:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Основното им искане е за тройно увеличение на заплатите
СТАТИСТИКИ
Общо 352,759,721
Активни 886
Страници 59,227
За един ден 1,302,066
Интервю

Налага се да пазим заедно границата ви с Турция

Френският кандидат- депутат Филип Гюстен смята, че това ще помогне за решаване на два проблема: корупцията в България и сигурността в Европа
Снимка: Светослав Терзиев
Филип Гюстен, френски кандидат за депутат от партията на "Републиканците".
Филип Гюстен (56 г.) е префект, бивш посланик на Франция в Румъния. Кандидат е за депутат от партията "Републиканците" за парламентарните избори на 4 и 18 юни, като участва в Седми избирателен район на французите зад граница, който обхваща 16 страни - Германия, Австрия, Централна, Източна Европа и Балканите (включително и България) със 110 000 френски избиратели. В Националното събрание, което има 577 народни представители, 11 депутати се избират от французи в чужбина.





- В интервю за в. "Сега" преди една година* предсказахте, че България няма да последва Румъния в борбата с корупцията на високо равнище. Забелязахте ли поне малка промяна през изтеклото време?

- Борбата с корупцията никога не свършва. В Румъния, както допускам и в България, подкупът се е превърнал в нещо като застраховка, че онова, което ти се полага по закон, действително ще бъде твое. Всекидневната корупция тормози всеки. Можеше да се очаква, че един ден румънският народ ще се надигне и ще каже "Стоп! Баста!", както направи италианският народ преди време. Точно това стана след изборите през ноември миналата година, когато румънският народ каза "Стига!". Когато преди година ви давах интервю, някои румънски политици ме обвиниха в намеса, без да разбирам положението, но сега са в затвора.

- Румънската главна прокурорка Лаура Кьовеши неотдавна бе приета хладно в у нас, защото политическата класа смята, че румънският модел не е подходящ за България. Виждате ли подобие между двете страни и може ли опитът на Румъния да се приложи в България?

- Всяка система има собствена история и не могат да се копират една друга. Но пример може да се вземе и да се направи усилие за адаптирането му към реалностите в страната.

- Каква разлика виждате?

- От години се забелязваше, че в България корупцията се комбинира с някакво насилие, произтичащо от организираната престъпност. А в Румъния корупцията е като мека възглавница. Напоследък виждаме, че корупцията се рафинира и в България. Освен това в Румъния настъпиха големи промени в обучението на магистрати. Дойдоха нови хора, след като прокуратурата бе "ошетана" набързо. Увеличено бе възнаграждението на магистратите, за да не бъдат толкова изкушени да се продават. Става дума за обществено признание на техния труд. Тези методи са преносими и в други държави.

- Правителствата в България се сменят, но проблемите остават. Току-що минахме през поредните избори, а народният вот все така не носи надежди за промени. Защо?

- Има нужда от демокрация, за да се променят нещата, но демокрацията навсякъде е в криза - не само в България, но също във Франция, в САЩ и къде ли не. Наблюдаваме масово отхвърляне на политическата класа, но в същото време имаме остра нужда от политика.

- Хората се питат каква е разликата между партиите, защото не я виждат...

- Това е причина за отхвърлянето им. Да вземем за пример Австрия, където две партии бяха на власт от Втората световна война - много често заедно. Но на неотдавнашните президентски избори и двете бяха елиминирани още на първия тур. В състезанието остана кандидатът на крайната десница и кандидатът без етикет, но причисляван към "зелените". Това е модел какво може да стане навсякъде в Европа: отхвърляне на традиционните партии и търсене на алтернатива или сред националистически партии, или сред съвсем нови политици без ясни идеи. Вижте какво става във Франция - на втория тур на президентските избори може да не се яви нито една от традиционните партии на десницата и левицата. Вместо тях ще наблюдаваме Марина льо Пен, от една страна, и Еманюел Макрон, от друга. Кой е г-н Макрон? Той се определя като безпартиен. Оглавява движение, което се нарича "Напред". Зад него е социалистическата партия, но дискретно. Това е същата схема, която видяхме в Австрия.

- Какво вещае тази тенденция в Европа?

- Преди всичко заплаха от популизъм. В почти всички страни има популистки партии, които или са във властта, или са на прага на властта или са способни да попречат на управляващите партии да управляват както им се иска. Днес Националният фронт е първа партия във Франция и дава тон на френската политика. За какво бяха необходими предварителни избори в сектора на десницата и левицата, след като са извън логиката на Петата република? Защото целта бе да се избегне повторение на изборите през 2002 г., когато на втория тур се яви Жак Ширак срещу Жан-Мари льо Пен. Първи направиха предварителни избори социалистите през 2012 г., защото искаха да бъдат сигурни, че техният кандидат ще стигне до втория тур на президентските избори. Така се подсигуриха да не се раздроби левицата на първия тур и да отпадне от втория. Десницата последва примера им през 2016 г., за да се подсигури, че ще отиде с един кандидат на изборите.

- Ако и в другите страни протичат такива процеси, какво ще стане в Европа?

- Първо, ако Марина льо Пен бъде избрана за президент на Франция, няма да има Обединена Европа. Казвам го съвсем ясно.

- И без тази заплаха управляващите в момента говорят за Европа на различни скорости, което е начало на дезинтеграция. Как може да се консолидира Европа след срещата във Версай, където четирите най-силни икономики в ЕС говориха открито за различни скорости?

- Мисля, че в момента има три пункта, които трябва да се консолидират в Европа, и после ще видим колко страни ще го направят. Първо, това са ценностите. Ако нещо свързва 27-те страни, най-напред са общите ценности - демокрацията, свободата, солидарността, толерантността. Непрекъснато трябва да ги повтаряме, защото около нас има големи общности, които не ги уважават. В тази категория влизат също Китай, Съединените щати... Вторият аспект за спасяване на Европа е икономически.Тя бе изградена върху икономически либерализъм, но дефинира правила, които нейните партньори или съперници по света не признават. Държим се като идиота в световното село. Без да изпадаме в протекционизъм и без да затваряме границите, трябва да помислим за минимална самозащита.

- Франция готова ли е да участва в защита на външните граници на съюза, например на българо-турската граница? Неотдавна българският президент разговаря по този въпрос с ръководителите на посолствата на Франция, Германия, Холандия и Австрия, за да провери каква е тяхната нагласа, но не знаем отговора.

- Това е третият аспект и той може да спаси Европа най-бързо. Не можем повече да си позволяваме общност, в която сами не носим отговорност за сигурността на своите граждани. Става дума не само за сигурността на шенгенските граници, но и отвъд тях. Американският президент Доналд Тръмп ни каза да не разчитаме много на защита под чадъра на НАТО, защото ще го държи отворен в зависимост от нашия финансов принос. Това означава, че Европа трябва да се сдобие със средства в сферата на сигурността и отбраната, за да гарантира безопасност на своите 507 млн. жители. Ако бяхте питали тези 507 милиона души преди 4-5 години кой е техният приоритет, щяха да ви отговорят - работните места. Сега ви казват - сигурността. Днешната логика изисква отказ от суверенитет в името на общата сигурност. Не е възможно страните с външна граница сами да гарантират сигурност на Европа.

- Франция ще поеме ли дял отговорност за охрана на границата на България с Турция?

- Да си спомним австроунгарския император Франц-Йосиф. Неговата Хабсбургска империя се е простирала до Румъния. Той пращал на границите охрана от други страни в империята. Затова например в Румъния на границата с Украйна има словашки и чешки селца. Там живеят праправнуци на граничарите, пратени от Франц Йосиф.

- Защо е постъпвал така?

- По две причини. Първо, заради корупцията. Според него един чех на румънската граница би бил по-малко податлив на корупция от румънец у дома си. Второ, става дума за нещо, което не успяхме да направим с Шенген, и това е споделената отговорност. Имаме общ дом (навремето такава е била империята) и охраната й трябва да бъде обща. Шенгенската зона бе създадена по много наивен начин, защото оставихме, например, на Гърция сама да се грижи за външната й граница. Работил съм в Министерството на вътрешните работи, занимавал съм се с въпросите на миграцията и ми правеше впечатление колективният наивитет. Вече знаехме, че мигрантският поток идва предимно от юг. Гърция не можеше сама да пази многобройните си острови. Мисля, че Европа на общата сигурност е единственият надежден отговор днес срещу предизвикателството на тероризма.

- Ако станете депутат, ще повдигнете ли този въпрос в Националното събрание?

- И сега го правя в моите публикации, но като депутат - още повече. В центъра на проблема е управлението на мигрантските потоци. Според мен това е най-голямата заплаха за Европа. Тя може да експлодира. Но всяка страна има различна концепция по въпроса, вместо да се намери колективен отговор.

- Слушайки заплахите на турския президент Реджеп Ердоган да използва мигрантите като инструмент за натиск над ЕС, не е ли време този отговор да е готов?

- Според мен заплахите му са съвсем реални. Със споразумението (на ЕС с Турция от 18 март 2016 г. - бел. ред.), което бе сключено главно между г-жа Меркел и г-н Ердоган, само спечелихме време, но оставихме ключа за разрешаване на проблема с мигрантите у държава, която е извън Европейския съюз. И по-рано сме допускали подобно нещо, например с Либия. ЕС трябва да преразгледа отношенията си с държавите на юг.

- Северните държави обаче не се чувстват толкова ангажирани с охраната на южните граници на ЕС, защото разчитат на Дъблинското споразумение, което ги освобождава от тази грижа. Как да ги убедим, че участието им е за общо добро?

- Вярно е, че няма да дойдат викинги от север да търсят убежище в ЕС и мигрантският натиск ще е от юг . Правилата на Дъблинското споразумение са идиотски. Северните държави трябва да разберат, че в общия дом също имат задължения за охрана на неговите порти. Мигрантите минават през България и Източна Европа, но се стремят да останат в Швеция, Холандия, Дания, Германия. Ето област, където е необходимо засилено сътрудничество между всички държави. Сигурен съм, че може да разчитате на солидарността на Франция за съвместна гранична охрана.

___________

* В. "Сега", 9-10 април 2016 г., бр. 5553

6
2061
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
31 Март 2017 00:24
Ако кажеje на някоя французойка Госпожо директор /Madame le directeur(правилното е Madame la directrice)/, е много вероятно да се обиди.
31 Март 2017 07:12
Видимо българската корупция все още не е достатъчно рафинирана като френската и това прави впечатление на господина. Иначе като чета за изпълненията на кандидат президентите във Франция, май само в рафинирането е разликата. Смешници - не виждат гредите в собствените си очи, но се взират в сламката в нашите. И все забравят, че през 90-те усилено отглеждаха корупцията в България - всичко печелившо в България беше изкупено от западните "партньори" за жълти стотинки и солидни комисионни - сакън, да не си помислите за подкупи. Останалото, което представляваше конкуренция - бе затрито и ядем вносни храни за срам и позор. Примери няма да давам - всеки като се огледа около себе си - ще ги намери сам.Да и наскоро писаха, че ще затварят въглищните ТЕЦ-ове. Май спешно трябва да търсим пари за Белене и къде са експердите, твърдящи, че била излишна централата - и това е част от корумпиращата тактика на "партньорите".
31 Март 2017 07:28
В Националното събрание, което има 577 народни представители, 11 депутати се избират от французи в чужбина.
и си имат отделни избирателни райони, въпреки че диаспората им е процентно значително по-ниска от нашата.
31 Март 2017 10:35
А защо изобщо мнението на 1 от 577-те френски депутати е толкова важно?
31 Март 2017 11:08
А защо изобщо мнението на 1 от 577-те френски депутати е толкова важно?
Може би за да направим сравнение с качеството на депутатите от 44 НС
Бил е посланик в Румъния, сега кандидатства за представител на франките от бившата хабсбургска империя и Балканите.
31 Март 2017 16:33
Значи фрнцузите нямат нищо против нашите храбри граничари да пазят бреговете на Корсика или Марсилия, например ?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД