:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
На среща на шефовете на софийските РПУ и вътрешния министър е обсъдено усилване на патрулите
18-годишният Антъни Иванов влезе сред първите 8 на 200 м бътерфлай
35 са загиналите и 40 ранените
С посредничеството на ООН Израел е махнал металдетекторите, но е сложил камери
Според МВР боят е по хулигански подбуди
НФСБ стовари отговрността за избора на Велева на местната структура
Според него Западните Балкани не бива да са приоритет на правителството на Борисов
"Спрете!“, написа американският президент в Туитър
Агитката на "Левски" тормози футболистите на "Хайдук"
СТАТИСТИКИ
Общо 340,956,053
Активни 403
Страници 21,045
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Слънце

Бойко Ламбовски
Вероятно поради някаква характеропатия гледах мача България - Холандия с по-голям интерес, отколкото изборното шоу оня ден. Разбира се, гледах и шоуто, но с по-малки вълнения. Ще кажа защо. Не че - като почти всеки избирател - нямам пристрастия и антипатии, но са ми сравнително слабо изразени. Сигурно е част от характеропатията ми. Не мога да си дам сърцето на партийни страсти, щото всяка, ама напълно всяка партия се състои от живи човеци - нашенци. А особеностите на тези особи, смея да твърдя, познавам добре. Породата им (породата ни) е такава, че сме изтъкани от качества и пороци, от страсти и въжделения, от добри и лоши навици. И - още нещо - изменчиви сме. Подвластни на изкушения и падения. Един го гледаш - тръгва ореолен като Иван Рилски, пък свършва като предателя Ненко от Оборище. Друг възниква тихо - като трета елхичка от театрална сцена - незабележим и мижав, пък по-сетне - оказва се темелен човек, почтен и разсъдителен. Трети ти проглушава ушите с лозунги и речи за общото благо, и ако се заплеснеш в речите, така и няма да забележиш, че очите му завистливи, а ръцете - крадливи.

Многото речи на тържество и униние след изборите ме дразнят, а най ме ядосва безсмислената фраза: "това тука не е никаква демокрация", която охотно търкалят из усти и екрани какви ли не граждани. Като че терминът "демокрация" не е формат, който всеки пълни със съдържание по свой образ и подобие, а някакъв митичен едем, от който са ни изгонили нас, грешното българско племе някога си. И днес копнеем мъчително някоя всемогъща десница да ни вдигне така, както сме накуп - па да ни положи пак в него, в едема. Където -



реки от мед и мастика, лежачка и бридж белот до свършека на света...



Демокрация е нищо повече от възможност да избираме с вишегласие как да си управляваме общия живот тук, кого да турим за разпоредител, регулировчик или групов отговорник - терминът не е важен. И най-важното от всичко - как да го проверяваме прецизно дали си гледа работата, дали оправя възникващите бакии, или предпочита да кръшка и само да ползва екстрите на службата. В "това тук не е никаква демокрация" на пръв прочит има поплак, но на втори - безсилие и глупост. На трети си е автоизобличение. Защото - смея да твърдя - ние днес имаме повече възможности да си управляваме общия живот, отколкото през почти цялата си история. Днес никой, ама никой не ни управлява, без да ни пита - ни султан, ни цар, ни генерален секретар. Които не можем да сурнем по политическото нанадолнище, когато си поискаме чрез проста бюлетинка, а трябва да чакаме война, революция или преврат, за да го сторим. Днес избираме, когото решим, и го сваляме, когато поискаме. Въпреки това недоволството от политическите ни лидери изглежда не само перманентно, но и растящо. То е парадокс, нелепица направо. Ще повторя - с риск да си навлека какви ли не упреци - това недоволство е недоволство от нас си. От нашата неспособност за правилен избор и контрол.

Само че ако си недоволен от себе си, то променяй се, драги. Или замълчи - в унисон с нищетата на способностите си. Ако не можеш ни едното, нито другото, не се чуди, че ще ти дойде външен контрол - в природата, както и в политическата природа празно няма. Най-лошото е, че такъв външен контрол - също парадоксално - може повече доволство да ти донесе. Защото те освобождава от това бреме - собствената отговорност. Само че такова спокойствие е край и на достойнство, и на нация, и на всичко.

Мисля, че знам защо толкова малко си вярваме на избора. Ще го илюстрирам с пример. Единият от дядовците ми, лека му пръст, намерил веднъж празна цигарена кутия. Тя стана обект на дълги разговори и почти на митология, макар потайна. Та веднъж - преди много-много десетилетия, в селото дошъл политик, кандидат за не знам що си - може би за народен представител от региона. В салона на училището направили събрание, кандитатът държал бойка реч, а после селяните си казвали болките и желанията. Кандидатът стриктно си записвал всяко изказване: да има всеки ден автобус до града; да се намали нарядът за кукуруз; да идва фелдшер, и т.н., и т.н. - примерно. Записвал си човекът прилежно, но дали от прекалена заетост, дали от немарливост - правел това върху празна кутия цигари "Слънце" - от вътрешната страна. Нямал тефтер явно. Тогава изглежда хартията била кът. Накрая наобещавал всичко да изпълни, стиснал, колкото ръце можал, призовал да се гласува правилно, качил се на джипката и отпрашил. Дядо ми на другия ден впрегнал магарето в каруцата, тръгнал за лозето, и - не щеш ли, на километър от селото намерил цигарена кутия "Слънце" край пътя. Защо я е взел, той си знае. Сигурно защото всяка хартия край пътя тогава била рядкост - не като сега. Та вдигнал той кутията - а то - кандидатската. С всичките обещания, записани съкратено заради липсата на място.

Ето



тази кутия е слабото място между властискащи и властдаващи у нас



Защото, когато дадеш обещание и го изпълниш, то не гарантира, че ще те изберат пак. Но ще си увеличил нещо, което става невидима и яка спойка при умеещи да се управляват народи. Доверие се нарича.

Иначе все едно си слънце, което обещава: "Утре ще изгрея в 6.51". Само че ни ти си вярваш, ни тия - на които си го казал. Защото знаят, че ще те намерят в канавката, ако поровят.

И си живеем така - все ни се струва, че слънцето само над чужди улици изгрява.
7
2888
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
27 Март 2017 21:44
Къде ли е бил авторът, та е видял тия възможности, тая демокрация... Обичат някои утопиите - особено възмездно...
------------------
Сайтът на Генек
28 Март 2017 05:52
"Ще повторя - с риск да си навлека какви ли не упреци - това недоволство е недоволство от нас си. От нашата неспособност за правилен избор и контрол.

Само че ако си недоволен от себе си, то променяй се, драги. Или замълчи - в унисон с нищетата на способностите си. Ако не можеш ни едното, нито другото, не се чуди, че ще ти дойде външен контрол - в природата, както и в политическата природа празно няма."

***

To бива характеропатия, ама това избива на социопатия. Описаната алтернатива зашеметява - или се самозадоволявай, или иди за гъби и бъди щастлив! Пък като не можеш трай в унисон с нищетата на способностите си. Те това избива на гениален принос към сферата на самонаблюдението.

С умиление си спомням стария СДС-арски лозунг: всички сте виновни за 45 години когато времето не беше наше...
28 Март 2017 07:57
Бойко Ламбовски, такъв дядо не е достатъчен за политическа кариера!
28 Март 2017 19:42
това недоволство е недоволство от нас си. От нашата неспособност за правилен избор и контрол.
Накрая наобещавал всичко да изпълни, стиснал, колкото ръце можал, призовал да се гласува правилно, качил се на джипката
Авторе, много ми хареса споделеното, но имам две бележки:
1) или джипката, или кандидатската кампания е/са анахронизъм. Като се появиха джипките, кандидатите вече не ходеха да агитират - печелеха с 99-100% и без агитация.
2) демокрацията според мен е не само избори и следизборен контрол, а и демократични навици/култура/практика на местно равнище (общински съвети, читалища, училищни настоятелства, родителски комитети, професионални асоциации) - гражданско, с извининие, общество. Дет' съ вика из форума, 'либерастия и соросоидщина', с извинение.
28 Март 2017 21:33
Нерде демокрация, нерде 'либерастия и соросоидщина'?! Ама то хем да пиеш, хем да пееш, пък и да пишеш...
28 Март 2017 21:52
Да, знам - истинската демокрация е суверенната, контролирана демокрация.
29 Март 2017 01:56
Бай Ламбовски тази година ще дава "европейската награда" на терзиевци и русковци. Председател е на журито, заедно с още няколко лит-гурута от рода на г-жа Цинзова, шефка на Столична библиотека. Всъщност, наградата си е българска, с нашенско жури (координира се от ПЕН-клуб България), а се връчва в Брюксел на 12 държави всяка година – 3х12=общо 36 държави (българската квота излиза през 3 години, заедно с още 11 държави! – тази година са: Албания, България, Чехия, Гърция, Исландия, Латвия, Малта, Ч.Гора, Холандия, Сърбия, Турция, Англия ) и е 5 бончета в евракис... Честито на новите "евро" печеливши! Честито на новите висини на българо-брюкселската литература! Браво, бай Ламбовски! Дерзай! Далечко стигна - от "Максим Горкий" в Москва , та до Брюксел! Ашколсун, аферим! И ако някой не вярва, ето го линка, европейците са публикували на сайта си кои са членовете на журито, а само у нас това се крие, понеже няма регламент, няма правила, няма публичност и прозрачност и наградата се дава на тъмно, по нашенски: http://www.euprizeliterature.eu/files/pdf/juries/EUPL%20Juries%202017%20-%20Official%20List.pdf
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД