:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Германка е първата съперничка на Пиронкова
Смята се, че това може обаче да затрудни неговата екстрадиция от САЩ
При това става дума само за последните 2 години
Президентът на САЩ просто следвал схемата за подреждане за снимка, според Белия дом
СТАТИСТИКИ
Общо 332,445,875
Активни 1,218
Страници 83,793
За един ден 1,302,066

Де Гол се върти в гроба: "Казвах ли ви?"

Президентските избори във Франция погребват и голизма, и митеранизма
Светослав Терзиев
Кой може да се определи като голист в днешна Франция? На среща в Париж, организирана преди месец от журналистическия клуб "Голяма Европа", запитах Еманюел Ривиер, който е генерален директор на Института за политически анализи и сондажи "Кантар пюблик". Отговорът му ме изненада: за голисти се представят лидерката на Националния фронт Марина льо Пен и центристът Еманюел Макрон. Но той добави, че политическите среди се определят по-скоро като маринисти, макронисти, фийонисти, саркозисти, жупетисти и пр. според многобройните лидери, които се самоласкаят, че се равняват по сянката на Генерала.

Победителите на първия тур на президентските избори във Франция Макрон и Льо Пен, както и останалите зад тях Франсоа Фийон (от десницата), Жан-Люк Меланшон (прокомунистическата левица) и Беноа Амон (социалистическата левица) потвърдиха с 50-годишно закъснение



колко прав е бил Де Гол да заяви:



"Аз не обичам десницата, защото не е надясно; не обичам и левицата, защото не е наляво; но аз не обичам и центъра, защото не е по средата". Какво избраха французите за втория тур на състезанието? Първо, един бивш банкер, бивш социалист и бивш министър, който говори за социална Европа на капиталистите и който най-вероятно ще хареса за министър-председател съюзника си от ренегатската десница Франсоа Байру; второ, една пламенна популистка от крайната десница, която се опира на работническата класа и на разочарования ляв електорат. От тези двамата можем ли да определим кой е по-наляво и кой е по-надясно? Основната разлика е, че единият не създава толкова голяма заплаха от сътресения като другия.

Амалгамата, която произведоха избирателите, показва колко дълбока е политическата криза във френското общество, където единственото сигурно нещо е, че традиционният елит е загубил способност да вдъхновява както левия, така и десния сектор.



Французите гласуваха отрицателно



Пуснаха бюлетини за Макрон, защото с младежкото си излъчване е естествено отрицание на политическите мастодонти, и за Льо Пен, която следва фамилната си традиция да отрича съществуващата политическа система. Тези избори ще се помнят. За първи път действащ президент (социалистът Франсоа Оланд) отказа да се кандидатира за втори мандат, защото обществото го отхвърли с ниско доверие още докато е на власт. За първи път консервативната десница бе победена още на първи тур. За първи път на втория тур ще липсват както традиционната левица (която вече има опит от две такива поражения през 1969 и 2002 г.), така и традиционната десница.

Наблюдават се и други многозначителни факти. Социалистите слизат на равнището на младша партия в левия сектор, защото със своите 6.4% Беноа Амон напомня жалкото представяне на Гастон Дефер, който през 1969 г. взе 5%. Тогава силната партия в левицата бе комунистическата, чийто и.д. генерален секретар Жак Дюкло получи 21.3%. На сегашните избори подкрепяният от комунистите Меланшон излезе на четвърто място с 19.6%. Може би се наблюдава залез на Френската социалистическа партия, каквато бе създадена през 1971 г. от Франсоа Митеран на конгреса в Епине и с която той отне електората на комунистите. Несъмнено Франция се радикализира, защото й е дотегнало да бъде лъгана от имитатори. Както си отиде голизмът в десницата, така си отива и митеранизмът в левицата.



Какво предстои?



Сондажите успокояват традиционалистите. Мобилизацията в техните среди ще даде победа на Макрон с 62%. Но каква мобилизация е това, щом през 2002 г. при сходна ситуация Жак Ширак получи 82% само заради целта да пресече възхода на Жан-Мари льо Пен (бащата на Марина льо Пен)? Републиканският фронт, обединяващ неофициално десница и левица, е изправен пред риска да загуби 20% от потенциала си. Най-вероятно те ще се оттекат в блатото на негласуващите, които не виждат смисъл да отидат на втория тур на изборите.

Рискът от спадане на избирателната активност може да облагодетелства само Льо Пен, защото нейният електорат е силно мотивиран от мощния й пробив, чрез който за първи път премина бариерата от 21%, като набра 2.8 млн. гласа повече, отколкото през 2012 г., когато получи 17.9%. Някои анализатори допускат, че за да привлече блуждаещия десен електорат, тя би могла между двата тура да се откаже от призива си за изваждане на Франция от еврозоната, който плаши французите. Все пак две трети от тях настояват за запазване на еврото, защото се тревожат за спестяванията и пенсионните си фондове при евентуална инфлация от връщане на франка. Самата тя отрича такъв завой в предизборната кампания, но си запазва буферна зона, защото твърди, че няма да настоява веднага за премахване на еврото, а ще организира референдум шест месеца след евентуалното си влизане в Елисейския дворец.

След победата си на първия тур Еманюел Макрон се поддаде на младежкия си плам и започна да се държи триумфалистки едва ли не като избран президент. Това може да усложни отношенията му с твърдите ядра на левицата и десницата, които са изправени пред труден компромис да подкрепят на втория тур



"някакъв, дошъл от гората"



Макрон досега не се е явявал на никакви избори и шеметният му старт направо на президентските изглежда на традиционалистите прекалено дързък. Но дори и да го подкрепят на втория тур, веднага ще възникне основният въпрос: Кой ще управлява?

Като полупрезидентска република Франция не дава неограничена власт на президента. Той не издава укази, няма законодателна инициатива и дори няма право да ходи в парламента. Подписва законите и може да ги връща, но Националното събрание има решаващата дума. Министерският съвет заседава под негово председателство и на негов терен (Елисейския дворец), но депутатите решават какъв да бъде съставът му. Ако стане президент, Макрон ще бъде избран с гласовете на традиционната левица и десница, а не на своето аморфно движение "Напред" (En marche), което едва навърши една година. На парламентарните избори, очаквани през юни, дори не е сигурно дали ще има собствени депутати. "Републиканският фронт" на леви и десни, който досега работи безотказно за пресичане на пътя на льопенистите към властта (те имат само двама депутати), вероятно няма да отстъпи терен и на макронистите. Възможни са всякакви комбинации, които в по-мек вариант да покажат на Макрон с кого трябва да се съобразява. Във всеки случай на него му предстои, ако стане държавен глава, трудно съжителство с традиционната политическа класа, която със сигурност го мрази заради унижението си да му подлага гръб, за да го издига против волята си на върха. Бихме казали: французите да се оправят,



нас какво ни засяга?



За разлика от други състезания, където потърпевш е само губещият, в този случай може да има последици и за публиката. Сблъсъкът между Макрон и Льо Пен поставя под въпрос бъдещето на обединена Европа, в която България определено би желала да запази мястото си. Интересно е, че разминаването между двамата е по-остро по европейските, отколкото по вътрешнополитическите въпроси. Самата мисъл, че Франция може да напусне Европейския съюз, има потенциала на динамит в основите му. Обсъждането й води до засилване на националистическите настроения в ЕС, които са хранителната среда на идеята за Европа на две и повече скорости.

Когато се ритат по европейски въпроси във Франция или в друга от големите държави от ЕС, по стара традиция ритници отнасят и по-малките. В такива случаи европейската солидарност отслабва и България все по-трудно може да разчита на подкрепа както за ускоряване на развитието си, така и за опазване на своята сигурност. Нашата държава има интерес от стабилна Франция с поглед и навън, а не от Франция, вторачена в себе си и обладана от национален егоизъм. Така че - да стиска палци за Макрон.





Снимка: ЕПА/БГНЕС
Еманюел Макрон триумфира след първия тур, макар още да не е президент. Традиционните партии се дразнят, че ги слага авансово в джоба си.
Карикатура: Шоню ("Нувел обсерватьор")
Де Гол: "Предпочитам да не гледате, Ивон."
34
3661
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
24 Април 2017 20:00
Той и Цезар е бил голяма работа за времето си, ама вече даже календарът му не е актуален.
24 Април 2017 20:15
И като сложат гея Макрон... Ще зарадват жена му - директора на Радио Франс, както и официалната му съпруга /бившата учителка/, че и ЛГБТ ще празнуват, еврозелките, пришълците...
Голяма орги... купон ще бъде...
------------------
Сайтът на Генек
24 Април 2017 20:50
На рубладжиийте пак не им се отвори парашута.
Плюването по Другия може да започне СЕГА :-)
24 Април 2017 20:55
"Основната разлика е, че единият не създава толкова голяма заплаха от сътресения като другия... Французите гласуваха отрицателно
Пуснаха бюлетини за Макрон, защото с младежкото си излъчване е естествено отрицание на политическите мастодонти, и за Льо Пен, която следва фамилната си традиция да отрича съществуващата политическа система."

***
Тежка конкуренция на бедний ми Бойко по-долу. Добра статия, НО не е ли баш разликата в нуждата от промяна? С какво младежкото излъчване на "бившия" банкер Макрон го прави естествено отрицание на политическите мастодонти? И какво е лошото в отричането на една отречена от французите съществуваща политическа система? А иначе би ми било жал за единна Европа. Но такава Европа май не е нужна никому! Проблемът е че след поредната завера средните ще обеднеят, богатите ще богатеят, а бедните... кучета ги яли.
24 Април 2017 21:24
разочарования
електорат...
Е, не е фрустриран вече... Благодарим!
24 Април 2017 21:26
На какво се радвате? Гледайте тенденцията! Ако не сега, на следващите избори, Марин ще надвие. За любителя на стафиди гласуваха Меркел, Сорос, Юнкер и другите чиновници на статуквото. Леви и десни ренегати поддържат човек без лице. Без своя партия в парламента ще се люшка и ще забърква гафове.
24 Април 2017 21:26
На рубладжиийте пак не им се отвори парашута.
Плюването по Другия може да започне СЕГА :-)


ма геронтофилите виж как се уредихте с дърто гадже.
24 Април 2017 22:06
Рики Еповери
24 Апр 2017 20:50
Скрий: Име,IP
На рубладжиийте пак не им се отвори парашута.
Не им се .. .. левите вече за втори път , след Холандия - печелят знакови избори! (макар че е хубаво да изчакаме и втори тур )
Все пак - най-важния избор , в САЩ- не го спечелиха левите и след загубата се тръшкаха, подскачаха, късаха рубашки , мятаха зеленочорапни краченца и се сбираха на многохилядни митинги - да слушат мълчешком, дълбоко замислени - словата на Боркинята Анджела Дейвис.

Свобода за Анджела Дейвис!

Опс .. тя си е на свобода и води антитръмп митинги?

Ми браво - ей още един успех на левите и удар срещу нацитата, псведопатриоти, тръмпанари и рубладжии .. !
24 Април 2017 22:21
Рики,Марин льо Пен не е "рубладжийка",а типична практична французойка.
Как само се пазарят тия жабари
24 Април 2017 22:35
ЗЛАТИЯ 24 Апр 2017 22:21 Рики,Марин льо Пен не е "рубладжийка",а типична практична французойка.
Златия, уважаваният Еповери, прави явно аналогия между дясно-консервативното управление в Русия и аналозите по света ..
Десните спечелиха в САЩ - и настроенията в руското общество - бяха положителни .. Левите загубиха - и се емнаха да нападат полицаи в град Вашингтон , и да ходят на някакви там женски маршове - и хората се възмутиха ..
Явно преобладаващите политически нагласи в Москва все още са десни ..!
25 Април 2017 05:39
В дискусия по БНТ авторът казва, че не може да се направи вече разлика между лявото и дясното. Защото управляват по един и същ начин. И са корумпирани. Влизат в безпринципни коалиции. Това обърква и ядосва избирателите. Но не е само в това проблема. Националистите де факто печелят от сбърканата емиграционна политика на ЕС и на елита на Франция. Всеки, който обещае тя да се промени, за да има повече сигурност, има шанс. Учудващо е, че работниците гласуват за дясна партия като тази на Мари Льо Пен? Така е. Но те също искат сигурност и най-вече запазване на работните си места от наплива на чужденци. Особено в държава, в която кредиторките настояват да се съкрати държавния сектор и много хора ще останат на улицата. А и "левият" Оланд извърши такива реформи в трудовото законодателство, които бяха в тяхна вреда и доведоха до масово недоволство. На кого да вярват?! Някои решават, че е по-добре да изберат неизвестния Макрон, вместо вече известните партии, от които са недоволни. Това се счита за противопоставяне на системата и елита. Също като с Тръмп. Напразни илюзии. Системата мимикира. Предлага им нови лица, които изглеждат безконтролни като антисистемни играчи, но всъщност като субекти могат да бъдат по-лесно управлявани. Не се знаят кръговете, които ги излъчват и какви са техните цели. Зад тях не стоят партии със своите механизми. На пръв поглед това изглежда като възможност за коренна промяна. Но тази промяна няма как да се случи без подкрепата на елита във всяка държава, когато е налице представителна демокрация. А избирателите им са с твърде объркани и разнопосочни интереси. В САЩ имаме един милиардер, във Франция бивш банкер, креатура на такъв. Някой може ли да се сети какво ново може да се очаква, когато онези, които са дърпали конците зад кулисите излязат на сцената? Или това е опит на едрия капитал да овладее окончателно политическата система/ демокрацията като престане да зависи от разните си марионетки и техните игрички на леви и десни?
Въпросът тук е: Има ли ресурс т.нар. политическа класа да си запази ролята? Нейното съществуване имаше смисъл, докато партиите имаха различни послания,икономически политики, насочени към дадени прослойки и с идването им на власт облагодетелстваните се променяха. Така създаваха илюзията, че са защитени правата на всички. Но, когато и левите в Европа започнаха да защитават едрия капитал и неговия интерес и да правят десни реформи под натиска на кредиторките и мултинационалните компании, смяната на марионетките загуби своя смисъл. Не само за поръчителите, но и за наивните избиратели. Единствено идеята, че някоя държава може да се освободи от натиска и зависимостите на същите изглежда привлекателна. Но дали националистите могат да променят това в държави, които са затънали в дългове и могат всеки момент да бъдат блокирани? Възможно е да успеят, но само, ако се обединят със себеподобните си в усилията да се измъкнат от мъртвата хватка.
25 Април 2017 07:23
Разбрах че младият но вече бивш банкер Макрон изкарал 10 години в консерваторията?! Та този бивш банкер и още по-бивш свирач щял да защитава нечии интереси. Кажете името на затози с интересите, Макрон е ясен.
25 Април 2017 09:00
Кой ще управлява "де факто" Франция няма да се реши на седми май а на последващите през юни парламентарни избори !

Който спечели тогава ( десница или левица) ще сложи "усмирителна риза" на Макрон и той ще бъде просто един "младеж, който ще се снима на Европейския съвет с улегналите политици".

Вие как си мислите, че Макрон може да направи каквото и да е без депутати ?

Доколкото схващам "Националното събрание" избира всички министри ?

Русия също е "полупрезидентска република", но Путин поне посочва министрите на отбраната, външните и вътрешните работи.....

Така, че Макрон ще бъде засмукан от " Deep state"|. Въпроса е дали това ще са "голистите" ( най-вероятно) или разгромената левица ( почти невероятно)....

25 Април 2017 09:10
Когато се ритат по европейски въпроси във Франция или в друга от големите държави от ЕС, по стара традиция ритници отнасят и по-малките. В такива случаи европейската солидарност отслабва и България все по-трудно може да разчита на подкрепа както за ускоряване на развитието си, така и за опазване на своята сигурност. Нашата държава има интерес от стабилна Франция с поглед и навън, а не от Франция, вторачена в себе си и обладана от национален егоизъм. Така че - да стиска палци за Макрон.


Най-после някой да изкаже очевидното !
25 Април 2017 09:14
Силен анализ
25 Април 2017 09:53
"Все пак две трети от тях настояват за запазване на еврото, защото се тревожат за спестяванията и пенсионните си фондове при евентуална инфлация от връщане на франка."

Четох преди време в една книга за световните финансисти, че благодарение на спестяванията на французите, държавата им успяла да се съвземе след Първата световна война.
25 Април 2017 10:23
Много приличен анализ на д-р Терзиев!
25 Април 2017 11:11
На среща в Париж, организирана преди месец от журналистическия клуб "Голяма Европа", запитах Еманюел Ривиер,

Ако беше видял Серж Алими можеже да изясниш някои проблеми точно описани в книгата му "Новите кучета пазачи" купи си я струва 5 лв.
Натисни тук
25 Април 2017 12:18
Терзиев успокоява прогресивните сили: "Пак не избраха Нашия човек за президент, а някакъв Макрон, ама то пък един президент - не издава укази, няма законодателна инициатива и дори няма право да ходи в парламента".
Laissez moi rire!
"Слабият" френски президент назначава и уволнява премиера, разпуска долната камара на парламента и в особени случаи може да стане абслолютен диктатор, обсебвайки цялата власт в ръцете си - законодателна, изпълнителна, съдебна
В съвременния политически живот на Франция няма никакви голисти и дори митеранисти, за сметка на това има бая убедени марксисти-ленинци, болшевици и дори троцкисти.
25 Април 2017 12:30
Не разбрах какво им е казвал дьо Гол. "Вы хоть бы понимаете, что вы наделали" на френски?
25 Април 2017 12:48
Какво избраха французите за втория тур на състезанието? Първо, един бивш банкер, бивш социалист


Макрон не е бивш банкер - т.е. (съ)собственик на банка, а просто бивш банков служител.

И бивш социалист не е - те го имат за техен човек - 80 % от гласувалите за Беноа Амон са заявили, че ще гласуват за Макрон, а само 8 % - за Льо Пен.

При гласувалите за десния Фийон съотношението е 41 към 33 %, което ясно показва, че Макрон е възприеман повече като ляв. Дори сред подкрепилите крайнолевия Меланшон съотношението е 51 към 19 % в полза на Макрон.
25 Април 2017 13:04
БатВаню,

Преди да ги наредиш тия мисли, вземи от любопитство поне разбери защо "силния" френски президент Франсоа Митеран назначи за премиер десния Жак Ширак през 1986г !

Или защо Жак Ширак през 1997 назначи за премиер социалиста Лионел Жюспен....

25 Април 2017 13:43
....за сметка на това има бая убедени марксисти-ленинци, болшевици и дори троцкисти.

.....шмекери,преминали с отличие школата на French-American foundation.
25 Април 2017 14:47
Най-разочаровани бяха избирателите на Меланшон, защото предварителните сондажи показвали голяма вероятност той да се класира за балотажа, но уви. То бяха сълзи, то беше униние....истинска трагедия беше. Самият той беше дотолкова смазан, че в първата си реч вечерта заяви, че няма да съветва избирателите си за кого да гласуват, да си решавали те. А те как да решават, след като той обяви, че в лицето на двамата спечелили, всъщност спечелило статуквото? Съпротива, съпротива - скандираше множеството, докато го слушаше. Анализаторите определиха това като голяма грешка, а него като слаб играч, който не може да преглътне загубата. Възможно ли е, питаха те говорителите от щаба му, вие да не призовете изрично гласоподавателите си да не подкрепят за Льо Пен? Едно увъртане падна....една неопределеност.... Избирателите на Меланшон са определяни като "крайна левица", "революционери" - абсолютната противоположност на Националния Фронт. Но всъщност не е така, защото Марин Марин Льо Пен предлага една много лява икономичска програма с протекционистки и изолационистки гарнитури.
Мешавицата е голяма.

Макрон щял да има трудности след изборите, казаха анализаторите, защото спечелил с една относително дясна програма, която залага на раздвижването на трудовото законодателство, което във Франция е едно от най-тежките, бавни и сковани от правила изобретение, което пречи на работодателите да реагират гъвкаво и прави Франция неконкурентна. Затова бизнесът и хората с добра професионална квалификация, лесно реализиращи се на пазара на труда, го подкрепят. Обаче какво ще отговори на безработните, лошо образованите, емигрантите, които висят с години на социални помощи и са зависими от държавата изцяло? Държавният сектор също е най-раздут във Франция в сравнение с целия ЕС. Франция всъщност е една много социалистическа държава с много дългове, които Германия например настоява да се плащат. Затова в двойката Франция-Германия, Франция била болиният човек. Макрон твърди, че ще го излекува и направи равностоен партньор в тази двойка, която фактически крепи ЕС. Германия е много обнадеждена и по всякакъв начин окуражава този избор. Само от Кралството мълчали странно, защото някак си тайничко се надявали да не са единствените, които са свършили оная нечувана глупост с Брекзита. Завиждали, разправят доволни френски анализатори.

България е последна грижа в тая голяма игра. Никой не я споменаваше, дори когато ставаше въпрос за това, че краят на популзма настъпил в Света с изборите в Австрия и Холандия. Нашите избори дори не ги броиха. За тях ние сме една полуевропейска територия и периферия със съмнителна демокрация и неясни зависимости.
Но за това не са виновни те, мисля си.
25 Април 2017 15:12
Сибила 25 Апр 2017 14:47
.... Избирателите на Меланшон са определяни като "крайна левица", "революционери" - абсолютната противоположност на Националния Фронт. Но всъщност не е така, защото Марин Марин Льо Пен предлага една много лява икономическа програма с протекционистки и изолационистки гарнитури.
Мешавицата е голяма.
Що да е голяма?
Ляв е Маркон , дясна е Льо Пен .. даже крайнодясна ..

По какво ще ги познаем ли?
Ами по делата.. троцкистите-международници си личат отдалече!

а "много лява икономическа програма с протекционистки и изолационистки гарнитури." си е дясно .. даже крайнодясно.

Вижте Тръмп, вижте Путин ..ей и традиционните крайнодесни от миналото - Италия ..:

"..По призыву Акилле Стараче, назначенного в октябре 1930 г. «чрезвычайным секретарём» OND , фашисты требовали от работодателей, передачи им средств для строительства детских и спортивных лагерей, , расширения сети OND вне территории предприятий, учреждения новых развлекательных центров..
11 000 спортивных клубов и площадок,
6 400 библиотек,
800 кинотеатров,
1 200 театров,
2 000 оркестров
3 000 кружков театральной самодеятельности,

...Радость путешествий стала доступна миллионам: многие провинциалы смогли впервые увидеть большие города, а горожане — чарующие красотой горные и морские пейзажи... Подлинно массовый размах туризм принял в начале 30-х годов, когда появились так называемые «народные поезда». ..
.... стремлении фашистов сделать некоторые виды спорта действительно доступными для трудящихся. С 1927 по 1930 г. в Италии было построено более тысячи новых спортивных центров, а общее количество стадионов и крупных спортплощадок достигло 3289. Почти повсеместно пользование ими было бесплатным .."


ТОВА пък е крайнодесницизма ..
25 Април 2017 16:16
Силен анализ на Терзиев, но ...
аз харесах коментара на СИБИЛА, за което
25 Април 2017 16:36
Пуснаха бюлетини за Макрон, защото с младежкото си излъчване е естествено отрицание на политическите мастодонти, и за Льо Пен, която следва фамилната си традиция да отрича съществуващата политическа система.


Пуснаха бюлетини почти в същото съотношение дори, и за Фийон, и за Меланшон.
Не върви някак това да убягва от погледа на анализатора...

В тази оптика политически мастодонт излиза, че е единствено Беноа Амон...
Който предлагаше универсалния минимален доход... Един ден, рано или късно, така или иначе ще се стигне и до него.
25 Април 2017 16:41
Избирателите на Меланшон са определяни като "крайна левица", "революционери" - абсолютната противоположност на Националния Фронт.


На сайта на francetv.info с резултатите от президентските избори може да видите и сами как в районите, в които печели Льо Пен, следващият най-висок процент подкрепа е за Меланшон.

Тъй че избирателите им изобщо не са "абсолютно противоположни" и даже са едни и същи.
Т. е. еднакво нещастни от личните си житейски неуспехи.



Вероятно Льо Пен, отказвайки се от лидерския си пост в НФ, се обръща именно и към избирателите на Меланшон.
Ще видим.
25 Април 2017 17:07
Nafarr
25 Апр 2017 16:41 На сайта на francetv.info с резултатите от президентските избори може да видите и сами как в районите, в които печели Льо Пен, следващият най-висок процент подкрепа е за Меланшон.

Тъй че избирателите им изобщо не са "абсолютно противоположни" и даже са едни и същи.
Т. е. еднакво нещастни от личните си житейски неуспехи.
a защо пък са нещастни?
Районите са им със скъпи жилища!

Защо се отчайват, защо се предават ..

.. ами ей ги избирателите на Маркон - в райони с мигранти, с наркомания и престъпност .. доходите им - от чорела, социал и сухо .. но пак са си весели и не мислят, че са неуспели!

Напомнят двете групи, следният диалог описан от класиците:

"След една минута в лодката полетяха камъни. Един от тях улучи Иполит Матвеевич. Малко по-горе от конусообразната пъпка израсна тъмна цицина. Иполит Матвеевич скри глава в раменете си и заохка.
— Ама че баба! На мене едва не ми откъснаха главата и аз — нищо: бодър съм си и весел."


Самият Маркон е такъв - бодър е и весел! ..явно - такива, ще да са и избирателите му! Nafarr

25 Април 2017 17:16
Избирателите на Меланшон са определяни като "крайна левица", "революционери" - абсолютната противоположност на Националния Фронт. Но всъщност не е така, защото Марин Марин Льо Пен предлага една много лява икономичска програма с протекционистки и изолационистки гарнитури.
Мешавицата е голяма.


E, аз веднъж не съм ли го написала, че мешавишата практически е голяма, въпреки че теоретически те са определяни като "les deux extrémités "?

Не е вярно, че са съвсем еднакви, Меланшон е събрал повече млади безработни, зелени и емигранти, при Льо Пен има повече работници, уплашени за работните си места, повече ксенофоби, повече евроскептици. Дали са еднакво бедни, обезкуражени, неудовлетворени и нещастни - по различни причини обаче, това не се наемам да определям.

Поради лепнатото им идеологическо клеймо, че са в двата края на скалата и че е неприлично "крайно леви" да гласуват за "крайно десни", има голяма вероятност повечето от тях да се въздържат. Това вече го прочетох по разни френски форуми.

ПП. Точно към тях се обръщаше вчера Жан Кристоф Камбаделис, приканвайки ги да гласуват за Макрон, тъй като това едва ли не се подразбирало като поведение на леви избиратели.
25 Април 2017 17:23
Щастливите пенсионери, обаче,/другият парадокс/ са гласували за Фийон.

Още веднъж правя уговорката, че повече съм гледала и слушала различни мнения на специалисти, отколкото съм чела анализи, проучвания и извадки от френски вестници.
25 Април 2017 17:42
Сибила
25 Апр 2017 17:16 Дали са еднакво бедни, обезкуражени, неудовлетворени и нещастни - по различни причини обаче, това не се наемам да определям.
Ами вече сме дискутирали ..
Гледаме в кой регион-как е гласувано .. и цените на недвижимите имоти.
Примерно - за изборите в Австрия ..
Виена гласува за ван дер Белен, нали?

И гледаме какви са в града ..
Captain Buddy 23 Май 2016 13:08
Въпросът ми е - като в големите градове са по-образовани - защо там участниците в курсове по немски са повече отколкото в малките населени места, където явно, повечето хора си знаят немски!?Като са по-богати в големите градове и са по-платени - що там хората на социал или ползващи държавни жилища са в пъти повече?

Sim4o,... .. например във Виена общинските жилища са половината от общия брой, центровете за квалификация са в градовете, а не по селата! По тази причина имигрантите се насочват към градовете ..


И се питаме, ами след като ОБЩИНСКИТЕ ЖИЛИЩА СА ПОЛОВИНАТА, то какви ли са хората във Виена? Високообразовани?
То така- и за Марсилия, не ли ??

А че избирателите на Льо Пен са по-бедни и са скръбни и нещастни и вселяват в сърцата само скръб и жалост.. го приемам! Хубав принос към Дискусията

Що като са на работа, а не са безработни и на социал , чорела и на шиткане на сухо са бедни - ами може да са инвестирали неразумно .. казва ли ти някой?

А що са нещастни и смятат, че житейски са се провалили?
Ами такива са-лесно се отчайват ..за това - са и при Льо Пен!

Иначе - имоти с дворче и дву етажна къщичка, сред зеленина СА НАЙ–СКЪПИ (почти двойно, сравнени с апартамент в блок в града) .. близо са до града, има пътища, всеки има кола и хората с професии в града-а си живеят в къщички ..
Като гледам по картата за гласуването - май не са пуснали за Маркон, а??
25 Април 2017 18:38
Меланшонистите обаче не се примиряват/ нали бях написала, че тяхната покруса беше най-голяма/ и се организирали в социалните мрежи за някаква инициатива, която набирала скорост и се състояла в намерение да се оспорват резултатите от първия тур. Въпросните не желаели да подкрепят Макрон и не можели да се примирят със загубата, докато другата част от тези избиратели били решили твърдо да се въздържат:SansMoiLe7Mai, - Без мен на 7 май.

При последното социологическо проучване се установило, че най-много млади и сравнително необразовани гласоподаватели /възраст от 18 до 24 г/ са подкрепили Меланшон - 30 % - гледах го току-що по Франс 24 ч.

Новината за намеренията за непризнаване на изборните резултати е от един час във "Фигаро", прясна-прясна, а от снимката може да се види и на каква възраст са тия революционно настроени избиратели.

Sur le Web, les mélenchonistes s'organisent pour contester le premier tour

http://www.lefigaro.fr/elections/presidentielles/2017/04/25/35003-20170425ARTFIG00250-sur-le-web-les-melenchonistes-s-organisent-pour-contester-le-premier-tour.php



25 Април 2017 19:54
>>><<<
И тук ни лъжат! Не може умрял човек да се върти в гроба, освен ако не е доумрял и дращи по капака на ковчега за въздух, но този Де Гол умря отдавна и трябва вече да е наистина умрял. И въобще как умрял ще чуе кого са избирали французите, та да се върти...освен да има трето ухо?!
Гледах един филм за една мумия, която се развъртя, но там беше наужким. Мумиите също не могат да се въртят. Значи, остава всичко да си е измислица на журналистите или както казват "художествен похват"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД