:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 332,699,111
Активни 1,064
Страници 75,200
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Ако се случи от българи да бъде докарана стока”

Първото установяване на международни търговски връзки и появата на търговско съсловие в Имперска България е забулено в мрак
Търговски лавки (вляво) с верижен план по външното лице на крепостната стена във Велики Преслав. Горе вляво - търговски керван; рисунка на л. 176 в Търновското четириевангелие на цар Иван Александър от 1356 г.
България съвсем не винаги е представлявала жалката гледка, която наблюдаваме днес; поне от средата на IХ в. насетне тя е обширна, гъсто населена и процъфтяваща страна. Историческите извори и за следващите два века описват новата империя като благоденстващ кръстопът в средата на Европа*, мощна военна и стопанска сила, с която са принудени да се съобразяват и близки и далечни народи, и приятели и врагове.

Не са благосклонни историческите извори към зората на българското стопанство; изглежда че до края на VIII в. нищо особено, нищо твърде забележително в стопанско отношение не се случва от двете страни на Долния Дунав. Старата свободна славянска община е в основата на българското стопанство, а тя не предполага твърде развитието на търговията, понеже не може да осигури достатъчно големи обеми от стоки. Въпреки това, не е като да сме съвсем без сведения в тази насока. Анастасий Библиотекар (ок.800-ок. 880) в своята Хронография трипертита във връзка с българо-византийския договор от 716 г. ни осведомява, че "търговците пък от двете страни [България и Византия] да представят грамоти с печати; ако ли пък бъдели открити някои без печат, да им се отнеме това, което носят, и да се внесе в държавната хазна".

Сведението на Анастасий Библиотекар е от особена важност, понеже то бележи началната точка, според наличните днес сведения, на възникване на международни търговски връзки на младата все още българска държава; от първото споменаване на България на 9 август 681 г. до времето, за което се отнася сведението в Хронография трипертита, са изминали едва 35 години.

Обаче някак ни е трудно да си представим едно твърде мащабно развитие на международната ни търговия още в средата на първата четвърт на VIII в.; вярно, в границите на Тервелова България има значителни останки от старото местно население, за което във воденето на търговска дейност няма никакви тайни; но е вярно също, че преобладаващият брой старо местно население ще се влее в българската държава едва тогава, когато България включи в границите си повече земи на юг от Стара планина. Така или иначе фактът си е факт, през 716 г. в България вече би следвало да има търговско съсловие, което да владее тънкостите на международното търговско общуване.

Добре известно е, че значителна част от стопанската деятелност в Ранна Византия се осъществява от производствени и търговски структури, подчинени на държавата - особено в Цариград значителна част от ергастериите са именно императорски или държавни и те, защитени от съществуващия държавен монопол, произвеждат и продават копринени тъкани, тъкани с вградени златни и сребърни нишки, кораби, оръжия, предмети на разкоша от благородни метали.

В същото време, в западните покрайнини на Европа фигурата на търговеца, който се занимава единствено с международна търговия и не е свързан с производство, е изключителна рядкост.

Трябва да ни е позволено едно предположение сега; горните две твърдения, привидно несвързани с нашата тема, би трябвало да ни го позволяват. Както и в много други обществено-стопански области, за които другаде пак ще стане дума, водеща ще да е била ролята на младата българска държава; поучен от пребиваването си в Цариград във връзка с българската военна помощ за повторното възкачване на император Юстиниан II през 705 г., младият български владетел Тервел ще да е свършил и много полезна държавна работа по време на продължителния си престой във византийската столица, освен да се пъчи и показва по централните цариградски забележителности. Наистина ни е трудно да си представим от къде ще се намерят достатъчни обеми от стоки и как би възникнало нарочното съсловие на международните търговци без държавно съдействие; великият господар Тервел (700-721) наистина трябва да е бил впечатлен от обилието от предмети на разкоша, които цариградските ергастерии произвеждат и осигуряват за продан.

Съществува все пак обществена прослойка в старобългарското общество, която би могла още в зората на българската държава, и тя също, да води международна търговия. И това, освен предположението ни за държавен монопол върху външната търговия и, може би, като част от него, несъмнено е оная племенна аристокрация, у която е местната политическа власт в ранната българска държава на Долния Дунав; а вече многократно е изтъквано, че с основаването си България е съюзна (федеративна) държава, твърде хлабава първоначално, клоняща повече към конфедерация, изглежда. Тия местни князе - и от двете основни съставляващи на бъдещата старобългарска народност - натрупват значителна плячка в резултат на официално водените от България войни, но и по всякакви други начини; и цялото това богатство трябва да се "осребри". Особено славянската племенна аристокрация отдавна има богат натрупан опит - примерите вече сме споменавали многократно - в продажби на значителни количества зърно, мед и сушени плодове на всепоглъщащите византийски тържища; твърде скоро след установяването на славянските племена по двата бряга на р. Дунав и на юг до най-затънтените части на Старопланинския полуостров, техните князе установят постоянни търговски взаимоотношения с околното местно население - не винаги безупречно честни, меко казано, не винаги дружествени, понякога с елементи на изнудване и грабеж, но Ранното Средновековие е много сурово време, както добре ни е известно.

Както трябва да е станало ясно, именно славяните и тяхната племенна аристокрация трябва да са били преобладаващи сред търгуващите на външните пазари; и защото именно тази аристокрация има възможност да събира - чрез данъци и плячка - достатъчни количества от предимно селскостопанска продукция и многобройни роби, които да превръща в стока по византийските тържища. Трябва да припомним в скоби, че според арабската енциклопедия "Скъпоценности", дори и след 923 г., когато тя е съставена, "българите са народ земеделски и отглеждат всякакви житни растения - пшеница, ечемик, просо и др.".

Та, ето кои са ония български търговци, както и подобните им във Византия, които по договора от 716 г. са заплашвани страховито с отнемане на стоките и на приходите от тях, ако не представят надлежно разрешение ("грамоти с печати") за търговска дейност. Въпреки указанията в тоя договор, ще твърдим, че обемите на българската външна търговия дори и през целия VIII в. са повече символични. До разрастването на тая търговска дейност с откриването на самостоятелно българско тържище в Цариград, заради чието преместване княз Симеон води първата си (търговска) война през 894 г. (вж. [1]), ще измине поне век и половина; а до споменаването на българските търговци в "Книга на епарха" ("Ако се случи, щото от чуждоземци - например българи или от други народности, да бъде докарана стока - ленени тъкани и мед . . .") - още поне половин. Впрочем, точно завършващия стадий на първия - съзидателния - период от създаването и развитието на българското търговско съсловие, е отразен несъмнено в разкритите отдавна верижни търговски помещения покрай крепостната стена в Плиска и по-сетните им великопреславски събратя (вж. Изображение); и тяхната несъмнена архитектурна еднаквост е допълнително указание, че именно българската държава създава, в определен смисъл, подпомага, направлява и ръководи създаването и развитието на търговско съсловие в младото българско общество. Впрочем, от подемния материал в тия два археологически обекта, става ясно, че сред стоките, продавани в разкритите търговски лавки, преобладават грънчарските изделия.

Между тия две важни сведения - за договора от 716 г. у Анастасий Библиотекар и за преместването на българското тържище от Цариград в Солун (вж. напр. "Тактика" на Лъв VI), се помества едно изключително важно сведение - в т. нар. "Баварски географ" (озаглавен иначе като "Описание на областите по северния бряг на Дунав"), датиран между 830 и 843 г. (вж. Васил Гюзелев, Средновековна България в светлината на нови извори// С., 1981// с. 72); та там можем да прочетем с гордост, че "България е огромна област и многоброен народ, който има 5 крепости. Понеже множеството от тях [населението на България] е голямо, не им е нужно да имат крепости".

През последното столетие твърде оживена е научната дискусия за смисъла на употребеното в "Баварския географ" понятие civitates; тук ще отдадем, при това категорично, предпочитание на мнението, че това многосмислово иначе понятие, употребено в първата част на "Баварския географ", ще трябва да се разбира като "крепост-седалище, заедно с околните земи" (Vaclav Vanecek, Predstatni spolecenska organisace a vznik statu u ceskych Slovanu// Praha, 1949// s. 23). И не само защото то е съзвучно с вече изказано по друг случай мнение за характера на средновековните укрепени райони (вж. [2]), но и защото за разлика от останалите участници в тая научна дискусия е на историк на правото като Вацлав Ванечек (1905-1985), а не на обикновен историк или археолог.

Краткото сведение в "Баварския географ" се отнася, разбира се, за така наречената от византийските извори "Отвъддунавска България" и понеже там преобладават поголовно славянските племена, с изключение на една тясна полоса по левия дунавски бряг, то именно като потвърждение на горното ни мнение за ролята на славянската племенна аристокрация ще възприемем и указанието във франкската летопис. Именно тия племенни князе - имената на много от тях са ни добре известни - събират достатъчни обеми от, предимно, селскостопанска продукция, която превръщат в стока на византийските тържища, на тържищата в германските земи, у маджарите, у русите, във Велика Моравия (по-сетне - Чехия; от там се внасят предимно сребро и коне).



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=422357

[1](Войната и търговията вървят заедно в средновековна България)

http://www.segabg.com/article.php?id=741307

[2](Средновековните градове и тяхната околност са неразривно свързани)

20
22418
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
19 Април 2017 19:57
Съществува все пак обществена прослойка в старобългарското общество, която би могла още в зората на българската държава, и тя също, да води международна търговия

Нещо не се връзват нещата.
Ем старобългарско общество, ем зора на българска държава...
19 Април 2017 20:25
Тов.Петрински
тов.генек
тов.Кошка
КомПартията
19 Април 2017 20:33
великият господар Тервел (700-721) наистина трябва да е бил впечатлен от обилието от предмети на разкоша, които цариградските ергастерии произвеждат и осигуряват за продан.

Едва ли.
Дедото на цезаря Тривелий е патриций на ИРИ.
Та, Св.Тривелий е цезар на Империята, Петрински.
Цезар, мдаа...
19 Април 2017 20:44
Иван Петрински
19 Април 2017 20:45
Котка -
Компанията и тов. Саки -
----------------------------------
Сайтът на Генек
19 Април 2017 20:49
Генек и компанията
19 Април 2017 21:37
Имперска България

Тук ще да е пипнал ЗИП.

19 Април 2017 21:39
...напънала се планината и родила мишка...
Г-н Петрински,
съгласен съм че 'България съвсем не винаги е представлявала жалката гледка, която наблюдаваме днес', но опитайте да сте по-обективен и ако може по-логичен. Не може да твърдите, че 'до края на VIII в. нищо особено, нищо твърде забележително в стопанско отношение не се случва от двете страни на Долния Дунав', при положение, че става дума за териториите, на които е имало Сексагинта приста (пристанище за 60 кораба), Сердика, Филипопол и т.н. Търговията не е само изкупуване на стоки. Тя е и логистика. Затова няма логика докато едни територии до 681г. да са ромейски, т.е. римски да сазнаели какво е търговия и после изведнъж след 681г. да станат 'нищо особено'. Според мен, не напразно първо сме хукнали да завоюваме Сердика и после постоянни битки за Солун. Както и войните на Крум, за да стигне до франкската империя всъщност са по река Дунав, т.е. по търговската артерия. Няма логика на всички тези факти да им лепите етикет 'нищо особено'. Как ще контролираш пътищата е също важно за търговията.
19 Април 2017 21:43
Kotka
Команч
генек
Иван Петрински
цврчак
19 Април 2017 21:55
вярно, в границите на Тервелова България има значителни останки от старото местно население

Мхъ, според историчарските теории на бащицата Сталин туй старо местно население требе отдавна да е изчезнало. Та да се освободи жизнено пространство за славянските князе-търгаши с Империята...
19 Април 2017 23:54
Rogatia 19 Април 2017 21:43
20 Април 2017 00:32
„Ако се случи от българи да бъде докарана стока”


Та , как е в оригинала?
"Ако се случи чуждоземци" , и за пример на първо място казано българи...
Щом е имало разпореждане само лицензирани търговци да търгуват а на останалите да им се конфискува стоката , значи не само "славянската" аристокрация а и много други са я карали на контрабанда , вместо да ги ограбва "славянската аристокрация" .
Глей какво нещо , през тези години има отвъддунавска България. Гледат жито , ечемик, просо ,лен , ... а не хранят и ловят патици и гъски и не правят възглавници.Край Дунав хич ги няма.
И търгуват от Немско та до Цариград.

Па тоя дет се пъчи из Цариград , требе да е бил гладен и бос , та е отишъл да се меси в Цариград , кой да е на престола.
Каква е тая "славянска община " , не беше ли християнска.
20 Април 2017 04:41
"Търговски лавки (вляво) с верижен план по външното лице на крепостната стена във Велики Преслав...."

2x2, с 0,5 м дебел зид....Ми те направо "Лафки".
20 Април 2017 07:42
Имперска България


Харесва ми "Имперска България", но не ми харесва, че тайно са си погребвали императорите.
20 Април 2017 09:06
Kotka
Петрински,ти си светъл лъч в Благодатния четвъртък..
20 Април 2017 10:22
Обаче някак ни е трудно да си представим едно твърде мащабно развитие на международната ни търговия още в средата на първата четвърт на VIII в.; вярно, в границите на Тервелова България има значителни останки от старото местно население, за което във воденето на търговска дейност няма никакви тайни; но е вярно също, че преобладаващият брой старо местно население ще се влее в българската държава едва тогава, когато България включи в границите си повече земи на юг от Стара планина. Така или иначе фактът си е факт, през 716 г. в България вече би следвало да има търговско съсловие, което да владее тънкостите на международното търговско общуване.

Добре известно е, че значителна част от стопанската деятелност в Ранна Византия се осъществява от производствени и търговски структури, подчинени на държавата - особено в Цариград значителна част от ергастериите са именно императорски или държавни и те, защитени от съществуващия държавен монопол, произвеждат и продават копринени тъкани, тъкани с вградени златни и сребърни нишки, кораби, оръжия, предмети на разкоша от благородни метали.

В същото време, в западните покрайнини на Европа фигурата на търговеца, който се занимава единствено с международна търговия и не е свързан с производство, е изключителна рядкост.


Това са разсъждения , породени от разбирането, че Дунавска България е държава, която се пръква от нищото, че българите от кр. на 7 и 8 в., на Балканите са пресно еволюирали маймуни и най-вече, от тогавашното европейско (западно и ромейско) състояние на търговията. Те отричат цялата евразийска история на българите до последната четвърт на 7 в.
21 Април 2017 09:19
Петрински, слабо, много слабо. Какви са тези търговски лавки дето в тях не може да се обърне човек, камо ли да има и стока. По тези земи сигурно преди това са живели триглодити, макар и на други места да твърдим, че тук е една от най-старите цивилизации на Европа. И откъде се пръкна това "случи" в заглавието.
21 Април 2017 09:23
По тези земи сигурно преди това са живели триглодити


Че са три глодита разбрах, ама какво е глодит?
21 Април 2017 09:27
Че са три глодита разбрах, ама какво е глодит?

Ипостаса на единия ут тримата...
21 Април 2017 13:33
гр. τρωγλοδύτης — живеещ в пещера
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД