех две точки за всяка правописна грешка при диктовката. Когато питах падрето кой е тоя Пиер Лоти, той каза de l'Acedemie. Голям праз, като е от френската академия, казах си наум. Франсетата, като кажат "ле'з имортел де л'академи франсез", безсмъртните от френската академия мислят, че ще стана прав и ще си сваля шапката. Рових, рових в разни книги и открих, че Иван Вазов го споменава с презрение.

Морският офицер Пиер Лоти пътувал из Ориента. В Турция останал при "младите и красивите"... турски манафи. За да се харесва на турските си любовници, през Балканската война 1912-1913 г. пишел в парижкия "Илюстрасион", че свирепите българи колят кротките турци. Арменецът Артаг Торком, подпоручик в Първи софийски пехотен полк, не бил в полка си, понеже лежал ранен. Като прочел "Илюстрасион", вдигнал се, заминал за Париж, открил Пиер Лоти в елитно парижко кафене и го зашлевил с ръкавицата си. Във всички парижки кафета се заговорило за предстоящия дуел. Пиер Лоти написал във в. "Фигаро", че няма да се дуелира с човек, по-млад от него, че има приятели като Жорж Бретмайер, готови да се дуелират вместо него. Станчов, тогавашният български посланик в Париж, се измъкнал с изявление, че арменският подпоручик е на частно посещение и не е представител на България. Пред френските журналисти подпоручик Артаг Торком казал, че не е представител на България, но е български офицер и ще се бие с всеки клеветник на българското войнство където и да е, когато и да е, с каквото и да е оръжие. Секундантите на Жорж Бретмайер, известен в Париж като победител в няколко дуела, уговорили двубоят да се състои призори на девети ноември 1913 г. в гората Монмерси. Кръстосали шпагите и Жорж бързо пробол ръката на Артаг. Когато го засегнал и в гърдите, секундантите прекратили дуела.

DI copyright



 В мир и във война парните локомотиви правеха неща, които дизеловите и електрическите не могат
 Циганският катун беше под моя прозорец, горният вляво
 Като се провикнех Па-па-па, патките и гъските излитаха и цопваха в моя вир на река Чая, защото знаеха, че съм им наловил дребни рибки. После пак отиваха нагоре по реката да си ловуват сами (Катуница 1943 г.)
 Хензел и Гретел
 Първият филмов Тарзан беше Джони Вайсмюлер, олимпийският шампион на плувни спринтове
 Пиер Лоти, френски морски офицер и писател, станал най-младият член на Френската "академия на безсмъртните". През Балканската война 1912-13 оклеветил българите войници, че колят турците. Иван Вазов го презрял в едно стихотворение. Български подпoручик арменец го призовал на дуел, но френският педерас’ изклинчил
79
28706
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
79
 Видими 
25 Април 2017 20:07
Майсторе,това е четиво за днешни политици!
25 Април 2017 20:26
Чудесно и полезно четиво...
За "дървениците". В село Попица идва някакъв министър и започва: "Драги попичани, попичанки и малки попичета"...
За истинските. Отбрана - краката на кревата се поставят в тенекиени кутийки, с налята гас. Спира ги...
В първия ни апартамент /нейде 78 - 79 година, се появиха дървояди. Паркетът беше станал на дупчици. Научи ме един приятел - военен. Даде ми противогаз и добре затворено шишенце. 24 часа в затворения апартамент и... Следващите 20 години гадинка не се появи...
Не съм специалист по химия, но четох, че от човешка мазнина не може да се направи сапун. Просто част от пропагандата е.
Много поводи за размисли и спомени в неголямо есе...
------------------------
Сайтът на Генек
25 Април 2017 20:37
Циклон Б - за инсекти и за ... хора?

До Велинград се намира с.Драгиново бившо Корова и Корово. Разбирате как се обръщат кандидат избраниците към хората...

За Димитри .
25 Април 2017 20:42
Good, very good. Exelent.
25 Април 2017 20:57
Изключително приятно четиво.
25 Април 2017 20:59
Джимо, и тоя път. ...великолепно!
25 Април 2017 21:00
А в Цалапица нямали гимназия /цалапичка или цалапишка ?!?!/
Майсторе
25 Април 2017 21:03
Прекрасно!
Чакам партнерите да исфъфлят нещо за Мишел Константен.
25 Април 2017 21:04
И искам да изпреваря хейтърите. Не беше точно Тръмп.
25 Април 2017 21:09
генек 25 Апр 2017 20:26
Не съм специалист по химия, но четох, че от човешка мазнина не може да се направи сапун.
дори и да може, е доста тъпо, да го правиш точно от подкожни мазнини, обилно напоени с токсичен цианид .. ще свариш, аджеба , цианидния сапун .. а след това - с него си миеш ръцете???

Ама то за токсичността е написано:

Вкъщи дойдоха двама с куфарчета. От едното куфарче извадиха ролки скоч, облепиха прозорците и черчеветата; аз, за да помогна, понечих да отворя другото куфарче и мигом ме изпъдиха. От него те извадиха цилиндрична кутия, на която пишеше "Циклон Б и.г. Фарбен " на латиница с готически шрифт, който аз можех да чета, понеже с моята "фрау гувернантка" четяхме илюстровани книжки с готически шрифт - "Хензел и Гретел" и други. Цялото семейство излязохме на стълбището. После излязоха двамата, облепиха и входната врата и баща ми я заключи. После няколко дни живяхме при леля Янка


Маестро
25 Април 2017 21:47
Майсторе,майсторе
25 Април 2017 22:03
До Велинград се намира с.Драгиново бившо Корова и Корово. Разбирате как се обръщат кандидат избраниците към хората...

Там му викаха Курва (с ударение на втората сричка)
25 Април 2017 22:09
Написано с лекота, реални неща от един реален свят, не като сега лъскаво, но гнило, фейк нюз и реклама за всичко. Браво .
25 Април 2017 22:19
Хм, маестрото малце прекалява с "педерас"-а. Все пак за мъртвите или добро или нищо. А историята с клеветите на французина беше описана подробно в един от старите броеве на "Всичко за оръжието". Според онази статия ставаше въпрос за постановъчна фотография, конкретно - група турски войници са накарани да налягат в живописни пози и фотографията е озаглавена, че това са телата на турски военопленници, които българите са удавили в един кладенец. Само дето един от "жертвите на българските диваци" забравил да си свали феса от главата и българските газети надълго и нашироко си правят гаргара за това, колко точно трябва да правоверен един правоверен, че да не му падне феса след като е престоял удавен няколко дни в кладенец.
25 Април 2017 22:27
.
Във Вазовото "На Пиер Лоти" няма нищо
изстрадано, затова е само кухи фрази и
гузна съвест - Балканската война, искаме
или не искаме да си признаем, е завоевателна
по характер.
Причината е ясна - Вазов не е помирисвал война.
Съвсем друго нещо е "Походи и сражения" на
Йовков. И само като си помисля, че ръката, която
ги е писала, е галела главицата на Джими като
малък..... !
.
25 Април 2017 22:34
дори и да може, е доста тъпо, да го правиш точно от подкожни мазнини, обилно напоени с токсичен цианид .. ще свариш, аджеба , цианидния сапун .. а след това - с него си миеш ръцете???

Цианидите не се отлагат в мастните тъкани и попаднали в мастните тъкани биха предизвикали общо-взето масивна, но локална тъканна некроза. Конкретно калиевият цианид (цианкалий) и натриевият му братовчед вероятно са спасили повече хора, отколкото са убили. Най-вече заради това, че са били първите масово използвани локални антисептици и дезинфектанти, по време на Англо-Бурските войни. Прострелни рани в меките тъкани са били третирани с цианид на прах, който е дезинфекцирал раневият канал, барабар с 3-4 мм плът. Верно, че е варварско, ама е по-добре от обгарянето с нажежено желязо, съвсем малко по-зле от крезола и категорично по-добре от това да се подуеш, позеленееш и прочия прелести на газгангрената. След това, през ВСВ и после за известно време в САЩ цианидите се използват за съвсем варварски цели.
25 Април 2017 22:40
Archag Torcom (1878-1953)
ДИ - мерси.
25 Април 2017 23:04
Димитри Иванов
25 Април 2017 23:21
"Драги дървеници и дървенички... "

Майсторе, това е добре!
А между другото как да наричат жителите на Банкя? - "Банкяджии и банкяджийки, или баняджии и баняджийки". Впрочем хубавата баня в Банкя вече си отива.
Един път бях в командировка в Сопот. И много се чудехме как са наричат жителките на това хубаво градче. Общото мнение клонеше към "сопутки".
25 Април 2017 23:26
Умилително. Духът на Рафаил Рафаилов доста ще се посмее на Дмитрий.
25 Април 2017 23:51
Морският офицер Пиер Лоти пътувал из Ориента. В Турция останал при "младите и красивите"... турски манафи. За да се харесва на турските си любовници, през Балканската война 1912-1913 г. пишел в парижкия "Илюстрасион", че свирепите българи колят кротките турци.


От какъв зор такоа глупаво обяснение. при това най-банално клише в иначе приятната писаница? От мързел, наверно. Въпреки (би)сексуалността си, Лоти е просто един от множеството западноевропейци , увлечени по Изтока (не само Османската империя, но и Япония), представител на чисто интелектуалния, импресионистки Ориентализъм , който се явява опозиция на Ориентализма на Академизма , така добре описан от Е. Саид.
26 Април 2017 00:01
- Ех,веднъж да ни падне тази планета!
- И вода има, и климатът е хубав, и растения колкото искаш.Само животни да отглеждаш!
Странните същества със златисти рога на главите разговаряха в космическия кораб,спрял в пространството. С червените си пипала те показваха напред към зелената планета, около която обикаляше един спътник.
- Представяш ли си как ще се увеличи жизненият стандарт на нашата планета, ако успеем да превърнем тази планета в пасбище! Колко хубаво ще бъде!
- Само че,за да можем да пасем тук нашите домашни животни, най-напред ще трябва да разчистим планетата от всякакви местни гадини.
- Прав си. Тогава да хванем някое от тях и да разберем къде им е слабото място.
- Идеята ти е прекрасна! Трябва обаче много да внимаваме да не ги изплашим, иначе няма да можем да хванем нищо.
Включиха двигателите и се придвижиха откъм затъмнената страна на планетата, където беше нощ. Намериха едно по- уединено място край реката и хвърлиха електронната мрежа.
- А! Опъва се! Струва ми се, че се е хванало нещо!
- Така ли! Тегли бързо мрежата да видим какво сме уловили!
След дълги мъчения...
-Дебелокожо животно ! Изобщо не реагира!
- Не мога изобщо да си представя,че може да съществуват такива животни! Какво да се прави. Няма да е лесно да превърнем тази планета в пасбище!
Огорчени от развитието на събитията,те отново включиха двигателите и се отправиха към своята планета. Животното,което бяха уловили на тази планета с помощта на електронната мрежа, се бе свило в един ъгъл на космическиякораб,който се отдалечаваше от зелената планета, и продължаваше да си мърмориунило:
- Каква досада! Каква досада!

Из "Съдба" на Шиничи Хоши
26 Април 2017 00:54
Поредната порция съчинени спомени. Бачо бърка командировките на разноски на Първо Главно с учение в Брюксел. Колко ще е по-интерсно да разкаже нещо от кухнята на КДС. Може някой фейлетон да публикува. Може и да разкаже как се правеше на грък и какво му се случи при Деливалев. Та понеже спомените са малко измислени, ето ви един истински



Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши лейтенант Йонко...

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастия ми приятел.

Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше "как се калява стоманата" и как е нужно да се постъпва с врага на "народната власт". То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието.
В този момент Йоцов извика: "Убийци!" А копелето му недно... се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите

След "демократичната" подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява "медийно" лековерната си публика със "спомени" за бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към "питомниците" в затвора на острова.
26 Април 2017 01:24
Чичо Кръстю показа на баща ми нещо и каза: Виждаш ли, Коста? Аз също видях. Малък тоалетен сапун. Не с готически шрифт, а на обикновена латиница на немски "Чист еврейски сапун".

Неудобно ми е да опонирам на Димитри, но това за сапуна от човешка мазнина е доказан мит. Има бая материали в мрежата.

Не знам как е видял нещо, което не съществува. И което, според собствените си думи не е видял.

На 17 юли 2007 самият Димитри в статията си "Д-р Кръстю Пенчев и онзи еврейски сапун" пише
Възрастните си говореха за войната и ние, децата, знаехме, че Хитлер няма достатъчно суровини, затова "Опелите" не са на бензин, а на газ-генератори. Знаехме, че евреите ги правят на сапун, а после на Нюрнбергския процес видни подсъдими казваха, че не са знаели.

- Пише rein judisches*... нали си химик бе, Коста, кажи, може ли? - Баща ми каза, че не знае дали е технологично възможно, с което ме разочарова - баща ми трябваше да знае всичко. И д-р Кръстю Пенчев ме разочарова - не ми показа сапуна. Претършувах пенчевата баня. На сапуните и одеколоните пишеше "Мусон лавендел с пощенска карета", а не rein judisches...


Пожелавам му здраве и дълголетие.

Иначе, доколкото знам на жителите на Дървеница им викали дървеничани и дървеничанки.
26 Април 2017 01:43
Франсетата са го разстроили бат Джимо, напоследък.
Разбирам го.
Кофти е да виждаш, че на твоя отбор не му се получава.
Диалектика е това, спирала се върти, ама много бързо мина през долната точка и света продължава напред.
Свободата е на върха на копието.
Или
Свобода или смърт, братия.
Все такива ми ти либерастки думаници, дето разбъркавт установения свят на старчоците.
ПП.
А, бе знае ли некой дали бат Джимо има млади хора край него? Нямам лоши помисли, само така питам.
26 Април 2017 02:36
съветските въшки стръвно смучеха красноармейците
и нас, и нас, само че след 9-ти септември
26 Април 2017 04:00
Осмукали са ви.
26 Април 2017 06:00
Кофти майна , 19 май
Преди 120 г. депутатите се обиждали на “идиот”
Първенците ни са решавали въпросите на честта с попържни в газетите
По време на Втората сесия на Второто обикновено народно събрание, в сряда, 15 октомври 1880 г., избухва скандал между либералa Петко Каравелов и консерваторa Тодор Икономов. В разговор с депутатите Васил Стоянов и Никола Даскалов Тодор Икономов е наречен интригант и идиот. Обиденият пише писмо, след това второ: "... Вярвам впълно, че ний ще се разправим по благороден начин и не ще се окажем да дадем един на други дължимото удовлетворение. Когато свършим на полето, Вий ще имате и време, и възможности да узнаете тогава колко сте били несправедливи към мене във вашите отзиви, които повдигнаха въпроса за самоборство помежду ни." Отново мълчание. Третото писмо Икономов дава на секундантите си д-р Пандели Минчович и Георги Вълчанов и те го предават на 19 октомври. Краят му е пределно лаконичен и ясен - "Пращам с това заедно с двама человеци, за да поговорите за условията на нашата среща." Петко Каравелов възкликва: Аз да не съм Пушкин! а в протокола на секундантите е записано: "Кажете на г-н Икономова, че той е десят пътя мюзевирин и че аз ще му смажа главата както нему, тъй също и на ония, които би си позволили да дойдат от страна на Икономова като парламентьори." Вестник "Български глас" коментира: "Каравелов смазва глави, но когато са агнешки и печени." Така първият дуел е консумиран. През 1894 година нарочно е провокиран един дуел, при който непрекъснато се редуват слухове и полулъжи, гарнирани с политически сметки. Целта е чрез сблъсък между премиера Стефан Стамболов и честолюбивия му военен министър - подполковник Михаил Савов, да бъде дестабилизирано правителството. Но тъй като това е една дълга и интересна история, за нея ще стане дума отделно. Най-младият народен представител в Осмото народно събрание - Михаил Такев, правист, офицер, доброволец във войната, внезапно заявява в пленарната зала на Народното събрание за направени "някои опущения" при раздаването на стипендии и предлага да бъде назначена комисия, която да разгледа отпускането им. Константин Величков - министър на народното просвещение, мастит поет, писател и преводач, е известен като невероятен моралист и идеалист, веднага реагира: "Само един нисък клеветник може да стане и произнесе такива думи в Народното събрание..." Последните думи на Михаил Такев са: "Как така да се оскърбяват хора и да не им позволявате да се оправдаят? Аз заявявам тук, че обявявам дуел на г-на Министъра!" В протокола пише: "Заседанието се закрива, часът е 4 после пладне. Датата е 1 ноември 1895 г." Два дни по-късно при Константин Величков идват секундантите на Такев - адвокатите и депутати Петър Пешев и Стоян Данев. К. Величков не отказва дуела, определя за свои секунданти Иван Ст. Гешов и Димитър Яблански. Още при първото им събиране се разбира, че дуел едва ли ще има - Такев има две "прегрешения" - излъгал е Народното събрание за възрастта си (няма навършени 30 години), а също така е заплашвал с двубой министър-председателя Константин Стоилов, но не е направил нищо, за да го осъществи - значи не е способен да се бие на дуел. Константин Величков прави решителна крачка - за да не бъде обвинен в страхливост, той изявява желание да се дуелира със секундантите на М. Такев. Отговор не последва. И нещо не по-малко интересно - на тази сесия на Народното събрание се обсъжда първият български наказателен закон, в който има включена глава "Двубой" Четиримата секунданти на второто си заседание, проведено в хотел "България", не могат да се разберат и повикват съд на честта. Но и съдът на честта не успява да излезе от положението и избира суперарбитър. Михаил Такев, сменяйки д-р Данев с д-р Васил Радославов, се стреми да заглуши плъзналите из столицата думи за несериозността на дуела. Секундантите на Такев съставят своя заключителен протокол: "Ние сматряме вече за изпълнена нашата задача." По този начин поредният дуел не се провежда. Незаконният лов на диви патици, извършван от Доменик Сатмари Кирали - австроунгарски консул във Видин, е причина адвокатът и депутат в IX обикновено народно събрание Найчо Цанов да излезе с отворено писмо. Отговор, разбира се, няма и той го нарича "рядък страхливец". Секунданти стават публицистът Илия Георгов и майор Атанас Раковски, а от Будапеща пристигат д-р Том Бела и Андор Сатмари Кирали, които носят пистолетите. Уговорени са и условията: заряд - куршум и 6 грама барут, разстояние - 25 крачки, команда - "едно, две три", и място - горичката край село Враждебна, на 23 октомври 1898 г. Стреля пръв Доменик Кирали. Не улучва. Найчо Цанов вдига пистолета, после се отказва от правото на изстрел. Известно е, че преди дуела е написал "Моето завещание", което е било публикувано както у нас, така и в големите европейски вестници. Разгадката на случая е в изпратена до Видин телeграма: "Днес 8 часа се дуелирах с Кирали в корията Враждебна край Искър. След неговото гръмвание аз хвърлих пистолета пълен според предначертания от мен предварително план. Това направих, за да покажа, че аз не се боя от смърт, но че съм против дуелите Подробности с пощата. Никакви повреждания. Цанов." На родения в Бесарабия генерал Данаил Цонев Николаев, за който главният редактор на "Балканско ехо" се изказва доста нелицеприятно (за което стана дума в предишната статия), също е обявен дуел през прословутата 1908 година - от Атанас Раздолов, който иска да се сражават с пушки "Манлихер" с по 5 патрона, а при неуспех да нападнат "на нож". Сред другите дуеланти през тази година са били политикът Андрей Тасев Ляпчев и агрономът Атанас Каблешков. Особено много се шуми около дуелът, свързан с може би най-скандалната фигура във френската литература - Луи-Мари-Жулиен Мод, известен като Пиер Лоти (1850-1923), един от 40-те "безсмъртни" на Френската академия, ученик на братя Гонкур. Кратката му биография включва офицерството му във флота, участието във Френско-пруската война, пътeшествия в Индия, Китай, Япония и, разбира се, в Ориента. Първият му роман - "Азиаде" (1879), разказва любовната история на лейтенант от френската армия с една приказно красива туркиня. В случая лейтенантът е самият Пиер Лоти, раздвоен между красивата Азиаде и не по-малко желания Ахмед. Същата тема още веднъж е развита и в "Рамунчо" (1897). За българския читател неговото бисексуално поведение, придобито по време на пътуването му в Турция, не е известно и той е особено много четен у нас. Романът му "Далеч от родния край" е преведен от самия д-р Кръстьо Кръстев и е раздаван като годишна премия към елитното списание "Мисъл" през 1903 година. На 4 октомври 1912 година избухва Балканската война и Турция започва да губи селище след селище. Тогава свързаният с Ориента Пиер Лоти в серия статии във френския печат иска България да бъде зачеркната от списъка на цивилизованите народи. Приложени са фотоснимки, които се оказват фалшификати. Но Пиер Лоти продължава с наглите си и неверни публикации в сп. "Илюстрасион". Човекът, който се опълчва срещу него, е арменецът Артаг Торком - подпоручик от I пехотен софийски полк, обявил дуел на Пиер Лоти, обвинявайки го в лъжа. Получил рана във войната, Торком със заповед № 16 от 14 септември е изпратен на лечение в Австрия, но тръгва за Швейцария с мисълта да се отбие в Париж, където да се дуелира с Пиер Лоти. Писателят лицемерно заявява пред "Фигаро": "Аз имам право, защото младият човек ще се откаже от решението си. Вярвам, че не дължа удовлетворение на никого, че винаги съм говорил истината." От друга страна, той упорито търси начин да избегне дуела, мотивирайки се, че не може да повярва, че група офицери са упълномощили Артаг Торком. След това е повдигнат въпросът за годините - Пиер Лоти е на 63, докато Торком е млад. Най-после е намерено компромисно решение - вместо Пиер Лоти срещу него застава почитателят му и добър фехтовач Жорж Бретмайер. Дуелът се провежда на 9 ноември 1913 година в частно имение в Монмеранси. И двамата са напористи, двубоят е жесток. Артаг Торком отначало получава рана в ръката, после е ранен в гърдите и отново иска да продължи, но секундантите прекратяват двубоя. Така безстрашният подпоручик защитава с кръвта си честта на българската държава и своята - на арменеца, приет в нея като равен.
Димитър Ведър
26 Април 2017 06:04
19 май , ама 2000-та година ! Арта ......
26 Април 2017 07:37
За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка.
Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец.
26 Април 2017 08:24
няма българин, умрял [...] при гладна стачка.
Един поне упорито пробва. Няколко пъти вече. Но все разочарование...
26 Април 2017 08:26
26 Април 2017 08:57
... вече знаех, че Хитлер - евреите - Циклон-Б и на сапун,...

Прежде отзовали се колеги-форумници вече са писали, че човешката мазнина за сапун не става. Циановодородът (синилна киселина) е силно отровна - самоубийствено е да я налагаш върху кожата си. На Нюрнбергския процес - Иля Еренбург, - представя някакъв спесимен, на американските съдии отхвърлят "доказателството" му за "еврейския" произход на сапуна. Труповете на осъдените и екзекутирани престъпници са се използвали за учебни цели по анатомия (както и СЕГА) Натисни тук
Надписът "RIF" или "RJF" означава "Reichsstelle für Industrielle Fette und Waschmittel". Нерде чист сапун от евреи, нерде нацистко ведомство по ГСМ и Перилни препарати...
Едно мое хипотетично обяснение за RJF/RIF - евреите в Третия райх са стигматизирани като нечистоплътни същества, паразити (спирам се само на тази особеност). Затова се е вкарало в употреба RJF - да "изчистят, обезпаразитят" нечистоплътните от обществото на "чистите" арийци. Пропагандна лъжа, хванала дикиш даже и тъдява...
И още нещо - американците вкарват първи в употреба използването на Циклон Б за "хуманни" екзекуции още през 1924 год. в Невада. Натисни тукИГ Фарбен и ДюПонт си остават лоялни партньори дори и през ВСВ. Pecunia non olet...

Да сменя темата с малко хумор - "Хайделбергски студент" е синоним на българския "студент-столетник" ...Какво ти време за дуелиране - ами я ако те инвалидизират случайно? Отиде долче витата.

За следването в Гьотинген (каквото и когато да е) - дупе да ти е яко. При близо 30-на нобелови лауреати като преподаватели (от основаването му) - направо предизвикваш професора на дуел, "Экзамен сдай" и - каквото шашка покаже. Инак - още една нивица ойде...
26 Април 2017 09:05
За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка.
Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец.
Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец
е чудесно попадение!
26 Април 2017 10:08
Твърде добро е , но поставя и нелогични съждения , като например въпрос : Ако , изпратим при новите ни големи братя екип от наши "съвременни строители на републиката " у тях , дали Тръмп би видял някаква част от прословутата си ограда по мексиканската им граница един ден като отиде да инспектира този техен инфраструктурен обект от национално значение ....
26 Април 2017 10:34
26 Април 2017 10:37
Йори
26 Април 2017 07:37
За способността ни да оцеляваме говори факта, че няма българин, умрял на дуел или при гладна стачка.
Единственият българин, почти умрял на дуел, е бил арменец.

Но пък Едвин Сугарев е световен рекордьор по гладни стачки

26 Април 2017 11:23
Джимо
Разказва си детските спомени за направените евреи на сапун. А мен като малко дете ме плашеха, че евреите слагали деца в затворени бъчви с наковани вътре гвоздеи, таркаляли ги и после пиели на децата кръвта. и аз вярвах ... е и какво, като ви го разказвам това, вие вярвате ли?.... особено хейтарите, нема начин да ми търсите сметка
26 Април 2017 11:32
Навремето в Музея на революционното движение в София, на бул. "Руски", показваха такъв "сапун".
26 Април 2017 11:40
"Първите национализираха, вторите приватизираха.".

С една малка подробност. Че това бяха едни и същи хора.
26 Април 2017 12:20
В кратка депеша от Пари Мач от 2013 г. цитираща статия в Хъфингтън пост, прочетох, че художникът Орестес де ла Пас е имал оригиналната идея да изработи сапун от собствените си мазнини, получени чрез липосукция. Калъпите сапун били изложени във Фрост Мюзеум в Маями пет месеца след пластичната операция, която му била направена и го вдъхновила... Сапунът дори се продавал.

Натисни тук

De La Paz, who also works as a make-up artist, says he enjoys combining the worlds of art and beauty and is amazed at how “Clients are willing to try anything to feel and look beautiful, even to the extent of buying products with human elements in them (stem cells, placenta, semen; you name it, it’s out there.)“

26 Април 2017 12:28
На част от нискокачествените сапуни от военно време в Германия е стоял надписа: R.I.F., който още по време на войната са тълкували като съкращение на Rein Juden Fett, но всъщност е означавало "Reichsstelle für industrielle Fettversorgung" (немска държавна агенция, отговорна за производството и разпространението на сапун и продукти за миене по време на война). Още през първата световна война немците са обвинявани, че правят сапун от хора, а през втората световна слуховете са повсеместни. Не че подобна човешка низост е невъзможно, но не това е пишело на сапуните.
26 Април 2017 12:49
Американския "комунистите" го направиха милиционерска школа, при "демократите" тя стана полицейска; първите национализираха, вторите приватизираха - все грабеж. Но американците си върнаха стария колеж.

Димитри, толкова ли не различавате предницата от задницата?
26 Април 2017 13:51
Angel Kandiloto
26 Апр 2017 06:00
26 Април 2017 14:23
Димитри, нещо не споменаваш твоя любим и най-верен другар Томски.
Дали , защото е вече най-възрастния народен представител, или заради славното минало на баща му ?
26 Април 2017 14:27
Последната снимка с коментара кърти просто....
26 Април 2017 15:35
водопроводчик 26 Април 2017 04:00
Осмукали са ви.

A-a-a и тебе, и тебе!Както и много други като тебе, но има хора, които обожават мъчителя си...
26 Април 2017 15:44

БатВаню
26 Апр 2017 12:49

Ваньо, не се чуди, а си припомни вица за глистите и родния дом...
26 Април 2017 15:51
щом викнех "Па-па-па". Не виках "Гъс-гъс", щото "а" по-надалеч се чува от "ъ".


И аз така гледам да правя.

Някой знае ли защо магнаурската школа не е включена в рейтинга на висшите училища?
26 Април 2017 16:33
Монморанси; доста посещавана гора и днес.



Учех в Ленинград по време на перестройката; спасението срещу дървениците бе да отместиш кревата си от стената - криеха се в тапетите.
Един ден просто решихме, напук на забраната, да ги сменим и налепим нови, стаята бе в доста окаян вид; за моя изненада в магазините не се продаваха никакви светли тапети - бяха все тъмносини, кафяви или бордо... Намерихме тъмнорозови, сигурно и до ден-днешен са в общежитието...

Клопы. Майка ми твърдеше, че от Ленинград сме донесли и рижите таракани; консултацията ми с ентомолог обаче показа, че били немски.

На въшки там не попаднахме; баща ми обаче ни уверяваше, напук на твърденията на учителките ни, че въшките обичали чистото: стигало да смени бялата якичка на униформата като войник, веднага налазвали по нея. В нашето училище нямаше, в центъра на София обаче, където учеше братовчедка ми, - в Шесто, имало...


... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД