:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
ЛНР възстанови подаването на ток с помощта на Русия и ДНР
Причината била разследване за изграждане на магистрала "Марица", образувано по сигнал на ОЛАФ
Заплашват го до 10 години затвор
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 327,843,733
Активни 1,445
Страници 150,583
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Маестро Тончо Русев. Чудото с радара

Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Тончо Русев


Не е било заради реколтата, а повече за да се видим, да се разходим и да се наприказваме. Тончо Русев ме покани да оберем ябълките му край Горно Камарци. "Оберем" е твърде предизвикателен глагол, самонадеян глагол е, особено когато го изричат някакви интелигенти. Хем бяхме млади още, мъже в сила и работни, но когато си тръгнахме, огромните ябълкови дървета стояха като непокътнати. Бяха мощни, клонести, стари сортове, оведени от плод. Вкусът им ни върна в забравени времена, преди Мичурин, преди кооперативните ябълкови "масиви", преди хибридите и почти индустриалното овощарство. Хубава тема, която плачеше да се разклони в разговорите ни за изкуството. За тези разговори всъщност бяхме дошли там и главно това правихме -



надприказвахме се цял ден



Шегите с подслушванията, вечната тръпка, че можеш да имаш "бръмбар" в телефона или в контакта, в колата, на работното място, по онова време бяха се вече рутинирали, не ни притесняваха чрезмерно, но друго беше да си бъбрим на открито, под дърветата, прекъсвани само от телеграмите на някакъв невидим кълвач. Имаше кълвач, това поне си спомням, защото щом се включеше със своите убийствени серии, Тончо се подсмиваше: "Хайде-е-е, соло на барабани!"

В този ден говорихме много за поезия. Познавач е, отбира най-доброто, подмятал съм му на шега да състави авторска антология на българската лирика. По своя си вкус и по своята мярка. Страхотно издание щеше да се получи. Търсеше в стихотворението драматичност и изящество, не лековатост, не тра-ла-ла. Беше прочел "до дъно" поетите, от които бе харесал по нещо за песен, гордееше се, че се бе записал като техен съавтор в песните. Това, което в българската музика бе започнал Йосиф Цанков, той бе издигнал до съвършенство. Знаеше, че



талантливата песен започва с талантлив поет



(Тончо и днес се прекланя пред таланта, талантът може да го примири с всевъзможни субекти. Понякога се оплаква от подлец, от интригант, от неблагодарник, пък накрая заключи: "Но е талантлив, трябва да сме справедливи..." Веднъж му казах, че в древността талантът е бил мярка за злато. Не се съгласи: "Където има злато, трудно ще намериш талант. Провери да видиш." Проверих и така се оказа: не било златарска мярка, просто мярка за тегло.)

Разказваше ми за старите музиканти, смешки от живота на прочутите банди, за основаването на Сатиричния театър - бе участвал в създаването му като тромпетист в театралния оркестър. Беше енциклопедия за легендите в музикалния живот, забавлявахме се с патилата на отдавна починали или вече престарели солисти и диригенти от естрадата. Така в шеги и закачки завърши нашата бригада. Не ни се тръгваше, но откъм Арабаконак се спусна ненадеен хлад.

Знаехме си, че на другия ден ще ни болят ръцете и снагите, но не се жалехме. Градината бе далече и



не всяка година се радваше на берачи



Вярно, имаше някакъв съсед, който идвал да коси и да вземе плода преди снега. Но и ние се постарахме, напълнихме ладата до тавана. И макар дърветата да ни изпратиха видимо разочаровани (бяха очаквали повече от нас), тръгнахме си с чувство за изпълнен дълг.

Но защо ви разказвам това? Ами заради онова, което следва.

Както бяхме се заприказвали под ябълките, продължихме и по пътя. Не сме забелязали радара на КАТ и малко след Враня ни спряха. Група нарушители чупеха пръсти пред милиционерската кола, присъединихме се покорно. Тончо предаде книжката си на облещен катаджийски майор, който я сложи най-отдолу в тестето. Щяхме да си чакаме реда. Пишеха се актове, фишове и се дупчеха талони. Сержантът с радара дойде при колата да пие вода, надигна пластмасовото шише и се втренчи в Тончо. Струята потече по гърдите му, намокри го - той си гледаше в маестрото. Приближи и рече на майора, че този водач е композиторът Тончо Русев. И майорът се откъсна от бумагата, попита вярно ли е. Кимнахме. Няколко гласа нестройно ни подкрепиха. Той се убеди, че е вярно, и се замисли. Забрави да попита защо нарушаваме, но Тончо любезно обясни: били сме за ябълки, заприказвали сме се, нямаме бърза работа, а сме превишили, голяма глупост... Другите шофьори зашумяха, примирението напускаше лицата им. Човекът мълчеше и сигурно се питаше защо ли такъв



прочут мъж се извинява като виновен, вместо да заплаши,



да намекне нещо, да подхвърли колко е влиятелен и важен. Опашката утихна и го гледаше в ръцете. Според мен той вече не харесваше късмета си, но направи нестандартния си избор. Ако върнел книжката му, ще трябва да пусне и останалите, какво мисли водачът по въпроса? Водачът без колебание отсече, че само така ще е справедливо. Майорът бутна тестето книжки в ръцете ми - справедливо да ги раздам на опростените нарушители. Качи се в колата и почна да говори по радиостанцията. Раздадох книжките, но никой не се разотиваше. Стояха втрещени, като облъчени от чудо. Маестрото врътна ключа на стартера, тръгнахме, групичката се разстъпи пред колата, направи път. Зад нас се чуха ръкопляскания, сержантът с радара отдаде чест. Повече не говорихме нищо, разделихме се в неловко мълчание. До пролетта избелялата риза от гърба ми миришеше на селски ябълки...

Славата в изкуството има безброй лица, повечето непредсказуеми. Едно от тях, което видях с очите си, бе в образа на двама катаджии в неделен следобед преди три десетилетия. Разказвам го, макар и да не беше много редно и законно така да се отървем. Но пък каквото и нарушение да е било, то отдавна се е покрило с давност. На онези милиционери със сигурност ще им се размине. Нищо че ги издадох.

Вчера Тончо Русев навърши осемдесет и пет. За съжаление, не всички важни и хубави дати се падат в петък. Затова днес се явяваме на патерица. Написани са купища страници за този приятел и творец, за музиката му, за него самия - достоен и обаятелен мъж. Правил съм го и аз, дори тук, в "Нерви и утехи". Добре, че открих неразпечатана в паметта тази невинна, но многозначителна история от една далечна неделя с ябълки и с радари, каквато може да се случи на всеки, но точно такава се случва само на посочените от съдбата.

Впрочем, на Тончо чудесата не са му чужди. Това с радара бе дребна работа. Истинските му чудеса са в песните...

 Старата кръчма на с. Горно Камарци
 Вкусът им ни върна в забравени времена, преди Мичурин.
 Пишеха се актове, фишове и се дупчеха талони.
17
4396
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
20 Април 2017 20:12
Раздадох книжките, но никой не се разотиваше. Стояха втрещени, като облъчени от чудо. Маестрото врътна ключа на стартера, тръгнахме, групичката се разстъпи пред колата, направи път. Зад нас се чуха ръкопляскания, сержантът с радара отдаде чест.


цял живот казионните "творци" се надат на социалистически привилегии..В Демокрацията също.
поантата тук е "чудото" от срещата с твореца..нищо че е художествена измислица.
20 Април 2017 21:12
Преподавах журналистика. И на срещи с нас идваха какви ли не известни българи. ХайгашотАгасян, Иван Звездев, Кембъла, Даниел Вълчев, Илияна Йотова - всякакви, от всичко. Но най-големите две срещи бяха с Антон Дончев. Три часа беседва с моите хора. И едва го откъснаха. На другата година минавал и сам поискал - дойде, срещнахме се... Питаха го, разпитваха, той говореше бавно, меко, леко унесено... А каква тълпа беше пред стаята... Но нямаше място за всички...
И днес -
---------------------------
Сайтът на Генек
20 Април 2017 21:32
ЧРД За маестрото- много хитове е написал ...
https://www.vbox7.com/playb77f7c7
20 Април 2017 21:44
ТИ СЪН ЛИ СИ... https://www.youtube.com/watch?v=qFl22LBY0Bk
20 Април 2017 21:53
Маестро Тончо Русев

Айде сега маестро. Малко на провокация мяза. Известно е, че има само един такъв - списващ чат-пат в Наблюдател.

20 Април 2017 23:25
Тончо Русев,маестро на квадрат е ,посочете ми един от както се пръкна "демоосрацията".
21 Април 2017 04:18
Авторът, не мога да разбера как можеш да пишеш толкова красиво. . Благодаря!
21 Април 2017 08:09
https://www.youtube.com/watch?v=uu_qyvFE798

Само тази песен да беше композирал ... поклон да земята!
Всяка година на 22 04 все ще се намери някой да ми я пусне и да ме разплаче. Името ми не може по-хубаво да прозвучи.

За петдесет годишинината ми мъжът ми ми направи един диск с най-хубавото от Тончо Русев. Просто е прекрасен. Разбира се започва с тази песен.
21 Април 2017 10:19
Преди десетина години реших да стана хаджия и посетихме наши познати в Израел. Те бяха така добри да ни разведат из най-интересните места, като през цялото време пътувахме с коли. В колите се слушаше по цял ден музика. Това, което ми направи най-силно впечатления, че естрадната им музика бе сякаш слушаш нашата отпреди 90-та година, което ме подтикна да си задам въпроса - кой от кого е черпил мотиви, а не кажа по-силна дума. Чух и "путь всегда будет солнце" на иврит и се запитах дали песента е руска или не.
21 Април 2017 13:31
В Израел има много руски евреи, а също и български. Не е за чудене.
21 Април 2017 15:06
путь всегда будет солнце
сигурно и така може. Дай Боже...
21 Април 2017 19:32
Аферим!!!
21 Април 2017 20:05
Аферим!!!
Дойдоха ли нашите? (И еще 'войводой' называется... )
22 Април 2017 18:24
https://www.youtube.com/watch?v=uu_qyvFE798

Само тази песен да беше композирал ... поклон да земята

Да не забравяме и тази:
https://www.youtube.com/watch?v=Qm9ifur76R8
23 Април 2017 00:12
Песните на Петя Дубарова, още повече, че тя е родена на 25 април.
https://www.vbox7.com/playb77f7c7
Ако има череп, той се заменя с : d.
23 Април 2017 08:49
Пил и пел ,поздравявам г-н Донков за разказа. Не яж говна!!!
24 Април 2017 10:05
Един прекрасен подарък от Калин Донков за рождения ден на Тончо Русев.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД