:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
След аферата "Фипронил" се обмислят промени в системите за предупреждение за опасни стоки
Дружеството ще пропусне предстоящи търгове за военна продукция на 2 октомври
Френският президент чертае плана си за промяна на ЕС
Гледайте Германия, мислете за България, заяви соцлидерката
СТАТИСТИКИ
Общо 349,304,095
Активни 648
Страници 4,147
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Полудисидент

Бойко Ламбовски
Трябваше поетът Евгений Евтушенко да умре, за да се завърти из електронните медии като дервиш пред камера чудноватият термин "полудисидент". Терминът е производна от политизацията на мерките и теглилките, с които мерим и кино, и литература, а се изхитряме и живопис, и музика да вкараме в кюпа. Защото какво е "полудисидент" в парадигмата на тази оценъчна система - нещо като "полукосмонавт", "полуатлет", "полупоет". Тъкмо така звучи - тъпо. Един вид - летял, тичал или съчинявал, ама не добутал за цял "дисидент", стигнало му само за "полу".

Разбира се, съзнавам, че тази терминологична категоризация е относително неизбежна част от конструирането на национални културни елити чрез баданарката на политическото. Но се дразня, защото този тип конструиране уж обещава лесно по-сетне да надскочи първоначалния си примитивен концепт - обаче само обещава. Почти никога не го надскача - поне в масов мащаб, а си седи така задълго - по читанки, христоматии и синопсиси. Вероятно защото мързелът на любопитството ни е най-движещата (или недвижеща) сила на света...

Както и да е - почина Евгений Евтушенко - един



от най-известните и най-критикуваните поети на планетата



Той е толкова известен, защото беше необятно талантлив, и освен това - дарен с изумителна енергия. Критикуван е вероятно също така обяснимо, макар по цял ред различни причини: 1) от завист; 2) защото беше хиперегоцентричен; 3) защото си позволяваше да хапе властта с облечена в стихове публицистична захапка, но в същото време умееше да не я сърди до непоправим раздор. И същата тази власт охотно го пращаше на Запад като арт образец на либерализиращия се съветски тоталитаризъм.

Не ми е любим поет, но му знам наизуст няколко неща. Сетих се, че и Йосиф Бродски, който никога не е обичал Евтушенко, в разговор със Соломон Волков накрая признава, че знае към 200 стиха наизуст от омразния "Евтух". Всички знаем, че Евтушенко е поетичният повелител на стадионите от митичните 60 на миналия век, знаем, че е феномен от епоха, пълна както с възторг, така и с жестокост. Само че можем да го вземем и за символ - как човешкият дух е в състояние да постига степени на свобода при репресивни режими, да ги еволюира (или революционизира) и съответно - да ги трансформира. За Евтушенко танцът с властта бе като танц на дресьор с тигър - той се опиваше от това, а и то бе по своему красиво. Пък поезията му изпълняваше и огромната роля на заместитител на публицистичните липси в тогавашните съветски медии.

Добре или зле беше то? Това не се наемам да казвам сега - казвам само, че за този тип режим бе полезно. За самата поезия също - в крайна сметка кога преди или след това поет може да напълни стадион, за да рецитира? Евтушенко, както и мнозина от арт съзидателите, живеещи по време на авторитарни и тоталитарни режими, непрекъснато провокираха - както по зова на собствената съвест, така и по някакъв почти вроден хитроумен рефлекс, който ги насочваше - само забраненото е важно, само цензурираното е ценно, само сваленото, изгореното, репресираното носи истинска слава!

Някои млади сигурно ще кажат - що за изкълчена логика. Ще си позволя да опонирам - играта на изкуството със забраните е вечно жива и актуална. А в общество на пълната позволеност, каквото, слава Богу, още няма никъде, вероятно съзидателният дух би лежал перманентно апатичен - като питон, изял маймуна.

Спомням си, че и когато идваше в България, наметналият предизвикателно карирано сако поет цитираше едно от най-известните си четиристишия, взето от стихотворението му "Кариера".



Ученый, сверстник Галилея,

был Галилея не глупее,

и знал, че вертится Земля.

Но у него была семья.*



Това стихотворение е ключ към разгадаването на евтушенковата енергия и удивляващата околните негова жизненост. Той слагаше знак на равенство между творец и провокатор. Винаги искаше да провокира, за да се постави в ролята на възможна жертва. Разбира се, както го заяжда Варлам Шаламов, тук Евтушенко бърка - той вероятно има предвид не Галилей, а Джордано Бруно, тъй като първият е проявил конформизъм при сблъсък с църквата, а вторият е пострадал - платил е с живота си "дисидентството".

А може би Евтушенко никога не е и искал да се постави в ролята на истинска жертва - и Галилей да му е съвсем точно избран - самият Евтушенко преживя относително благополучен живот. За което само увредени мозъци могат да му се сърдят.

Работата е там, че - я си представете как СССР бе освободен от диктатурата на комунистическия режим преди шест-седем десетилетия. Понеже - да речем, е нямал оръжия за масово поразяване, пък е бил набеден, че има. Като Ирак примерно. Със сигурност нямаше да имаме Евтушенко, нямаше да има и стадиони, пълни с поезия, щяхме обаче да имаме риалити формати поне две-три десетилетия по-рано. Щяхме да имаме и милиони бежанци - не емигранти, а бежанци. А най-интересното е, че сигурно и Йосиф Бродски нямаше да го има, защото и той - майсторът - е продукт в по-голяма степен на политическата, отколкото на естетическата игра.

Та дисидент или полудисидент ми приличат на квалификации от типа на "афроамериканец". Описват човек по критерии и опасения, възникнали другаде, за филм, гледан от нас. По тази причина аз лично си предпочитам нашите квалификации - "поет", "бездарник", "негър"...

Евтушенко е поет. Бог да го прости.

----

*От Галилей колега учен

не бе по-тъп, и сам научи -

Земята се върти! Обаче

не каза, щото майка плаче.

(Превод Б. Ламбовски)
31
5175
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
03 Април 2017 20:11
Със мене нещо странно става:
приятеля не се вестява,
а идва в празна суета
разнообразната не-Тя.

И той със друга се прибира
и както мене го разбира,
в раздора наш необясним
измъчваме се и мълчим.

Със мене нещо странно става:
при мен не-Тя се приютява,
на рамото ми с две ръце
прегръща ме и ме краде.

А Тя, кажете ми направо,
на кой ръка ще подаде?
таз, от която ме открадват,
ще почне също да краде…

Не веднага ще им отвърне.
Ще води в себе си борба,
неосъзнато ще прегърне
далечен Някой без вина.

О, колко нервни и ненужни връзки,
дружби кратки,
и плачеме в усамотеност:
О, ти ела и разруши
най-чуждата съединеност
и разделност на души.

Със мене нещо странно става:
приятеля не се вестява,
а идва в празна суета
разнообразната не-Тя.

Със мене нещо странно става…
Със мене нещо странно…
Със мене нещо…
03 Април 2017 20:29
Со мною вот что произходит...и т.н.
Хубаф филм.
03 Април 2017 20:46
е вчера левчев се изложи, днес ти уважаеми афторе. що така?
03 Април 2017 20:48
платил е с живота си "дисидентството".

не може така бе човек! ти дето бъркаш понятията, ами и хич и не те интересува и нямаш никакво уважение към каквото и да е.
03 Април 2017 20:49
ей го примерно това:

Работата е там, че - я си представете как СССР бе освободен от диктатурата на комунистическия режим преди шест-седем десетилетия

какво трябва да значи?
03 Април 2017 20:57

Връстник на Галилео, учен,
от Галилео не по-прост,
наясно бил с оная ос,
но твърде бил благополучен.

03 Април 2017 21:02
Тук виждаме резултатът от точка първа в обяснението защо някои не обичат Евтушенко...
----------------
Сайтът на Генек
03 Април 2017 21:17
А в общество на пълната позволеност, каквото, слава Богу, още няма никъде, вероятно съзидателният дух би лежал перманентно апатичен - като питон, изял маймуна.
03 Април 2017 22:04
Полуколумнист...
03 Април 2017 22:08
можем да го вземем и за символ - как човешкият дух е в състояние да постига степени на свобода при репресивни режими, да ги еволюира (или революционизира) и съответно - да ги трансформира. За Евтушенко танцът с властта бе като танц на дресьор с тигър - той се опиваше от това, а и то бе по своему красиво.
03 Април 2017 22:18
... Евтушенко е поет....
- А стига, бе... Това е все едно да кажеш, че С. Никитич Хрушчов е съветски човек... Нерде Евтушенко, нерде поет. Дали обикновените руснаци знаят нещо за/от "дисидента" Евтушенко? Спорен казус... Само СЕГашните дърти професори от българския "соцреализъм" биеха и бият теманета пред "съветската интелигенция", щото тогава бяха млади. СЕГА поумняха и ... той бил дисидент... Номенклатура, сър, нарочена за поети!
03 Април 2017 22:26
относително неизбежна
полунеизбежна...
04 Април 2017 03:28
Дали обикновените руснаци знаят нещо за/от "дисидента" Евтушенко?


Знаят. Ако не друго, то:
"Хотят ли русские войны"
04 Април 2017 08:37
Знаят, дръжки. Толкова сте виждали несъветски руснаци.
04 Април 2017 09:33
Има прекрасна книга за онези времена и поети - "Таинственная страсть" от Василий Аксьонов. Сериалът по нея е слаб.
04 Април 2017 09:59
Е, поезията губи при превод, това е...
04 Април 2017 10:52
по пeстeливо със супeрлативитe. нe мога да го поставя до пушкин И Есeнин.талант И толкоз. нe e изключитeлeн. а диссидeнт или полудисидeнт никога нe e бил. галeник на властта, която имашшe нувда от такива като нeго И любомир лeвчeв.
04 Април 2017 11:03
Ама не превеждайте моля Ви се! В абсолютен смисъл се губи посланието на поета.

"Работата е там, че - я си представете как СССР бе освободен от диктатурата на комунистическия режим преди шест-седем десетилетия - какво трябва да значи?"
Ами имаше такъв исторически период. Това трябва да значи - 1946 - 1962 г.
Сравнете броя на ядрените заряди и броя на транспортиращите системи с които разполагат двете противопоставящи се държави.
04 Април 2017 11:25
Вместо анализи и спомени- по- добре газетата да беше отпечатала едно цяло стихотворение . В оригинал. По-добър спомен е .
04 Април 2017 11:29
Когато о(б)съждаме Евтушенко трябва да го разглеждаме във времето му.
Евтушемко се прояви по времето на хрушчовското "размразяване" (оттепель). Той беше бард на Властта и следователно не беше дисидент. От друга страна Хрушчов и др извършваха радикална реформа в обществото към по-добро (ликвидация на Култа, известно освобождаване на Мисълта...). Евтушенко подкрепяше това и точно това му донесе тази популярност, тази любов. Понякога избързваше напред и беше мъмрен, налагаше се да се покайва.
После "размразяването" свърши, дойде Брежнев и безвремието. Евтушенко стана излишен, млъкна и се оттегли в Америка.
04 Април 2017 11:49
Уходят матери
Р. Поспелову


Уходят наши матери от нас,
уходят потихонечку,
на цыпочках,
а мы спокойно спим,
едой насытившись,
не замечая этот страшный час.
Уходят матери от нас не сразу,
нет —
нам это только кажется, что сразу.
Они уходят медленно и странно
шагами маленькими по ступеням лет.
Вдруг спохватившись нервно в кой-то год,
им отмечаем шумно дни рожденья,
но это запоздалое раденье
ни их,
ни наши души не спасет.
Все удаляются они,
все удаляются.
К ним тянемся,
очнувшись ото сна,
но руки вдруг о воздух ударяются —
в нем выросла стеклянная стена!
Мы опоздали.
Пробил страшный час.
Глядим мы со слезами потаенными,
как тихими суровыми колоннами
уходят наши матери от нас.


Евтушенко е поет. Бог да го прости.
04 Април 2017 11:50
" и се оттегли в Америка."
1991 г.
20 г. изтрити. Андропов, Черненко, Горбачов - и те!
04 Април 2017 11:55
Хваща за душата! Това стихотворение за майките!
04 Април 2017 12:30
Да! Дано всеки, който си е припомнил това стихотворение, да отиде да целуне остарялата си майчица и да и каже колко много, много я обича, докато още я има.
Моята мила майчица вече я няма, а аз пропусках /като всички неблагодарни деца/ да й го признавам често, колко съжалявам. Сега ми липсва, толкова ми липсва.
Бог да я прости, тя обичаше Евтушенко.
04 Април 2017 17:53
Сибила, благодаря че сподели -прекрасно е отва стихотворение!
04 Април 2017 22:06
.
04 Април 2017 22:24
.
05 Април 2017 00:04
Абе тоя може да е "полудесидент"ама др.Живков е бил "полулегален" преди 9.9.44 . Ние си го обяснявахме че той се е криел , ама никой не го е търсел.
05 Април 2017 08:19
Прошли те времена, когда Поэт
Глаголом мог в сердца людей проникнуть
И убедить их веровать в рассвет,
Когда во тьме им суждено поникнуть.


07 Април 2017 18:02
.
07 Април 2017 21:31
Знаят, дръжки. Толкова сте виждали несъветски руснаци.


А има ли такива ? Щото съм чувал за едни князе и графове-белогвардейци, емигранти в Париж, които са си слагали главата в торбата да помагат на СССР през Втората световна война.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД