:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Те ще бъдат съдени за въоръжен грабеж и опит за убийство
Няма магическо ново име, което може да се появи отнякъде, трябва политическа воля, заяви международният посредник
Отсрочката е временна - до приключване на общественото обсъждане на плана за управление
Под възбрана попадат само 4 медикамента за редки заболявания без алтернатива, заяви зам.-министър
СТАТИСТИКИ
Общо 360,071,248
Активни 1,265
Страници 148,149
За един ден 1,302,066

Трябват ли й на София небостъргачи?

Да обсипем столицата рязко с небостъргачи без наличието на градоустройствен и инфраструктурен капацитет е като да пуснем шанхайски космати раци в Темза
Още един небостъргач, предстои да се появи на входа на София от юг - на бул "Цариградско шосе" - Sky Fort tower, кулата с височина 202 м и РЗП 82 дка.
По-късно, докато седеше на своя балкон и ядеше кучето, доктор Робърт Лейнг размишляваше върху необичайните събития, случили се в огромната жилищна сграда през последните три месеца. Сега, когато всичко се бе върнало в нормалните си релси, го учудваше как без някакво очевидно начало, без повратна точка животът им бе навлязъл в друго, зловещо измерение. Със своите четиридесет етажа и хиляда апартамента, супермаркет и плувни басейни, банка и начално училище - всички те на практика изгубени в небесата - небостъргачът предлагаше предостатъчно възможности за конфронтация и насилие. Собственият му апартамент, гарсониера на 25-ия етаж, бе последното място, което Лейнг би посочил като арена за начало на схватките. След своя развод той бе купил тази безбожно скъпа килийка, свряна почти наслуки в извисилата се като планина фасада специално с цел да намери мир, покой и анонимност. Затова бе странно, че въпреки всичките му усилия да се отдели от своите две хиляди съседи с техните тривиални ядове и разпри, съставляващи целия им социален живот, първото по-значимо събитие се бе състояло именно тук, на този балкон, където сега той клечеше край огъня от телефонни указатели и похапваше от печената задна четвъртина на немската овчарка, преди да се отправи за лекцията си в медицинския факултет.

Из "Небостъргач", Дж. Г. Балард. Издателство Colibri

-------------------------------------

Страстната седмица отмина, но страстите около новия софийски небостъргач "Парадайс тауър" - не. Усещането е, че всичко вече е казано. В социалните мрежи се споделят статии, статуси и подписки, интервютата в сутрешните блокове са в разгара си, в професионалните гилдии се оформят лагери. И така трябва да бъде - по въпроса за софийските небостъргачи трябва да се говори още много и редовно. Защото Великден може и да е отминал, но тауърът ще стои дълги години на софийския небосклон. И няма да е сам.



Предисторията накратко



През 2016 г. проектът за нов работен устройствен план (РУП), който да позволи изграждането на 215-метрова кула до мол "Парадайс" в софийския квартал "Лозенец", пристига за подпис на бюрото на новия главен архитект на София Здравко Здравков. Височината е базирана на вратичка в чл. 27, ал. 3 от ЗУТ и по-точно на тълкуването му от един заместник-министър преди 10 години, че имот, който граничи с 3 или повече улици, може да бъде застрояван неограничено в плътност и височина независимо какво предписва устройственият план на София. Този т.нар. "казус НИКМИ" даде зелена светлина на първите високи чудовища в софийското небе - трите небостъргача до НДК, и отвори кутията на Пандора за всички останали.

Проектът за "Парадайс тауър" е връщан за преработка неколкократно. През декември 2016 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията изисква обосновка на височината, силуета и трафика, който би генерирала такава сграда на това място. През януари проектантите представят исканото и експертният съвет пуска проекта. На 22 февруари проектът минава без особени проблеми през Комисията по градоустройство към СОС (8 гласа за и 3 против) и е включен като точка в дневния ред на заседанието на общинския съвет от 23 февруари. Вследствие на острата реакция на няколко общински съветници срещу бъдещия небостъргач точката отпада от дневния ред. Изборите естествено отлагат спорния казус, който обаче се завръща в дневния ред веднага след приключването им. На 6 април, в рамките на едно бурно заседание на СОС, проектът е одобрен с гласовете на ГЕРБ, ВМРО и Атака. (Това заседание заслужава отделна статия, роман или поне фейлетон. В рамките на 3 часа, докато ядат солети, надвикват се и цъкат във Facebook, общинските съветници гласуват 67 (!) точки, включително референдума за "Младост", съдбата на няколко важни културни проекта, ремонтирането на съблекалните на стадиона в село Негован, финансирането на нови спортни площадки в село Кътина и село Кубратово и...небостъргача "Парадайс тауър" в "Лозенец". Записът от заседанието си струва всяка една минута, а обществото ни дължи много на общинския съветник Иво Божков, който излъчва на живо и нагледно ни демонстрира що е то демократична прозрачност и как тя трябва да се прилага у нас).

Сега, преди да кажем защо този небостъргач е проблем, трябва да си отговорим на няколко въвеждащи въпроса.

Защо по света се строят небостъргачи?

Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?

Защо днес те НЕ са символ на прогреса?

И накрая:

Защо в България се строят небостъргачи?

И готова ли е София за небостъргачи?

Защо по света се строят небостъргачи?

В архитектурния свят сме свикнали да приемаме небостъргачите за триумф на строителната мисъл над ограниченията. Небостъргачите демонстрират, че човекът е способен да измисли конструкция, която да преодолее възможното, да предизвика природните сили, да стигне небето и за разлика от Вавилонската кула да оцелее за дълго.

Съвременният небостъргач става възможен в края на ХIХ в. благодарение на две технологични открития: металната конструкция и асансьора. И се превръща в манифест на капитала, който изстисква максимума от едно парче земя.

И тогава, и сега небостъргачите се строят по три основни причини:

От необходимост. Защото няма достатъчно място и/или земята е скъпа (Манхатън, Япония, Хонконг)

От амбиция. Защото трябва да се направи невиждана досега сграда, която да вдъхнови, възмути, предизвика, но във всички случаи да развълнува света

От комплекс за малоценност. Защото трябва да се направи поредната най-висока сграда, която да покаже, че и ти си по нещо най- на света (Азия, Близкия изток)



Защо небостъргачите бяха символ на прогреса?



Независимо от горните неособено благородни причини небостъргачите за дълго бяха символ на прогреса. Те предлагаха утопичен урбанистичен модел за вертикален град, град на бъдещето, който да събира в себе си всички функции, необходими на съвременния човек. Тази утопия бе в унисон с бурното технологично развитие на ХХ в., когато нищо не беше невъзможно и човечеството беше заето да завладява Космоса, да преодолява скоростта на звука с пътнически самолети, да мечтае за Plug-in Cities, Walking Cities и Clusters in the Air. А когато в играта влиза и свободният пазар, небостъргачите започнаха да доминират небето в центровете на повечето големи градове по света. За добро или лошо.



Защо обаче днес небостъргачите не са символ на прогреса



Всички високи сгради по света си приличат. В огромната си част те са безадресни кутии с най-разнообразна форма, която често няма нищо общо с характера на града, в който се намират. Отделно, хората постепенно се умориха от утопични мечти. Идеалният град на бъдещето, в който всичко е възможно в една висока мегаструктура, се превръща в ужасяваща антиутопия, която никой не иска. Хората си искат павираните улички, редиците стари къщи, парковете, назъбения силует с църковни кули, малките площадчета, човешкия мащаб.

Днес истински прогресивната архитектура е онази, която им дава точно това - усещането за нормален живот. А истински успешният предприемач е онзи, който печели не от високи кули с неприлична форма, а от хоризонтални структури с богата и обмислена функция, които безконфликтно се вплитат в съществуващия град, без да го доминират или задушават.



Защо в София тепърва започват да се строят небостъргачи



Честно, ние нямаме отговор на този въпрос. В София и около нея място очевидно има достатъчно. Земята не е скъпа (в сравнение с Манхатън или Токио). Шансът да построим най-високата сграда в света е пренебрежимо малък, а вероятността това да бъде невиждано архитектурно постижение клони към нула (и построените досега у нас небостъргачи го доказват). Единственият възможен отговор е убийствено прозаичен - извличане на максимална печалба от минимален терен. Чак ни е срам да го напишем. Всъщност така е било още в зората на небостъргачите, в развиваща се Америка в началото на ХХ век. После градските управи под натиска на обществото налагат редица правила с цел високите сгради да не пречат на нормалния градски живот. През последните 15 години Лондон например въвежда поредица от мерки за контрол върху новостроящите се небостъргачи. Коридорите със защитени гледки са важна част от тях. Те ограничават разполагането на високи сгради на пътя на гледката от и към ключови за града забележителности като St Paul's Cathedral, Tower of London, редица монументи. Това обаче не помага особено на града. Днес английските архитекти с раздразнение наричат Лондон новия Дубай.



Кое не е решение на проблема с небостъргачите в София



Циркулират две основни групи от вероятни решения.

Първото твърди: небостъргачите се появяват на местата в София, където устройственият план на града е предвидил вторични градски центрове. Всичко е въпрос на градоустройство. Моделите, които виждате, са само разрешен застроен обем, може да не се застрои целият, може да поканим някой готин архитект да направи супер як небостъргач (примерно в "Лозенец", в дупката до мола).

Вторични градски центрове обаче могат да се правят не само вертикално, това първо. И второ, шансът да получим висока сграда с хубава архитектура, дори и от стархитект, си е руска рулетка. Може да се окажем със сграда-икона, а може и да изхарчим много пари за пълен провал.

Другото решение твърди: инвеститорите във високи сгради трябва да си платят по-високата социална цена. Трябва да плащат по-големи такси, трябва да предвидят обществено достъпни зони, трябва да облагородят средата около себе си, трябва да отделят в сградите място за детски градини, библиотеки и прочие.

Това се практикува в другия свят, действително (макар сп. "Ню Йоркър" често да излиза с подигравателни статии колко формално поредният инвеститор е отделил 500 кв. м за недоослънчени общински жилища с ужасен отделен вход като за хора втора ръка). Има по-голям проблем обаче. Колкото и висока социална цена да е платена, тя ще облагодетелства много малка част от жителите на града. Останалите ще трябва да се примирят с (нескопосания) силует на поредния небостъргач пред прозорците си и да преглътнат поредната транспортна тапа в София.



Кое би могло да бъде решение



Първият вариант е създаване на система от защитени гледки (по примера на горепоказаните protected views в Лондон, Сан Франциско и др.) и правила колко и къде могат да се появяват високи сгради в София. Това автоматично води до ревизиране на зоните с неограничено по височина строителство от действащия устройствен план на града.

Вторият вариант е да се прецени дали София изобщо е готова за небостъргачи и имат ли те място в града ни. Какви са капиталите, които идват с тях, и доколко са ключови за икономическото развитие на града ни. София е град със собствен характер и, да си го признаем, без особена култура на високите сгради. Да я обсипем рязко с небостъргачи без наличието на градоустройствен и инфраструктурен капацитет, който да ги поеме, е като да пуснем шанхайски космати раци в Темза (по сравнението на един английски журналист). Ще изядат всички местни видове без остатък.

Финалът не е оптимистичен. Съсипващо циничен е фактът, че Столична община сключи договор с датския урбанист и радетел за "човешки" градове Ян Гел, приветства с възторг неговите експерти в края на март и само една седмица по-късно гласува с мнозинство подробен устройствен план, с който разреши най-високия досега небостъргач в София. Наясно сме, че всичко е "законосъобразно" и администрацията в НАГ е нямала законен начин да спре тази строителна инициатива.

Но някой трябва ясно и отчетливо да каже кога един (лобистки) закон работи за града и кога за нечии съмнителни интереси. Една от добрите инициативи на новия главен архитект се нарича Визия за дългосрочно развитие на София. Искрено се надяваме, че тази Визия не е пореден трик за "приласкаване" на критиците на общината и тяхното укротяване в комитети и анонимни работни групи. Защото именно Визията трябва да зададе правилата, по които ще се развива градът ни през идните десетки години. И това неминуемо включва глава за небостъргачите.

Само да припомним. Ян Гел не е против небостъргачите в южната част на София. Ян Гел е против небостъргачите въобще.





* WhAT Association (или за по-кратко WhATA) са архитектурна група, създадена през октомври 2005 г.

Заглавията са на "Сега"

 "Парадайс тауър" гордо ще се извисява
 Кой как гласува в общинския съвет в София
20
3315
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
19 Април 2017 22:01
Много точна диагноза на причините да се строят небодери (както се изразяват сърбите!).
Забележете, кои са собствениците на небостъргачите в София - алчни и комплексирани люде!
Иначе съм за модернизиране и естетизиране на градския пейзаж. И решаващата роля за това ще е на новото строителство и постепенното демонтиране на амортизирането панелни жилища. Но не модернизация в стил "Шанхай" и "Сау Паулу", която придобива антихуманни измерения. А модернизация в стила на Женева и Цюрих.
19 Април 2017 22:18
СкайСкрепъри, НебоДери или СпрапПодНебето...все е античовешко.

НИКМИ загрози центъра на София с ТритеГрозниКули, сега някой нов коруптор ще скрие Витоша за цял един квартал.
Не ни стига дето братята Иванови с помощта на Софиянски излъгаха софиянци със СофияЛенд и сега строят гора от бетон.

19 Април 2017 22:38
Каква ти естетика, става дума за пари. А, ако не става дума за пари става дума за много пари и корупция.
19 Април 2017 23:15
Ф зависимост от обществените проблеми, които създават, небостъргачите биват два вида - а)стархитектурни пирони, забити в публичното пространство и б)спестовни касички. Съществуват и маса междинни варианти, притежаващи характеристики и на двата типа небостъргачи.

А. Стархитектурните пирони пречат на хората да негледат квото си искат, което може да бъде тълкувано като сензорна депривация. Иначе, ако са читави, са ок. Некои даже са супер и повечето изпълняват неква минимална общественополезна функция. За разлика от

Б. Спестовните касички са изцяло жилищни. Ф Ню-Йорк например, общинските закони разрешават постройката да расте колкото си иска нагоре, стига да не излиза извън стъпката, върху която е построена. С напредъка на технологиите стана възможно вдигането на 200-300+ метрови пръчки с основа 20х20м, с по един апартамент на етаж, персонален код за асансьора и охрана в лобито - тоест обитателят е напълно изолиран от комшиите, от заобикалящия го градски живот и от проблемите на онези долу. Не че е пълно с обитатели, щото такова жилище е най-вече спестовен влог, чийто размер расте с ръста на недвижимостите.
19 Април 2017 23:31
Съществуват и маса междинни варианти, притежаващи характеристики и на двата типа небостъргачи.


http://patepis.com/wp-content/uploads/koeln-1.jpg

http://laval.blog.bg/photos/98387/original/angkorvat8.jpg

http://3.bp.blogspot.com/-nzP3jQ5TLMM/TrZgT0omFSI/AAAAAAAAA-8/2BesWwIQ8aY/s1600/SF.jpg

просто в САЩ използват същия символ за да подчертаят новото си величие в началото на двайсти, а след това подражателството е заразно.Ако в Хонк-Конг разбирам растежа нагоре то в Дубай няма проблен с растежа в хоризонтала, а си е мерене на ...вкусовете.

http://tamzin.blog.bg/photos/24848/original/tour-mal-calatr.jpg

пример за символ-заместител. Дори общината не крие компенсаторната му фукнция. И то в Скандинавия.Вместо крана- символ на фалиралата корабостроителница, вдигат за утешение,според мен- кича на Калатрава. Щом местните са щастливи, кой съм да ги съдя?

Софиянци да си решават.
19 Април 2017 23:36
Ако в Хонк-Конг разбирам растежа нагоре то в Дубай няма проблен с растежа в хоризонтала, а си е мерене на ...вкусовете.

Кайзере, ф Дубай нема нищо за гледане, освен небостъргачи. Пейзажът се състои от хоризонтални ивици, непрекъснати от нищо. Небе, което не мърда, под него море и песък.
Ф истинските градове е друго. Небостъргачът демащабира човека спрямо урбанистичната му среда с фсички произтичащи от това последици. Тук мноо помага климатът. Ако постоянно шават разни облаци, вали и прочие има динамични атмосферни явления, които частично ги закриват, тогава небостъргачите се търпят, даже са красиви. Освен the fucking Walkie talkie (снимка: натиснете тук) , него требва да го нюкнат.
19 Април 2017 23:38
Мен трите кули на Софарма + Литекс до КАТ ме кефят.
Също така и сградата до входа на Южния /тя не мож го докара до небостъргач, но си е височка/
20 Април 2017 07:40
Руски небостъргачи не ни трябват, така си напишете, какво сте заусуквали.
20 Април 2017 08:05
Аз даже се чудя на двуетажни и триетажни къщи на село.
Напоследък обаче много клиенти идват с проекти за едноетажни, с по 150-250 квадрата.
Пътуването по Европа явно им отвори очите.
А това е напълно достатъчно:
http://www.highviewart.com/dizajn/shikozna-byala-kashta-v-gorata-7542.html
20 Април 2017 09:37
Хубаво нещо е да живееш в свой собствен дом, сред малка градинка.
Да речем, че вместо небостъргачи, почнем да строим еднофамилни домове за софиянци. Днес около 75% от терените, използвани за жилища, са заети от 6-8 етажни блокове. Замяната им с еднофамилни означава минимум 6-8 кратно увеличение на застроените площи. А заедно с малкото дворче - поне 20 пъти. Значи, днешните над 100 кв км застроени ще станат поне 1500. Ще бъдат погълнати Нови Искър, Божурище, Банкя, Перник, Елин Пелин...
20 Април 2017 09:53
Та това е напълно възможно.
Все пак сме само 7 милиона на толкова много земя.
Щом този модел се е наложил в Англия и Холандия, то при нас ще е много по-лесно.
Жалко, че при соца залитнаха по тези огромни жилищни комплекси.
А Домостроителните комбинати щяха още да работят.
Аз лично съм направил десетки къщи от бракувани панели.

20 Април 2017 11:48
Не знам кой се решава да строи много висока сграда в град с недобри комуникации. За строене- ще я построят, ами експлоатацията? Водопровод, ток, канализация? За подходи, паркиране и улици- изобщо не ми се коментира. А за строителството през соц-а- изобщо не сте прави. Имаше читаво градоустройство, с някои издънки. Затова панелите имат подход, паркинг, градинка с детска площадка. Благодарение на новото градоустройство при демокрацията сега настроихме плътно 6-8 етажни сгради с недостатъчни подземни гаражи, и то задължителни само от няколко години, като оставихме тесните улици и съвсем тесни тротоари, без паркинг, без градинка, понякога с недобър достъп до сградата.
20 Април 2017 11:51
А, да, и оставихме старата улична канализация и водопровод от уличките с малки къщи на плътните 6-8 етажни сгради. За панелните комплекси, строени на празно място, поне прекарваха нов магистрален водопровод и канализация.
20 Април 2017 11:54
Трябват ли й на София небостъргачи?

Трябват й, че как?! Колкото на риба й трябва велосипед. Пък и какво толкова й е хубавото на тая Витоша, че да се вижда?!
Пък и защо да се ограничаваме само със София! Ми тва е дискриминация! Всяка селищна система с небостъргач!
20 Април 2017 11:59
Сами по себе си небостъргачите не са проблем. Стават такъв когато са на и без това достатъчно застроени места. Всъщност споровете около това чудо може би целят изместване на проблема с презастрояването. Още в началото на прехода трябваше да се забранят всякакви строежи във вече създадените квартали и карета - ако искаш моля от другата страна на улицата, в полето след последния блок или на мястото на старата сграда с нейната височина. А поне за нашия скромен град това е инвестиция на лоши предприемачи, които са докопали едни пари и не могат нищо друго. Нито изведнъж няколко стотин фирми ще си преместят офисите, нито ще се нахвърлят да пазаруват апартаменти там.
20 Април 2017 13:45
Щом този модел се е наложил в Англия и Холандия, то при нас ще е много по-лесно.
Жалко, че при соца залитнаха по тези огромни жилищни комплекси.

Този модел, т.нар. terraced house, e довоенен. Хиляди еднакви къщи докъдето ти стига погледът. Малко е стряскащо на първо гледане, на мен лично леко ми се уплаши окото, когато за пръф път видях Анфийлд и най-вече Норис Грийн ф Ливърпул.
След войната освен терасите има и адски много високо жилищно строителство. Highrise на Балард, откъдето е фходният цитат в материала, съвпада с разцвета на бруталистката архитектура в UK и Европа, която макар че не се харесва на некои хора е решила маса жилищни проблеми на "обикновените хора".

Барбикан ф Лондон е пример за това - отдалече(само отдалече) трите кули, които са най-видимите елементи от комплекса дразнят окото, но като отидеш там, виждаш изключително приятен за живеене квартал с училища, музей, спортни съоръжения и маса зеленина. Замисълът на Зона Б-5 е практически имитация на Барбикан. Верно, през мандата на Маги, may the cnut rust in pieces, Барбикан беше приватизиран и "обикновените хора" могат да живеят там само ако спят по пейките, но идеята не е била такава.
20 Април 2017 14:44
Безпокоя се за небостъргачите най-вече заради земетръсния район, в който се намира София.



Иначе ако някой от общинарите или архитектите на София чете тази дискусия, нека спомена опита на един малък френски град в близост до Париж - Le Plessis-Robinson.

Неотдавна градчето получи европейска архитектурна награда за рехабилитация на райони с нежилищно старо строителство, като на тяхно място бе изграден жилищният комплекс COEUR DE VILLE (нещо като Сърцето на Града). Типът строителство е наречен architecture douce (нещо като мека архитектура) - еклектично струпване на нискоетажни сгради, строени по нови технологии, но с изглед на строителство от миналите векове, като една сграда изглежда съставена от няколко къщи; има и паркове, рекички, мостове, отделни къщи приличат на кули или беседки и т. н., като паркингите са под земята.

Преди десетина години започнаха с макет на бъдещия комплекс, разположен в будка, в която апартаментите се продаваха предварително; миналата година откриха дори Дом на културата с вид на, примерно, гръцки храм (библиотека, медиатека, заседателни зали и т. н.).

Иначе колега казваше, че най-хубавата гледка към Париж била от кулата Монпарнас и то - защото само оттам кулата не се виждала...
Дефанс е по-нататък.

Натисни тук

Натисни тук

Средна възраст на обитателите на квартала - 34 г.
20 Април 2017 14:44
Безпокоя се за небостъргачите най-вече заради земетръсния район, в който се намира София.



Иначе ако някой от общинарите или архитектите на София чете тази дискусия, нека спомена опита на един малък френски град в близост до Париж - Le Plessis-Robinson.

Неотдавна градчето получи европейска архитектурна награда за рехабилитация на райони с нежилищно старо строителство, като на тяхно място бе изграден жилищният комплекс COEUR DE VILLE (нещо като Сърцето на Града). Типът строителство е наречен architecture douce (нещо като мека архитектура) - еклектично струпване на нискоетажни сгради, строени по нови технологии, но с изглед на строителство от миналите векове, като една сграда изглежда съставена от няколко къщи; има и паркове, рекички, мостове, отделни къщи приличат на кули или беседки и т. н., като паркингите са под земята.

Преди десетина години започнаха с макет на бъдещия комплекс, разположен в будка, в която апартаментите се продаваха предварително; миналата година откриха дори Дом на културата с вид на, примерно, гръцки храм (библиотека, медиатека, заседателни зали и т. н.).

Иначе колега казваше, че най-хубавата гледка към Париж била от кулата Монпарнас и то - защото само оттам кулата не се виждала...
Дефанс е по-нататък.

Натисни тук

Натисни тук

Средна възраст на обитателите на квартала - 34 г.
20 Април 2017 14:57
mr_self_destruct
20 Апр 2017 07:40

Руски небостъргачи не ни трябват, така си напишете, какво сте заусуквали.
21 Април 2017 01:06
Кат на свинче звънче
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД